№ 112
гр. С., 12.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Янита Д. Янкова
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело №
20231800900081 по описа за 2023 година
ИЩЦАТА – К. Р. А., с ЕГН **********, от гр.Б., ул.“Р.“ №*, чрез процесуалния си
представител - адв. Й. Д. от САК, е предявила обективно съединени осъдителни искове по
чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.497 от КЗ срещу „Д.-О.З.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № 89Б, за осъждането на ответника да й заплати сумата
в размер на 25 500 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди – болки и страдания, причинени й в резултат на травма на дясна
подбедрица, придружена с оток и инфекция на кожата и подкожната тъкан с подкожен
хематом в областта на дясна подбедрица, настъпила вследствие на ПТП, възникнало на
03.10.2022 год. в гр. Б., на кръстовището между ул.“С.С.“ и ул.“В.Л.“ по вина на водача на
МПС л.а. марка „Грейт Уол Волекс Ц-10“, с рег. № СА6329ХВ – Й. Т., застрахован при
ответника със застрахователна полица № BG/06/121002982402 за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, валидна от 23.11.2021год. до 22.11.2022 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.04.2023год. – датата на постановения отказ
от ответника до окончателното изплащане на сумата.
Претендира направените в производството съдебни разноски и присъждане осн.
чл.38, ал.2 от ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално
представителство по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
В исковата молба се твърди, че на 03.10.2022год., около 17:30ч. в гр. Б., по ул. „С.С.“ ,
Н. М. А. управлявал л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № СО4540ВВ, в който като пътник
пътувала ищцата К. А..
По същото време по ул. „В.Л.“ се движил л.а. „Грейт Уол Волекс Ц-10“, с рег. №
1
СА6329ХВ, управляван от Й. Т., който приближавайки кръстовището с ул. „С.С.“ не спрял
на пътен знак Б2/стоп/, предприел маневра „ляв завой“ към ул. „С.С.“, не пропуснал
движещия се направо л.а. „Фолксваген Пасат“ и го ударил в лявата му странична част. От
удара л.а. „Фолксваген Пасат“ се отклонил вдясно по посоката си на движение и реализирал
повторен сблъсък в стълб от уличната електропреносна мрежа.
Ищцата сочи още в исковата си молба, че за настъпилото ПТП бил съставен
констативен протокол за ПТП №1784784/03.10.2022год. от служители на РУ – гр.Б.,
пристигнали на местопроизшествието, а на виновния водач бил съставен АУАН № GA
800662/03.10.2022год.
Вследствие на инцидента пострадала ищцата в качеството си на пътник в л.а.
„Фолксваген Пасат“, с рег. № СО4540ВВ, като получила травма на дясна подбедрица,
придружена с оток и инфекция на кожата и подкожната тъкан с подкожен хематом в
областта на дясна подбедрица.
Ищцата поддържа в исковата си молба, че след настъпването на процесното ПТП,
потърсила медицинска помощ и след извършени редица прегледи и изследвания й било
приложено медикаментозно лечение и извършена оперативна интервенция.
Ищцата твърди още, че въпреки проведеното лечение, месеци наред не изпитвала
подобрение в здравословното си състояние и болките й не отшумявали. Изпитвала редица
затруднения в ежедневието си, причинени от затрудненията в движението на десния й долен
крайник, които движения били придружени от остра болка при опит за извършването им.
Нуждаела се от помощта на своите близки за осъществяване на обичайните си и ежедневни
нужди от битов и хигиенен характер. Чувствала се физически нестабилна и емоционално
срината. Страдала от упорито безсъние.
Посочено е още в исковата молба, че към датата на ПТП – 03.10.2022г. по отношение
на лек автомобил марка „Грейт Уол Волекс Ц-10“, с рег. № СА6329ХВ била налице сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество, със
застрахователна полица № BG/06/121002982402, валидна от 23.11.2021год. до 22.11.2022
год.
Ищцата сочи, че предявила на 21.04.2023г. застрахователна претенция пред ответното
дружество, но с писмо изх. №0-92-5582/26.04.2023г., „Д.-О.З.“ ЕАД отказало да й заплати
застрахователно обезщетение.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея е изпратен на ответника
„Д.-О.З.“ ЕАД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор, чрез
пълномощника си юрк. Н. Х.. С отговора се твърди, че предявените искове от ищцата са
допустими, но неоснователени.
С отговора се оспорват всички фактически твърдения на ищцата наведени в исковата
молба, с изключение на твърдението за наличието на валиден към датата на процесното ПТП
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключен с „Д.-О.З.“ ЕАД за л.а. марка „Грейт Уол Волекс Ц-10“, с рег. № СА6329ХВ.
2
С отговора на исковата молба ответникът оспорва съдържанието на представеният с
исковата молба протокол за ПТП в частта му „обстоятелства, причини и условия за ПТП“.
Твърди, че на мястото на ПТП не е викан екип на Спешна медицинска помощ, тъй като не е
имало пострадали. Сочи, че травмите на ищцата не са свързани с процесното ПТП.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищцата
в отговора на исковата молба. Последното се изразява в липсата на своевременна реакция от
страна на пострадалата, поради което настъпили ненужни усложнения в състоянието й.
Твърди се, че периодът на бездействие от страна на ищцата между датата на настъпване на
процесното ПТП и датата на първия й медицински преглед, се явявал ключов по отношение
на своевременната интервенция, която би довела до превенция от възникване на създалата се
усложнена ситуация, редуцирайки възможността от възникване на вредоносния резултат.
Ответникът моли съда за отхвърляне на предявените искове, а при условията на
евентуалност за присъждане на по-нисък размер на застрахователно обезщетение.
Претендира присъждане на направените по делото разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищцата е подала допълнителна искова молба, с която
поддържа първоначалната и с която е отговорила на възраженията на ответника направени с
отговора на исковата молба.
Препис от допълнителната исковата молба е връчен на ответника с указанията по
чл.373 от ГПК и в срока по чл.373, ал.1 от ГПК, ответникът е подал допълнителен отговор, с
който поддържа първоначалния.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения с исковата молба констативен протокол за ПТП №
1781781/03.10.2022 год., съставен от дежурен при РУ Б., в същия е отразено настъпило ПТП
на 03.10.2022 година около 17.25 часа в гр.Б., на кръстовището между ул.“С.С.“ и ул.“В.Л.“ с
двама участници - л.а. марка „Грейт Уол Волекс Ц-10“, с рег. № СА6329ХВ, управляван от Й.
Т. и л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № СО4540ВВ, управляван от Н. М. А.. Отразено е още в
протокола, че първият автомобил не спрял на пътен знак Б-2 „STOP“, съответно не
пропуснал движещия се по път с предимство л.а. „Фолксваген Пасат“ и реализирал ПТП с
материални щети без пострадали лица.
За така причиненото ПТП по отношение на виновния водач Й. К. Т. бил съставен
АУАН сер. GA № 800662/03.10.2022 год. и наложено административно наказание глоба с
влязло в законна сила НП № 22-0246-001212/24.10.2022 год. на ОДМВР – С., РУ – Б. за
извършено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
От показанията на свидетеля Н. М. А. се установява, че през октомври 2022 год.
пътували той и съпругата му /ищцата по делото/ с лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с
поставени колани с около 30 км/ч. като се движили по ул.„С.С.“ в посока зала „Арена- Б.“.
Свидетелят шофирал, а съпругата му пътувала на предна дясна седялка. Л.а. марка „Грейт
3
Уол Волекс Ц-10“ идвал от улица „В.Л.“ от източната страна, откъм центъра, и от към лявата
страна на свидетеля и се срещнали на кръстовището между двете посочени улици, като
автомобилът „Грейт Уол Волекс Ц-10“ с предната си част ударил колата на свидетеля в
лявата й предна част, към гумата от шофьорската страна, и отместил колата му. Свидетелят
сочи, че л.а. „Грейт Уол Волекс Ц-10“ се движил с над 50 км./ч. и не спрял на знак „STOP“.
Установява, че след удара съпругата му получила болки в десния крак, под коляното.
Сочи, че вечерта кракът на съпругата му се подул и станал огромен син мехур, като
същевременно много я болял. Лекар й изписал мехлем, хапчета и компреси, като това
лечение продължило пет дни, но нямало ефект. Всяко докосване на панталона й до крака й
причинявало болка. Налагало се свидетелят да я кара до работа. След консултация с хирург,
свидетелят установява, че съпругата му била приета в болница за операция. В болницата
била три дни, след това я оперирали. Трябвало да не мокри поне два-три дни крака си,
поради което го увивали със стреч-фолио като се къпела, после й свалиха конците. След като
я изписали от болницата ищцата отново имала болки в крака си около един месец, а към
настоящия момент само при натиск. Свидетелят излага, че няколко дни преди и след
операцията на съпругата му се налагало да й помага с повечето домакинска работа.
От заключението по назначената АТЕ, изготвено след запознаване с материалите по
делото, вкл. обсъдените горе констативен протокол за ПТП и показанията на свидетеля А., се
установява следния механизъм на настъпване на ПТП :
На 03.10.2022 година, към 17,25 часа в светлата част на денонощието, по ул. „С.С.”, в
посока към спортна зала „Арена” гр. Б. се движил лек автомобил „Фолксваген Пасат” с
регистрационен номер СО 4540 ВВ, управляван от Н. М. А., а на предна дясна седалка в
автомобила пътувала ищцата К. А..
В същото време и условия на движение, но по улица „В.Л.” към ул. „Г.С.Р.” се
движил лек автомобил „Грей Уол „Волекс Ц10” с регистрационен номер СА 6329 ХВ,
управляван от Й. К. Т.. Улица „В.Л.”, непосредствено преди кръстовището с улица „С.С.”
била сигнализирана с пътен знак „В2” - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство”. Водачът Т., не се съобразил с указанията на пътния знак и навлязъл в
кръстовището, където с челната си част се ударил в предната странична лява част на
Фолксвагена. След удара двата автомобили продължили в посока напред и в дясно, по
отношение посоката на движение на Фолксвагена и след като изминали така няколко метра
се установили в края на кръстовището.
Вещото лице установява още, че от техническа гледна точка причината за настъпване
на процесното ПТП били субективните действия на водачът на лек автомобил „Грей Уол
„Волекс Ц10” с регистрационен номер СА 6329 ХВ - Й. К. Т., който в зоната на кръстовище,
регулирано с пътни знаци не се съобразил е предписанията на пътен знак „В2” - „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство” и навлязъл в кръстовището, без да пропусне
движещият се по пътя с предимство лек автомобил „Фолксваген Пасат” с регистрационен
номер СО 4540 ВВ.
4
От заключението по назначената СМЕ, изготвено след запознаване с медицинската
документация, представена по делото, се установява, че при К. Р. А. е констатирано наличие
на хематом усложнен с развитието на флегмон на дясната подбедрица, което увреждане
наложило оперативно лечение. Травмата на меките тъкани, вещото лице установява, че
можело да доведе до повишаване на пропускливостта на кожата и развитието на
инфектиране без наличие на нараняване. Сочи, че ПТП е реализирано на 03.10.2022г., а
ищцата била потърсила медицинска помощ за първи път на 21.10.22г., след което поради
прогресивно влошаване на състоянието й била хоспитализирана на 28.10.2022г. При
постъпване в лечебното заведение бил установен хематом на подбедрицата усложнен с
развитието на флегмон. Видно е още от заключението на СМЕ, че до 21.10.2022г. нямало
документи сочещи за травма на подбедрицата, която да бъде отнесена към процесното
произшествие, но в съдебно заседание вещото лице допълва, че при наличие на едно
кръвонасядане или хематом обикновено не се ходи на лекар, а хората се лекуват със студени
компреси, риванол и т.н. Когато обаче се получи усложнение на хематома с напрежение,
оток, зачервяване, температура и общо повишаване на температурата на тялото, тогава се
изисквала по-квалифицирана помощ.
Не всеки хематом се усложнявал с развитието на флегмон. По тази причина ищцата
нямала имала причина за търсене на медицинска помощ, докато процесите на възпаление не
напреднали и създали локални и общи клинични оплаквания.
Хематомът констатиран при постъпването на ищцата в лечебното заведение бил
получен в резултат на механично въздействие упражнено в областта на подбедрицата с
насложена инфекция, като наличната кръв в междутъканното пространство създавала добри
условия за развитието на инфекцията и образуването на флегмона. При пободни състояния
лечението единствено било оперативно, като в рамките на 10-15 дни лицето се
възстановявало напълно.
Травматичният хематом бил изцяло с травматична генеза. В кориците на делото
освен това нямало документация сочеща за наличието на придружаващи заболявалия при
ищцата.
В кориците на делото няма медицинска документация, сочеща наличието на
усложнения на травмата, поради което експертизата приема, че пострадалата понастоящем е
възстановена от причинените й травматични увреждания.
С определение от 26.09.2023г. по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че към датата на ПТП - 03.10.2022г. по отношение на лек
автомобил марка „Грейт Уол Волекс Ц-10“, с рег. № СА6329ХВ е била налице сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с ответното застрахователно
дружество, със застрахователна полица № BG/06/121002982402, валидна от 23.11.2021год.
до 22.11.2022 год.
С уточняваща молба от 30.05.2023г. е представена писмена застрахователна
претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на К. Р. А. до ответника по делото, изпратена по пощата и
5
получена от застрахователя на 20.04.2023 год., по която била образувана преписка
43072952300113 и по която с писмо изх. № О-92-5582/26.04.2023 год. ответникът постановил
отказ по претенцията на ищцата.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
6
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл.496, ал.1
от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя същият
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове съгл. разпоредбата на
чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция
по чл.380, ал.1 от КЗ на К. Р. А., изпратена по пощата и получена от застрахователя на
20.04.2024 год., по която ответникът на 26.04.2023г. постановил отказ да заплати
застрахователно обезщетение.
По основателността на предявените искове съдът намира следното:
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай от събраните гласни и писмени доказателства и от заключението
по назначената АТЕ бе установено по несъмнен начин, че единствената причина за
настъпването на процесното ПТП са били субективните действия на водача на лекия
автомобил „Грей Уол „Волекс Ц10” с регистрационен номер СА 6329 ХВ - Й. К. Т., който в
зоната на кръстовище, регулирано с пътни знаци не се съобразил е предписанията на пътен
знак „В2” - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство” и навлязъл в
кръстовището, без да пропусне движещият се по пътя с предимство лек автомобил
„Фолксваген Пасат” с регистрационен номер СО 4540 ВВ.
Съдът приема, че именно при процесното ПТП на ищцата е бил причинен хематома
на дясната й подбедрица, който в последствие се е усложнил във флегмон. Установи се по
делото, че хематомът констатиран при постъпването на ищцата в лечебното заведение е
получен в резултат на механично въздействие упражнено в областта на подбедрицата й,
както и че е необходимо време да се развие усложнение на хематома, за да се превърне той
във флегмон. Вещото лице в съдебно заседание сочи, че е по-вероятно механично
въздействие упражнено в областта на подбедрицата на ищцата да се е осъществило повече
към датата на ПТП отколкото към датата на приема й в болница. Отделно от това по делото
са събрани гласни доказателства установяващи, че непосредствено след ПТП ищцата е била
с болки в крака, а вечерта десния й крак под коляното се надул и станал огромен син мехур.
Независимо, че събраните по делото гласни доказателства са свидетелски показания на
съпруга на ищцата, съдът намира, през призмата на чл.172 от ГПК, че същите са достоверни
7
и непротиворечиви. Това е така, тъй като те съответстват на останалия събран по делото
доказателствен материал – писмени доказателства и експертизи.
В този смисъл по делото бе установено и че горните причинени на ищцата
травматични увреждания са в причинна връзка с противоправните действия на деликвента,
причинил ПТП. Вината на деликвента съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на
противното, а горната презумпция в настоящото производство не само не бе опровергана, но
и от събраните доказателства вината бе установена по несъмнен начин – с установяването на
факта на нарушаване на правилата за движение по пътищата от този водач, регламентирани
в чл.6, т.1 от ЗДвП, за което му е било наложено административно наказание с НП № 22-
0246-001212/24.10.2022 год. на ОДМВР – С., РУ – Б..
Установена бе и причинната връзка между горните нанесени на ищцата телесни
увреждания и търпените от нея физически болки и страдания.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че за лекия автомобил с марка „Грейт Уол Волекс Ц-10“, с рег. №
СА6329ХВ, управляван при ПТП от деликвента Й. Т., е била сключена с „Д.-О.З.” ЕАД
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/06/121002982402, валидна от 23.11.2021год. до 22.11.2022 год., т.е. към датата на ПТП,
03.10.2022 год.
Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ е доказан отчасти по
размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и
страдания, търпени от ищцата като пряка и непосредствена последица от получената при
ПТП травма - хематом. В случая следва да се отбележи, че търпените от ищцата, а жена на
43 години към момента на инцидента, физически болки и страдания не са били с по-голям
интензитет от обичайния при такъв вид увреждания, нито са търпени продължително време
– видно от заключението на СМЕ и показанията на свидетеля А., на ищцата е била
извършена операция във връзка с травмата на десния крак, препоръчан й бил ХДР на труд,
бит и хранене, а възстановителния период продължил около 10-15 дни. Нито една от
получените от ищцата травми не е била животозастрашаваща, а по делото не се установи, че
и понастоящем пострадалата не е напълно възстановена от причинените й травматични
увреждания.
В обобщение съдът приема, че така установените и претендирани неблагоприятни
проявления от причинените на ищцата увреждания – физически болки и страдания, налагат
определяне на обичайния определян в практиката на съдилищата размер на обезщетението
за сходни претърпени неимуществени вреди, което следва да допринесе за репатриране на
8
неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищцата, а именно
– обезщетение в размер на 8 000 лева. Предявеният иск следва да се отхвърли като
неоснователен в частта му за разликата до пълния му предявен размер от 25 500 лева.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл.51, ал.2 от ЗЗД,
направено с отговора на и.м. – за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която
със своите действия да е допринесла за настъпване на вредоносния резултат – от събраните
по делото доказателства /СМЕ и гласни доказателства/ се установи, че ищцата не е
бездействала преди да потърси медицинска помощ, а дори и да беше потърсила по-рано
такава, това нямаше да промени развитието на травмата й във флегмон.
Върху сумата от 8 000 лева съдът на осн. чл.409 от КЗ следва да присъди и законната
лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 26.04.2022 год.,
до окончателното й заплащане – съобразно заявения петитум. Независимо от горното следва
да се отбележи, че в случая с оглед разпоредбата на чл.429, ал.3 от КЗ лихва е дължима от
по-ранна дата – от датата, на която застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на
ищцата е била получена от ответника, 20.04.2022 год.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение от 01.06.2022 год. ищцата е била освободена от заплащане на
ДТ по настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса
върху уважения размер на иска по чл.432, ал.1 от КЗ в размер на 320 лева.
В хода на производството по делото ищцата не е била освободена от разноски по
делото, а само от заплащането на държавна такса по същото /такова е било и искането на
ищцата/. Разноските по делото за експертизи - АТЕ и СМЕ, които е следвало да заплати
ищцата са поети от бюджета на съда. В тази връзка ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на СОС направените разноски за експертизи от бюджета на съда / общо в размер на
700 лева/ в размер на 480.40 лева, съобразно отхвърлената част на исковете. Останалата част
от направените разноски от бюджета на съда в размер на 219,61 лева следва да се поемат от
ответника, съобразно уважената част на исковете.
Тъй като, видно от представения по делото договор за правна помощ №
000357/30.01.2024 год., сключен между ищцата и адвокат П. З. П. от САК, с ЕГН
**********, със служебен адрес гр. С., бул. „К.А.Д.“ №*, вх.*, ап.*, същият е за оказване на
осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство
по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското
възнаграждение от 1100 лева, като осъди ответника да заплати тази сума на адвоката. Върху
горната сума не следва да се присъжда заплащане и на ДДС, доколкото не е удостоверено, че
адвокатът е регистриран по ЗДДС. Определянето на горния размер на адвокатското
възнаграждение бе съобразен с ниската фактическа и правна сложност на делото, броя на
проведените заседания /три/ и извършените процесуални действия с участието на страните
/разпит на един свидетел и изслушани заключения по две експертизи/.
9
С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК съдът следва да осъди ищцата
да заплати на ответника направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част на
исковете – 308,82 лева от общо направени разноски в размер на 450 лева – заплатено
възнаграждение на вещо лице /300 лева/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ, „Д.-О.З.“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № 89Б да заплати на К. Р.
А., с ЕГН **********, от гр.Б., ул.“Р.“ №*, сумата от 8 000 лева /осем хиляди лв./,
съставляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди – физически болки и
страдания вследствие нанесени й телесни увреждания – хематом на дясна подбедрица,
прераснал във флегмон, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 03.10.2022 год. в гр. Б.,
на кръстовището между ул.“С.С.“ и ул.“В.Л.“ по вина на водача на МПС л.а. марка „Грейт
Уол Волекс Ц-10“, с рег. № СА6329ХВ – Й. Т., застрахован при ответника със
застрахователна полица № BG/06/121002982402 за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, валидна от 23.11.2021год. до 22.11.2022 год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.04.2023год. – датата на постановения отказ от ответника до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ
за разликата до пълния му предявен размер от 25 500 лева /двадесет и пет хиляди и
петстотин лв./.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК „Д.-О.З.“ ЕАД, с ЕИК ********* да заплати по
сметка на Софийски окръжен съд сумата от 320 лева /триста и двадесет лв./, съставляваща
дължима за производството по делото държавна такса.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, К. Р. А., с ЕГН **********, от гр.Б., ул.“Р.“
№* да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 480.40 лева /четиристотин и
осемдесет лева и четиридесет ст./, съставляваща направени разноски от бюджета на съда,
съобразно отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, „Д.-О.З.“ ЕАД, с ЕИК ********* да заплати
по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 219,61 лева /двеста и деветнадесет лева и
шестдесет и една ст./, съставляваща направени разноски от бюджета на съда, съобразно
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, „Д.-О.З.“ ЕАД, с ЕИК ********* да заплати на
адвокат П. З. П. от САК, с ЕГН **********, със служебен адрес гр. С., бул. „К.А.Д.“ №*,
вх.*, ап.*, сумата от 1 100 лева /хиляда и сто лв./, съставляваща определено от съда по реда
на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото.
10
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, К. Р. А., с ЕГН **********, от гр.Б., ул.“Р.“
№*, да заплати на „Д.-О.З.“ ЕАД, с ЕИК ********* сумата от 308,82 лева /триста и осем
лева и осемдесет и две ст./, съставляваща разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
11