Р Е Ш Е Н И Е
№
228
гр.
Велико Търново, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, трети
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти
септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при
секретаря М. Н.
и
прокурора от ВТОП НЕВЕНА
ОРМАНДЖИЕВА
разгледа
докладваното от съдия Дабкова касационно
АНД № 10 209/2021 г. по описа на АСВТ и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 63, ал. 1, изреч. 2-ро от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба от името на ТД на НАП - Велико Търново, действаща чрез
упълномощения юрисконсулт.
На
касационен контрол е подложено Решение № 347 от 28.06.2021 г. по АНД № 320/2021
г. по описа на Районен съд – Велико Търново. Със същото е отменено Наказателно постановление № 556021-F573315/18.01.2021 г.,
издадено от директор на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП - Велико Търново. С което
на дружеството „Габипет” ЕООД гр. Горна
Оряховица, на основание чл. 179, ал.1 от ЗДДС, е наложено административно
наказание „имуществена санкция" в размер на 500.00лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност/ЗДДС/.
Касаторът
атакува съдебното решение като твърди, че обжалваното Решение на РС е неправилно,
поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че безспорно,
органите по приходите са направили опит за връчване на декларираните имейл
адреси от страна на дружеството пред НАП. Настоява че, едва след като
актосъставителят е направил опит за връчване на покана за съставяне на АУАН, на
правилен и действащ имейл адрес, АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя по
реда на чл. 40, ал.2 от ЗАНН. По тези съображения се иска отмяна на Решението на
ВТРС и да бъде потвърдено наказателното постановление. В о.с.з. касаторът не
изпраща представител.
Ответникът
по касационната жалба, чрез упълномощения адвокат ангажира писмено становище за
неоснователност на КЖ. Настоява, че съставянето на акта в отсъствие на
нарушителя извън хипотезите на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, води до нарушаване правото
на защита в пълен обем. В тази връзка, посочва че, при неспазване на
изискванията на чл. 40 от ЗАНН е налице съществено нарушение на
административно-наказателна процедура. Моли Решението на РС да бъде оставено в
сила, а на доверителя му да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение.
В о.с.з. ответникът поддържа представеното становище и моли, да се потвърди
първоинстанционното решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново, дава заключение за основателност на жалбата. Намира,
че от доказателствата по делото е видно, че от страна на ТД на НАП е била
изпратена покана до ответното дружество за явяване за съставяне на АУАН, като
поканата е била изпратена на деклариран електронен адрес за кореспонденция с
НАП. Същата, не е била отворена, което обаче предполага действия само и
единствено на ответното дружество. Настоява че, дори и да се приеме, че е
извършено нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, същото не от категорията на
съществените, тъй като не е довело до ограничаване правото на защита на
ответното дружество.
Настоящият
състав на Административен съд – Велико Търново прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба. Въз основа на установените от първата инстанция факти,
приема следното от правна страна:
Жалба
е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, за която
оспореният акт е неблагоприятен, в
законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно
чл. 63, ал. 1, изреч. 2-ро от ЗАНН / в ред. на ДВ бр.13 от 2020г./,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК, на основанията, предвидени в НПК. Разпоредбата
на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в
жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция
да следи служебно и за валидността, допустимостта и съответствието на решението
с материалния закон. Оплакванията в КЖ съдът квалифицира като такива за
неправилно приложение на материалния закон от РС, касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1, вр. с ал.2 от НПК.
Настоящият
съдебен състав като прецени поддържаните касационни основания и доказателствата
по делото намира касационната жалба за допустима, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
ВТРС
е установил следното от фактическа страна:
Наказателното
постановление е издадено срещу дружеството „Габипет” ЕООД за неподаване на СД по ЗДДС за отчетен период
01.07.2020 г. 31.03.2020 г., в законоустановения срок до 14.08.2020 г.
включително, в ТД на НАП В. Търново. Нарушение по чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗДДС, санкционирано по чл. 179, ал. 1 от ЗДДС,
в качеството му на лице регистрирано по ЗДДС.
При
установените факти, ВТРС е формирал следните правни изводи:
В хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, тъй като актът за установяване на административно нарушение е
съставен в отсъствие на нарушителя /факт, потвърден и от актосъставителя и
свидетеля по акта/, като последният не е бил надлежно поканен да присъства при
съставянето му. По делото има представени доказателства за изпращане на
поканата на два /единият неактуален/ имейла, декларирани от дружеството пред
НАП, но видно от справката, представена от административнонаказващия орган и
съобразявайки нормата на чл. 30, ал. 6 от ДОПК няма удостоверено връчване и
дата на получаване на поканата по електронен път от „Габипет" ЕООД. Така
установеното РС квалифицирал като съществени порцесуални нарушения, които не могат
да бъдат преодолени, а нарушението за недоказано и отменил НП като незаконосъобразно.
Изводът
на настоящата инстанция след проведения касационен контрол е, че постановеното
от Районен съд решение не страда от пороци, съставляващо касационни основания. Нито
тези, посочени в КЖ, нито тези, за които АСВТ служебно следи.
Фактическата
обстановка е изяснена. Събрани са по предвидения процесуален ред необходимите
доказателствени средства, които са обсъдени. В доказателствената съвкупност
няма игнорирани доказателствени средства, нито такива, чието съдържание да е
преиначено от РС. При верни фактически констатации, обосновани със събраните
доказателства правилно е приложен материалния закон.
По
отношение тълкуването и приложението на материалния закон в случая следва да се
съобрази следното:
В
ЗДДС се съдържат специални правила за връчване на актове за дерегистрация по
е-път като се счита, че това е сторено с изпращането им/вж. напр. чл.155, ал.9
от ЗДДС както и чл.157б, ал.17 и др./. В случая обаче н есе касае за акт за
дерегистрация, а за началото на административно наказателно производство, за
което са приложими правилата на ЗАНН и субсидиарно тези на НПК, които не са
изпълнени, предвид следното:
В
случая са нарушени императивните норми на чл. 40, ал. 1
и 2 от ЗАНН,
като актът не е съставен в присъствието на законен представител на юридическото
лице. При това положение, настоящият състав на съда намира, че
административнонаказателното производството е опорочено още от самото му
образуване, т. е. от момента на съставяне на АУАН. Съгласно чл. 40, ал. 1
от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се
съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението. Това изискване на закона е въведено
да охрани правата на лицето, което ще бъде привлечено към отговорност, още от
самото начало на административнонаказателното производство. Неспазването на
това изискване има за последица игнориране на дееца – лицето, което ще бъде
привлечено към отговорност още в тази първа фаза на
административнонаказателното производство, нещо което в конкретния случай е
сторил актосъставителят, игнорирайки законния представител на дружеството още
при самото съставяне на АУАН. Неговото присъствие и евентуално обясненията и
възраженията, които това лице ще даде, така както и информацията, която би се
получила от свидетелите очевидци на нарушението, в голяма степен ще способстват
за обективното изясняване на обстоятелствата, свързани с нарушението. В този
смисъл изискването чл. 40, ал. 1
от ЗАНН нарушителят да присъства заедно с другите лица, още в
началния момент на задвижване на наказателната репресия, има особено съществено
значение за административнонаказателното производство, с оглед изясняване на
обективната истина и за гарантиране правото на защита на лицето, чиято
отговорност ще бъде ангажирана.
Действително,
при условията на закона /чл. 40, ал. 2
от ЗАНН/ се допуска актът да бъде съставен и в отсъствие на
нарушителя. Става дума обаче за условия, спазването на които не накърняват
законността при образуването на административнонаказателното производство. На
първо място, относно нарушителят е допустимо съставянето на акт и в неговото
отсъствие в два случая: 1. когото той е известен, но не може да се намери или
2. когато е поканен за съставянето на акта и не се яви. Единствено при
наличието на една от двете хипотези на чл. 40, ал. 2
от ЗАНН администрацията е изправна. Тя е издирила нарушителя,
положила е усилия той да присъства при съставянето на акта, но поведението му
прави това обективно невъзможно. Само в такъв случай, както бе отбелязано,
законът позволява актът да бъде съставен и в отсъствие на нарушителя /чл. 40, ал. 2
от ЗАНН/. В случая, не е налице нито една от посочените две хипотези
на чл. 40, ал. 2
от ЗАНН, даващи основание на актосъставителя да състави процесния
АУАН в отсъствие на нарушителя.
Обосновано,
въззивния съд приема, че пред
актосъставителя е стояла възможността за изпращане на покана за съставяне на
АУАН, на хартиен носител, на адреса и седалището на дружеството, на който е
връчено и НП, но това не е сторено. При това положение настоящият състав
на съда намира, че са нарушени императивните разпоредби на чл. 40, ал. 1
и 2 от ЗАНН
при съставяне на АУАН, което е съществено процесуално нарушение, накърняващо
правото на защита на привлеченото към отговорност лице, което само по себе си е
достатъчно, за да обоснове извод за незаконосъобразност на наказателното
постановление. Ето защо, като е отменил оспореното НП, районният съд е
постановил правилно решение.
По
изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е валидно,
допустимо и правилно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на делото на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН е основателно искането
на ответника за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. за касационната инстанция. Същите са
своевременно претендирани и доказани по размер. По отношение на размера им не е
направено възражение за прекомерност от ответната страна, поради което, по
аргумент от чл.63, ал.4 от ЗАНН, съдът не може служебно да ги редуцира.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН, посочения касационен състав на АСВТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 347 от
28.06.2021 г., постановено по АНД № 320/2021 г. по описа на Районен съд –
Велико Търново.
ОСЪЖДА Териториална
дирекция - Велико Търново на Национална агенция за приходите да заплати на
дружеството „Габипет” ЕООД гр. Горна Оряховица, с
ЕИК ********* съдебни разноски в размер на 400,00лв. /четиристотин/ лева за
настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: