№ 350
гр. София, 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ Административно
наказателно дело № 20231110212542 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на А. С. Я. срещу Наказателно постановление
(НП) № СОА 21-РД11-2556 от 06.10.2021 г., заместник
кмет на Столична община (СО), направление „Транспорт и градска
мобилност“, упълномощен със Заповед №СОА 20 – РД09-1060/13.01.2020г. на
кмета на Столична община, с което на основание чл. 178д от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за извършено нарушение на чл. 98, ал. 2,
т.4 от ЗДвП.
В подадената жалба се иска отмяна на наказателното постановление,
като се твърди, че същото е незаконосъобразно, издадено в нарушение на
материалния и процесуален закон. Релевират се оплаквания, че така
описаната фактическа обстановка, не отговаря на действителната.
Жалбподателят твърди, че не е нарушил правилата на ЗДвП и не е извършил
нарушението, което му е вменено. По изложените съображения
жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде
1
отменено.
Въззиваемата страна – заместник кмет на Столична община, издал
обжалваното НП, редовно призован, се представлява от ст. юрк. П., която
оспорва жалбата и моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Счита, че в
хода на административно наказателното производство не са допуснато
съществени процесуални нарушения, довели до нарушение правото на защита
на лицето, спазена е компетентността на органите издали АУАН и НП и
свидетелските показания кореспондират на представения писмен материал по
делото. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
справедлив размер. Прави възражение за прекомерност.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
На 13.09.2021 г., около 08:45 часа, в гр. София, ул. „Тимок“, № 14, с
посока на движение към ул. „Г.С. Раковски“ жалбоподателят Я. паркирал лек
автомобил марка и модел „Фолксваген Голф“, сив на цвят с регистрационен
номер ***, собственост на Г.Н. Я.а, на място, определено за паркиране на
хора с трайни увреждания, надлежно обозначено с пътен знак Д21.
Въпросното обстоятелство било констатирано от свидетеля Т. Ж. С.,
на длъжност ст. полицай в Сектор "Общинска полиция" при СДВР, който
изготвил докладна записка и скица, в които описал фактите относно
нарушението, и разпоредил репатрирането на процесния лек автомобил на
наказателен паркинг.
На 13.09.2021 г. в присъствието на жалбоподателя, който се явил в
наказателния паркинг, за да си вземе автомобила, актосъставителят Т. Ж. С.,
старши полицай в Сектор "Общинска полиция" към СДВР, съставил против
Я. акт за установяване на административно нарушение Сер. АА бл.№894786/
13.09.2021г., в който подробно описал времето, мястото и обстоятелствата по
извършване на нарушението, квалифицирайки го съобразно разпоредбата на
чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.
В срока по чл. 44 от ЗАНН жалбоподателят не подал писмени
възражения против съставения му акт за установяване на административно
нарушение, макар да е вписал в акта за установяване на административно
нарушение, че не е спрял на инвалидно място и че бил забравил да пусне
2
СМС за зелена зона.
Въз основа съставения АУАН, при идентично фактическо описание на
нарушението и давайки му аналогична правна квалификация по чл. 98, ал. 2,
т. 4 ЗДвП, заместник-кметът на Столична община, направление "Транспорт и
градска мобилност", издал атакуваното наказателно постановление, с което на
основание чл. 22, ал. 5 и ал. 6 ЗМСМА и чл. 178д, вр. чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП
наложил на Я. глоба в размер на 200 лв.
Установената фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на
производството гласни, писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства, както следва: гласни – показанията на св. Т. Ж. С.;
писмени - докладна записка и скица, изготвени от свидетеля С.; Протокол за
доброволно предаване от 13.09.2021г. ведно с копия на карта за паркиране на
хора с трайни увреждания и веществени - предоставеният от ЦГМ снимков
материал както и копие на оригинална скица, актуална към 13.09.2021г. на ул.
Тимок за процесния участък, от която са видни пътните знаци, пътната
маркировка и наличието на места, определени за паркиране на хора с трайни
увреждания.
Обстоятелствата, свързани с извършването на процесното нарушение,
се установяват по категоричен начин посредством показанията на свидетеля
С., съставените от него докладна записка и скица, и изготвения при
репатрирането на автомобила снимков материал, както и от копие на
оригинална скица, актуална към 13.09.2021г. на ул. Тимок за процесния
участък, от която са видни пътните знаци, пътната маркировка и наличието на
места, определени за паркиране на хора с трайни увреждания. Анализирайки
поотделно и в съвкупност цитираните доказателствени източници, съдебният
състав ги прецени като обективни и кореспондиращи помежду си, поради
което ги кредитира и прие за безспорно установено, че мястото, на което
жалбоподателя бил паркирал, е било надлежно обозначено като място,
предназначено за паркиране на автомобили на хора с трайни увреждания с
хоризонтална и вертикална маркировка. От приобщения снимков материал е
видно, че процесното място е било надлежно обозначено, което се
потвърждава и от копие на оригинална скица, актуална към 13.09.2021г. на
ул. Тимок за процесния участък. Нещо повече, то е било обозначено с
поставен пътен знак Д21 още през 2012г. видно от съгласувателен печат на
3
приобщената тук скица на процесното място.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът, намира
от правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - подадена е от процесуално
легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол)
административнонаказателен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
Материалната компетентност на Т. С. като актосъставител, и
компетентността на административнонаказващия орган, следват съгласно
длъжностните им качества и на основание приложените по делото копия на
заповед № СОА 19 – РД 09-11/04.01.2019г. и заповед № СОА 20-РД09-
1060/13.01.2020г., на кмета на СО.
Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН, от компетентни органи, при изяснена фактическа обстановка, в
съответствие с формалните изисквания относно съдържание и форма по чл.
42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, и са надлежно връчени на санкционираното лице. В
хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са накърнили
правото му на защита и да представляват формални основания за отмяна на
НП.
Наред с това съдът прие за доказани и обективната и субективна
съставомерност на процесното нарушение.
С разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП се въвежда забрана за
паркиране на места, определени за хора с трайни увреждания. Посредством
доказателствата по делото се изясни, че мястото, на което жалбоподателя е
паркирал автомобила си, е било обозначено със знак Д21, който според чл.55,
ал. 10 ППЗДвП указва мястото или местата, определени за паркиране на
4
пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания. Поставен и виден е
бил и пътен знак Т17, указващ, че местото, предназначено за хора с трайни
увреждания е едно, считано по посока на движението от поставения знак Д21-
Т17 /табела с текст/, именно на на него Я. е паркирал своя автомобил.
Следователно същото представлява място, определено за паркиране на пътни
превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания.
Поради това, след като е паркирал на определеното за хора с трайни
увреждания място, без да има право на това, жалбоподателят е осъществил от
обективна страна състава на процесното административно нарушение по чл.
98, ал. 2, т. 4 ЗДвП .
Предвид фактът, че карта за паркиране на хора с трайно увреждане
същата е с изтекъл срок на валидност, установяването на същата в
автомобила няма правно значение за извода за извършване на деянието.
Нарушението е извършено от Я. при непредпазлива форма на вината,
доколкото е следвало да съблюдава предписанията на пътните знаци и да
съзнава последиците от нарушаване на забраната за паркиране, като е могъл
да ги предвиди, но не го е направил.
Нарушението е формално и по естеството и характеристиките си не
представлява маловажен случай, доколкото не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност от обичайното проявление на нарушенията от същия
вид.
Административнонаказващият орган правилно е определил санкцията
за осъщественото нарушение, която е предвидена в разпоредбата на чл. 178д
ЗДвП в абсолютен размер от 200 лв., поради което наказателното
постановление е законосъобразно и в санкционната част.
Предвид изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушение на цитираната по-горе разпоредба, поради което процесното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено, доколкото не са
налице основания за неговата отмяна или изменение по смисъла на чл. 63, ал.
9 от ЗАНН.
Към момента не са изтекли давностните срокове за погасяване на
административно наказателната отговорност за извършеното нарушение.
5
При този изход на делото е основателна и претенцията на
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на Столична община, съгласно
изричното право на такова, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д, ал. 4
ЗАНН . Същата следва да бъде уважена в минималния размер, определен
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 80
(осемдесет) лв. за представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № СОА 21- РД 11-
2556 от 06.10.2021 г., заместник кмет на Столична община, направление
„Транспорт и градска мобилност“, упълномощен със Заповед №СОА 20 –
РД09-1060/13.01.2020г. на кмета на Столична община, с което на основание
чл. 178д от ЗДвП, с което на А. С. Я. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за извършено нарушение на чл. 98, ал. 2,
т.4 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА А. С. Я. ДА ЗАПЛАТИ в полза на Столична община сума в
размер на 80 (осемдесет) лв., представляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение за една инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6