РЕШЕНИЕ
№ 14322
гр. София, 21.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:...............
при участието на секретаря ...............
като разгледа докладваното от ............... Гражданско дело № 20231110164459
по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.
Ищеца „................... ” .........., с ЕИК ...............,
със седалище и адрес на управление ................. представлявано от
................... – изпълнителен директор, твърди в исковата си молба,
че в негова полза е издадена заповед за изпълнение № 20692 от 17.07.2023 г.
по ч.гр. д. № 37957 по описа за 2023 г. на СРС, като поради подадени
възражения от страна на ответниците счита, че за него е налице правен
интерес от установяване на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. В съдебно
заседание искът се поддържа.
Ответниците Б. П. С. с ЕГН **********, В. Б. С. с
ЕГН ********** и Л. Б. Н. с ЕГН **********, тримата от
.........., в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК са подали
отговори, в които изцяло оспорват исковете, позовават
се на изтекла погасителна давност, поради което молят
исковете да бъдат отхвърлени, като им бъдат присъдени
направените разноски.
Трето лице помагач на страната на ищеца - ......, със седалище и адрес
на управление ............, не изразява становище по предявените искове,
1
представя писмени доказателства, които са приети и приложени по делото.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приетото и приложено като доказателство ч.гр. д. № 37957 по
описа за 2023 г. на СРС, на 06.07.2023 г. било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците за
цитираните суми. В закрито разпоредително заседание, проведено на
17.07.2023 г., по ч.гр. д. № 37957 по описа за 2023 г. на СРС, съдът уважил
искането и издал заповед за изпълнение против длъжниците. Така издадената
заповед била връчена на длъжниците, като същите в срока по чл. 414 от ГПК,
депозирали възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което на
ищеца бил даден срок по реда на чл. 415 от ГПК да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката (ЗЕ) в относимата му за
спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а
според § 1, т. 42 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ (обн. ДВ бр.
107/09.12.2003г., отменен с ДВ бр. 54/2012г., но в сила за процесния период),
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Според чл.
150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които съгласно изричната
разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите. Доколкото от страна на ответниците е налице оспорване на
качеството им на потребители, съдът счита, че следва да бъдат обсъдени
представените доказателства. От представеният и приет като доказателство
Договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно НПЖДЖФ от
06.09.1970 г., се установява, че Б. П. С. и С. В.... С.а са придобили правото на
2
собственост върху ......находящ се в .......... Видно от приетото като
доказателство по делото удостоверение за наследници №..... г. на ..... същата е
починала на 01.01.2013 г. и оставила наследници по закон тримата ответници
по делото – съпруг и низходящи. Ето защо следва да се приеме ,че за
процесния период ответниците са потребители на топлинна енергия,т.е.
битови клиенти и между страните е възникнало облигационно отношение по
продажба на топлинна енергия при условията на специалните нормативни
актове,тъй като същите са собственици на недвижим имот ,жилище в сграда –
етажна собственост ,което е топлоснабдено.
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност
съдът счита следното: Съобразно трайната съдебна практика вземането на
дружеството представлява периодично плащане по смисъла на ТР № 1 от 2009
г. на ОСГТК. Вземанията за заплащане на потребената топлинна енергия са
периодични – независимо, че произтичат от общ правопораждащ юридически
факт, всяко от тях е самостоятелно и различно от останалите, от което следва,
че предявеното от ищеца главно вземане за м.05.2020 г., съгласно изричната
разпоредба на чл. 111, ал. 1, б. «в», предл. трето от ЗЗД е погасени с
изтичането на тригодишна давност – последно на 01.07.2023 г. Доколкото
заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено след срока на изтичане на давността
– на 06.07.2023 г., съдът счита, че сумите по заповедта за този месец за
главница за топлинна енергия и дялрово разпределение са погасени на осн. чл.
111, ал. 1, б. «в» от ЗЗД. Съгласно приетата и неоспорена съдебно-счетоводна
експертиза главницата за топлинна енергия за този период възлиза на сумата в
размер на 4, 72 лева. С оглед горното следва иска за главница за топлинна
енергия да бъде уважен за сумата в размер на 962, 60 лева, и отхвърлен за
сумата в размер на 4, 72 лева, като погасен по давност, със съответното
разпределение между тримата ответниика при посочените квоти. Изтеклата
давност не засяга сумите за мораторна лихва, тъй като същите се претендират
за период с начална дата 15.08.2021 г. Съгласно приетата и неоспорена
съдебно-счетоводна експертиза главницата за дялово разпределение за този
период възлиза на сумата в размер на 1, 24 лева. С оглед горното следва иска
за главница за дялово разпределение да бъде уважен за сумата в размер на 35,
22 лева, и отхвърлен за сумата в размер на 1, 24 лева, като погасен по давност,
със съответното разпределение между тримата ответниика при посочените
квоти. Върху уважените главници следва да бъде присъдена законна лихва от
3
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на задължението. По отношение на цената за услугата дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг.
чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена и
получена покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази
част се явява неоснователна и иска за мораторна лихва следва да бъде изцяло
отхвърлен.
С оглед този изход от спора право на разноски има както ищеца, на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК, така и ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
А. По отношение на разноските, дължими на ищеца: Ищеца е
направил по делото разноски в общ размер на 1 152 лева, както следва: По
заповедното производство по ч.гр. дело № 37957 по описа за 2023 г. на СРС, са
направени разноски в размер на 75 лева, от които 25 лева държавна такса и 50
лева юрисконсултско възнаграждение, същите не са присъдени със заповедта,
но съдът счита, че същите следва да бъдат присъдени с настоящото решение.
Същите се разпределят така – 50 лева за Б. П. С. и по 12, 50 лева
за В. Б. С. и Л. Б. Н.. По исковото производство по настоящото
дело ищеца е сторил разноски в размер на 1 077 лева, от които 575 лева
държавна такса, 102 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25 от НЗПП, и 400 лева депозит за ССчЕ.
Същите се разпределят така – 718 лева за Б. П. С. и по 179, 50
лева за В. Б. С. и Л. Б. Н.. Следователно, ищеца
претендира от всеки от ответниците разноски, както
следва – 768 лева от Б. П. С. и по 192 лева от В. Б. С. и
Л. Б. Н..
Общия размер на предявените срещу ответника Б. П. С. искове
възлиза на сумата в размер на 763, 29 лева, като
уважената част възлиза на сумата в размер на ищеца 754,
42 лева, което е 99 %, с оглед което ответника Б. П. С. следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 760, 32 лева.
Общия размер на предявените срещу всеки от ответниците В. Б. С.
и Л. Б. Н. искове възлиза на сумата в размер на 190, 82
4
лева, като уважената част възлиза на сумата в размер на
ищеца 1888, 63 лева, което е 99 %, с оглед което всеки от ответниците В.
Б. С. и Л. Б. Н. следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 190, 08 лева.
Б. По отношение на разноските, дължими на ответниците за
исковото производство: Процесуалното представителство по делото на
ответниците по исковото производство е осъществено по представени договор
за правна защита и съдействие, както следва – ответника Б. П. С. е бил
представляван от адв. Н. И. И. от САК, ответника В. Б. С.
е бил представляван от адв. М. Л. Л. от САК, а
ответницата Л. Б. Н. е бил представлявана от адв. С. Й. Д.
от САК, и тримата при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. – оказване
на безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице. В този случай
е налице изключение от правилата за присъждане на разноски, установени в
чл. 78 ГПК и изискващи от страната да докаже, че е направила разноски, за да
й бъдат присъдени. Когато в съдебното производство насрещната страна
дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатът, оказал на страната
безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение в размер,
определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката.
Общия размер на предявените срещу ответника Б. П. С. искове
възлиза на сумата в размер на 763, 29 лева. Съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по дело с материален интерес до 1 000 лева възнаграждението е
400 лева. Доколкото отхвърлената част възлиза на сумата в
размер на 8, 88 лева, което е 1 %, следва ищеца да бъде осъден да
заплати на адв. Н. И. И. от САК сумата в размер на 4 лева.
Общия размер на предявените срещу всеки от ответниците В. Б. С.
и Л. Б. Н. искове възлиза на сумата в размер на 190, 82
лева. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по дело с материален интерес до 1 000
лева възнаграждението е 400 лева. Доколкото отхвърлената част
възлиза на сумата в размер на 2, 20 лева, което е 1 %, следва
5
ищеца да бъде осъден да заплати на всеки от двамата адвокати адв. М. Л.
Л. от САК и адв. С. Й. Д. от САК сумата в размер на 4 лева.
В. По отношение на разноските, дължими на ответниците за
заповедното производство: Процесуалното представителство по делото на
ответниците по заповедното производство е осъществено по представени
договор за правна защита и съдействие, както следва – ответника Б. П. С.
е бил представляван от адв. К. И. Б. от САК, ответника В.
Б. С. е бил представляван от адв. Е. К. К. от САК, а
ответницата Л. Б. Н. е бил представлявана от адв. В. Ф. С.
от САК, и тримата при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. – оказване
на безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице. В този случай
е налице изключение от правилата за присъждане на разноски, установени в
чл. 78 ГПК и изискващи от страната да докаже, че е направила разноски, за да
й бъдат присъдени. Когато в съдебното производство насрещната страна
дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатът, оказал на страната
безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение в размер,
определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. В случая,
защитата на длъжника се е изразявала в подаване на възражение по чл. 414
ГПК срещу заповедта за изпълнение № 20692 от 17.07.2023 г., издадена по
ч.гр. д. № 37957 по описа за 2023 г. на СРС, 59 състав, което е вписано и като
предмет в цитирания по-горе договор за правна защита и съдействие. Тъй като
подаването на възражение по чл. 414 ГПК от длъжника срещу заповедта за
изпълнение, не е сред изрично предвидените случаи в Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, то на основание
§1 от ДР на Наредбата, възнаграждението следва да се определи по аналогия,
като се съобрази вида на извършеното действие. Съдът намира, че по аналогия
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5, пр. последно от
Наредбата – за други молби. Тези действия на адвоката са най - близко до
действията на процесуалния представител на длъжника по заповедното
производство, свързани с подаването на възражение по чл. 414 ГПК
/попълване на възражение по утвърден от закона образец, без да е необходимо
да е мотивирано/. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5, пр. последното от
Наредба № 1/09.07.2004 г. /в приложимата й редакция преди изменението,
което е обнародвано в ДВ, бр. 88/4.11.2022 г./, в този случай се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 50 лева, което е и адекватно на
6
оказаната услуга. В този смисъл е и съдебната практика на СГС по сходни
казуси, както следва:
определение № 7408 от 15.06.2023 г., постановено по в.ч.гр. д. № 6501 по
описа за 2023 г. на СГС, с което е отменено определение № 10122 от
16.03.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 1642 по описа за 2022 г. на СРС,
59 състав, и е намален размера на първоначално присъденото адвокатско
възнаграждение.
определение № 2878 от 27.02.2024 г., постановено по в.ч.гр. д. № 449 по
описа за 2024 г. на СГС, с което е потвърдено определение № № 37088 от
19.10.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 44224 по описа за 2022 на СРС, 59
състав, с което е намален размера на размера на първоначално
присъденото адвакатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното и доколкото отхъврлената част от исковете
възлиза на 1 % от общия размер, ищеца следва да бъде осъден да заплати на
всеки4 от тримата адвокати сумата в размер на 0, 50 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Б. П. С. с ЕГН
**********, от ..........., че дължи на
„................... ” ......., с ЕИК ..............., със седалище и
адрес на управление ................. представлявано от ................... –
изпълнителен директор, сумата в размер на 641, 72 лева /шестстотин
четиридесет и един лева и седемдесет и две стотинки/, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК – 06.07.2023 г., до окончателното
изплащане на задължението, представляваща главница – стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода м.06.2020 г. – м.04.2022 г., сумата
в размер на 89, 23 лева /осемдесет и девет лева и двадесет и три стотинки/,
представляваща мораторна лихва за забава за периода 15.09.2021 г. –
21.06.2023 г., сумата в размер на 23, 47 лева /двадесет и три лева и
четиридесет и седем стотинки/, ведно със законната лихва от датата на
7
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК – 06.07.2023 г., до окончателното изплащане на задължението,
представляваща главница – стойността на дялово разпределение за периода
м.06.2020 г. – м.04.2022 г., съгласно издадената заповед за изпълнение №
20692 от 17.07.2023 г. по ч.гр. д. № 37957 по описа за 2023 г. на СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „................... ” , с ЕИК
..............., със седалище и адрес на управление ................. представлявано
от ................... – изпълнителен директор, искове с правно основание
чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 153 от ЗЕ против Б. П. С.
с ЕГН **********, от ........., за сумата от 3, 16 лева /три лева и
шестнадесет стотинки/, представляваща главница – стойността на
незаплатената електрическа енергия за м.05.2020 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК – 06.07.2023 г., до окончателното изплащане на
задължението, и за сумата от 0, 84 лева /осемдесет и четири стотинки/,
представляваща главница – стойността на услугата дялово разпределение за
м.05.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК – 06.07.2023 г.,
до окончателното изплащане на задължението, присъдени със заповед за
изпълнение № 20692 от 17.07.2023 г. по ч.гр. д. № 37957 по описа за 2023 г. на
СРС, като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „................... ” ......,
с ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление .................
представлявано от ................... – изпълнителен директор, против Б. П.
С. с ЕГН **********, от .......... иск с правно основание чл.
422 от ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 4, 88 лева
/четири лева и осемдесет и осем стотинки/ - мораторна лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до
21.06.2023 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо В. Б. С. с ЕГН
**********, от ........., че дължи на „...................
” ....., с ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление .................
представлявано от ................... – изпълнителен директор, сумата в размер
на 160, 44 лева /сто и шестдесет лева и четиридесет и четири стотинки/,
8
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК – 06.07.2023 г., до
окончателното изплащане на задължението, представляваща главница –
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода м.06.2020 г. –
м.04.2022 г., сумата в размер на 22, 31 лева /двадесет и два лева и тридесет и
една стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за периода
15.09.2021 г. – 21.06.2023 г., сумата в размер на 5, 88 лева /пет лева и
осемдесет и осем стотинки/, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК – 06.07.2023 г., до окончателното изплащане на задължението,
представляваща главница – стойността на дялово разпределение за периода
м.06.2020 г. – м.04.2022 г., съгласно издадената заповед за изпълнение №
20692 от 17.07.2023 г. по ч.гр. д. № 37957 по описа за 2023 г. на СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „................... ” , с ЕИК
..............., със седалище и адрес на управление ................. представлявано
от ................... – изпълнителен директор, искове с правно основание
чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 153 от ЗЕ против В. Б. С.
с ЕГН **********, от ......., за сумата от 0, 78 лева /седемдесет и
осем стотинки/, представляваща главница – стойността на незаплатената
електрическа енергия за м.05.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК – 06.07.2023 г., до окончателното изплащане на задължението,
и за сумата от 0, 20 лева /двадесет стотинки/, представляваща главница –
стойността на услугата дялово разпределение за м.05.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК – 06.07.2023 г., до
окончателното изплащане на задължението, присъдени със заповед за
изпълнение № 20692 от 17.07.2023 г. по ч.гр. д. № 37957 по описа за 2023 г. на
СРС, като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „................... ” .., с
ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление .................
представлявано от ................... – изпълнителен директор, против В. Б.
С. с ЕГН **********, от ......., иск с правно основание чл. 422 от
ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 1, 22 лева /един
9
лев и двадесет и две стотинки/ - мораторна лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 21.06.2023 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Л. Б. Н. с ЕГН
**********, от ......, че дължи на „................... ” , с
ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление .................
представлявано от ................... – изпълнителен директор, сумата в размер
на 160, 44 лева /сто и шестдесет лева и четиридесет и четири стотинки/,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК – 06.07.2023 г., до
окончателното изплащане на задължението, представляваща главница –
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода м.06.2020 г. –
м.04.2022 г., сумата в размер на 22, 31 лева /двадесет и два лева и тридесет и
една стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за периода
15.09.2021 г. – 21.06.2023 г., сумата в размер на 5, 88 лева /пет лева и
осемдесет и осем стотинки/, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК – 06.07.2023 г., до окончателното изплащане на задължението,
представляваща главница – стойността на дялово разпределение за периода
м.06.2020 г. – м.04.2022 г., съгласно издадената заповед за изпълнение №
20692 от 17.07.2023 г. по ч.гр. д. № 37957 по описа за 2023 г. на СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „................... ”, с ЕИК
..............., със седалище и адрес на управление ................. представлявано
от ................... – изпълнителен директор, искове с правно основание
чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 153 от ЗЕ против Л. Б. Н.
с ЕГН **********, от ........., за сумата от 0, 78 лева
/седемдесет и осем стотинки/, представляваща главница – стойността на
незаплатената електрическа енергия за м.05.2020 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК – 06.07.2023 г., до окончателното изплащане на
задължението, и за сумата от 0, 20 лева /двадесет стотинки/, представляваща
главница – стойността на услугата дялово разпределение за м.05.2020 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК – 06.07.2023 г., до
10
окончателното изплащане на задължението, присъдени със заповед за
изпълнение № 20692 от 17.07.2023 г. по ч.гр. д. № 37957 по описа за 2023 г. на
СРС, като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „................... ” , с ЕИК
..............., със седалище и адрес на управление ................. представлявано
от ................... – изпълнителен директор, против Л. Б. Н. с ЕГН
**********, от ......... иск с правно основание чл. 422 от ГПК във
връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 1, 22 лева /един лев и
двадесет и две стотинки/ - мораторна лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 21.06.2023 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Б. П. С. с ЕГН **********, от ..... да
заплати на „................... ” , с ЕИК ..............., със седалище и
адрес на управление ................. представлявано от ................... –
изпълнителен директор, сумата в размер на 760, 32 лева /седемстотин и
шестдесет лева и тридесет и две стотинки/, представляваща 99 % от общия
размер на направените по делото разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК,
съгласно мотивите на настоящото решение досежно разноските.
ОСЪЖДА В. Б. С. с ЕГН **********, от ......, да
заплати на „................... ” ЕАД, с ЕИК ..............., със
седалище и адрес на управление ................. представлявано от ................... –
изпълнителен директор, сумата в размер на 190, 08 лева /сто и деветдесет
лева и осем стотинки/, представляваща 99 % от общия размер на
направените по делото разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, съгласно
мотивите на настоящото решение досежно разноските.
ОСЪЖДА Л. Б. Н. с ЕГН **********, от ......, да
заплати на „................... ” ЕАД, с ЕИК ..............., със
седалище и адрес на управление ................. представлявано от ................... –
изпълнителен директор, сумата в размер на 190, 08 лева /сто и деветдесет
лева и осем стотинки/, представляваща 99 % от общия размер на
направените по делото разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, съгласно
мотивите на настоящото решение досежно разноските.
ОСЪЖДА .................. със седалище и адрес на управление .................
представлявано от ................... – изпълнителен директор, да заплати на адв.
11
Н. И. И. от САК, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв. сумата в размер на 4 /четири/ лева, представляваща 1 % от
дължимото адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в
исковото производство на ответника Б. П. С. в размер на 400
лева.
ОСЪЖДА .................. със седалище и адрес на управление
................. представлявано от ................... – изпълнителен директор, да
заплати на адв. М. Л. Л. от САК, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с чл. 38, ал. 2,
вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. сумата в размер на 4 /четири/ лева,
представляваща 1 % от дължимото адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ в исковоото производство на ответника В. Б. С.
в размер на 400 лева.
ОСЪЖДА .................. със седалище и адрес на управление .................
представлявано от ................... – изпълнителен директор, да заплати на адв.
С. Й. Д. от САК, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв. сумата в размер на 4 /четири/ лева, представляваща 1 % от
дължимото адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в
исковото производство на ответницата Л. Б. Н. в размер на 400
лева.
ОСЪЖДА .................. със седалище и адрес на управление .................
представлявано от ................... – изпълнителен директор, да заплати на адв.
К. И. Б. от САК, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв. сумата в размер на 0, 50 лева /петдесет стотинки/,
представляваща 1 % от дължимото адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ в заповедното производство по ч.гр. д. № 37957 по
описа за 2023 г. на СРС на ответника Б. П. С. в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА .................. със седалище и адрес на управление .................
представлявано от ................... – изпълнителен директор, да заплати на адв.
Е. К. К. от САК, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв. сумата в размер на 0, 50 лева /петдесет стотинки/,
представляваща 1 % от дължимото адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ в заповедното производство по ч.гр. д. № 37957 по
описа за 2023 г. на СРС на ответника В. Б. С. в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА .................. със седалище и адрес на управление .................
12
представлявано от ................... – изпълнителен директор, да заплати на адв.
В. Ф. С. от САК, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв. сумата в размер на 0, 50 лева /петдесет стотинки/,
представляваща 1 % от дължимото адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ в заповедното производство по ч.гр. д. № 37957 по
описа за 2023 г. на СРС на ответницата Л. Б. Н. в размер на 50 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – ...., със седалище и адрес на управление ......
Банкова сметка на ищеца:
..........
B........
.....
След влизане в сила на решението, служебно изготвен препис да се
приложи към заповедното производство и да се докладва за произнасяне
на съдията-докладчик по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13