В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски окръжен съд – търговско отделение, на 08.05.2019г., в публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател: РУМЯНА БОНЧЕВА

Членове: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

И секретаря Красимира Цонева, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев въззивно търговско дело номер 1126 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И.М.П. *** против Решение №50/11.01.2019г. по гр.дело №3746/2018г. по описа на С. районен съд, с което се отхвърля предявеният от И.М.П. *** против „К.И.И.Б." ЕАД, гр. С.***, ЕИК ***, представлявано от ***, иск за установяване недължимостта на сумата 3991.75 лева, включваща неолихвяема сума - 2181.11 лева, главница - 927.91 лева, 203.13 лева лихви, 173.24 лева разноски, по изпълнителен лист от 19.10.2011 г. по гр.д. № 4875/2011 г. по описа на С. районен съд, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20187650401835 по описа на ЧСИ Г.И., като неоснователен и се осъжда И.М.П. *** да заплати на „К.И.И.Б.” ЕАД сумата 150 лева, представляваща разноски по делото.

Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като са изложени подробни съображения в тази връзка. Направено е искане съдът да отмени изцяло обжалваното решение и да се уважи предявеният иск.

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се изразява мнение за неоснователност на жалбата и се моли въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение.

С.т окръжен съд, като взе предвид доводите на въззивника и въззиваемия, в съвкупност с доказателствата по делото, намира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл.269, изр.2 ГПК, относно правилността на решението, въззивният съд е обвързан от посоченото в жалбата. На общо основание, втората инстанция следи служебно за правилното приложение на императивни материалноправни норми и без да са релевирани възражения за това във въззивната жалба.

Предмет на делото е предявен от И.М.П. против „К.И.И.Б." ЕАД, отрицателен установителен иск с квалификация по чл.439, ал.1 ГПК за установяване недължимостта на сумата 3991.75 лева, включваща неолихвяема сума - 2181.11 лева, главница - 927.91 лева, 203.13 лева лихви, 173.24 лева разноски, по изпълнителен лист от 19.10.2011 г. по гр.д. № 4875/2011 г. по описа на С. районен съд, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20187650401835 по описа на ЧСИ Г.И..

В жалбата се поддържа, че в резултат на некоректна интерпретация на мотивите на ВКС по т.10 на ТР №2/26.06.2016г. по т.д.№2/2013г. относно прекъсването на погасителната давност, неправилно първоинстанционният съд е приел, че след прекъсването на давността относно правото на кредитора на ищеца да се удовлетвори принудително за вземането си, за което му е бил издаден изп. лист от 19.10.2011г. по ч.гр.дело №4875/2011г. на СТРС, в резултат на образуването на изп. дело №20128700400111 по описа на ЧСИ И. С. на 05.01.2012г., с приемането на горецитираното ТР на 26.06.2016г., е започнала да тече нова 5г. давност, считано от посочената дата на ТР.

Освен това, се посочва, че първоинстанционният съд не е взел предвид фактите по делото, обуславящи прекратяване на горепосоченото изп. дело eх lege, на основание чл.438, ал.1, т.8 ГПК, още през 2014г., както и че извършените след настъпване на визираните в тази норма предпоставки действия на принудително изпълнение са невалидни, поради което не са породили визирания в чл.116в ЗЗД ефект.

В тази връзка, въззивникът поддържа, че давностният срок относно правото на кредитора му да се удовлетвори принудително за вземането си, въз основа на издадения изп. лист от 19.10.2011г. по ч.гр.дело №4875/2011г. на СТРС, е започнал да тече от извършването на последното валидно изп. действие по посоченото изп. дело. Като такова, посочва разпореждането за образуване на изп. дело на ЧСИ И. С. от 05.01.2012г. и счита, че 5г. давностен срок е изтекъл на 05.01.2017г. Поради това, намира, че тъй като към момента на образуването на 19.06.2018г. на изп. дело по описа на ЧСИ Г.Илчева, инициирано въз основа на същия изп лист, по искане на ответника, като цесионер, придобил вземането от стария кредитор на ищеца - Б.П.П.Ф., предходното изп. производство е било прекратено по право, а давностният срок е бил изтекъл, то извършените по новото изп. дело действия са нищожни и не са породили визирания в чл.116в ЗЗД ефект.

В жалбата се излага също така и аргументи, касаещи нищожност на договора за цесия, по който ответника е придобил вземанията към ищеца от стария му кредитор Б.П.П.Ф., както и че неправилно първоинстанционния съд не ги е взел предвид.

По повод направените в жалбата възражения, въззивният съд намира за необходимо, на първо място, да посочи, че не споделя виждането на първоинстанционния съд, че постановките на Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г. на Пленума на ВС, съдържащо задължително тълкуване на чл.116, ал.1, б."в" ЗЗД и предвиждащо прекъсване на погасителната давност с образуване на производство за принудително изпълнение, следва да се приложат по настоящия спор. Неправилна е и тезата на първоинстанционния съд, че Тълкувателното решение на ВКС относно изпълнителното производство има действие занапред, вследствие на което, от датата на приемането му, започвала да тече нова 5г. давност.

Горецитираното постановление на Пленума на Върховния съд на Република България, съгласно чл.59 от Закона за устройство на съдилищата (отм.), е задължително за съдилищата и особените юрисдикции, както и за административните органи, актовете на които подлежат на съдебен надзор. Съгласно чл.58, т.1 ЗУС (отм.), Пленумът на ВС издава тълкувателни постановления по прилагането на закона. Няма съмнение, че тези постановления на ВС нямат характер на нормативни актове и съответно са задължителни само за визираните в закона субекти - съдилищата и особените юрисдикции, както и за административните органи, актовете на които подлежат на съдебен надзор. Освен това, тъй като не са нормативни актове, тези постановления не засягат или уреждат пряко обществените отношения, за които се отнасят, доколкото единствено задължават съдилищата и другите посочени органи да прилагат законите съобразно приетото от Пленума на ВС. Това означава, че няма как да се поставя знак за равенство между действието на нормативен акт и действието на тълкувателно постановление, за да се приеме, че последното, аналогично на отменен нормативен акт, следва да се прилага за уреждане на обществени отношения, възникнали преди отмяната му, при разрешаване на спорове, възникнали след това. Тоест, съответният съд е длъжен да съобрази тълкувателното постановление или решение към момента на осъществяване на правораздавателната си дейност по съответния спор. В настоящия случай, Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г. на Пленума на ВС е обявено за изгубило сила с приетото Тълкувателно решение №2/2013 от 26 юни 2015 г. на ОСГТК на ВКС, поради което и няма как да бъде задължително при разрешаването на настоящия спор. Следва да се отбележи, че в случая дори не се касае за отмяна на цитираното постановление на ВС с последващото ТР на ВКС (самият закон не предвижда това), а единствено за обявяването му за изгубило сила, което означава, че занапред съдилищата ще следва да съобразяват постановките на новото ТР относно погасителната давност при принудително изпълнение, вкл. по спорове, касаещи периоди преди приемане на последното, както е в настоящия случай. Това е така и тъй като тълкуваната разпоредба на чл.116, б.“в“ ЗЗД не е променена. Променено е единствено становището на върховния съд относно приложението й, обусловено от промените в Държавата след 1991г..

В тази връзка, в мотивите по т.10 от Тълкувателно решение №2/2013 от 26 юни 2015 г. на ОСГТК на ВКС, Върховният касационен съд ясно посочва, че приетите в съдебната практика преди 1991 г. разрешения в смисъл, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането, са се основавали на съществувалите преди 1991г. задължения на органите по принудително изпълнение да проведат служебно принудителното изпълнение до удовлетворяване вземанията на социалистическата държава и на социалистическите организации като кредитори, които съображения са били в основата на основата на ППВС № 3/80 г., съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

По изложените съображения, не би могло да се приеме, че постановките на Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г. на Пленума на ВС, предвиждащо прекъсване на погасителната давност с образуване на производство за принудително изпълнение, следва да се приложат по настоящия спор.

Ето защо, въззивният съд приема, че от момента на образуване на образуването на изп. дело №20128700400111 по описа на ЧСИ И. С. на 05.01.2012г., до приемането на горецитираното ТР на 26.06.2015г., давностният срок не е спрял да тече, съответно от 26.06.2015г. не е започнала да тече нова 5г. давност.

По делото не е спорно, а и се установява от представените доказателства, че по молба от 05.01.2012 г. от „Б.П.П.Ф." ЕАД, въз основан на приложен към нея изпълнителен лист от 19.10.2011г., издаден по ч.гр.д. № 4875/2011 г. на PC С.З. въз основа на заповед за изпълнение № 3293 от 26.09.2011г., е било образувано изпълнително дело № 20128700400111 по описа на ЧСИ И. С., рег.№870, р-н Ос-С.З. срещу И.М.П. за задължения към „Б.П.П.Ф." ЕАД за сумата от 927,91 лв главница, ведно със законната лихва от 21.09.2011г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 525,04 лв за периода 10.10.2007г. до 08.05.2009г., мораторна лихва в размер на 443,32 лв за периода 09.11.2007г. – 02.09.2011г., както и 137 лв разноски по делото . Видно е, че в молбата не са посочени от взискателя конкретни изпълнителни способи, които ЧСИ да предприеме срещу длъжника, но е извършено възлагане по чл.18 ЗЧСИ, с което съдебният изпълнител е оправомощен да извършва всички действия по посочения член. Ето защо, следва да се приеме, че на ЧСИ е възложено да определя по свое усмотрение и начина на изпълнение (на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ). Поради това и съобразно мотивите на ВКС по т.10 от Тълкувателно решение №2/2013 от 26 юни 2015 г. на ОСГТК на ВКС, според които прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица, следва да се приеме, че с подаването на молбата от 05.01.2012г. за образуване на изп. дело, с която е извършено оправомощаване на ЧСИ, на основание чл.18 ЗЧСИ, погасителната давност е била прекъсната и от тази дата е започнала да тече нова 5г. давност.

Видно от приложеното изп. дело №20128700400111 по описа на ЧСИ И. С., с разпореждането за образуване на изп. дело от 05.01.2012г., са изискани справки относно имуществото на длъжника и е насрочен опис на движими вещи в жилището на длъжника на 17.02.2012г. Насрочването на опис от ЧСИ също е действие, с което се прекъсва давността, тъй като се касае за предприемане на действие в рамките на определен изпълнителен способ. В кориците на изп. дело обаче няма доказателства описът да е извършен на посочената дата, за която е насрочен. Т.е. няма данни за извършени действия по насрочения опис, с които давността също би била прекъсната.

По изп. дело е налице изпратена ПДИ до длъжника от 30.01.2012г., връчена му на 08.02.2012г. Видно е и че през 2012г., ЧСИ е извършил множество справки за длъжника и имуществото му – за родствени връзки, за банкови сметки на негово име, относно вписвания/отбелязвания/заличавания в Службата по вписвания-гр.С.З., от НОИ, от НАП, от КАТ. На 06.04.2012г., ЧСИ е уведомил длъжника да се яви в кантората му за бърза справка, което съобщение е връчено на длъжника на 27.04.2012г.

Съобразно мотивите на ВКС по т.10 от Тълкувателно решение №2/2013 от 26 юни 2015 г. на ОСГТК на ВКС, обаче, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Следователно, с гореописаните действия на ЧСИ – връчване на ПДИ и извършване на справки, давността не е прекъсната.

Видно от приложеното изп. дело №20128700400111 по описа на ЧСИ И. С., след посочените справки, извършени през 2012г., на 06.03.2014г. ЧСИ е съставил протокол, с който е констатирано, че по делото са извършени действия по проучване имущественото състояние на длъжника, както и изп. действия – налагане на възбрана върху притежаван от длъжника имот, във връзка с възлагане по чл.18 ЗЧСИ. С оглед предприетите действия, ЧСИ е начислил съответни такси в своя полза по ТТР към ЗЧСИ. По изп. дело обаче липсват доказателства, че ЧСИ действително е наложил възбрана върху имот, собственост на длъжника, както и кога е извършил това изпълнително действие, поради което съдът приема, че такова не е било извършвано.

По изп. дело е налице призовка за принудително изпълнение изх.№2490/07.03.2014г., адресирана до длъжника, в която се посочва, че на 28.03.2014г., ЧСИ пристъпва към принудително изпълнение чрез извършване на опис и продажба на притежаваните от длъжника движими вещи, находящисе на адрес в с.Х.. Призовката е връчена на 19.03.2014г. на М.И. – баба на длъжника И.П..

След призовката за принудително изпълнение изх.№2490/07.03.2014г., по делото няма данни относно извършването на насрочения опис и продажба на движими вещи. Видно е, че на 20.05.2016г., е постъпила молба от 20.05.2016г. за конституиране на нов взискател, подадена от ответника по делото „К.И.И.Б.“ЕАД. С постановление от 15.09.2016г., ЧСИ конституира последното като взискател по изп. дело, на основание договор за цесия 22.04.2016г..

На 18.01.2018г., от взискателя „К.И.И.Б.“ЕАД е подадена молба за прехвърляне на изп. дело №111/2012г. на ЧСИ Г.И. за продължаване на изпълнителното производство срещу длъжника И.П.. С постановление от 22.03.2018г., ЧСИ С. прекратява производството по изп. дело №20128700400111, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като не са поискани изп. действия за период повече от 2г., като вдига наложените запори и възбрани. След като отказва да прехвърли делото на другия ЧСИ, ЧСИ С. връща изп. лист на взискателя „К.И.И.Б.“ЕАД на 22.05.2018г.

Съгласно решение по т.10 от Тълкувателно решение №2/2013 от 26 юни 2015 г. на ОСГТК на ВКС, „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.“ В мотивите по посочената точка, ВКС приема следното: „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.“

Предвид гореизложеното, въззивния съд да приеме, че в случая, след прекъсването на погасителната давност с подаването на молбата от 05.01.2012г. за образуване на изп. дело, с оглед извършеното оправомощаване на ЧСИ на основание чл.18 ЗЧСИ, в продължение на 2г., от взискателят, респ. от ЧСИ на основание извършеното възлагане по чл.18 ЗЧСИ, не са поискани, респ. предприети изпълнителни действия. Ето защо, с оглед мотивите и решението по т.10 на Тълкувателно решение №2/2013 от 26 юни 2015 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се приеме, че изп. дело №20128700400111 по описа на ЧСИ И. С. е прекратено ех lege, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, с изтичане на 2г. от датата на последното валидно изп. действие по делото, т.е. на 05.01.2014г.. Доколкото разпореждането на ЧСИ за насрочване на опис на движими вещи на длъжника е извършено също на 05.01.2012г., на която дата е подадена молбата от взискателя за образуване на изп. дело, в която ЧСИ е оправомощен на основание чл.18 ЗЧСИ да определя по свое усмотрение начина на изпълнение, следва да се приеме, че това са последните валидни изпълнителни действия, след които в продължение на 2г. не е поискано извършване на нови такива, поради което и от 05.01.2012г. е започнала да тече 5г. погасителна давност.

Предвид прекратяването на изп. дело №20128700400111 по описа на ЧСИ И. С. е прекратено ех lege, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, с изтичане на 2г. от датата на последното валидно изп. действие по делото, т.е. на 05.01.2014г., всички извършени по вече прекратеното по право изп. дело изп. действия са невалидни и се считат обезсилени по право, респ. не могат да породят ефекта на прекъсване на погасителната давност съгласно чл.116 б.“в ЗЗД. Ето защо, нито изпращането на призовката за принудително изпълнение изх.№2490/07.03.2014г. до длъжника, нито подаването на молба от 20.05.2016г. от „К.И.И.Б.“ЕАД за конституирането му като нов взискател, са прекъснали течащата погасителна давност. Така, давността е изтекла на 05.01.2017г., поради което и към датата на образуване на изпълнително дело № 20187650401835 по описа на ЧСИ Г.И., правото на принудително изпълнение на К.И.И.Б.“ЕАД по изпълнителен лист от 19.10.2011г., издаден по ч.гр.д. № 4875/2011 г. на PC С.З. въз основа на заповед за изпълнение № 3293 от 26.09.2011г., е било погасено по давност. Ето защо, следва да се приеме, че длъжникът И.М.П. *** не дължи на „К.И.И.Б." ЕАД, гр. С.***, ЕИК ***, представлявано от ***, сумата 3991.75 лева, включваща неолихвяема сума - 2181.11 лева, главница - 927.91 лева, 203.13 лева лихви, 173.24 лева разноски, по изпълнителен лист от 19.10.2011 г. по гр.д. № 4875/2011 г. по описа на С. районен съд, въз основа на който е предприето принудително изпълнение по изпълнително дело № 20187650401835 по описа на ЧСИ Г.И., рег.№765, р-н на действие ОС-С.З..

Предвид гореизложеното, предявеният от И.М.П. *** против „К.И.И.Б." ЕАД, гр. С.***, ЕИК ***, представлявано от ***, иск за установяване недължимостта на сумата 3991.75 лева, включваща неолихвяема сума - 2181.11 лева, главница - 927.91 лева, 203.13 лева лихви, 173.24 лева разноски, по изпълнителен лист от 19.10.2011 г. по гр.д. № 4875/2011 г. по описа на С. районен съд, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20187650401835 по описа на ЧСИ Г.И., се явява основателен и ще бъде уважен. Тъй като районният съд е стигнал до противоположен извод, решението му следва да бъде отменено изцяло, вкл. в частта за разноските относно присъдените на ответното дружество разноски по делото от 150 лева.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца ще се присъдят разноските по делото пред първата инстанция от 610 лв за адв. хонорар и 159,67 лв за държавна такса, както и пред настоящата инстанция от 800 лв за адв. хонорар и 79,84 лв за държавна такса.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №50/11.01.2019г. по гр.дело №3746/2018г. по описа на С. районен съд, с което се отхвърля предявеният от И.М.П. *** против „К.И.И.Б." ЕАД, гр. С.***, ЕИК ***, представлявано от ***, иск за установяване недължимостта на сумата 3991.75 лева, включваща неолихвяема сума - 2181.11 лева, главница - 927.91 лева, 203.13 лева лихви, 173.24 лева разноски, по изпълнителен лист от 19.10.2011 г. по гр.д. № 4875/2011 г. по описа на С. районен съд, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20187650401835 по описа на ЧСИ Г.И., като неоснователен и се осъжда И.М.П. *** да заплати на „К.И.И.Б.” ЕАД сумата 150 лева, представляваща разноски по делото, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „К.И.И.Б." ЕАД, гр. С.***, ЕИК ***, представлявано от ***, че И.М.П., ЕГН:**********,*** не дължи на „К.И.И.Б." ЕАД, гр. С.***, ЕИК ***, представлявано от ***, сумата 3991.75 лева, включваща неолихвяема сума - 2181.11 лева, главница - 927.91 лева, 203.13 лева лихви, 173.24 лева разноски, по изпълнителен лист от 19.10.2011 г. по гр.д. № 4875/2011 г. по описа на С. районен съд, въз основа на който срещу И.М.П., ЕГН:********** е предприето принудително изпълнение по изпълнително дело № 20187650401835 по описа на ЧСИ Г.И., рег.№765, р-н на действие ОС-С.З..

ОСЪЖДА „К.И.И.Б." ЕАД, гр. С.***, ЕИК ***, представлявано от ***, да заплати на И.М.П., ЕГН:**********,*** разноските по делото пред първата инстанция от 610 лв за адв. хонорар и 159,67 лв за държавна такса, както и пред настоящата инстанция от 800 лв за адв. хонорар и 79,84 лв за държавна такса.

Присъдените суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка ***, банков клон:**., титуляр адв.И.Т.М., а именно: IBAN: ***, BIC: ***.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Номер на акта:	286
Дата:	6 юни 2019 г. (в сила от 6 юни 2019 г.)
Съдия:	Христо Василев Симитчиев

Дело:	20195501001126
Тип на делото:	Въззивно търговско дело
Дата на образуване:	1 април 2019 г.

Решение по дело №1126/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА