.
Р Е Ш Е
Н И Е №
І-9
град Бургас
,07.03.2018 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
.................седми февруари …………..през
две
хиляди и осемнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Сияна Димитрова
при секретаря А. Цветанова
като разгледа докладваното
от съдията М.Карастанчева в.гр.д. № 1875 по описа
за
2017 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на И.Г. и М.Г.- от гр.Б. –ищци по гр.д. № 7566/2016 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 1626/17.10.2017 год. постановено по същото дело ,с което е отхвърлен първоначалния иск на въззивниците с правно основание чл. 54 ал. 2 ЗКИР против И.И. за установяване ,че двамата ищци са легитимирани като собственици на реална част с площ от 17 кв.м.,разположена в северната част на поземлен имот с идентификатор 07079.823.146 и по отношение на която част е налице грешка в одобрените кадастрални карти и кадастрални регистри на гр. Бургас ,състояща се в неправилно заснемане на процесните 17 кв.м. като част от южната граница на съседния поземлен имот с идентификатор 07079.823.145 ,собственост на ответника и е прието за установено по отношение на въззивниците ,че И.Г.И. е легитимиран като собственик на 34 кв.м. реална част ,разположена до южната граница на собствения му поземлен имот имот с идентификатор 07079.823.145,с адрес –Б. ,Л. ,ул.“Р. „ № 23 а и по отношение на която реална част е налице грешка в одобрените кадастрални карти и кадастрални регистри на гр. Бургас ,състояща се в неправилно заснемане на процесните 34 кв.м. като част от северната граница на съседния поземлен имот с идентификатор 07079.823.146,която процесна реална част е посочена с черни и червени линии и проектни координати в скица с координати на инж. Георги Г. –л.137 по описа на първоинстанционното дело ,обявена за неразделна част от решението
Въззивниците изразяват недоволство от решението , като считат същото за неправилно,необосновано и незаконосъобразно,постановено при непълно изследване на доказателствата по делото .
Сочи се на първо място ,че през годините съседа им от северната страна на собствения им имот с идентификатор 07079.823.146 по плана на гр.Бургас ,кв.Лозово ,-ответникът И. непрекъснато е премествал оградата между имотите , разширявайки собствения си имот ,към момента на създаването на кадастралната карта границите между двата имота е отразена на мястото на оградата ,като се различава от границата по регулационния план на града .Оспорват се изводите на районния съд ,че не е било установено по безспорен начин изместването на съществуващата ограда от страна на ответника и че няма убедителни доказателства за упражняваната от въззивниците фактическа власт върху спорната ивица земя между оградата и кадастралното заснемане ,както и че ответникът е упражнявал несмущавано давностно владение върху спорната реална част от имота в периода 2001-2011 година .Счита се ,че изводите са необосновани ,тъй като съдът не е посочил в решението си защо кредитира показанията на свидетелите на едната страна ,а не кредитира тези на другата страна ,изтъквайки бланкетно ,ча са неубедителни .Анализират се подборно свидетелските показания и се подчертава ,че никой от свидетелите на ответника не е могъл да посочи категорично къде и как е била изградена оградата между имотите ,нито пък да посочи началото на давностното владение ,вида и местонахождението на оградата към този начален момент .Освен това сочи се ,че в периода 2001-2011 г. ,видно от приложените по делото ЧИ на ПУП от 2013 г. и осъщественото за нуждите на това производство заснемане на място към този имот имот 07079.823.145 е бил 553 кв.м. /каквато констатация е направена и през 2016 г. в протокола за извършено трасиране /.Км момента на заснемането на имота по имотната граница двата ПИ за нанасянето в кадастралната карта от 2009 г. разликата е била 18 кв.м. в задната част и 1 кв.м. в предната към улицата ,а сега разликата мече е 34 кв.м. /което е станало чрез местенето на оградата от ответника/.Затова съдът не е следвало да постанови решението си на базата на установената от експертизата разлика между съществуващата ограда и кадастралното заснемане към сегашния момент , а тъй като е предявен иск по чл. 53 ал. 2 ЗКИР е следвало да се определи принадлежността на правото на собственост към момента на влизане в сила на кадастралната карта-в случая 31.01.2009 г.В случая спорът се е свеждал до това как да се установят и отразят границите на процесните недвижими имоти в новата карта от 2009 г. –по материализираните на място граници или съгласно регулационните граници по действащия план от 1991 г.Предмет на доказване са всички последователни предходни регулационни промени ,прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове .В случая от приетата по делото техническа експертиза се установявало ,че по предходните регулационни планове от 1971 и от 1991 г./действащ/ границата между двата имота е абсолютно идентична и непроменена ,няма данни по последния план да има придаваеми части от съседни имоти ,няма данни за неуредени регулационни отношения,поради което с влизането в сила на регулационния план регулацията е приложена и това обуслява трансформирането на регулационните граници в имотни,в каквито ищците са владяли имота си явно и необезпокоявано .Затова и се установява по делото ,че по действащата регулация спорната реална част от около 17 кв.м. представлява част от притежавания от ищците имот УПИ !Х-120 в кв.9 по плана на кв.Лозово ,а не от съседния на него УПИ Х!!!-119 в кв. 9 ,както и че в одобрената през 2009 г. се съдържа грешка относно отразяването на северната граница на имота на ищците идентификатор 07079.823.146 ,която не съвпада с границата на УПИ !Х-120 съгласно одобрения план от 1991 г.
Моли се за отмяната на атакуваното решение и постановяване на ново ,с което се уважи изцяло предявения иск Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК
В писмения отговор по реда на чл. 263 от ГПК въззиваемия ответник чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакувания акт не са допуснати сочените в нея нарушения.
Подчертава се ,че безспорно е било установено по делото ,че границата между двата имота не е променяна още от времето на съдебната делба през 1992 г.,като проблемът със спорната граница е произлязъл вероятно от три грешки –съгласно заключението на вещото лице.Тъй като двете сгради –близнак,построени в двамата имота не са изградени симетрично в средата на предходния парцел VIII-70 ,то лицето по ул.“Р.“ за УПИ !Х е по-голямо от лицето на УПИ VIII.Затова и за да се получат равни по площи парцели е трябвало откъм дъното им ,където граничат с УПИ Х! ,пар. VIII да е с по-дълга граница от УПИ IX.И тъй като при одобряването на съдебната делба е посочено ,че площите на двата имота са равни –по 585 кв.м. всеки ,а в плана за регулация е посоченото ,че регулационните граници съответстват на имотните ,то по-скоро е налице грешка в трасировъчните данни в плана за регулация,която грешка е допусната от Общината ,както се сочи и от вещто лице.Затова и неправилно ищците се позовават на непосредствено отчуждително действие на дворищната регулация ,тъй като е допусната грешка.Не е вярно и твърдението ,че регулационните граници са се трансформирали в имотни и в тези граници ищците са го владяли .Доказано е било спорен въззиваемия влядението на спорната част от страна на ответника по първоначалния иск ,която винаги е попадала в оцертаните от вещото лице граници още от момента на съдебната делба .Дори и оградата между имотите да е била изградена наново след наводнението през 2009 г. ,тя е била възстановена по съществуващите й опорни точки –дървени и метални колове ,които в голямата си част са отстанали на място и са ползвани при изграждането й.Не се е установило твърдяното „местена „на оградата .Затова и изводите на съда са правилни в тази връзка
Моли се за потвърждаване на решението. И двете страни не сочат нови доказателства и нови обстоятелства по делото .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявени са били първоначален и насрещен иск с правно основание чл. 54 ал. 2 ЗКИР вр.чл. 124 ал. 1 ГПК , като не е било спорно по делото ,че ищците М. и И. Г. са собственици на поземлен имот с идентификатор 07079.823.146/придобит на основание договор за дарение и договор за покупко-продажба-с нот. акт № **/19** г. и н.а. № ***/19** г. /, а ответникът по първоначалния иск И.И.-собственик на поземлен имот с идентификатор 07079.823.145/нот. акт № **/19** г. / ,като в документите за собственост и на двете страни имотътите им са записани с площ от 585 кв.м. Ищците Г. са твърдели ,че ответникът е премествал оградата между двете съседски дворни места в посока на юг и е отнел 17 кв.м. от техния имот ,поради което към момента на одобряване на кадастралната карта на гр.Бургас тази ограда не съответствала на вътрешната граница по регулационния план и затова е била неправилно заснета в кадастъра.Съответно ответникът И.И. ,ищец по насрещния иск , е твърдял ,че площите на двата съседни имота са равни /по 585 кв.м./-в съгласие със съдебната делба на общия имот ,извършена със спогодба по гр.д. № 3383/1992 г на БРС и оттогава оградата между двата имота не е премествана .Сочи ,че правото му на собственост се разспростира върху дворно място от 585 кв.м. на основание алеаторен договор ,сключен с нот. акт № **/19** г. и давностно владение и съществуващата на място ограда не отнема неоснователно площ в полза на съседите му Г. Напротив в кадастралната карта и кадастралните регистри е допусната грешка ,състояща се в неправилно заснемане на реална част с площ от 34 кв.м. –представляваща част от северната граница на имота на първоначалните ищци ,която реална част принадлежи към собствения на И. поземлен имот –придобита на основание алеатароне договор от 1993 г- и давностно владение.
При
така наведените твърдения от страните по делото
и както е
разяснено в ТР № 8/2016 г. по т. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС /т. 4/ относно
трансформацията на регулационните граници в имотни, съгласно чл. 5, ал. 1 ПЗР
на ЗКИР, в производството по иска за собственост подлежи на изследване
положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната
карта, като се съобразява дали има прилагане
на регулацията по тези планове или неприлагане, съответно - прекратяване на
отчуждителното им действие съобразно разрешенията, дадени в ТР № 3/93 г. по гр.
д. № 2/93 г. на ОСГК на ВС и ТР № 3/2011 г. по т. д. 3/2010 г. на ОСГК на ВКС,
и всички други факти, водещи до промяна на границите.
Същият е предметът на доказване и в настоящето производство по предявения иск за твърдяната грешка в кадастралната карта,както и насрещния иск , като ищците следва да установят правото си на собственост върху спорната част от имотите.
По делото е изслушано и прието експертно заключение ,неоспорено от страните ,заедно с придружаващи го скици ,в които е отразено местоположението на сега съществуващата ограда между двата имота ,регулационната граница и кадастралното заснемане по КККР на града .От заключението на вещото лице става ясно ,че за с. Лозово /където се намират процесните имоти / са били одобрени три регулационни плана – съответно от 1932 г. ,от 1971 г. и от 1991 г. /сега действащ ,като през 2009 г. е изработена и кадастрална карта на гр. Бургас /вж. приложение 1 към заключението с представени коия от трите регулационни плана /.Действуващата регулация от 1991 г. не е приложена по отношение на спорната граница ,което става ясно от констатациите на вещото лице и представените доказателства : Регулационната граница по плана от 1991 г. е била проведена по линията на калкана между двете сгради –близнаци,които обаче не са били построени симетрично в средата на предходния пар- VIII-70 по плана от 1971 г.,а са изместени на север по посока на сегашния имот на ответника И. .Така регулационната граница също е била изместена на север и парцелят на ответника се е получил с по-малка плак от половината на бившия пар. VIII-70 по плана от 1971 г/сградата на ищците е построена на 4 м. от страничната регулационна линия ,а тази на ответника-на 2 м./така е била нарушена строителната линия и това е довело до изместване на имотната граница ,определена по калката на двете стради/.Със съдебната спогодба от 1992 г. по гр.д. № 3383/1992 г. на БРС двата парцела –VIII-119 и IX-120 са били записани с равни площи – по 585 кв.м.Делбата е извършена въз основа на влезния в сила една година преди това нов регулационен план от 1991 г. ,по който бившият пар. VIII-70 по плана от 1971 г. с площ от 1170 кв.м. е разделен на два нови парцела VIII-119 и IX-120 в кв. 9 .Новите парцели обаче не са били в равни площи и графично измерени по плана площите са 540 кв.м. за парцел VIII-119 и 640 кв.м. за пар. IX-120- лицето по ул.“Р.“ за УПИ IX-120 е по-голямо от лицето за УПИ VIII-119 . В този случай ,за да се получат равни по площ парцели е следвало откъм дъното им ,където граничат с УПИ X!,пар. VIII-119 да е с по-дължга граница от пар.IX-120. В протокола за делба обаче ,както бе казано по-горе , въз основа на издадената от общината скица парцелите са записани с равни площи – по 585 кв.м.всеки ,а в плана за регулация е посочено ,че регулационните граници съответстват на имотните Вещото лице сочи ,че тази грешка е допусната от Общината при издаването на скицата ,като по-скоро е налице грешка в трасировъчните данни в плана за регулация. Затова и неправилно въззивниците се позовават на непосредствено отчуждително действие на дворищната регулация ,тъй като в случая няма такова отчуждително действие ,доколкото е допусната грешка ,още повече ,че действително няма данни за неуредени регулационни отношения и придаване по регулация.Затова и тук не може да се говори за трансформиране на регулационните граници в имотни ,както се твърди от въззивниците ,за да се претендира ,че ищците по първоначалния иск са владяли имота именно в тези граници . В кадастралната карта ,изработена през 2009 г., спорната граница е нанесена погрешно ,видно от приложената комбинирана скица към заключението на вещото лице ,като неправилно е заснета имотната граница между ПИ 07079.823.145 и 07079.823.146.В крайна сметка спорната площ между съществуващата ограда и регулационната граница възлиза на 52 кв.м. , а между съществуващата на място ограда и границата по кадастралната карта – 34 кв.м.
При това положение изводите на първоинстанционния съд за неоснователно на първоначалната искова претенция са правилни и настоящият съдебен състав препраща изцяло към изложените в тази връзка мотиви на осн.чл. 272 от ГПК .Доколкото ищците по първоначалния иск Г. носят тежестта на доказване на релевантните за спора факти – а именно своята материално-правна легитимация като собственици на спорната част от поземления имот ,за който представят титул за соблственост ,както и за неправилното нанасяне на тази част от имота в кадастралната карта и кадастралните регистри към момента на одобряването им ,като грешката да се състои във включването на спорната реална част към площта на съседния поземлен имот ,правилна е преценката на първостепенния съд ,че такива доказателства по делото не са представени .Според заключението на вещото лице площта на дворното място на Г. ,определено от съществуващите огради ,възлиза на 589 кв.м. ,а според титулиту за собственост /нотариалните актове ,представени от ищците /придобитото от тях право на собственост се разспростира върху дворно място с площ от 585 кв.м. С други думи – не може да се приеме ,че насрещната страна неоснователно е оградила спорната част от 17 кв.м. В тази връзка суверенно право на съда е да кредитира или не една група свидетелски показания ,но в крайна сметка разпитаните по делото ищцови свидетели не установяват по категоричен начин ,че ответникът И. е изместил същестуващата ограда ,нито пък кога точно е станало това преместване според тези свидетели – така свид. Панайотова сочи ,че старата ограда е била сменена с нова след някакво наводнение,но кога точно е станало това /преди или след заснемането на местата /не е става ясно Свид. Куртева пък твърди ,че сегашната ограда била различна и на различно място от тази ,съществуваща през 1987 г. –преди делбата на общото дворно място .
Затова и в тази част решението е правилно и следва да бъде потвърдено .
Според настоящия съдебен състав правилно е решението и в останалата атакувана част – с която е уважен насрещния иск .От представените и обсъдени по-горе доказателства става ясно ,че е била допусната грешка при заснемането на съществуващата на място ограда между двата поземлени имота ,като според вещото лице е установено разлика от 34 кв.м. между съществуващата ограда и кадастралното заснемане Тази реална част представлява част от поземлен имот 07079.823.145 ,а неправилно е извършено отразяване ,че е част от съседния имот .Легитимацията на ищеца по насрещния иск произхожда от титула му за собственост - алеаторния договор от 1993 г. ,както и от давностното владение на тази реална част ,изтекло през исковия период –от 2001 г. до 2011 г. .Трябва да се посочи и следното :Двата парцела - VIII-119 и IX-120 в кв. 9 по плана от 1991 г. са образувани от един общ пар. VIII в кв. 9 –на площ от 1170 кв.м. ,за който през 1992 г. е сключена спогодба за делба и който общ парцел именно е поделен на два нови парцела –от по 585 кв.м. Затова тук не може да се говори ,че границите между двата процесни имота по предходните регулационни планове от 1971 г. и по сегашния план от 1991 г. били идентични .Напротив – общият парцел е разделен на два нови парцела с равни площи и от грешното посочване на тези площи в издадената от общината скица започват и грешките при отразяване на имотите в кадастъра .Затова и тек не може да се разсъждава за приложена регулация по отношение на парцеля на първоначалните ищци, за отчуждително действие на дворищната регулация и т.н. Всъщност първоначалните ищци се опитват да установяват ,че техният имот още отначалото ,при образуването на пар. и IX-120 в кв. 9 в резултат на съдебната делба е бил по-голям от съседния пар. VIII-119 . титулът им за собственост обаче е за имот от 585 кв.м. и ако съседът им – ответникът е навлизал в тяхното място /местейки оградата откъм техния имот /,не става ясно как към момента на огледа от вещото лице те влядеят имот с площ от 589 кв.м. При това положение , явно те влядеят толкова ,колкото притежават ,а ответникът – ищец по насрещния иск не е владял повече от притежаваното от него. В крайна сметка съдът споделя изводите на районния съд ,че е било установено по делото владението от страна на ищеца по насрещния иск върху спорната реална част от имота ,като не е било установено по категоричен начин твърдяното „местене „на оградата от негова страна .Още повече ,че той притежава имот с площ от 585 кв.м. въз основа на алеаторен договор от 1993 г. и именно в тези граници е владял имота си .
Ето защо решението следва да бъде изцяло потвърдено ,поради което Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1626/17.10.2017 г. постановено по гр.д. № 7566/2016 г. по описа на Бургаския районен съд .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.