Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 24.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми въззивен състав,
в публично съдебно заседание на трети юли две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЕСЕЛИНА
СТАВРЕВА
2.НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при секретаря Светослава
Матеева
и прокурора Ивайло Занев, като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВА
В.Н.О.Х.Д.№402/2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.21 от
НПК.
С присъда №294053 от 05.02.2019г. по Н.О.Х.Д.№5745/2018г., СРС, НО, 135 с-в е признал подсъдимия Д.П.А. за невиновен
в извършването на престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК, за това, че на
06.07.2012г. около 22:30 часа в гр.София, ул.„*************извършил непристойни
действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото - удрял лек таксиметров автомобил „Хюндай Елантра“ с per. № *******в
задна дясна врата, обиждал и заплашвал лицето К. А. М.- шофьор на таксиметров
автомобил с думите: „бакшиши, ще ви ****** ще ви убия“, като деянието по своето
съдържание се отличава с изключителен цинизъм - обиждал и заплашвал
пристигналите на място униформени служители от 04 РУП - СДВР Р.П.Р.и А.Д.О.с
думите: „Ще Ви избия ****, утре сте уволнени, свалете ми белезниците и ще ви
пребия“. СРС е оставил направените по делото разноски за сметка на държавата.
Срещу съдебния акт прокурорът при СРП е депозирал въззивен протест с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Представителят на държавното обвинение намира за безспорно установено
извършеното от подсъдимия деяние. Излага се, че хулиганските действия са
извършени на обществено място, ведно с увреждането на вещ. Допълнително се
изтъква агресивното поведение на подсъдимия, което се проявило и към органите
на реда. Иска се постановяване на осъдителна присъда.
След изготвяне на мотивите е постъпило допълнение към въззивния простест, в
което прокурорът уточнява, че поддържа претенцията си и няма какво да добави.
В разпоредително заседание на
12.02.2020г. въззивният съдебен състав по реда на чл.327 от НПК е преценил, че
за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и
свидетели, изслушването на вещи лица и ангажирането на други доказателства.
В съдебните прения прокурорът при СГП намира действията на подсъдимия за
непристойни, демонстративни, с достатъчен интензитет и обществена опасност, за
да се субсумират под хипотезата на „едрото“ хулиганство по смисъла на чл.325,
ал.1 НК. Не се споделя обаче тезата деянието да е съпроводено срещу орган на
властта и да се отличава с изключителен цинизъм. Сочи се, че освен изречените
обидни думи по адрес на полицейските служители, няма доказателства за указана
физическа съпротива срещу тях. Настоява се за частично уважаване на протеста в
контекста на отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимия да
бъде признат за виновен по основния състав, но без да му се налага наказание, с
оглед изтеклия абсолютен давностен срок.
Упълномощеният защитник - адв.Б. намира деянието за
несъставомерно. Твърди се, че по данни на св.М.подсъдимият не го е заплашвал и
не се е опитвал да го удари. Направена е препратка и към думите на св.К., който
е отрекъл ругатните и обидите на А..
В тази връзка защитата счита протеста за неоснователен, а присъдата за правилна
и законосъобразна.
Подсъдимият А., редовно призован, не се явява пред
въззивната инстанция.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав след като обсъди доводите в
протеста, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в
съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира следното:
Настоящото производство е второ поред въззивно производство,
разглеждано от СГС, т.к с Решение № 421 от 30.03.2018 г., СГС, НО, 2-ри въззивен състав е отменил присъда
от 16.03.2016 г., постановена по Н.О.Х.Д.№20842/2012г. на СРС, НО, 16-ти състав
и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Предмет на настоящата проверка е присъда
№294053 от 05.02.2019г. по Н.О.Х.Д.№5745/2018г., СРС, НО, 135 с-в. В.Н.О.Х.Д.№402/2020г.
по описа на СГС, НО, 7-ми въззивен състав е протекло по реда на чл.269, ал.3,
т.3 и т.4, б. „а“ НПК, поради пребиваването на подсъдимия в Испания, където се
лекува от наркотична зависимост.
Първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена
фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им.
Настоящият въззивен състав не намира основания за ревизиране фактологията,
приета от районния съд, която се изразява в следното:
Подсъдимият Д.П.А. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, със средно образование, неосъждан, с постоянен адрес ***57,
с ЕГН:**********.
Подсъдимият А. бил наркотично зависим и през 2012
г. се лекувал в комуна „Ново начало“ в с.Буново. Лечението било за период от
осем месеца, като след провеждането му бил освободен от терапевтичния център и
се прибрал в гр.София. Бил настатен в защитено жилище в ж.к.„Гоце Делчев“,
където живеел заедно със св.К.Н.и св.Ц.М.. Св.В. К. работел като консултант в
терапевтичната общност и отговарял за провеждане на лечението на
наркозависимите, излизането им в защитено жилище - дневен център и
ресоциализацията им в обществото. На 06.07.2012 г. вечерта св.К. получил сигнал
по телефона от майката на подсъдимия А.,
че последният се намира в риск, тъй като е употребил алкохол. Веднага след
получаване на сигнала св.К. заедно със св.Ц.М., св.К.Н.и св.Н.К.тръгнали да
търсят подсъдимия А.. Намерили го в
питейно заведение в ж.к.“Гоце Делчев“. Подсъдимият бил във видимо нетрезво
състояние след употреба на алкохол. Четирите момчета успели да го изведат от
заведението, но той се ядосал много от пристигането им, тъй като бил наясно, че
това му поведение ще доведе до връщането му в комуната за нов период от осем
месеца. Момчетата говорили на висок тон помежду си, защото в заведението било
шумно, а подсъдимият бил афектиран от присъствието им. Той също говорел високо,
като им казал, че не иска да се прибира.
Около 22:30 часа след
като излезли от заведението, момчетата се движили по пътното платно на ул.“*****Белишки“,
тъй като на тротоара имало паркирани автомобили. По това време св.К. М.,
работещ като таксиметров шофьор пътувал със служебния си автомобил марка
„Хюндай Елантра“ с peг. №******, заедно с клиенти в посока ж.к. „Хладилника“,
като се движел по ул.“*****Белишки“. Приближавайки групата от младежи, св.М.натиснал
клаксона и намалил скоростта на движение на автомобила. В момента, в който ги подминавал
и таксиметровия автомобил се намирал в непосредствена близост до подсъдимия А., последният ритнал лекия автомобил в
задната дясна врата. Шофьорът на таксито спрял автомобила, слязъл от него и се
отправил към подсъдимия. Двамата взаимно си разменили обидни реплики и ругатни,
като св. К. се опитал да обясни на таксиметровия шофьор, че агресията на приятеля
му се дължи на употреба на алкохол и че същият е наркозависим, но се лекува. Междувременно,
докато св. М.говорел с подсъдимия и с приятелите му, клиентите слезли от
таксиметровия автомобил и си тръгнали, а св.М.се обадил на тел. 112.
Не след дълго на място,
пристигнал полицейски екип АП -105 при 04 РУ - СДВР в състав – св.Р.Р.и св.А.О..
Полицейските служители установили самоличността на подсъдимия и придружаващите
го лица. Подсъдимият А. бил в
нетрезво, неадекватно състояние и превъзбуден.
Същият ръкомахал, псувал и крещял срещу приятелите си и срещу полицейските
служители, тъй като не искал да бъде задържан, докато придружаващите го момчета
настоявали за ареста му. Те обяснили на служителите на реда, че подсъдимия се е лекувал от наркотична зависимост,
употребил е алкохол и евентуалното приемане на една доза хероин би го убила,
поради което искали същият да бъде задържан. В момента на провеждането на този
разговор А. продължил да буйства,
като крещял: “Знаете ли кой съм аз?“, „Знаете ли какво ще Ви се случи“ и други
пиянски фрази. На мястото на инцидента пристигнал екип на ЦСМП, който извършил
медицински преглед на подсъдимия, след което същият бил отведен в 04 РУ - СДВР,
където бил задържан за срок от 24 часа.
От заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство и приета по делото комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза се установява, че при
освидетелствания А. е налице
формиран синдром на зависимост към опиоди (хероин), със съответните промени на
физиологично, когнитивно и поведенческо равнище, като към момента се намира в
състояние на непълна ремисия. По време на инкриминираното деяние е бил в
състояние на обикновено алкохолно опиване - лека степен, като е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена след собствен анализ на събраните в хода на
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията
на св.А.О. /л.52-53 от съдебното производство, както и дадените на досъдебното
производство – л.10, прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК; показанията
на св.К. М./л.64-65 от съдебното производство, както и дадените на досъдебното
производство – л.11, прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр.
ал.1, т.2, пр.2 от НПК/; показанията на св.Р.Р./л.89-90 от съдебното
производство, дадените на досъдебното производство – л.9, прочетени по реда на
чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК, както и дадените пред
друг състав на съда – л.40, прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК/;
показанията на св.В. К. /л.90 от съдебното производство, дадените на досъдебното
производство – л.13, прочетени на основание чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК, както и дадените пред друг състав на съда – л.40, прочетени по реда на
чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК/; показанията на св.К.Н./л.119-120 от съдебното
производство, както и дадените пред друг състав на съда – л.41, прочетени по
реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК/; показанията на св.Н.К./л.120 от съдебното
производство, дадените в досъдебното производство – л.19, както и дадените пред
друг състав на съда л.41-42, прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.3 от НПК/; показанията на св.Ц.М. /дадени пред друг състав на съда – л.157,
прочетени по реда на чл.281, ал.5,
вр.ал.1, т.5 от НПК/; протокол за оглед на
местопроизшествие /л.7-8 от досъдебното производство/; заключение на КСППЕ /л.51-57
от досъдебното производство/; заповед за задържане /л.21 от досъдебното
производство/; протокол за личен обиск /л.22 от досъдебното производство/; справка
за съдимост с рег.№7743/11.05.2018г. /л.15-17 от съдебното производство/;
бюлетини за съдимост /л.18-20 от съдебното производство/ и приобщените по реда
чл.283 от НПК писмени доказателства.
Въззивната съдебна инстанция се солидаризира с доказателственият
анализ на първостепенния съд, въз основа на който контролирания съдебен
състав е изградил фактическите си изводи.
Правилно в центъра на доказателствената си аргументация
проверяваната инстанция е поставила показанията на св.К., св.Н., св.К. и св.М..
Техните изявления са еднопосочни, вътрешнобалансирани и житейски издържани.
Качеството им на очевидци обуславя високата доказателствена стойност на
показанията им и пряката им връзка с главния факт в процеса. Акуратно районният
съд е заключил, че приятелските отношения с подсъдимия не могат априори да
обосноват заинтересоваността им от изхода на наказателното производство. При
задълбочена съпоставка на разказите на четиримата с останалите гласни и писмени
източници не се забелязва изопачаване на обективната действителност, нито опити
за оневиняване на А.. Свидетелите
детайлно пресъздават предикатните проблеми на подсъдимия с наркотичната му
зависимост, посещението му на питейно заведение, извеждането му от там и
нетрезвото му състояние. Те не крият, че подсъдимият е бил ядосан, агресивен и
вулгарен при комуникацията си с тях. Не са спестени данни и за неадекватното му
и превъзбудено поведение по време на прибирането му в квартирата. Така например
св.Н.описва как се е наложило подсъдимият да бъде носен от приятелите си, а
действията му са създали пречки при движението на автомобилите по пътното
платно. Всички са категорични, че А.
е отправял ругатни и обиди както към тях, така и към шофьора на таксито. Налице
са разминавания в твърденията на тези свидетели досежно възникналия
впоследствие конфликт със св.М.. Няма спор за това, че между подсъдимия и
последния е имало размяна на оскърбителни реплики, но единствено св.М.
споменава за ритането на таксиметровия автомобил. Н., К. и К. не изнасят
информация за този факт, а само свидетелстват за замахването с крак на
подсъдимия към колата. Въпреки това резонно долния съд е кредитирал показанията
на св.М., съгласно които е усетил удар в задната дясна врата на автомобила си,
т.к същите намират отражение в изготвения по-късно протокол за оглед.
Въззивната инстанция споделя становището на районния съд за
недоказаност на възведените в обвинителния акт изрази, отправени по адрес на св.М..
Никъде в показанията на очевидците не се среща конкретика за инкриминираните
епитети, а още по-малко за закана с убийство. По думите на сви.Н.таксиметровият
шофьор е „голям грамаден мъж“, който е искал да набие подсъдимия, но последният
„със сетни сили е избягал“. Настоящият състав намира, че не е напълно изключено
А. да е употребил цитираните слова,
но липсата на спомен у самия М.и други подкрепящи обективни находки, разколебава
сериозно повдигнатото обвинение. Ноторно известно е, че присъдата не може да
почива на предположения, в резултат на което правилно СРС е игнорирал тази част
от неговите показания дадени в досъдебната фаза.
Непринудени са сведенията на К., Н., К. и М. и по отношение
на пререканията на подсъдимия с полицейските служители. Свидетелите не отричат,
че при пристигането на органите на реда подсъдимият е продължил да се държи
непристойно и възмутително. Ключови обаче са декларациите им, че поведението на
А. не е било от такова естество, че
изначало да доведе до задържането му. В тази връзка К. и Н.признават, че те са инициатори за ареста на подсъдимия под страх
за здравословното му състояние. Ревизиращият съд не може да се съгласи с мотивите
на първата инстанция, че се касае за доказателствен дефицит относно
съдържанието на инкриминираните реплики, поради невъзпроизвеждането им в
съдебно заседание от свидетелите О. и Р.. Тази констатация е превратна, т.к не
е отчетено обстоятелството, че въпросните свидетели изпълняват длъжност, която
ги поставя в безброй подобни ситуации и е обективно невъзможно да бъдат
запаметени всички отправени към тях изрази. Некоректно е и позоваването на
нормата на чл.281, ал.8 от НПК. Изобщо не е взет предвид изминалият период от време. Избирателно
първостепенният съд е приел, че в показанията на приятелите на подсъдимия е
налична информация за изречени псувни единствено спрямо тях. Пренебрегнати са изявленията
на св.К. и св.Н.за виковете, буйството и съпротивляването на А. пред полицаите, като изцяло е
подминат синхронът им с тези на св.М.. Не са подложени на
коментар противостоящите заявления на М. и К.. Същите отричат да са възприели
обидно и заплашително отношение на подсъдимия към служителите на 04 РУП-СДВР
или пък да е ставало дума за уволнението им. Според този състав описаното
противоречие не е способно автоматично да неутрализира достоверността на
полицейските показания. Ерго, въззивният съд ги цени, като правдоподобни и
логични, но това не означава, че интензитетът на проявата неминуемо окачествява
разпоредбата на чл.325, ал.2 от НК.
Градски съд, подобно на
предходния, кредитира като обосновано и обективно изготвено заключението на
извършената в досъдебното производство комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза.
Контролираната
инстанция е дала точна интерпретация и на писмените доказателства и
доказателствени средства, които са безпротиворечиви по отношение на фактите от
обхвата на чл.102 от НПК. Същите, преценени в съвкупност с гласните
доказателствени средства и заключението на експертизата се противопоставят на обвинителната
теза.
Констатацията за необремененото съдебното минало на подсъдимия, първостепенният съд вярно е направил
въз основа на приложената и приета по делото като писмено доказателство справка
за съдимост.
При описаните факти, районният съд е достигнал до
законосъобразни правни изводи за несъставомерност на деянието, вменено
от СРП на подсъдимия Д.А..
Визираното престъпление
засяга обществените отношения основани на нравствеността и определящи
поведението на хората в процеса на обществения живот.
От обективна страна състава на престъплението по чл.325, ал.2, вр. ал.1
от НК –
“хулиганство”, както надлежно е отразил и СРС, изисква извършване на
непристойни действия, с които да се нарушава грубо обществения ред и да се
демонстрира явно неуважение към обществото. Касае се за конкретно деяние, при
което деецът демонстративно нарушава обществения ред чрез определено свое
активно поведение, изразено в конкретни действия (най-често публично), като
цели или най-малкото допуска по този начин да демонстрира явно неуважение към
обществото. На второ място е необходимо съответните действия сами по себе си
грубо да нарушават обществения ред, т.е престъплението е резултатно такова, а
съставомерния резултат се изразява в нарушаване на обществения ред и
спокойствие.
В задължителната за
съдилищата тъкувателна практика (Пл на
ВС №2 от 29.11.1974г. по н.д.№4/74г.) се приема, че “непристойни
действия” са онези действия, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват
в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, които скандализиран
обществото. “Грубо нарушение на обществения ред” ще е налице, когато деецът,
чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения в
обществото ред и морални норми. “Явно неуважение към обществото” е налице,
когато деецът, чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение
към личността, като антиобществения характер на действията се съзнава и от
други лица, на които са станали достояние. Именно тази демонстративна, провокираща непристойност на действията на
дееца характеризира същите като
посегателство срещу установения обществен ред /вж. р.№492 от
22.10.1982г. по н.д.№ 512/82 на II-ро н.о., Сб Н 1982, № 94, с.94/.
Настоящият съдебен
състав, подобно на предходния, намира, че възникналата ситуация не изпълва
критерия за такава демонстративна проява на дееца срещу обществения ред, която
е изискуема от разпоредбата на чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК. Няма как да бъдат споделени обаче доводите за
това, че ругатните са били насочени единствено към приятелския кръг на
подсъдимия. А. си е служил с нецензурен език, както по
отношение на св.М., така и по отношение на полицаите. Квинтесенцията на спора
се корени в това дали обидните реплики са годни да предизвикат същинско наказателно
преследване. Категорично са налице данни за силно емоционално състояние,
повлияно от алкохолна употреба и личен неприязън, базиран на очаквани бъдещи
репресии. Подсъдимият ясно е изразил нежеланието си за завръщане в защитеното
жилище. Най-напред е предизвикал конфронтация със случайно преминаващия
таксиметров шофьор, а след това е негодувал срещу ареста си. Обобщено
погледнато А. е прекалил с
употребата на просташки фрази, но действията му не са ескалирали до ниво на
явно и грубо незачитане на установените порядки и морални норми за нормално и
спокойно съжителстване на индивидите. Несъмнено доказано е, че същият не е проявил
физическо нападение срещу заобикалящите го субекти, нито е предизвикал
безпокойство сред живущите в района. Двама от приятелите му дори не са
разбрали, че е спорил с полицейските служители. Действително всякога
използването на срамни изрази би се определило като неприлична, невъзпитана и
непристойна проява, но в зависимост от времето, мястото, начина, естеството й и
съпътстващите постъпки следва да се прецени до колко същата е обществено
опасна. Мнението на проверяващия съд е, че
поведението
на подсъдимия не може да бъде разглеждано като брутална себеизява, изразяваща
открито във висока степен неуважение към личността и накърняваща държавни и
обществени интереси. В този ред на мисли, въззивната инстанция не може да
удовлетвори претенцията на представителя на СГП за подвеждане на подсъдимия под
отговорност по реда на чл.325, ал.1 от НК.
На още по-голямо
основание въззивният съд подкрепя извода на районния, че по делото не е установено,
поведението на подсъдимия да се субсумира под признака изключителен цинизъм. Такъв
би бил налице, когато действията са особено нагли и безсрамни и грубо нарушават
принципите и чувствата на гражданите. Стеснително е тълкуването на прокурора,
че тази квалификация е приложима единствено към развратните действия на
публично място. При буквалния прочит на актуалното и до днес Постановление №2
от 29.11.1974г. по н.д.№4/74г. на Пленума на ВС става ясно, че последните са
просто илюстративен пример от абстрактно и неизчерпателно визираните хулигански
прояви.
Ирелевантно според този
състав е обстоятелството къде се е разиграла обсъжданата сцена, доколкото
практиката е категорична, че публичността не е абсолютно задължителен признак,
без който деянието не би било съставомерно.
Липсата на обективни
признаци от състава прави безпредметно коментирането на субективните такива.
След обобщаване на резултатите от извършената на основание
чл.314 от НПК служебна проверка на решението, въззивната инстанция не
констатира основания за изменение или за отмяна на обжалвания първоинстанционен
съдебен акт, поради което прие, че следва да бъде потвърден.
С оглед горното и на
основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда №294053 от
05.02.2019г. по Н.О.Х.Д.№5745/2018г., СРС, НО, 135-ти с-в.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
.....................................
ЧЛЕНОВЕ:
1....................................
2....................................