О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е № ІІ-260936
Бургаският
окръжен съд гражданска
колегия
в
закрито заседание на първи декември
през
две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при
секретаря и
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Русева-Маркова частно
гражданско дело № 1522 по описа
за 2020
година.
Производството по делото е
образувано по повод на депозирана частна жалба от Д.М.К., ЕГН ********** и А.М.К.,
ЕГН ********** *** чрез своя процесуален представител – адвокат Бердж Хаджолян
и със съдебен адрес – гр. Варна, ул. Цар Асен № 11А – адвокат Хаджолян против
Определение № 175 от 09.03.2020г., постановено по гр. дело № 1138/2019г. по
описа на Районен съд – Айтос, с което е прекратено производството по делото по
отношение на два от предявените искове против Н. Т. С. – а именно – в частта, в която е предявен иск за причинени
имуществени вреди в размер на 7 406, 90 лева, както и в частта, в която е
предявен иск за пропуснати ползи в размер на 373, 28 лева. В жалбата се
посочва, че определението е незаконосъобразно, неправилно, необосновано и
постановено при грубо нарушаване на процесуалните правила. В жалбата се
посочва, че искът е предявен от лица с активна процесуална легитимация при
наличие на правен интерес против надлежен ответник, предявен е своевременно за
вече сторени от тях разходи и преди изтичане на предвидената в закона
петгодишна погасителна давност, което го прави допустим и надлежно заявен.
Посочва се, че всички обстоятелства, които са изложени се отнасят до
основателността, а не до допустимостта на исковата претенция. Претендира се да
бъде отменено като незаконосъобразно Определение № 175/09.03.2020г. в частта
му, с която се прекратява производството поради недопустимост на иска за осъждане
на ответната страна – Н. Т. С. в качеството й на Нотариус да заплати сумата от
7 406, 60 лева, представляваща разноски по гр. дело № 971/2017г. по описа
на Районен съд – Карнобат, както и по отношение на сума в размер на 373, 28
лева, представляваща пропуснати ренти, както и за бъдещи вреди (разноски).
Бургаският окръжен съд като
взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съобщение за изготвеното
Определение № 175 от 09.03.2020г., постановено по гр. дело № 1138/2019г. по
описа на Районен съд – Айтос не е връчено на ищците по делото – Д.М.К. и А.М.К.
въпреки констатациите на съда в тази връзка в откритото съдебно заседание на
08.05.2020г., поради което и настоящата инстанция намира, че срок за обжалване
на това определение не е започнал да тече за двамата ищци, поради което и
депозираната частна жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Предявени са няколко
обективно съединени иска от Д.М.К. и А.М.К. против Н. Т. С. в качеството й на
Нотариус с рег. № 570 по описа на Нотариалната камара, с които се претендира да
бъде осъдена ответната страна да им заплати следните суми – сума в размер от
8 356, 90 лева, представляваща понесените от тях имуществени вреди, изразяващи
се в заплатени от тяхна страна разноски в производството по пр. № 1506/2014г.
по описа на Районна прокуратура – Карнобат и по гр. дело № 971/2017г. по описа
на Районен съд – Карнобат, ведно със сума в размер на 1 694, 59 лева,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 8 356, 90
лева, считано от 31.10.2017г. до 30.10.2019г., както и законната лихва от предявяване
на исковата молба – 01.11.2019г. до окончателното плащане;
- сума в размер на 373, 28
лева, представляваща пропуснати ползи от неполучаване на рентата за собствените
им имоти, както и сума в размер от 75, 70 лева, представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата от 373, 28 лева, считано от 31.10.2017г. до
30.10.2019г., както и законната лихва от предявяване на исковата молба –
01.11.2019г. до окончателното им заплащане;
- сума в размер на 2 000
лева, представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на страх,
несигурност, емоционално напрежение и недоверие в органите на властта,
вследствие на незаконосъобразните действия на ответната страна, както и сума в
размер на 405, 55 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата,
считано от 31.10.2017г. до 30.10.2019г., както и законната лихва от предявяване
на исковата молба – 01.11.2019г. до окончателното плащане.
Следва изрично да се
отбележи, че в петитума на исковата молба не е отправено искане за присъждане
на бъдещи (ненаправени до този момент) разноски, а единствено се посочва, че
предстои да се направят и други разходи в съдебното производство по гр. дело №
971/2017г. в случай, че се достигне до производство пред касационната
инстанция, но изрично искане от страна на ищците в тази насока не е предявено.
В исковата молба се посочва,
че ищците са наследници на М. Д.К., починал през 2001г. – техен баща, както са
и наследници на своя дядо – Д. К. Д., починал през 2005г. Посочва се, че по
повод на изготвен между наследниците на техния дядо – Д. К. Д., починал през
2005г. Договор за доброволна делба – ответната страна по делото – Н. Т. С. в
качеството си на Нотариус, изповядваща сделката между всички наследници е
следвало да провери правото на собственост на страните по този договор и така
да открие завещание, което е оставено от страна на техния прадядо – К. Д. К. в
полза на техния дядо – Д. К. Д., по силата на което оставя всичките си
недвижими имоти на техния дядо Д. К. Д.. В исковата молба се посочва,
извършването на такава справка от страна на ответната страна в качеството й на
Нотариус би предотвратило настъпването на вредоносните за тях последици, тъй
като би довело до отказ да се завери договора за делба, а от мотивите на този
отказ ищците и останалите участници в нотариалното производство биха узнали за
наличието на обявено завещание. В исковата молба се посочва и до какви вреди за
ищците е довело поведението на ответната страна и в съответствие с гореизложеното
се претендира и заплащането на тези вреди.
С Определение № 175 от
09.03.2020г., постановено по гр. дело № 1138/2019г. по описа на Районен съд –
Айтос е прекратено производството по отношение на иска за заплащане на сума в
размер на 7 406, 90 лева, представляваща разноски по гр. дело № 971/2017г.
по описа на Районен съд – Карнобат, както и по отношение на заявената претенция
в размер на 373, 28 лева, представляваща пропуснати ренти, както и бъдещи вреди
(разноски) като недопустим. В своите мотиви съдът е посочил, че е недопустимо
да се предявяват в отделно производство разноски по друг (висящ все още) исков
процес и в тази връзка е приел, че предявеният иск за сума в размер от
7 406, 90 лева, представляваща направени разноски по гр. дело № 971/2017г.
по описа на Районен съд – Карнобат е недопустим. По отношение на заявената
претенция за сума в размер от 373, 28 лева, представляваща пропуснати ползи от
неполучаване на рента от имотите, съдът е приел, че ако се твърди, че е
настъпило обедняване в правната сфера на ищците ответник по иска следва да
бъдат лицата, в полза на които са разместени благата, тоест – лицата, в чиято
правна сфера е настъпило обстоятелството, а не ответната страна. Съдът посочва
и обстоятелството, че към момента делото за собствеността на имотите е висящо
пред Окръжен съд – Бургас и статута им на собственици не е стабилизиран със
сила на присъдено нещо.
Безспорно е, че допустимостта
на една претенция се свърза с положителните процесуални предпоставки, които
следва да са налице и съответно – отрицателните процесуални предпоставки, които
следва да отсъстват, за да бъде допустима съответната претенция. В конкретния
случай – за да мотивира недопустимостта на предявените претенции,
първоинстанционният съд е изложил аргументи, които не са свързани с
процесуалните предпоставки за водене на производството, а такива, които се
отнасят до материалноправната легитимация на страните, които безспорно се
отнасят към основателността на предявените претенции, а не към тяхната
допустимост. От обстоятелствената част на исковата молба се установява, че
ищците не претендират разноски, направени в друго производство, а считат, че
като са заплатили тези разноски са понесли вреда, за която отговорност следва
да понесе именно ответната страна. В тази връзка, настоящата инстанция намира,
че е допустима претенция, с която се претендира вреда, изразяваща се в
направени разноски по друго дело, а обстоятелството дали доколко това
представлява вреда и дали именно ответната страна следва да носи отговорност за
нея са обстоятелства които съдът следва да установи, за да отговори на въпроса
дали претенцията на ищците е основателна или не.
По отношение на претенцията
за заплащане на сума в размер от 373, 28 лева, представляваща пропуснати ползи
от неполучаване на рентата от недвижимите имоти, за които ищците претендират да
са техни собственици, първоинстанционният съд е изложил аргументи, които са
пряко свързани с основателността на претенцията, а не с нейната допустимост.
Безспорно е, че обстоятелството дали определен иск е предявен против лицето,
което носи отговорност за твърдяна настъпила вреда води до неговата
основателност (при наличие и на останалите предпоставки за това), а в случай,
че този иск е предявен против лице, чиято отговорност за твърдяните вреди не
може да бъде ангажирана, то това е извод за неоснователността на претенция, но
не и за нейната недопустимост. Обстоятелството дали ищците се легитимират като
собственици на конкретен имот към момента на предявяването на иска, а и –
съответно – в хода на производството е въпрос, който подлежи на доказване и е
част от процеса на пълното и главно доказване, което следва да бъде направено
от ищците в едно производство, за да се уважат заявените от тяхна страна
претенции. Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че Районен съд
– Айтос, за да прекрати производството по делото е изложил аргументи, свързани
с основателността на претенцията, които не могат да бъдат отнесени към
допустимостта на заявените претенции и постановеното определение е
незаконосъобразно. Следва да се отбележи и обстоятелството, че както бе
посочено по-горе, ищците не са заявили в своя петитум искане за присъждане на
бъдещи вреди – претенциите са посочени конкретно и изчерпателно и в тази връзка
съдът не е следвало да включва в диспозитива на своето определение за
прекратяване на делото и претенция, която реално не се претендира. В случай, че
в хода на производството ищците отправят някакво искане в този смисъл, то едва
тогава за съдът ще възникне възможността да се произнесе като вземе предвид
редовността на заявеното, съответно – неговата допустимост.
Мотивиран от горното, съдът
намира, че депозираната частна жалба е основателна и следва да бъде уважена,
като бъде отменено атакуваното определение и делото бъде върнато на Районен съд
– Айтос за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, Окръжен
съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ по жалбата на Д.М.К.
и А.М.К. *** Определение № 175 от 09.03.2020г., постановено по гр. дело №
1138/2019г. по описа на Районен съд – Айтос, в частта, с която е прекратено
производството по делото по отношение на два от предявените искове от Д.М.К. и А.М.К.
против Н. Т. С. – а именно – в частта, в
която е предявен иск за причинени имуществени вреди в размер на 7 406, 90
лева, както и за бъдещи разноски, както и в частта, в която е предявен иск за
пропуснати ползи в размер на 373, 28 лева.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Айтос за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.