Р Е Ш
Е Н И Е
№ 21
гр.Кюстендил, 27.01.2020год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното
съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 499 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр.
с чл.118 КСО.
Н.Г.С. ***
оспорва Решение №
2153-09-31/01.10.2019г. на директора на ТП на НОИ - Кюстендил, с което е
отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № ********** от 29.05.2019год. на
длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускането на
лична пенсия за осигурителен стаж на основание чл.69б, ал.1 от КСО. Оспорващият,
чрез пълномощника си адв. А.И., излага доводи за материалноправна
незаконосъобразност на административния
акт с твърдения, че положеният труд през периода 21.11.1990г. – 27.12.2009г. в отдел
„Гражданска защита“ е от І категория. В подкрепа на горното се цитира §5 от ПМС № 21
от 08.02.2008г. Сочи се, че формираният
при горните условия осигурителен стаж и стажът за периода 28.12.2009г. – 01.04.2019г.,
зачетен от органа от първа категория по чл.69б, ал.1 от КСО, образуват общ
осигурителен стаж от първа категория над 10 години, необходим за отпускане на
пенсия на основание чл.69б, ал.1 от КСО. Прави се искане за отмяна на обжалваното
решение и на потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по пенсионно
осигуряване. Претендира се присъждане на деловодни разноски.
Ответникът
– директорът на ТП на НОИ - Кюстендил, чрез процесуалния си представител юк А.,
изразява становище за неоснователност на жалбата. Кюстендилският административен съд, като прецени
доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Административното производство,
приключило с издаване на оспорения административен акт, е започнало по заявление
вх. № 2113-09-250/03.04.2019г. на
оспорващия Н.Г.С., с искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Същото е депозирано след като със заповед №
8121К-7943/28.03.2019г. на министъра на МВР, на осн. чл.226, ал.1, т.4 от ЗМВР,
е прекратено служебното правоотношение на
инспектор Н.Г.С. – инспектор V степен към Столична дирекция „ПБЗН“ при ГД
„ПБЗН“ – МВР по негово желание, считано от 01.04.2019г.
За установяване на осигурителен
стаж, в заявлението са описани: удостоверение за военна служба, трудова книжка
и служебна книжка, както и Удостоверение № 764р-4175/15.05.2019г., издадено от
Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР.
Последното съдържа данни за това, че С. има прослужено време в структурите на
МВР на длъжности за държавен служител по ЗМВР от 20.03.2014г. до 01.04.2019г.,
т.е. 05год. 00мес. 14дни, както и че за
периода 20.03.2014г. – 06.03.2019г. лицето е с осигурителни права по първа
категория труд. Същият осигурител е издал и платежна бележка № 764р-3600/19.04.2019г. за осигурителния
доход на заявителя.
В административното производство е изготвен опис на осигурителния стаж,
видно от който през спорния период заявителят е работил както следва: от 21.11.1090г. до 15.05.1992г. или 01г.
05м. 24д. като методист в РВУ –
Кюстендил; от 15.05.1992г. до 01.05.2000г. или 07г. 11м. 16д. като инспектор в
отдел „Гражданска защита“; от 01.05.2000г. до 28.12.2009г. или 09г. 07м. 27д.
като главен инспектор в отдел „Гражданска защита“; от 28.12.2009г. до 20.03.2014г.
или 04г.02м.23д. като свърхсрочно служещ в БА; от 21.03.2014г. до 01.04.2019г.
или 05г. 00м. 10д. като държавен служител в МВР.
Към преписката са приложени съдебни решения, съотв. решение №
212/26.10.2016г. на Административен съд – Кюстендил по адм. дело № 14/2015г. и
решение № 2235/19.02.2018г. на ВАС по адм. дело № 13594/2016г., които съдът ще анализира
в следващото си изложение.
Въз
основа на събраните писмени доказателства,
длъжностното лице по пенсионно осигуряване издава Разпореждане № ********** от 29.05.2019год., с което отказва отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на оспорващия основание чл.69б, ал.1 от КСО. Констатациите са за възраст на заявителя към 03.04.2019г. от 53
год. 04 мес. и осигурителен стаж съотв. от І първа категория труд – 09год.
03мес. 12дни; от ІІІ категория труд - 27год. 00мес. 19дни и общ осигурителен
стаж, превърнат към ІІІ категория труд в размер на 42год. 06мес. 08дни. Предвид
установените данни, длъжностното лице приема, че заявителя не отговаря на
изискванията на чл.69б, ал.1 от КСО -
няма необходимия осигурителен стаж от 10 години при условията на І
категория труд.
Разпореждането
е съобщено на оспорващия чрез пълномощника му адв. И., на 11.07.2019г., след
което е депозирана жалба пред директора на ТП на НОИ - гр.Кюстендил на 30.07.2019год.,
т.е. в срока по чл.117, ал.2 от КСО.
Сезираният административен орган се произнася по жалбата
с оспореното Решение № 2153-09-31/01.10.2019г., като я приема за неоснователна
и я отхвърля. Формирани са мотиви за отсъствие на предпоставките по чл.69б, ал.1
от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
жалбоподателя, доколкото за осигурителния
му стаж за периода 21.11.1990г. - 27.12.2009г. на длъжност “методист, инспектор,
гл. инспектор“ в Районно военно управление - гр.Кюстендил и в Областна
администрация – Кюстендил, отдел „Гражданска защита“ , с влязло в сила решение
на ВАС по адм. дело № 13594/2016г. е признато,
че е от трета категория, с оглед на което
заявителят няма осигурителен стаж от 10 години при условията
на І категория труд. Органът е посочил,
че само стажът на Н.С. за периода
28.12.2009г. – 01.04.2019г. с продължителност 09год. 03мес. 12 дни на длъжност
за държавен служител по ЗМВР в Столична дирекция „ПБЗН“ е такъв от първа категория. По изложените доводи е прието, че отказът за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е законосъобразен.
Към преписката липсват
доказателства относно датата на съобщаване на решението на административния
орган на жалбоподателя. Жалбата е
подадена на 10.10.2019г. и при съпоставка
с датата на издаване на оспорения акт на
01.10.2019г., се установява спазване на срока по чл.118, ал.1 от КСО.
В съдебното производство е приложено адм. дело № 14/2015г. по описа на
Административен съд – Кюстендил, образувано по жалба на Н.Г.С. срещу решение №
РД-12-127/18.12.2014г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с което е
отхвърлена жалбата му против разпореждане № **********/12.09.2014г. на
длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е отказана ЛПОСВ на осн. §4,
ал.1 от ПЗР на КСО и чл.69, ал.1-6 от КСО. С решение № 212 от 26.10.2016г.,
съдът е отменил оспореното решение на директора на ТП на НОИ и е изпратил
преписката на органа за ново произнасяне. Решаващите мотиви на съда, формирани по спорното обстоятелство по делото относно осигурителния стаж на С. за периода 15.05.1992г. - 28.12.2009г. на длъжност “ инспектор, гл.
инспектор“ в Районно военно управление - гр.Кюстендил и в Областна
администрация – Кюстендил, отдел „Гражданска защита“, са за това, че стажът е
от първа категория по см. на чл.17, ал.2 вр. с ал.1, т.3 от НПОС. Следват
изводи за наличие на предпоставките по чл.69, ал.6 от КСО за отпускане на ЛПОСВ
на жалбоподателя.
По касационна жалба на органа, с
решение № 2235/19.02.2018г. по адм. дело
№ 13594/2016г., ВАС отменя оспореното решение на Административен съд –
Кюстендил и произнасяйки се по съществото на спора отхвърля жалбата на Н.Г.С.
срещу решение № РД-12-127/18.12.2014г.
на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с което е потвърдено разпореждане № **********/12.09.2014г.
на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. Видно от мотивите на съдебния
акт стажът на С. на длъжност “ инспектор, гл. инспектор“ в Районно военно
управление - гр.Кюстендил и в Областна администрация – Кюстендил, отдел
„Гражданска защита“ за периода
15.05.1992г. - 28.12.2009г. е от
трета категория труд, доколкото са приема за недоказано, че същият е действително
изслужен в извършването на дейностите по чл.52г., ал.2, т.8 и т.9 от ЗМВР /отм./,
сега по чл.17, ал.2, т.6 от ЗМВР. С
оглед на горното, съдът е констатирал законосъобразност на отказа на пенсионния орган за отпускане на
ЛПОСВ на жалбоподателя при усл. на чл.69, ал.6 от КСО. Решението е окончателно и препис от него е
получен от ТП на НОИ – Кюстендил на 12.03.2018г.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от посочените доказателства.
С оглед така установените факти,
съдът намира жалбата за допустима като подадена от надлежен правен субект с
право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК вр. с чл.118, ал.3 КСО и в преклузивния срок по чл.118, ал.1 от КСО.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна поради следното:
Проверено служебно на осн.
чл.168, ал.1 от АПК, съобразно критериите по чл.146 от АПК, решението на
директора на ТП на НОИ-гр.Кюстендил, е валиден административен акт – издадено е
от орган с материална и териториална компетентност, в надлежната писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59, ал.2 от АПК, при спазване на административнопроизводствените
правила и в съответствие с материалния закон, както и с целта на закона, поради
което е законосъобразно.
Приложението на материалния закон
в случая се свежда до преценка за наличие на основанията за пенсиониране по
чл.69б, ал.1 от КСО. Нормата предвижда,
че лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд,
придобиват право на пенсия при следните условия: т.1- навършили са възраст до
31 декември 2015г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за
мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете;
т.2 - от 31 декември 2015г. възрастта по
т.1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4
месеца за жените до достигане на 55 годишна възраст.
В контекста на нормативното
правило и съобразно доказателствата по делото е безспорно, че жалбоподателят
отговаря на изискванията за възраст и сбор
от осигурителен стаж и възраст. Спорът е относно изискването за 10 години осигурителен стаж от
първа категория или по терминологията на закона
10 години работа при условията на
първа категория труд. Органът е приел,
че оспорващият няма осигурителен стаж от 10 години при условията
на І категория труд, като е зачел само
стажът на Н.С. за периода 28.12.2009г. – 01.04.2019г. с продължителност 09год.
03мес. 12 дни на длъжност за държавен
служител по ЗМВР в Столична дирекция „ПБЗН“ като такъв от първа категория. Мотивирайки се с влязлото в сила решение на
ВАС по адм. дело № 13594/2016г., директорът на ТП на НОИ е зачел осигурителния
стаж на С. за периода 21.11.1990г. - 27.12.2009г. на длъжност “методист,
инспектор, гл. инспектор“ в Районно военно управление - гр.Кюстендил и в
Областна администрация – Кюстендил, отдел „Гражданска защита“ , като такъв от
трета категория. По горните съображения е прието, че не са налице предпоставките
по чл.69б, ал.1 от КСО и отказът за отпускане на пенсия на жалбоподателя е законосъобразен.
Съдът счита така изложените
доводите за обосновани от доказателствата по делото и за правилни с оглед
приложимия закон. Следват изводи за законосъобразност на оспореното решение и
за неоснователност на жалбата, която подлежи на отхвърляне. Оспорващият не
доказва 10 години осигурителен стаж от
първа категория. Представени са доказателства, а именно Удостоверение №
764р-4175/15.05.2019г., издадено от Столична дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ при МВР, за прослужено време на С. в структурите на МВР
на длъжности за държавен служител по ЗМВР от 20.03.2014г. до 01.04.2019г., т.е. 05год. 00мес.
14дни, който стаж е зачетен от пенсионния орган както осигурителен
стаж от първа категория труд. Извън горното, видно от изготвения в
административното производство опис на осигурителния стаж, като такъв от първа
категория е зачетен и стажът на заявителя като свърхсрочно служещ
в БА от 28.12.2009г. до
20.03.2014г. или 04г. 02м. 23д., установен с удостоверение № 2679/04.2014г. ,
т.е. доказаният общ осигурителен стаж от І категория възлиза на 09год. 03мес.
12 дни, както е приел административният орган.
Спорът относно стажа на С. за
периода 15.05.1992г. - 28.12.2009г. на длъжност “инспектор, гл.
инспектор“ в Районно военно управление - гр.Кюстендил и в Областна
администрация – Кюстендил, отдел „Гражданска
защита“ , е разрешен с влязло в сила съдебно решение. Както се посочи, с решение на ВАС по адм.
дело № 13594/2016г., е прието, че същият е от трета категория труд. Съдебният
акт е задължителен за страните по делото, както и за съда, разглеждащ настоящия
спор, съгласно правилото на чл. 297 от ГПК вр. с чл.144 АПК. В случая административният орган изцяло е
зачел силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение и е отказал да
проверява повторно спорното обстоятелство в проведеното административно
производство. Визираното процесуално поведение на органа е в съответствие с
изискванията на чл.177, ал.2 вр. с ал.1 от АПК. Неоснователни са доводите на оспорващия в обратния смисъл. Същите са
несъответни на правилото на чл.173, ал.2 от АПК, според което актове и действия
на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Следват изводи за безспорна
установеност на относимия факт, че труда на жалбоподателя за
посочения период е от трета
категория.
Оспорващият чрез пълномощника си
по делото, обосновава тезата си за
незаконосъобразност на оспорения отказ с разпоредбата на §5 от ПМС № 21 от 08.02.2008г. /вж.
пледоарията в хода по същество/. Съображенията са неоснователни. С
Постановление № 21 на МС от 08.02.2008г.
е прието изменение и допълнение на НПОС, а §5 касае изменение и допълнение на чл. 17 от
НПОС, като създадената с т.2 на §5 нова
т.3 на чл.17, ал.1 от НПОС е
относима за спора по делото. Съгласно §17 от
ЗР на ПМС, параграф 5, т.2 влиза в
сила от 1 март 2008г., т.е. разпоредбата
е действащо право към момента на постановяване на решението на ВАС по адм. дело № 13594/2016г. и е съобразена при упражняване на съдебния
контрол за законосъобразност на
оспорения отказ на пенсионния орган. По
изложените по-горе съображения е недопустимо
преразглеждането на спорния осигурителен стаж в настоящото производство.
Непрецизно в осигурителния стаж,
за който е налице произнасяне с
цитираното съдебното решение, органът е включил и стажът на С. за
времето от 21.11.1090г. до
15.05.1992г. или 01г. 05м. 24д. като методист в РВУ – Кюстендил. Видно от
мотивите на съдебния акт, спорния стаж
е от 15.05.1992г. до 28.12.2009г. Независимо от горното, изводите
на длъжностното лице по пенсионно осигуряване и съответно на директора на ТП на
НОИ за това, че стажът за времето
от 21.11.1090г. до 15.05.1992г. е от трета категория труд са
законосъобразни. Както се посочи, заеманата от оспорващия С. длъжност е
методист в Районно военно управление – Кюстендил, която не е сред надлежно
посочените в чл.69, ал.1 - ал.7 от КСО. Липсват предпоставки за категоризиране на положения
труд като такъв от първа категория на основание чл.17,
ал.2 вр. с ал.1 от НПОС, с оглед на което крайният извод на административния
орган е правилен.
Предвид изложеното, обосновано и законосъобразно
административният орган е приел, че
жалбоподателят няма 10 години осигурителен стаж от първа категория труд и е отказал отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б, ал.1 от КСО. Съдът приема оспорения административен акт за
издаден при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност и
подадената срещу него жалба се явява неоснователна.Следва отхвърлянето й.
С оглед изхода по делото, на
оспорващия не се следват деловодни разноски.
Водим от гореизложеното и на
осн.чл.172, ал.2 АПК вр. с чл.118, ал.2 КСО, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата
на Н.Г.С. ***, срещу Решение № 2153-09-31/01.10.2019г. на
директора на ТП на НОИ - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу
Разпореждане № ********** от 29.05.2019год. на длъжностното лице по пенсионно
осигуряване, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж на основание чл.69б, ал.1 от КСО.
Решението може да се обжалва пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: