Решение по дело №503/2024 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 2677
Дата: 28 юни 2024 г. (в сила от 28 юни 2024 г.)
Съдия:
Дело: 20247260700503
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 2677

Хасково, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - V състав, в съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
   

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА административно дело № 20247260700503 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал 1 във вр. с чл.76б, ал.1, т.2 от ЗУБ и е образувано по жалба от У. М. О., [държава] – лично и като майка и законен представител на малолетните си деца Л. Е. Х. и Л. Е. Х., с посочен по делото съдебен адрес – София, и последен известен адрес от регистрационна карта – Харманли, [жк], срещу Решение №3Х/09.04.2024г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците при МС. Твърди се, че решението е незаконосъобразно като е необосновано, постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречи на материалния закон и е в явно несъответствие с целите на закона. В производството освен Уасила страна били и малолетните деца Л. и Л.. ДАБ не били уведомили Дирекция Социално подпомагане за производството и процедурата била проведена без участие на дирекцията. Това било в противоречие с чл.15 от ЗЗДетето, съгласно които се изисквало участие на социален работник. Нормата била императивна и не се допускали изключения, като представлявала гаранция за спазване на висшия интерес на детето. Ирелевантно било, че се касаело за бързо производство и не се предполагало изслушване на детето. Аргументите в решението били лични заключения и преценка по същество на последващата молба, което било извън правомощията на интервюиращия орган. В производството се целяло единствено да се установи дали за представени нови обстоятелства има подкрепа от писмени доказателства, а не да се извършва преценка дали тези доказателства следва да се кредитират като основателни. Молбата следвало да бъде регистрирана и посочените обстоятелства и представените доказателства следвало да се разгледат от компетентен орган – Председател на ДАБ. Излагат се съображения относно чл.33, пар.2, б.Г от Директива 2013/32, както и че ответната страна много формално обсъжда основния въпрос, касаещ „най-добър интерес на детето“. Иска се да бъде отменено Решение №3Х/09.04.2024г. на Интервюиращ орган на ДАБ при МС, като се върне преписката за ново разглеждане.

Ответната страна оспорва жалбата и счита, че не е основателна.

Съдът, след като се запозна с жалбата, становището на жалбоподателя и извърши съвкупна преценка на доказателствата, приобщени към делото, намира за установено следното:

От приложените към административната преписка писмени доказателства, е видно, че със Заповед №РД05-281/13.04.2022г. на Председател на ДАБ при МС – В.З., Младши експерт в РПЦ Харманли, на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ е определена за интервюиращ орган, който да извършва действията, предвидени в ЗУБ.

С Решение №269/12.04.2023г., постановено по адм.дело №278/2023г. по описа на Хасковски административен съд, е отхвърлена жалбата на У. М. О., [държава] – лично и като майка и законен представител на малолетните си деца Л. Е. Х. и Л. Е. Х., срещу Решение №2885/09.02.2023г. на Зам.Председател на ДАБ за отказ да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението е оставено в сила с Решение №9222 от 03.10.2023г. на ВАС.

На 21.03.2024г. У. М. О., [държава] – лично и като майка и законен представител на малолетните си деца Л. Е. Х. и Л. Е. Х., е подала втора по ред молба за предоставяне на закрила от РБ, към която приложила доказателства.

С Решение №3Х/09.04.2024г. Интервюиращ орган при ДАБ към МС не е допуснал последваща молба с вх.№ЦУ-1643-1/21.03.2024г. на У. М. О., [държава] – лично и като майка и законен представител на малолетните си деца Л. Е. Х. и Л. Е. Х. до производство по предоставяне на международна закрила, като е приел, че последващата молба е недопустима, тъй като не се позовават на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното ѝ положение и това на децата ѝ или относно държавата ѝ по произход. Посочено е, че представените от чужденката обстоятелства не могат да се разглеждат като нововъзникнали, а и не променят бежанската история, тъй като всички искания са разглеждани в предходното производство. Единствено изявлението, че децата не могат да получат гражданство в [държава] се приема като ново, но то е оценено като недостоверно, доколкото подробно е обсъдена в тази посока информацията от справката на ДМД на ДАБ при МС. Подробно са анализирани представените амбулаторни листи и турски документи за децата, касаещи мястото на раждане, както и становището от Съвета на жените бежанки в България. Обсъдено е и становището на ДСП, изготвено за нуждите на производството при изготвяне на Решение №2885/09.02.2023г. на Зам.Председател на ДАБ за отказ да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдено, че доколкото за бащата има информация, че е извършил тежко престъпление в страната, то има отказ по молбата за международна закрила и не се намира на територията на РБългария, а за децата в най-добър техен интерес било да се завърнат в родината на своята майка, където било семейството ѝ и където ще живеят между своите роднини. Направен е извод, че липсват основателни мотиви, че децата няма да се адаптират към живота в [държава], а затрудненото им положение понастоящем не било основание да се предостави международна закрила.

Решението е връчено на пълномощник на оспорващите на 22.04.2024г., като жалбата е постъпила пред съда на 24.04.2024г.

В настоящото производство е приет изготвен от ДСП Харманли Социален доклад вх.№4199 от 14.06.2024г. – за нуждите на настоящото произнасяне, като от него се установява, че от 11.05.2023г. жалбоподателите напуснали самоволно територията на РПЦ Харманли, а информацията в доклада била на база събрана към датата на постъпване на първоначалния сигнал – 08.09.2022г.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, упълномощен с представената по делото заповед, както и е в изискуемата от закона писмена форма. Решението съдържа всички изискуеми реквизити, включително правни и фактически основания за издаването му и е подписано от неговия издател. Поради това не са налице основания за отмяна на обжалваното решение по чл. 146, т.1 и т.2 от АПК.

Оспореното решение е постановено в преклузивния 14-дневен срок по чл.76б, ал. 1 от ЗУБ, като се има предвид и че след изменение на редакцията на разпоредбата – ДВ бр.89/2020г., срокът касае работни дни.

Но при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които обосновават незаконосъобразността му. Съдът споделя изложеното от представителя на жалбоподателя, че макар процедурата по чл.76б от ЗУБ да не изисква провеждането на лично интервю с кандидата за международна закрила, то е необходимо участието на представител на Дирекция Социално подпомагане. В случая е обсъден доклад, изготвен за нуждите на производството при първоначалното искане за предоставяне на международна закрила, но тази информация не е актуална към момента на постъпване на последващата молба за международна закрила. Понастоящем от административния орган ДСП не е уведомявана за производство по чл.76б от ЗУБ, не е взето предвид актуално и относимо към случая становище на съответната дирекция и не е бил предоставен доклад, а това се явява в нарушение на изискването на чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето. Съгласно чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето при всяко дело не само съдът, но и административният орган, уведомява Дирекция Социално подпомагане по настоящия адрес на детето, като за уведомлението от административния орган се прилагат разпоредбите на АПК. Дирекция Социално подпомагане изпраща по съответното производство представител, който изразява становище, а при невъзможност - предоставя доклад. Обстоятелството, че има изготвен предишен доклад и че децата имат упълномощен представител в лицето на адвокат, ангажиран в производството по чл.76б от ЗУБ, както и изисканият доклад от ДСП за нуждите на съдебното производство, а не на административното производство, не променят извода за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при разглеждане на последващата молба от интервюиращия орган. Това нарушение е попречило да се изяснят надлежно всички актуални данни относно децата в настоящото производство с оглед охрана на интересите им като такива от висш порядък. Разпоредбите на ЗЗДт гарантират висшите интереси на всяко дете, които са ръководещи и в административно, и в съдебното производство, а те не са спазени от ответника в производството по издаване на обжалваното решение. При тези съображения съдът счита, че интервюиращият орган е взел решението си при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и то следва да бъде отменено. Преписката следва да се върне на интервюиращия орган, който преди да прецени допустимостта на молбата, следва - предвид участието и на малолетни деца в производството, да спази разпоредбата на чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №3Х/09.04.2024г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците при МС

ВРЪЩА преписката на интервюиращия орган за ново произнасяне по последваща молба с вх.№ЦУ-1643-1/21.03.2024г., подадена от У. М. О., [държава] – лично и като майка и законен представител на малолетните си деца Л. Е. Х. и Л. Е. Х., съобразно указанията, дадени в решението.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 85, ал. 4 ЗУБ.

 

 

Съдия: