РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Варна , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Орлин Р. Чаракчиев
като разгледа докладваното от Орлин Р. Чаракчиев Гражданско дело №
20203110110193 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от К. С. П., ЕГН: **********, с
адрес: гр. В., ул. „Г. С.Р.” № *, срещу „Ел. с.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. В., бул. „Вл. В.” № 2*, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата 4580,20 лв. - представляваща корекция на консумирана ел. енергия за периода
17.05.2017 г. до 27.04.2020 г. по отношение на обект в гр. В., ул. „Г. С.Р.” № ** клиентски №
* и абонатен № *, за която сума е издадена фактура № *0 г.
Ищецът твърди в исковата молба, подадена чрез адв. Св.Сп., че е битов потребител на
ел. енергия пренесена от ответното дружество в посочения недвижим имот. С писмо от
23.06.2020 г. ответникът го уведомил, че е коригирал сметката му за ел. енергия, която сума
ищецът оспорва да дължи. Поради това подал жалба първо до дружеството, а впоследствие и
до КЕВР. Извежда правния си интерес от завеждане на настоящата претенция с
обстоятелството, че предстои спиране на електрозахранването до имота му. Сочи, че е
заплащал месечните си задължения за ел.енергия за процесния период. Твърди, че липсва
акт на КЕВР, с който да е определена цена за „НН Технологичен разход” и „задължение към
обществото”, както и методика за изчисляването им. Сочи, че ответникът е оператор на
електроразпределителната мрежа и няма правото да доставя електрическа енергия до битов
потребител като ищеца. По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск и
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Е.с.” АД,
гр. В., чрез процесуалния му представител – адв. Н. Б. Потвърждават се обстоятелствата, че
ищецът е в договорни отношения с ответника за продажба на ел. енергия за посочения обект
на потребление, че е извършена проверка на СТИ на потребителя, резултатите от която са
обективирани в констативен протокол, че е извършено коригиране на количеството
1
потребена електрическа енергия, за което е издадена съответна фактура за процесната сума
от 4580,20 лв. По съществото на спора поддържа становище за неоснователност на
предявения иск. Твърди, че страните се намират в продажбено правоотношение относно
продажбата на ел. енергия, като правата и задълженията им се уреждат от Закона за
енергитиката, ПИКЕЕ, ОУ на ДПЕЕЕМ на „Енергоразпределение Север“ АД и ОУ на ДПЕЕ
на „Ен.-Пр. Пр.” АД. Посочва, че на 27.04.2020 г. е извършена техническа проверка на
процесното СТИ обслужващо обекта с клиентски № * и абонатен № *, за което е съставен
констативен протокол № ** г. При извършените замервания е установено, че в регистър
1.8.3 има показания в размер на 23816 кВТч. Електромерът е демонтиран, поставен в
индивидуална опаковка и изпратен за експертиза в БИМ, където е извършена метрологична
експертиза, като при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на
електромера. Констатирано е наличието на преминала енергия на тарифа 1.8.3 в размер от
23816,6 кВТч., която не е визуализирана на дисплея. „Е. С.“ АД е съставило становище за
начисление на ел. енергия от 13.05.2020 г., въз основа на което ответникът е издал фактура
№ * г. за сумата 4580,20 лв. Твърди, че на ищцата надлежно са връчени протоколът за
извършената проверка и процесната фактура , чрез писма. Поддържа, че установеното след
разчитане на регистър 1.8.3 количество ел. енергия е реално доставено и консумирано от
абоната и процесното вземане се дължи от ищеца на основание чл. 55 от ПИКЕЕ вр. чл. 200,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. В евентуалност се позовава на чл. 183 от ЗЗД, доколкото се касае за
реално доставено, съответно продадено, количество ел енергия, в която връзка се позовава
на практика обективирана в Решение № 150/26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/2018 г. на ВКС, III
г.о. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира
разноски.
В проведеното открито съдебно заседание страните поддържат изразените позиции
по спора.
След преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства,
по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Страните по делото не спорят, че ищецът е абонат на ответното дружество за обект
находящ се на адрес в гр. В., ул. „Г.С. Р.” № 4*, с клиентски № *и абонатен № *.
Видно от КП № * г. на тази дата служители на „E. с.” АД са монтирали в процесния
обект на потребление СТИ фабр. № *с показания от 009600 кВТч за нощна и 007950 кВТч за
дневна тарифа.
От представения по делото КП за техническа проверка № * г., се установява, че на
тази дата, при проверка на СТИ с клиент К. С. П., обслужващо обект гр. В., ул. „Г.С. Р.” №
*, с клиентски № * и абонатен № *, служители на „Е. с.” АД са демонтирали СТИ с фабр. №
* със следните показания по отделните тарифи: 1.8.1 – 020247 кВТч, 1.8.2 – 027215 кВТч,
1.8.3 – 023816 кВТч, 1.8.4 – 000000 кВТч и по 1.8.5 – 071279 кВТч. СТИ е изпратeно за
експертиза в БИМ, а на негово място е монтирано друго. Протоколът е подписан от
служителите и един свидетел, подписът на който не е оспорен по надлежния ред.
Съгласно КП от метрологична експертиза № * г. на БИМ, Регионален отдел - В. не са
установени механични дефекти на кутията, клемите и клемнния блок на електромера, както
и да е осъществен достъпа до вътрешността на електромера. Относно техническото
състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп в експертизата е
отразено, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера
изразяваща се в наличие на преминала енергия на тарифа 3 – 023816,6 кВТч. Посочено е, че
2
електромерът съответства на метрологичните характеристики и на изискванията за точност
при измерване на електроенергия.
От становище за начисляване на ел. енергия от 13.05.2020 г. се установява, че е
осъществена корекция на потребената ел. енергия на адреса на потребление в размер на
23816 кВТч, за периода 17.05.2017 г. до 27.04.2020 г. Като основание на корекцията е
посочен чл. 55 от ПИКЕЕ.
Въз основа на извършената корекция ответникът е издал фактура № * г. на стойност
4580,20 лв. с получател К. С. П., досежно потребената ел. енергия в обекта за периода
17.05.2017 г. до 27.04.2020 г.
С писмо с изх. № от * г. до К. С. П., същата е уведомена от „Е. с.” АД за извършената
проверка на СТИ и корекциионна процедура. Приложени са КП за проверката и процесната
фактура.
От заключението на вещото лице инж. Н. В. по допуснатата и приета от съда СТЕ,
кредитирано като обективно и компетентно дадено се установява, че СТИ е било
метрологично годно до 2023 г. и към датата на проверката – 17.05.2020 г. е било годно
техническо средство за измерване на ел. енергия.
Експертът е посочил, че извършеното неправомерно претарифиране по отделните
регистри на СТИ е с цел неотчитане в пълен обем на енергията по двата видими регистъра –
1.8.1 и 1.8.2. Т.е. установеното неправомерно софтуерно вмешателство в СТИ, следствие на
човешка намеса, цели да се пренасочат показания от видимите регистри към скрития 1.8.3.
Поддържа се, че електромерът е отчел цялото количество на потребена ел. енергия от 23816
кВТч и, че то може да бъде отразено там само в следствие на човешка намеса.
Съдът, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Допустимостта на предявеният отрицателен установителен иск е обусловена от
правния интерес на ищеца да препятства прекъсването на подаваната електрическа енергия
до фактически ползвания от него обект на потребление, чрез установяване спрямо ответника
посредством силата на пресъдено нещо на обстоятелството, че не дължи в негова полза
търсената сума по издадената фактура за потребена ел. енергия за минал период.
По делото не се спори, че ищецът е битов потребител на ел. енергия по смисъла на §
1, т.2а от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ), както и че имотът, който се обслужва от
процесния електромер, е бил присъединен към ел. мрежа. Следователно страните по делото
са страни и по договор за продажба на електрическа енергия, сключен при публично
известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ).
Между страните по делото е спорно обаче дали ответникът има право да извършва
едностранна корекция и в частност налице ли са били предпоставките, даващи право на
дружеството да извърши такава корекция на посоченото в отговора на исковата молба
главно основание - чл. 55 от ПИКЕЕ, обн. ДВ бр. 35/30.04.2019 г. Провеждането на пълно и
главно доказване по отношение на посочените спорни правнорелевантни факти е възложено
в тежест на ответника, с оглед на обстоятелството, че срещу него е предявен отрицателен
установителен иск.
В тази връзка съгласно Решение № 200/30.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 983/2012 г., II
т.о. меродавна за уредбата на обществените отношения по доставка и продажба на
3
електрическа енергия е само тази воля на законодателя, която е намерила външен израз в
приетите по установения за това ред нормативни актове, а съобразно чл. 1 от ЗЕ
обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по търговия с
електрическа енергия се уреждат именно от специалния закон.
В чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ, изм. - ДВ, бр. 41 от 2019 г., в сила от 21.05.2019 г. изрично е
предвидена възможността за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или
за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско
измерване, по ред и начин регламентиран в правила за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ), предложени от енергийните предприятия, но чието
приемане е от компетенцията на ДКЕВР (чл. 83 ал. 2 от ЗЕ). Правилата по своята правна
същност представляват подзаконов нормативен акт, който е задължителен както за
доставчика, така и за потребителите на електроенергия.
Считано от 04.05.2019 г., действащи са ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен вестник“,
бр. 35 от 30.04.2019 г., следователно вземайки предвид и гореизложеното то се налага
извода, че към момента на проверката – 27.04.2020 г. е съществувало законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано измерени показания в
невизуализиран регистър, ако е изпълнил предвидените в ПИКЕЕ предпоставки, ред и
методика за извършване на корекцията.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ, която разпоредба ответникът сочи като основание
за възникване на процесното вземане, в случаите, в които се установи, че са налице
измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ операторът
на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество електрическа
енергия в тези регистри. Преизчисляването се извършва въз основа на метрологична
проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ – арг. от ал. 2 на чл.
55 от ПИКЕЕ.
В настоящия казус, от приобщения като доказателство по делото КП за техническа
проверка № * г. се установява, че в хода на проверката служители на дружеството-оператор
в съответствие с разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от ПИККЕ са съставили констативен протокол,
обективиращ резултата от извършената проверка, доколкото същият е подписан от двамата
служители на търговеца и един свидетел, с отбелязване че клиентът отсъства. Изпълнена е и
хипотезата на ал. 4 от цитираната разпоредба, като препис от протокола е изпратен на
потребителя, ведно с фактурата за коригираното количество ел. енергия.
Видно от констативния протокол СТИ е демонтирано, поставено в индивидуална
опаковка пломбирана с пломба № * и е изпратено в БИМ за метрологичен контрол,
резултатът от който е материализиран в КП за метрологична експертиза № * г. по описа на
БИМ-Русе. От текста на КП на БИМ, представяващ официален свидетелстващ документ в
частта за лично възпритетите от съставителя факти, е видно, че експертизата касае СТИ с
номер идентичен на процесното, което освен това е било доставено в БИМ в найлонов плик
пломиран с пломба със същия номер, като поставения от служителите на ответника. Т.е. от
изложеното следва, че е спазена и ал. 5 от чл. 49 от ПИКЕЕ.
На следващо място от приобщеното към доказателствената съвкупност заключение
на вещото лице по назначената СТЕ, което съдът кредитира като мотивирано, компетентно,
пълно и обективно, се установява, че към датата на СТИ същото е било метрологично годно.
Същевременно както КП № *г., така и базираното на него заключение на СТЕ сочат,
че на тази дата СТИ с фабр. № *е било монтирано в процесния обект на потребление с
4
показания от 019131 кВТч за нощна и 035195 кВТч за дневна тарифа, т.е. в регистри 1.8.1 и
1.8.2.
Респективно СТИ не е било ново към датата на монтажа и не би могло да се
презюмира, че показанията му в невизуализирания регистър 1.8.3 са били нулеви, още
повече че по делото липсват доказателства за това, които ответникът да е ангажирал.
Респективно в процесния случай случай не би могло да се установи по несъмнен начин, че
измереното количество електрическа енергия в невизуализирания регистър е натрупано
именно след монтажа на СТИ, следователно не е спазена процедурата по извършване на
корекцията, установена в разпоредбите на чл. 55 от раздел IX от ПИКЕЕ, даваща право на
ответното дружество по облекчен ред да ангажира на отговорността на потребителя при
това специфично продажбено отношение.
В евентуалност ответникът е посочил като правопораждащо основание на вземането
си разпоредбата на чл. 183 от ЗЗД, позоваването на която обаче съдът намира за
неоснователно. В случая е изключено процесното облигационно правоотношение да се
субсумира като такова по продажба на ел. енергия на краен потребител при пубично
известни ОУ, доколкото ответното-дружество не е краен снабдител с ел. енергия по смисъла
на § 1, т.28а от ДР на ЗЕ, т.е. съществува уредена със закона пречка да е страна по
продажбено отношение с битови клиенти, по аргумент от обратното на чл. 94а, ал.1 от ЗЕ,
която разпоредба на специалния закон има примат над нормите на общия ЗЗД.
В обобщение, съдът намира, че по делото не е доказано наличието на основание
годно да породи оспореното право на ответника да начисли и претендира процесната сума
от ищеца. При това положение след като е твърдял, че е титуляр на това право, то
ответникът е и страната по делото, която следва да понесе неблагоприятните последици от
неуспешно проведеното доказване на фактите годни да го породят. В случая правният
резултат от ненадлежното начисляване на сумата от 4580,20 лв. по процесната фактура се
изразява в уважаване на исковата претенция предявена срещу дружеството.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени разноските сторени от ищеца за заплатени такси в размер на
191,00 лв. и платено в брой адвокатско възнаграждение от 720,00 лв. с ДДС. Съдът намира
за неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 от
ГПК доколкото възнаграждението незначително надвишава минимума от 660,73 лв. с ДДС,
определен по реда на чл. 7, ал.2, т.2 вр. § 2а от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, наред с което предмет на производството е
корекционна процедура по новите ПИКЕЕ (в сила от 2019 г.), по която понастоящем липсва
константна и непротиворечива съдебна практика, респективно коректив облекчаващ
провеждането на защитата по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К. С. П., ЕГН:
**********, с адрес: гр. В.а, ул. „Г.С.Р.” № **, не дължи на „Е.с.” АД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление: гр. В., бул. „Вл.В.” № *, сумата 4580,20 лв. - представляваща
корекция на консумирана ел. енергия за периода 17.05.2017 г. до 27.04.2020 г. по отношение
на обект в гр. В., ул. „Г.С..” № *, с клиентски № *и абонатен № *, за която сума е издадена
фактура № № *г., на основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
5
ОСЪЖДА „Електроразпределение север” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. В.а, бул. „В. В.к” № *, да заплати на К. С. П., ЕГН: **********, с адрес: гр.
В., ул. „Г. С.Р.” № *, сумата 911,00 лв., представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6