РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 12.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, втори граждански
състав, в публичното заседание на 25 септември две хиляди и деветнадесета год.,
в състав:
Районен съдия: НЕДЕЛИН
ЙОРДАНОВ
При секретаря В. А. като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гр. дело N`1301 по описа за 2020год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявена е искова
молба от „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, гр.София против С.Н.К. *** за осъждане
на ответника за заплати на ищеца сумата 350 лв. главница по договор за кредит №
**********/01.12.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. В условията
на евентуалност се иска осъждане на ответника да заплати исковата сума, като
получена от него без основание. Твърди се, че договора за кредит е сключен на
01.12.2015г. от ответника с „4Финанс” ЕООД по реда на чл.6 от ЗПФУР за сума в
размер 350.00 лв. и е със срок 30 дни. Падежът е настъпил на 31.12.2015г.,
задължението не е погасено и кредитополучателят е изпаднал в забава. Поддържа
се, че вземането е предмет на договор за цесия от 23.11.2018г. с цесионер
настоящия ищец и от сключването на последния до настоящия момент забавата
продължава. Претендират се съдебно-деловодни разноски.
Исковете са с правно
основание чл.240, ал.1 вр. чл.79 от ЗЗД и са процесуално допустими.
Ответникът в срока и
по реда на чл.131 от ГПК, редовно уведомен, не представя писмен отговор. В с.з.
редовно призован, не се явява и представлява и не изразява становище по
исковете.
Същевременно ищецът, чрез пълномощника си юрисконсулт И.
Трифонов изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК да бъде постановено
неприсъствено решение срещу ответника.
За да се
произнесе по основателността на иска, районният съд направи преценка на
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид
становищата на страните, въз основа на което прие за установени следните
обстоятелства:
В срока и по реда на
чл.131 ГПК ответника С.К., редовно призован, не представя писмен отговор на
исковата молба. Същата, ведно с приложенията и уточненията е редовно връчена чрез
лице от домашните със задължение да предаде, съгласно чл. 46, ал. 2, вр. с ал.
1 ГПК.
Ответникът С.К. е бил редовно призован за първото съдебно
заседание. В определението по чл. 140 ГПК, изрично е вписано, че при неподаване
в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да
поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както
и присъждане на разноски.
В проведеното открито съдебно заседание на 25.09.2020 г.
ответника не се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и
направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Съдът намира, че всички
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответника не
е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не
изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован е и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените
доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на
предявения иск. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение
да се мотивира по същество.
На 01.12.2015 г. между „4 финанс“ ЕООД и С.Н.К. е сключен договор за кредит №**********.
Предмет на договора е предоставянето на сумата от 350,00 лв. за срок от 30 дни,
с датата на получаване 01.12.2015 г. и дата на връщане на сумата 31.12.2015 г., а общата сума за връщане е
350.00 лв. Уговорен е лихвен процент 0.00%, а процента на разходите е 0.0%.
Неразделна част от договор са общите условия, които са получени и приети от ответника.
Няма спор, че
ответникът е усвоил сумата 350 лв., за което обстоятелство е представена
разписка за извършено плащане на сумата от 350 лв. в негова полза на 01.12.2015
г. Не се спори и относно обстоятелството, че след усвояване на сумата по
кредита ответника не е извършил плащане за погасяване на задълженията си по
договора, предмет на иска.
На 23.11.2018 г. Между „4 финанс“ ЕООД и
ищецът е сключен договор за прехвърляне
на вземания №BGF-2018-033/23.11.2018
г. по силата, на който „4 финанс“ ЕООД продава на ищеца вземания, описания в
приложение към него.
Под № 2327 в приложението към договора е посочено вземане
по процесния договор за кредит от 01.12.2015
г.
„4 финанс“ ЕООД е овластил ищеца - “Кредитреформ
България“ ЕООД с правата да уведоми длъжниците по прехвърлените вземания,
предмет на договора за цесия, като изготви и изпрати съобщения и уведомления до
тях и техните представители, което се установява от представено по делото
пълномощно с нотариална заверка подписа на издателя му от 23.11.2018 г. на
нотариус Здравко Стаменов Райчев с район на действие РС София.
„4финанс“ ЕООД, е направил изявление,
адресирано до длъжника, че задълженията му към „4 финанс“ ЕООД, в общ размер на
898,42 лв. към 23.11.2018 г., са прехвърлени в полза на “Кредитреформ България“
ЕООД и, че изпълнение за тях дължи на “Кредитреформ България“ ЕООД. Посочена е
и сметка, по което то може да бъде предложено. Изявлението е изпратено до
адресата по пощата и върнато в цялост. В случая следва да бъде посочено, че
съгласно последователната съдебна практика с получаването на препис от исковата
молба с приложените към нея доказателства, включително и уведомлението, се
приема, че ответника е валидно уведомен за цесиите /в този смисъл Решение № 3
от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК,; Решение № 123 от
24.06.2009г. на ВКС по т. д. № 12/2009г., II т. о., ТК, Решение № 78 от
09.07.2014г. на ВКС по т. д. № 2352/2013г., II т. о., ТК и мн.др./. От
изложеното следва, че ищецът е материално легитимиран да претендира изпълнение
на задълженията от длъжника, а с получената искова молба, ведно с уведомлението
за извършената цесия на вземането се счита, че е запознат с промяната на
кредитора по кредитния договор.
При тези
съображения следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, тъй като
предявеният иск се явява вероятно основателен за сумата 350 лв. главница по
договор за кредит № **********/01.12.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -18.06.2020 г. до
окончателното й изплащане.
Предвид уважаване на главния иск съдът не дължи произнасяне по евентуално
предявения иск за заплащане на сумата от 350 лв. главница по договор за кредит
№ **********/01.12.2015г., като получена от ищеца без основание.
По исковото производство ищецът претендира
присъждане на разноски в общ размер 200.00 лева, от които 50.00 лева платени за
държавна такса и 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.78, ал.8
от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37
от ЗПП. Приложим по силата на чл.37 от ЗПП се явява чл.25 от НЗПП, съгласно
който за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100.00 до 300.00 лева. Предвид факта, че в исковото производство ищцовата
страна е представлявана от юрисконсулт настоящият състав счита,че в полза на
ищцовото дружество следва да се присъди минималното възнаграждение от 100 лева
за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция. С
оглед цената на предявените искове и липсата на фактическа и правна сложност на
делото, съдът следва да присъди възнаграждение в този размер.
Мотивиран от горните съображения и на
основание чл.239 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.Н.К. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Шандор Петьофи №10 сумата 350.00 лв. главница по
договор за кредит № **********/01.12.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.06.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
С.Н.К. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Шандор Петьофи №10
съдебно-деловодни разноски в размер на 150.00 лв., представляваща заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
Решението не подлежи на обжалване.
Копие да се връчи на страните, предвид
и правото на ответника по чл. 240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: