№ 1405
гр. Пазарджик, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20225220103057 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.143 и чл.149 СК.
Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба на Е. З. М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ...................., общ. Пазарджик, ул. ..............................
като майка и законна представителка на малолетните си деца С. Е. М., ЕГН ********** и Н.
Е. М., ЕГН ********** против Е. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с ....................,
ул. ..........................
В исковата молба се твърди, че ответникът е съпруг на Е. М. и баща на малолетните
деца С. Е. М. и Н. Е. М.. Посочва, че доскоро за децата се грижели и двамата родители, като
живеели и работили в гр. .............................................. През лятото тази година пристигнали в
България, но когато трябвало да се върнат с ответника, последният заявил, че иска развод и
че сам ще замине, а съпругата му и децата трябвало да останат в с. .................... в жилището
на родителите му. Ответникът бил обещал, че ще плаща издръжка за децата, но след като
бъде осъден с решение на съд.
Твърди се, че децата и майка им понастоящем живеят в къщата на родителите й в с.
..................... От 12.09.2022 г. за двете деца се грижила единствено майка им.
Посочва се, че по-голямата им дъщеря С. е на 10 години, ученичка, като сега
уреждала записването й в училище и я подготвяла за учебната година. Малката им дъщеря
Н. е на 2 години, като се обмисляло да постъпи в детска градина, за да може майката да
започне работа, но се оказало, че всички места в градините са заети. В жилището на
родителите й живеят заедно с майка й и брат й, които също работят и не можела да ги
ангажира да гледат децата.
1
Твърди се, че разходите за децата не са никак малки с оглед възрастта и нуждите им.
Понастоящем майка им била без доходи, но за последните три месеца във Великобритания
получавала брутна месечна заплата средно в размер на 650.00 паунда плюс 145.00 паунда
детски добавки общо за двете деца.
Посочва, че ответникът е с доста по-високи доходи - за последните три месеца
получавал брутна месечна заплата в размер на 1732.00 паунда. Смята, че доходите на
ответника му позволяват да дава без затруднения една адекватна на нуждите на децата им
издръжка.
По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответникът да заплаща за малолетните деца С. М. и Н. М. чрез тяхната
майка и законна представителка Е. М., месечна издръжка, както следва: за С. Е. М. по 450,00
лева месечно и за Н. Е. М. по 300 лева месечно, считано от датата на постъпването на
исковата молба в съда до настъпването на обстоятелства, обуславящи изменението или
прекратяването на издръжката, заедно със законната лихва при просрочие, както и да бъде
осъден да заплати издръжка за децата за периода от 12.09.2022 г. до 28.09.2022 г., като за С.
М. да заплати 230 лева и за Н. М. да заплати 160 лева чрез тяхната майка и законна
представителка Е. М., заедно със законната лихва при просрочие.
Претендира разноски. Сочи доказателства и прави доказателствени искания.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването се явява пълномощник –
адвокат В. Д. от АК Пазарджик, която моли съда да уважи исковата молба. Депозира
писмена защита в срок.
На ответната страна е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В
срока по чл.131 ГПК, ответникът е депозирал такъв чрез пълномощника си адвокат А. Г. от
АК Пазарджик, с който счита предявените искове за допустими но изцяло неоснователни.
Не оспорва твърдението, че ответникът е съпруг на Е. М., както и че по време на
тяхното съжителство се раждат и двете им малолетни деца С. Е. М. и Н. Е. М.. Не оспорва и
факта, че цялото семейство през последните няколко години живее и работи във
Великобритания, гр. Ливърпул. Не оспорва и, че заминал сам, без съпругата си и децата им
за Великобритания.
Оспорва, че единствено Е. М. се грижила за децата, тъй като ответникът продължавал
да комуникира с децата и да подпомага финансово майка им за тяхната издръжка. Сочи, че
изпратил суми в общ размер от 650 паунда, а именно на 21.09.2022 г. изпратени 160 паунда
и на 12.10.2022 г. изпратени 500 паунда и затова иска за издръжка за минало време се явявал
неоснователен.
Твърди, че към настоящия момент ответникът работи във фирма ........................ в гр.
Ливърпул като мотокарист и получава брутно трудово възнаграждение от 1400 паунда на
месец. Сочи, че сумата от 1732 паунда, посочена от ищцата е получавал много рядко, когато
е имал бонуси за извънреден труд, а не всеки месец. От тази сума, ответникът заплащал и
много разходи ежемесечно, а именно: наем за квартира /100 паунда седмично/, разходи за
2
колата, погасяване на кредити /250 лева месечно/, които са теглили и похарчили заедно с Е.,
консумативи и сметки за храна, дрехи и т.н.
Смята, че претендираната сума била твърде голяма и непосилна за него.
Моли съда да постанови решение, с което да определи месечна издръжка на
малолетното дете С. Е. М. в размер на 250 лева, а на малолетното дете Н. Е. М. в размер на
200 лева, платими до 10 число на текущия месец чрез тяхната майка и законен представител
Е. З. М., по банков път, чрез банкова сметка предоставена от ищцата или чрез пощенски
запис, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение до настъпване на
обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката.
По отношение на иска за издръжка за минало време счита, че същият е неоснователен
и следва да се отхвърли, тъй като за посочения по горе период е изпращал пари на ищцата,
които да послужат за издръжката на децата.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването не се явява ответникът.
Представлява се от адвокат А. Г. от АК Пазарджик, която молят съда да определи размер на
дължимата издръжка, както следва – за детето С. в размер на 250 лева и за детето Н. М. в
размер на 200 лева. Претендира разноски. Депозира писмена защита в срок.
Контролиращата страна Д „СП“ Пазарджик не изпраща представител и не ангажира
становище извън депозираните социални доклади.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между, че Е. М. и Е. М. са родители на децата С. Е. М., ЕГН **********,
родено на ...................... г. и Н. Е. М., ЕГН **********, родено на ............................
Последното се установява и от приложените по делото заверени копия на удостоверения за
раждане издадени от общ. Пазарджик. Не е спорно, че бащата е превел в полза на Е. М.
сумата в размер на 495,84 британски лири /1105,21 лева/ за издръжката на двете деца на
12.10.2022 г.. Последното е прието за безспорно в проведеното съдебно заседание на
14.12.2022 г. и се установява от приложеното преводно нареждане от 12.10.2022 г..
От преводно нареждане от 21.09.2022 г. се установява, че ответникът е превел и
сумата в размер на 158 британски лири /318,18 лева/ в пола на Е. М..
Установява се, че ответникът работи като „складов служител“ в център за
дистрибуция Аксис.
От договор за наем в превод на български език се установява, че ответникът заплаща
наемна цена за жилището, в което живее в гр. Ливърпул в размер на 100 британски лири на
седмица.
От представените в превод на български език фишове за заплата на ответника се
установява, че за месец юли 2022 г. брутното трудово възнаграждение, което е получил е в
общ размер на 2237,21 британски лири, за месец август 2022 г. в общ размер на 2550,50
британски лири и за месец септември 2022 г. в общ размер на 2152,69 британски лири.
3
Не е спорно, че детето С. М. е ученик в 4 клас в ОУ ................................. гр.
Пазарджик.
В приложения по делото социален доклад са отразени релевантни за предмета на
делото факти, които макар и по вторичен път установяват, че основните грижи за децата С.
и Н., непосредствено след раздялата на родителите им са поети от майка им Е. М.. Децата за
физически здрави. Посочено е, че бащата е изпращал парични суми за издръжката на децата,
чрез тяхната майка.
За изясняване на фактическата обстановка по делото са допуснати до разпит в
качеството на свидетели лицата С. Т. Ц. – майка на Е. М. и С. Г. М. – майка на ответника.
При анализа на свидетелските показания съдът съобрази разпоредбата на чл.172 ГПК.
От показанията на свидетелката С. Ц. се установява, че родителите на децата живеят
разделени от месец септември 2022 г., като за тях се грижи майка им Е.. Свидетелката
споделя, че С. е ученичка в четвърти клас, Н. била записана в детска градина .................. в гр.
Пазарджик, но все още не я посещава, тъй като не са й били поставени всички ваксини.
Посочва, че ответникът е пращал пари за издръжката на децата си, но не знае в какъв
размер, както и, че когато е България се е срещал с децата си.
От показанията на свидетелката С. М.. се установява, че страните са се разделили
през месец септември 2022 г., както и, че ответникът е изпращал пари за издръжката на
децата, чрез тяхната майка. Споделя, че е изпращала пари на сина си за поема на разходи в
размер на 500 лева, както и че родители на децата имали кредит, който се погасявал
единствено от ответника.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични, последователни и
непротиворечиви с останалите по делото доказателства. Не на последно място, в частта
касаеща превеждането на паричната сума от страна на бащата, същите се потвърждават и от
направеното признание на процесуалния представител на ищцовата страна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
За успешното провеждане на предявените искове следва да бъде установено, че
лицата претендиращи издръжка са ненавършили пълнолетие деца на ответника, както и че
предявеният размер на издръжката съответства на нуждите на децата, както и на
възможностите на дължащия издръжка родител. Следва да се установи и твърдения момент
на фактическа раздяла на родителите.
Безспорно е по делото, а и се установява от приетите доказателства, че Е. З. М. и Е.
И. М. са родители на 10-годишната С. М. и на 2-годишната Н. М.. Установи се от събраните
по делото гласни доказателства, че майката Е. М. полагала преките и непосредствени грижи
за децата от раздялата между родителите – месец септември 2022 г..
Предвид липсата на наведени твърдения за особени нужди, а и липса на
доказателства в този смисъл, съдът намира, че децата имат нормалните и обичайни за
тяхната възраст потребности и с оглед правилното им отглеждане и възпитание, съдът
4
приема, че същите се нуждаят от средства за покриване на ежедневни нужди от храна,
облекло, консумативи, както с оглед възрастта им и средства за посрещане на обичайни
епизодични заболявания, съпътстващи израстването.
Според критериите, залегнали в чл.50 ППЗЗДетето, във вр. с Постановление № 305 на
МС от 19.12.2017 г. за определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален доход,
необходимите средства за отглеждане и възпитание на дете до 3 години е в размер на .....-
икратния размер на гарантирания минимален доход, или 300 лева, а на дете от 3 до 14
години е в размер на 3,5-кратния размер на гарантирания минимален доход, или 262,50 лева.
Държейки сметка, че този критерий се отнася за деца лишени от родителска грижа и
отчитайки индивидуалните потребности на децата, както и обществено-икономическата
обстановка в страната, съдът определя необходимата месечна издръжка за детето С. З. М. в
размер на 550 лева, а за детето Н. Е. М. в размер на 500 лева. За да достигне до този извод,
съдът съобрази и финансовите възможности на двамата родители.
Определеният общ размер на необходимата издръжка следва да бъде разпределен
между двамата родители, съобразно критериите на чл.143, ал.1 СК, а именно техните
възможности и материално състояние.
От събраните по делото писмени доказателства се установи, че бащата е трудово
ангажиран и получава брутно трудово възнаграждение в размер на около 2313 британски
лири, или около 5138,98 лева месечно при курс на британската лира около 2,22178 лева към
29.12.2022 г./. все пак следва да се съобрази, че ответникът живее в Обединеното Кралство,
където стандартът на живот е по-висок в сравнение в Р. България. Също следва да бъде
отчетено и, че майката към този момент /приключване на съдебното дирене е безработна/,
получава социални помощи от Обединеното Кралство в размер на около 950 британски
лири, или 2110,69 лева.
При това положение и отчитайки липсата на данни ответникът да дължи издръжка на
други лица, съдът намира, че същият е в състояние да поеме издръжката за детето С. в
размер на 350 лева. Остатъкът от издръжката в размер на 200 лева следва да бъде поет от
майката. За детето Н. да поеме издръжка в размер на 300 лева. Остатъкът от издръжката в
размер на 200 лева следва да бъде поет от майката. При отчитане размера на издръжката,
който се поема от майката, съдът съобрази че тя полага непосредствените грижи за
отглеждането и възпитанието на децата от фактическата раздяла между тях.
За пълнота следва да се посочи, че съгласно трайната съдебна практика за определяне
издръжката на ненавършили пълнолетие деца, относими са брутните доходи на родителите,
а не нетните такива, поради което следващите се по закон удръжки, както и разходите,
които някой от родителите прави за своята лична издръжка и за подобряване на битовите си
условия, вкл. чрез заем и кредит от банкова институция не следва да се приспадат от общия
му доход /в този смисъл ТР №34/1973г. на ОСГК на ВС и Решение № 559/1970г. на II ГО на
ВКС/. Наличието на облигационни задължения на родителя ответник към трети лица -
погасителни вноски по договор за кредит, наем за жилище, разходи за поддръжка на лек
5
автомобил и т.н., не го освобождава и не е основание за намаляване на задължението му за
заплащане на месечна издръжка на ненавършилите му пълнолетие деца и не следва да се
вземат предвид при преценка на материалните му възможности. Липсват и доказателства, а
и не са въведени такива твърдения в ОИМ, че средствата от получения кредити са били
използвани за задоволяване на нужди на семейството.
С оглед на горните изводи исковата претенция следва да бъде уважена до посочения
размер, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.09.2022 г. до
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
за всяка забавена вноска.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК за частта на решението, с което се присъжда
издръжка, следва да се допусне предварително изпълнение.
По издръжката за минало време:
Разпоредбата на чл.149 СК предвижда възможност да се претендира издръжка за
минал период от време, ограничавайки същия до една година назад от предявяване на иска.
С оглед горните критерии, които съдът е съобразил при определяне размера на
издръжката по чл.143 СК, размерът на издръжката за минало време също следва да бъде
определен в размер на 350 лева за С. и 300 лева за Н.. По делото по категоричен начин се
доказа, че фактическата раздяла между страните е настъпила 12.09.2022 г. /посочено от
ищцата в ИМ/, което не се оспорва и от ответника. В подкрепа на горното са и показанията
на свидетелите. Безспорно се установи и, че бащата е превел за издръжката на двете си деца
сумата в размер на 495,84 британски лири /1105,21 лева/, т.е. ответникът е изпълнил
задължението си за минало време, дори и в по-голям размер от претендирания. Поради тази
причина, съдът счита, че исковете за заплащане на издръжка за минало време следва да се
отхвърлят, като неоснователни.
С оглед уважената част от исковете и представените доказателства за сторени от
ищцовата страна разноски, ответникът следва да заплати на ищеца сторените по делото
разноски в размер на 216,67 лева.
Ответникът също има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковата претенция в общ размер на 53,32 лева.
Съдът намира, че сторените разноски от страните за заплатено адвокатско
възнаграждение следва да се присъдят по компенсация, с оглед улесняване изпълнението на
съдебния акт и за яснота за страните. /В този смисъл Определение № 599 от 5.11.2018 г. на
ВКС по ч. т. д. № 787/2018 г., II т. о., ТК./.
Във връзка с горното ответникът следва да заплати на ищеца сторените по делото
разноски в общ размер от 163,35 лева.
Съгласно формираната воля на съда по предявените искове и на основание чл. 78, ал.
6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на РС Пазарджик държавна такса в
размер на 936 лева.
6
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с ...................., ул.
......................... ДА ЗАПЛАТИ на децата си С. Е. М., ЕГН ********** и Н. Е. М., ЕГН
**********, чрез тяхната майка и законен представител Е. З. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. ...................., общ. Пазарджик, ул. .............................., месечна издръжка за
детето С. Е. М. в размер на 350 лева /триста и петдесет лева/ и за детето Н. Е. М. в размер на
300 лева /триста лева/, считано от 29.09.2022 г. до настъпването на обстоятелства,
обуславящи изменението или прекратяването на издръжката, заедно със законната лихва при
просрочие, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 350 лева месечно до предявения размер
от 450 лева месечно за детето С. Е. М. като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.149 СК, за осъждане на Е. И. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с ...................., ул. ......................... ДА ЗАПЛАТИ на децата
си С. Е. М., ЕГН ********** и Н. Е. М., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен
представител Е. З. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ...................., общ. Пазарджик,
ул. .............................., издръжка за минало време за периода от 12.09.2022 г. до 28.09.2022 г.,
както следва - за С. М. 230 лева и за Н. М. 160 лева, заедно със законната лихва при
просрочие.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Е. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с ...................., ул.
........................., ДА ЗАПЛАТИ на Е. З. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.
...................., общ. Пазарджик, ул. .............................., сумата от 163,35 лева, представляваща
сторени разноски в производството, на основание чл.78, ал. 1 ГПК, по компенсация.
ОСЪЖДА Е. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с ...................., ул.
......................... да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд
Пазарджик сумата от 936 лева, представляваща дължимата ДТ, на основание чл.78, ал.6
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
Пазарджик в двуседмичен срок след изтичане на срока по чл.316 ГПК, обявен на страните в
открито съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7