Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 310
11.04.2019г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария Койнова
Прокурор: Е.Иванова
като разгледа докладваното от
съдия Р.Чиркалева административно дело №359
по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебноадминистративното производство е по реда на
чл.87, във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците
(ЗУБ), във връзка с чл.145 и следващите от АПК.
Образувано
е по жалба на К.М.М. – гражданин на И.,
против Решение №1541/06.03.2019г. на Председателя на Държавна агенция за
бежанците, с което на жалбоподателя е отказано предоставяне на статут на
бежанец и хуманитарен статут.
Жалбоподателят
счита, че оспореното решение е незаконосъобразно. Основанията за отказ за
предоставяне на закрила, изложени в акта били изцяло незаконосъобразни, тъй
като органът игнорирал изложените от оспорващия факти, че причините да напусне
страната си били свързани с наличието на заплаха за неговия живот, за живота и
сигурността на семейството му. Твърди,
че посочил пред органа причините, поради които изпитвал основателен страх от
преследване в страната си на произход. Мотивите на решението не съответствали
на изложената от чужденеца фактическа обстановка. На практика органът отказал
на чужденеца правото да търси безопасност за живота си, позовавайки се на
изходяща от самия него справка от дата 18.01.2019г., която сама по себе си не
била относима към бежанската история на жалбоподателя. В случай, че решаващият
орган установил противоречия или неясноти, същият следвало да ги изясни
посредством провеждането на интервюта. Смята, че оспореното решение било
постановено в нарушение на чл.75, ал.1, т.2 и 4 от ЗУБ, както и на чл. 35 и 36 от АПК. Допуснато било
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при неизяснена
фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства
като бил направен необоснован и незаконосъобразен извод, че не били налице предпоставките
за предоставяне на хуманитарен статут. Посочва, че органът следвало да докаже,
че била налице промяна в И. от такъв значителен и постоянен характер, която да
отговаря на хипотезата на чл.9 от ЗУБ, а именно, че не съществувал реален риск
от тежки посегателства и търсещият закрила можел безпрепятствено и трайно да се
ползва от ефективна закрила в страната си на произход. Твърди се също, че в
проведеното интервюто чужденецът навел обстоятелства, които обосновавали
наличието на предпоставки по чл.8 от ЗУБ и в този смисъл не отговаряло на
истината твърдението на административния орган за липса на такива обстоятелства.
Счита се също, че в условията на евентуалност, органът, с оглед заявленията на
чужденеца пред него и най-вече актуалната към момента на постановяване на
решението обстановка в И., следвало да приеме, че били налице предпоставките за
предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ,1 във вр. чл.2 и чл.3
от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Чужденецът
заявява, че не можел да се върне в И., защото ситуацията била крайно несигурна
и предпоставяла реална опасност за живота му. Подходът на органа противоречал
на методологията на Европейската служба за подпомагане в областта на убежището
към Европейската комисия. На следващо място жалбоподателят сочи, че във визираната
в решението справка не били посочени източниците, въз основа на които била
изготвена. От съдържанието ѝ не се установявало какви части от тези
източници били използвани и въз основа на какви критерии. Твърди, че в
нарушение принципите на истинност и съразмерност, не била обсъдена в цялост
дори съдържащата се в справката фрагментирана информация. Административният
орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл.9 от ЗДУБ, който представлявал
транспониране на чл.15, б.в от Директива 2004/83/СЕО. По подробно изложените съображения моли се за
отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган
с указания да постанови решение, с което да предостави на чужденеца бежански
статут или хуманитарен статут.
Ответникът
- Председател на Държавна агенция за бежанците, излага доводи за
неоснователност на оспорването. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково намира жалбата за неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните в
производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Молба
до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез Дирекция
„Миграция” под вх.№105400-1788/29.11.2018г. К. М. М., гражданин на И., поискал
закрила от властите на Република България. Желанието за закрила било потвърдено
и с Молба вх.№1613/12.12.2018г., чрез РПЦ – гр.Х. към ДАБ, в която са посочени
имената К.М.М., гражданин на И.. Двете молби били заведени в ДАБ под
рег.№УП-14684/12.12.2018г. Чужденецът бил регистриран чрез попълване на
Регистрационен лист рег.№УП-14684/12.12.2018г., с имената К.М.М., гражданство И.,
етническа принадлежност ****, роден на ***г. в И., гр. З., със същия постоянен
адрес, професия машинист, **** образование, религия ***, ***, **** без
документи за самоличност. В регистрационният лист същият посочил, че имал
съпруга и четири деца, като и че всички те се намирали в Р.България. Видно от
Настанителна заповед №1200/12.12.2018г., на същата дата чужденецът е бил
настанен в РПЦ – Харманли. На същия ден
– 16.09.2016г., към чужденеца е била отправена писмена покана рег.№ УП-14684/12.12.2018г.
за провеждане на интервю на 03.01.2019г. Видно от Протокол рег. УП-14684/12.12.2018г.,
на 03.01.2019г. чужденеца е било проведено интервю на разбираем за него език.
С Писмо
рег. УП-14684/13.12.2018г. на ДАБ, И.Д.
Директор на РПЦ – Харманли изискал от Държавна агенция „Национална сигурност”
писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег.
№М-1136/24.01.2019г. (рег. УП-14684/30.01.2019г. в ДАБ при МС) на Държавна
агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде
предоставена закрила в Р. България на лицето, тъй като същото не представлява
заплаха за националната сигурност.
В хода на
интервюто чужденецът е посочил, че не е бил арестуван или осъждан, както в
страната си по произход, така и в друга държава. Нямал проблеми на етническа
или религиозна основа. Върху него не било оказвано насилите нито били отправяни
заплахи лично към него. Нямал проблеми с властите в страната си по произход. Не
участвал в религиозна организация, общност, секта. Не участвал в политическа
партия или организация. Напуснал И. с цялото си семейство през есента на 2018г.
и заминал легално за Т. В Т трафикант им взел паспортите и влезли нелегално
пеша в Б. Целта им била да достигне до Г, но в гр. С били задържани. В
интервюто чужденецът заявил още, че живеел в гр. З, който напуснал заради ДАЕШ,
понеже се говорело че отвличат деца. Там нямало бъдеще за децата му и затова
решили да отидат в Г. В гр. З работел като багерист.Сочи че в държавата имало корупция
и преди три години му били отнети земите. Сочи че децата му ходели в гр. З. на
училище, но винаги били под напрежение. Това били причините, поради които
напуснал страната си. Искал да получи статут, за да осигури бъдещото на децата
си.
С Решение
№1541 от 06.03.2019г., Председателят на ДАБ при МС отказал да предостави статут
на бежанец и хуманитарен статут на К.М.М. – гражданин на И..
В
решението административният орган е посочил, че не са налице предпоставките за
предоставяне на статут на бежанец. Общата ситуация в И. не дава основание за
страх от преследване, като молителят не направил релевантни твърдения в тази
насока и същите да са сред изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ. За него не било
налице и преследване по смисъла на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ и нямало индикации за
бъдещо такова.
Според
органа, в случая не били налице и предпоставки за предоставяне на хуманитарен
статут, тъй като молителят не е бил изложен и за него съществувал бъдещ риск от
посегателства по смисъла на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Административният
орган изложил и мотиви за липсата на основания за прилагане на чл.9, ал.1, т.3
от ЗУБ. Обосновал решението си въз основа на
Справка с вх.№МД-50/18.01.2019г. на Дирекция „Международна дейност“ при
ДАБ, за актуалното състояние в И.. В конкретния случай липсвали и предпоставки
за предоставяне на международна закрила по чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 от ЗУБ,
както и по чл.9, ал.8 от ЗУБ.
На 15.03.2019г.
срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, последния е запознат с неговото
съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подписа на преводач. Жалбата
е подадена на 18.03.2017г. (видно от поставения регистрационен номер),
следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84, ал.2 от ЗУБ.
Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния
административен съд. Ето защо оспорването се явява процесуално допустимо.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и
валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна по следните съображения:
Решението
е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган,
разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1,
т.1, предл. второ от ЗУБ, Председателят на ДАБ има законоустановено правомощие
да отказва международна закрила в Република България, на основание чл.75, ал.1 от ЗУБ.
На
основание чл.75, ал.1 от ЗУБ, в срок до 6 месеца от образуване на производство
по общия ред Председателят на Държавната агенция за бежанците взема решение, с
което (т.2) отказва статут на бежанец; (т.4) отказва хуманитарен статут. Към датата на издаване на процесното,
предвидения срок за произнасяне на административния орган е бил спазен.
Административният
акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така
и правните основания за издаването му. Не се споделят изложените в жалбата
възражения за незаконосъобразност поради допуснати при постановяването му
нарушения на административнопроизводствените правила и материалноправните
разпоредби на закона.
Административният
орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да
бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено е
обсъдил както изложените от жалбоподателя данни от бежанската му история, така
и обстановката в страната му по произход. Обективираните в решението фактически
съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми и
дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да
му откаже международна закрила.
Съдът не
констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Установява се от
доказателствата по делото, че в хода на производството с чужденеца е проведено
интервю, отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието
на преводач на разбираем за него език. Административният орган е изпълнил
задължението си преди произнасяне по молбата за международна закрила да прецени
всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение
на молителя и с държавата му по произход.
Не се
установява нарушение на чл.58, ал.9 от ЗУБ. В случая от ответника е изискано
писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на
международна закрила, каквото се установява да е дадено преди произнасянето на
органа (л.26 от делото на АССГ), което сочи, че същото е взето предвид, а и с
него не се възразява от страна на ДАНС по предоставяне на статут при наличие на
обстоятелствата за това.
Съдът
намира за спазено правилото на чл.75, ал.2 от ЗУБ, частен случай на правилото
на чл.35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на
процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва твърдян
факт от бежанската история, свързан с личното му положение. Напротив, много
подробно се обследват всички заявени от търсещия закрила факти от личната му
бежанска история, като и подробно същите се анализират, като въз основа на тях
ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение
на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му на
произход – И.. Не е налице и твърдяното от оспорващия нарушение на чл.36 от АПК. Административната преписка е попълнена с достатъчно доказателства, въз
основа, на който органът законосъобразно е постановил решението си.
Не се
установява също така решението, с което се отхвърля молбата на жалбоподателя за
предоставяне на международна закрила, да засяга права и интереси на адресата си
в по-голяма степен от необходимото за целта, за която се издава, т.е. няма
нарушение на прокламирания в чл.6 от АПК принцип на съразмерност.
Ето защо
съдът намира, че не са налице основанията по чл.146, т.1, т.2, т.3 и т.5 от АПК.
При
извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт,
съдът намира следното:
Причините, които българският законодател е уредил
като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут,
са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при
наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република
България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо
чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава
или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно
опасение от преследване, а от друга страна - това преследване да е поради някое
от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.
Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат
преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут
данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до
нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена
от държавата по произход.
В
настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при
проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е
осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за
предоставянето на бежански статут. Чужденецът не е направил релевантни
твърдения за осъществено спрямо него преследване по изброените в чл.8, ал.1 от
ЗУБ причини раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност
към определена социална група, поради което не са налице субективния и
обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие основателно
опасение от преследване. В случая са заявени конкретни обстоятелства, от които
не може да се направи извод за опасение от преследване, основано на някоя от
визираните в закона предпоставки за това. Споделеното от жалбоподателя в
проведеното интервю, а именно че е напуснал И. заради ДАЕШ, тъй като се
говорело че отвличат деца, както и това, че в страната му нямало бъдеще за децата му, не дават основания
да се приеме, че оспорващият е бил обект на преследване или е бил изложен
на реална опасност от тежки посегателства. Сочените от кандидата причини
за напускането на страната му по произход не отговарят и на разпоредбата на
чл.8, ал.4 от ЗУБ, според които „преследване“ е нарушаване на основните права
на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост, което не се
установявало в конкретния случай. Нито чужденецът, нито член на семейството му
бил заплашван или преследван по етнически и религиозни причини. Чужденецът не
привежда релевантни доводи за нежеланието си да се завърне в страната си по
произход. В тази връзка правилно е прието, че от материалите по
преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца
преследване по смисъла чл.8, ал.4 от ЗУБ,
изразило се в някое от действията, посочени в ал.5 на същата норма, поради
което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в ал.1, на
същата разпоредба понятие „основателно опасение от преследване“, вкл. съобразно
тълкуванието, дадено в ал.6. Следователно страхът на чужденеца от преследване по
причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ
не може да се прецени като обоснован. Заявеното от чужденеца не може да бъде
свързано с нито една от посочените причини, визирани в закона. В този смисъл
административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки
данните от бежанската история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод
относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на статут на
бежанец.
Няма
обективирани данни жалбоподателят да е член на семейството на чужденец с
предоставен статут на бежанец, или предоставен хуманитарен статут, нито са
заявени други причини от хуманитарен характер, поради което по отношение на
същия не са налице и условията на чл.8, ал.9 и на чл.9, ал.8 и ал.9, ал.6 от
ЗУБ.
Правилна
е и преценката за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут
по чл.9, ал.1 от ЗУБ. В случая не се твърди от оспорващия и не се установява в
държавата си по произход последния да е изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или
нечовешко или унизително отнасяне или наказание, каквито изискват т.1 и т.2 от
посочената законова разпоредба.
По
отношение на жалбоподателя не са налице и материалноправните предпоставки за
предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ,
съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не
може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може
да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи
срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай
на въоръжен международен или вътрешен конфликт”. В тази връзка административният
орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в светлината на
Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането
на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно
минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на
трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по
други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието
на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д” от същата директива. Съгласно посоченото
решение, член 15, буква „в” от Директивата, във връзка с член 2, буква „д” от
същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични
заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е
подчинено на условието последният да представи доказателство, че той
представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение
елементи. Съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за
установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт
безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с
молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които
се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво,
че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице,
върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия
факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да
претърпи посочените заплахи.
Административният
орган е извършил преценката си за страната по произход въз основа на
информацията, обективирана в справка с вх.№МД-50/18.01.2019г., изготвена от
Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, като следва да се има предвид, че от
представените в хода на съдебния процес Справка вх.№МД-211/26.03.2019г. е
видно, че към този момент положението в И. не би могло да се определи, като
такова налагащо предоставяне на международна закрила на лицата от тази страна,
само и единствено на основание, опасност от
обичайното има пребиваване на нейна територия. От цитираните справки е
видно, че към момента ситуацията в И. не дава основание да се смята, че в
страната не би могло да се води нормален живот. Интервюиращият орган е
констатирал, че действително в някой части на страната ситуацията е напрегната,
но не следва насилието там да се определя като безогледно по смисъла на чл.15,
буква „в” от Директива 2004/83/ЕО. Налице са региони, части от държавата по
произход, в които не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки
посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи
достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се
установи там, което е основание за отказване на статут по чл.9, ал.5 от ЗУБ.
Липсват данни за наличието на тежки заплахи срещу живота или личността на
цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или
вътрешен конфликт в държавата по произход на жалбоподателя.
Предвид гореизложеното,
съдът намира оспорения акт за издаден в съответствие с материалноправните
разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото постановяване. Същият
съответства на целта на закона, не е
засегнат от порок, налагащ неговата отмяна, предвид което следва да бъде
потвърден, а подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.М.М.
– гражданин на И., против Решение №1541/06.03.2019г. на Председателя на
Държавна агенция за бежанците.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 –дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: