РЕШЕНИЕ
№ 250
гр. Кюстендил, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20241500500094 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл.
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото има за предмет разглеждане на подадена въззивна жалба с вх.
№727/22.01.2024г. от Т. З. А., с ЕГН ********** и С. Р. А., с ЕГН **********, двамата с
поС.ен адрес: с.***, общ.***, обл.***, чрез пълномощника им адв.Е. К. от САК, със съдебен
адрес: *****, насочена срещу решение №575 от 12.12.2023г., постановено от Районен съд -
Дупница по гр.д.№945/2023г. по описа на същия съд.
С обжалваното решение Дупнишкият районен съд е отхвърлил като неоснователен
предявения от С. Р. А. и Т. З. А. срещу И. К. Г., с ЕГН ********** иск с правно основание
чл.108 от ЗС, за осъждане на ответницата да отстъпи правото на собственост и да предаде на
ищците владението върху 20 кв.м. от урегулиран поземлен имот, представляващ парцел IV-
ти, отреден за имот планоснимачен №119, целият с площ от 1075 кв.м. по скица, съгласно
регулационния план на с.***, община ***, утвърден със заповед №91/04.03.1985г., при
съседи по скица: улица; III -123 на Й.С.С.; II - 122 на С.С.Х.; IX - 120 на В.А. С. и V - 118 на
И. К. Г., находящи се откъм югоизточната страна на имота, по цялото протежение на
границата с УПИ V-118, както и е осъдил двамата ищци да заплатят на ответницата
деловодни разноски в размер на 1500 лева.
Въззивниците навеждат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт
поради допуснати от решаващия състав нарушения на процесуалните правила и
необоснованост.
Сочи се, че в проекто-доклада по делото съдът пропуснал да отрази въведено от
ищците твърдение с исковата молба, че са се обърнали към правоспособен геодезист, който
след измерване на място е установил, че съществуващата в момента новоизградена
подпорна стена - ограда не съвпада с регулационната линия и ответницата незаконно е
завладяла 20 кв.м. от имота им, както и оспорването му в отговора на исковата молба с
1
твърдения, че не е представен протокол за трасиране, че не е ясно с какви изходни данни е
правено измерването, ако въобще с правено такова, и къде според наетия от ищците
геодезист следва да е поставена оградата, респ. при разпределение на доказателствената
тежест съдът не бил дал указания на ищците, че не сочат доказателства за този факт.
Посоченият пропуск считат за съществено процесуално нарушение, доколкото, за да
отхвърли иска, съдът се позовал именно на недоказване на твърдяното навлизане на
новопостроената ограда в имота на ищците.
Твърдят, че при правилно дадени указания от съда на ищците, те щели да представят
по делото геодезическото заснемане на съществуващото положение на границите на УПИ
IV-119 в кв.13 по плана на с.*** и проекта за изменение на кадастралния и регулационен
план на с.***, изработени през месец март 2023 г. от „***“ ООД, с които приетата СТЕ
влизала в противоречие, респ. съдът щял да има основание да уважи направените
доказателствени искания за допускане на повторна тройна СТЕ и допускане до разпит на по
още един свидетел на страните.
Сочат, че от геодезическото заснемане се установявало, че площта на УПИ IV и на
ПИ 119 е 875 кв.м. Допълват, че проектът за изменение на кадастралния и регулационен
план на с.***, касаел промяна на границите на ПИ 119, съгласно геодезическо заснемане на
съществуващото положение на оградите и документа за собственост и от съдържанието му
било видно, че за да бъде отразен ПИ 119 с площ от 903 кв.м., при площ по документ от
922.50 кв.м., а по скица от 1075 кв.м., се налагала промяна именно в регулационната граница
между процесните имоти, тъй като същата не съвпада с имотната граница, а навлиза в имота
на ищците. Наблягат и върху наличието на противоречие между показанията на свидетеля
М.С. с приетия като писмено доказателство по делото протокол за трасиране от 09.09.2022г.
Възразяват като неправилен срещу извода на районния съд, че по делото не се
установявало ответницата да е навлязла в имота на ищците посредством построената ограда
и да владее част от него, като противоречащ с установеното отклонение на оградата спрямо
регулационните планове. Считат, че съдът е следвало да изследва в по-голяма степен
въпроса за точните размери на завзета площ, като твърдят, че дори да се приеме, че
отклонението на оградата спрямо регулационните линии е в рамките на допустимите 20 см.,
наличието на такова е основание за приемане, че навлизането в имота на ищците е
осъществен факт, респ. искът следва да бъде уважен, макар и частично, но не да бъде
отхвърлен.
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявения
иск бъде уважен. Претендират се разноските в производството.
В законоустановения срок по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от насрещната страна И. К. Г., чрез пълномощника адв.З. В., с който се
изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват
изложените в нея оплаквания по пространно изложени съображения. Поддържа се, че
процесната ограда е изградена на имотната и регулационна линия на имота на въззиваемата,
които съвпадат, и няма площ която същата да е заела от съседния на нея имот, собственост
на въззивниците.
Иска се отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на
обжалваното решение. Претендира се присъждане на разноски в производството.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото прие, че
въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното
производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна
проверка.
Съдебният състав, след преценка на събраните по делото доказателства, в това число
и приобщените във въззивното производство, на доводите и възраженията на страните,
намира следното от фактическа страна:
РС-Дупница е бил сезиран с предявен от С. Р. А., ЕГН ********** и Т. З. А., ЕГН
********** срещу И. К. Г., с поС.ен адрес: гр.***, с адрес за призоваване: с.***, община ***,
иск с правно основание чл.108 от ЗС, имащ за предмет претенция за осъждане на
ответницата да отстъпи собствеността и предаде на ищците владението върху 20 кв.м. от
УПИ, представляващ парцел IV, отреден за имот пл.№119, целият с площ от 1075 кв.м.,
съгласно регулационния план на с.***, община ***, утвърден със заповед №91/04.03.1985г.,
при съседи по скица: улица; III -123 на Й.С.С.; II - 122 на С.С.Х.; IX - 120 на В.А. С. и V -
118 на И. К. Г., находящи се откъм югоизточната страна на имота, по цялото протежение на
2
границата с УПИ V-118.
Ищците са поддържали, че са съсобственици, на основание доброволна делба и
уреждане по време на брака им на сметки във връзка с делбата, извършена с протокол от
24.03.1980г. по гр.д.№219/1980г. по описа на ДнРС, на парцел II, имот 37, кв.IV по плана на
с.***, с урегулирано пространство от 922.50 кв.м., ведно с построената в него жилищна
сграда, при съседи за парцела: улица, К.С.Н., С.Ф.С., С.С.Х. и В.А. С.. Сочили са, че
придобитият при делбата имот е идентичен с урегулиран поземлен имот – УПИ,
представляващ парцел IV–ти, отреден за имот планоснимачен №119, целият с площ от 1075
кв.м., съгласно регулационния план на с.***, утвърден със заповед №91/04.03.1985г., ведно с
построената в него жилищна сграда и гараж, при съседи по скица: улица; III -123 на Й.С.С.;
II - 122 на С.С.Х.; IX - 120 на В.А. С. и V - 118 на И. К. Г..
Същите са посочили, че през 2021г. ответницата И. К. Г. е закупила съседния на
техния УПИ V-118, ведно с построената в него жилищна сграда на два етажа, а през месец
ноември 2022г. в отсъствие на ищците ответницата съборила съществуващата между двата
имота ограда, изградена от железобетонни колове с фусове и телена мрежа и навлизайки с
около 50 см. в техния имот по протежение на цялата граница, изградила масивна бетонна
подпорнa стена - основа на ограда, като по този начин незаконно завладяла 20 кв.м. от
техния УПИ. Пред въззивния съд ищците са уточнили, че така изградената ограда е плътна,
с височина над 0.6 м.
В подадения от ответницата писмен отговор на исковата молба е изразено становище
за недопустимост и неоснователност на иска. По същество е заявено, че изградената ограда
между имотите съвпада със заварената при закупуването на имота такава, както и, че същата
е изградена на имотната и регулационната граница между тях.
От събраните по делото в рамките на първоинстанционното производство
доказателства е установено, че С. и Т. А.и са собственици на УПИ IV - 119, в кв.13 по плана
на с.***, община ***, утвърден със заповед №91/04.03.1985г., а И. Г. е собственик на
съседния УПИ V-118, кв.13 по плана на с.***, община ***, утвърден със заповед
№91/04.03.1985г.
Видно от представените от страните по делото скици, издадени от Община ***,
съответно – скица с №184/27.04.2023г. относно УПИ IV - 119 и скица с №93/26.03.2021г.
относно УПИ V-118, към нито един от двата имота няма придаваеми места, нито са
отчуждавани площи, съгласно одобрената дворищна регулация, утвърдена със заповед
№91/04.03.1985г. на Кмета на Общината.
Не е спорно по делото, че ответницата е изградила между собствения й и собствения
на ищците имот бетонна основа на ограда.
Според заключението по назначената от ДнРС съдебно-техническа експертиза,
изготвено от инж.Д.Х., резултатите от геодезическото заснемане сочт на извод, че
процесната ограда и регулационните граници между УПИ IV - 119 и УПИ V-118, в кв.13 по
плана на с.*** съвпадат и няма завзета площ от УПИ IV – 119. Според вещото лице,
регулационната граница между двата урегулирани имота по предходния регулационен план
от 1949г. и по действащия от 1985г. съвпада, т.е. няма придаваеми места и процедура по
уреждане на регулационни сметки. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че
допустимите отклонения при измерването са от порядъка на 20 см., като в случая разликата
би могла да бъде до 10-12 см., т.е. в рамките на допустимото отклонение.
В производството пред районния съд са изслушвани показания на свидетели относно
преценката им за местонахождението на изградената от ответницата ограда, които
въззивният съд не намира за необходимо да обсъжда, с оглед приобщаването по делото на
доказателствени източници относно този факт с много по-висока степен на достоверност,
каквито са заключенията на вещите лица.
При горните факти, в обжалваното решение ДнРС, след като е обсъдил
предпоставките за уважаване на предявения ревандикационен иск и е съобразил, че страните
са собственици на съседни имоти, между които ответницата е изградила през 2022г. ограда с
бетонна основа, е възприел изцяло констатациите и изводите на вещото лице, обективирани
в приетото заключение по съдебно-техническа експертиза, а именно – че новопостроената
ограда съвпада с регулационната граница между УПИ IV-119 и УПИ V-118, кв.13 по плана на
с.*** и при изграждането й няма завзета площ от УПИ IV–119, при което е обосновал извод
за недоказаност ответницата посредством построената ограда да е навлязла в имота на
ищците и да владее част от него. При тези доводи районният съд е отхвърлил иска,
3
намирайки го за неоснователен.
Във въззивното производство е прието заключение по назначена нова съдебно-
техническа експертиза – заключение с вх.№3929/10.09.2024г. на вещото лице инж.С. С..
Вещото лице е посочило, че към момента на извършване на съдебната делба, по силата на
която А.и са придобили собствеността върху парцел II, имот 37, кв.IV по плана на с.***, с
урегулирано пространство от 922.50 кв.м. е бил действащ регулационен план на с.***,
утвърден със заповед с №4372 от 11.11.1949г. за уличната и със заповед с №4373 от
11.11.1949г. за дворищната регулация. Посочено е също, че към момента на придобиване от
страна на И. Г. на правото на собственост върху УПИ V-118, кв.13 е бил действащ
действащия и понастоящем регулационен план на селото от 1985г. Вещото лице е
констатирало и отразило на приложение към заключението липса на пълна идентичност
между закупения от Г. УПИ V-118, кв.13 и парцел III, имот 397, кв.IV по плана на с.*** от
1949г. Вещото лице е обобщило, че тъй като документите за собственост на страните са
съставени по различно време и при действието на различни кадастрални и регулационни
планове, „се е получила „контактна зона“ (разлика) между процесните парцели“, която
разлика между парцел II, имот 37, кв.IV по плана на с.*** от 1949г. (на ищците) и УПИ V-
118, кв.13 (на ответницата) по действащия регулационен план от 1985г. е показал на
приложение към заключението.
Според вещото лице, оградата е изградена на регулационната линия, представляваща
имотна граница между имотите, според действащия към момента регулационен план от
1985г., който е приложен на място и няма данни за уреждане на сметки по регулация между
двата съседни имота. Също така е пояснено, че тази ограда навлиза в имота на ищците при
пространствените му предели по предходния план от 1980г., действал към момента, в който
А.и са придобили собствеността.
Преценявайки установените по делото факти, настоящият състав на ОС-Кюстендил,
намира от правна страна следното:
1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши
служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която проверка намира, че решението на РС-Дупница представлява валиден и допустим
съдебен акт.
2. Относно правилността на решението:
Решението РС-Дупница е правилно и като такова следва да се потвърди, поради
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от
всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. За да бъде уважена
исковата претенция, намираща своето правно основание в посочената норма, както е приел
и районният съд, следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки:
1) ищецът да е собственик на процесния имот; 2) ответникът да владее имота и 3)
владението върху имота да е лишено от правно основание. В тежест на ищците е да докажат
осъществяването на първите две от горепосочените предпоставки, а на ответника – третата.
Не е спорно, а и е установено от доказателствата по делото, че ищците, при условията
на съпружеска имуществена общност и на основание извършена делба, са собственици на
УПИ IV-119, кв.13 по плана на с.***, одобрен със заповед №91/04.03.1985г.
Ищците твърдят, че ответницата без основание е завзела част от горния имот – около
20 кв.м. по протежение на границата със собствения й УПИ V-118, кв.13, посредством
изграждане на бетонова основа на ограда в имота им. Това твърдение, както се посочи,
подлежи на доказване от твърдящите го ищци.
В хода на развилото се производство не се установи верността на поддържаната от
ищците теза, а напротив – събраните доказателства са еднозначни и обосноваващи липсата
на завземане от страна на Г. на площ от принадлежащия на А.и поземлен имот. За да направи
този извод, въззивният съд се солидаризира с констатацията на ДнРС, произтичаща от
експертните изводи, включително и тези, приобщени във въззивното производство, че
местонахождението на оградата съвпада с регулационната граница между двата имота и не
навлиза в имота на ищците.
Правното значение на този факт произтича от нормативната уредба на дворищната
регулация по устройствените закони, действали във времето.
4
От първия благоустройствен закон до влизане в сила на изменението на ЗТСУ с ДВ
бр.34/2000г. на 01.01.2001г. дворищно-регулационните планове са имали непосредствено
отчуждително действие – според чл.39 ал.3 от ЗПИНМ (отм.) и чл.110 ЗТСУ (отм.), в
момента на влизането в сила на дворищната регулация частите от дворни места, придадени
към съседен парцел се считат за собственост на лицето, на което е принадлежал имотът, за
който е отреден парцелът.
С този режим на дворищната регулация е свързана и терминологията „кадастрална
основа“ - имотът, който се урегулира, и „парцел“ - урегулираният имот, който обаче не е в
границите на правото на собственост, а се отрежда за конкретен имот – негова кадастрална
основа – и може да включва части от имоти, които до момента на урегулирането са
принадлежали на различни лица, а части от имота, послужил като кадастрална основа, да се
включват в парцели на други лица.
При този режим след влизане в сила на регулационния план правото на собственост
върху имотите, послужили за кадастрална основа, се преобразува в право на собственост
върху парцелите, които са отредени за тези имоти.
С влизане в сила на Закона за териториалното и селищно устройство, действал от
1973г. до 2001г. отчуждително действие има само дворищно-регулационния план, но не и
улично-регулационния.
Към настоящия момент по действащите разпоредби на ЗУТ, дворищно-
регулационният план вече няма отчуждително действие, но при решаване на спорове за
собственост може да възникне въпрос за пространствените предели на даден имот, който е
бил урегулиран при действието на някой от предходните благоустройствени закони и да
следва да се преценяват последиците на прякото отчуждително действие на улично-
регулационните или дворищно-регулационни планове, както е в настоящия случай.
Установените в §6 от ПР на ЗУТ правила обвързват по-нататъшното действие на приетите
преди влизането му в сила дворищно-регулационни планове с обстоятелството дали към
момента на влизане на закона в сила регулацията е била приложена. Прилагането на
дворищно-регулационния план води до трансформиране на регулационните линии в имотни
граници.
Съотнасянето на така изложеното спрямо настоящия казус води до недвусмисления
извод, че с влизането в сила на дворищно-регулационния план, одобрен със заповед на кмета
на Община *** с №91/04.03.1985г. имотните граници между двата съседни урегулирани
имоти – УПИ парцел IV-119 и УПИ парцел V-118, в кв.13 по плана на с.*** са съвпаднали с
регулационните линии, именно поради отчуждителното действие на дворищно-
регулационния план. Същевременно, по делото - както от констатациите на вещите лица,
неоспорени в тази им част, така и от данните, съдържащи се в изготвените от Община ***
скици, есе установи, че към нито един от тези имоти няма придаваеми площи, нито
отчуждени такива. Регулацията по този план на място е приложена и с влизане в сила на
заповедта за одобряването й относно тези имоти - което при липса на данни за противното е
станало още през 1985г. – регулационните линии са станали имотни граници. Както се
посочи, основната единица на правото на собственост върху имоти в населените места при
действието на ЗТСУ (отм.) е парцелът, очертан с регулационния план, а не кадастралната
основа. Това положение се е запазило и с влизане в сила на действащия понастоящем ЗУТ,
съгласно §6 ал.1 от ПР на Закона, според който действащите към деня на влизане в сила на
този закон териториалноустройствени планове, общи и подробни градоустройствени
планове запазват действието си и могат да се изменят при условията и по реда на този закон,
каквото изменение не се установява да е било извършвано.
Не противоречи, а подкрепя горните изводи приетото от въззивния съд заключение по
съдебно-техническа експертиза, изготвено от в.л.инж.С. С.. Този експерт, както и вещото
лице, представило заключение пред ДнРС, констатира, че ответницата е изградила оградата
стриктно по регулационната линия между двата имота, която линия представлява имотна
граница, съответно – няма навлизане в имота на ищците – обстоятелство, налагащо
отхвърляне на иска.
Фактът, че вещото лице С., на представено приложение към заключението, след като
е изчертало имота на ищците по предходния план от 1949г. е констатирало, че оградата не
съвпада с регулационната линия по този план няма правна стойност за спора, тъй като този
план не е действащ понастоящем, отменен е с одобряването на дворищно-регулационния
план от 1985г., последният е влязъл в сила и е приложен на място, при което имотните
граници и на двата имота са съвпаднали с регулационните линии по този план. Несъмнено,
5
имотът на ищците е бил обект на урегулиране във времето и е бил засегнат от
регулационните предвиждания и промени в дворищната регулация, поради което е
немислимо и лишено от логика да се счита, че този имот и понастоящем е в границите на
предвижданията по отменения план. Предвид това разбиране, изводите на вещото лице за
наличие на контактна зона между двата имота, установима при съотнасянето на границите
на имотите не според очертанията им при действието на един и същи план, а за всеки от
имотите при прилагането на различен такъв (имотът на ищците – по плана от 1949г., а този
на ответницата – по плана от 1985г.), въобще нямат правно значение и не могат да бъдат
предмет на смислено обсъждане.
По изложените съображения, обжалваното решение се явява правилно и следва да се
потвърди.
3. Относно разноските:
Решението на РС-Дупница, с оглед постановения резултат, е правилно и в частта
относно разпределението на отговорността за разноски.
С оглед неоснователността на въззивната жалба, направените от жалбоподателите
разноски остават за тяхна сметка.
Въззиваемата е направила разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 1 500 лева, като е претендирала репарирането им, поради което са
налице основания тези разноски да бъдат възложени в тежест на жалбоподателите.
Воден от горното, Окръжен съд-Кюстендил
РЕШИ:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А решение №575 от 12.12.2023г., постановено от Районен съд -
Дупница по гр.д.№945/2023г. по описа на същия съд.
О С Ъ Ж Д А Т. З. А., с ЕГН ********** и С. Р. А., с ЕГН **********, двамата с
поС.ен адрес: с.***, общ.***, обл.***, да заплатят на И. К. Г., с ЕГН **********, с поС.ен
адрес гр.***, сумата от 1 500 лева (хиляда и петстотин лева), представляваща сторени
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен
срок, считано от деня на получаване на препис от същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6