РЕШЕНИЕ
№ 580
гр. Перник, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20221720201350 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
АТСС серия К, №5919114, издаден от ОД МВР – Перник, на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 от ЗДвП на В. Г. Б. с ЕГН **********, е
наложена глоба 100 /сто/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
извършено в условията на повторност.
Срещу електронния фиш в срок е постъпила жалба от В. Б.. Същият не
оспорва описаното в ЕФ нарушение, изразило се в управление на МПС със
скорост над разрешената за населено място, но оспорва квалифицирането на
същото като повторно извършено и налагането на наказание на основание
чл.182, ал.4 от ЗдвП. Посочва, че в цитираният електронен фиш К/4361818,
обосноваващ повторността, е издаден за нарушение, извършено от неговата
дъщеря Б. Б. при управление на автомобил негова собственост, както и че тя
е заплатила наложената с този електронен фиш глоба. На това основание
моли за отмяна на процесния като незаконосъобразен и необоснован.
В съдебното производство жалбоподателят не е участвал лично, не
представляван и от пълномощник.
Административнонаказващият орган – ОДМВР – Перник, не изразява
становище по жалбата. В съдебно заседание, представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 19.05.2022 г., 13.10 часа, в с. Драгичево, общ.Перник, по път I-1, се
1
движело МПС – л.а. “Ягуар Х Тайп“, с рег. №****. В района на км.286+300 на
посочения път /паркинг Бостваст/, с преносима система за контрол на
скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ
S1, №11743d0, насочена към гр. Перник, се извършвало измерване на
скоростта на преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим,
чрез заснемане, в двете посоки, обхващайки приближаващите към СПУКС
МПС и тези, които се отдалечават от него. Разрешената скорост на движение
била 50/км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. В 13.10 часа през обсега на
преносимата система за контрол на скоростта преминал и горепосоченият
автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. № 1158р-4687/25.05.2022г. /приложение към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата/.
При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били
въведени данни за това, че след навлизане на превозното средство в
контролираната зоната е измерена скорост на движение от 68 км/ч. /след
съответно приспадане от измерената скорост от 71 км/ч на допустимата
грешка при измерването/.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост на ФЛ – В. Г. Б.. Затова и с
оглед разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП срещу него бил издаден
електронен фиш серия К, №5919114на ОД МВР – Перник, с който на
основание чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП му била
наложена глоба 100 лв. за повторно извършено нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП /в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/4361818, издаден от
СДВР.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 15.08.2022г. Същият
не подал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП или възражение по чл.189, ал.6
от ЗДвП..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин като взе предвид приетите писмени доказателства: справка от
централна база данни – КАТ, разпечатка от показанията на техническото
средство – снимка №11743D0/0470386, протокол за използване на АТСС, рег.
№ 1158р-4687/25.05.2022г. и снимка за разположението му, удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. за вписване
на преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 в регистъра на
одобрените за използване средства за измерване, с приложение към
удостоверението, писмо, рег. №20-00-38-2/19.06.2019г. на БИМ, протоколи
за първоначална и последваща проверка №№248-ИСИ/11.12.2017г. и 03-СГ-
ИСИС/11.02.2022г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“
към ГД „Мерки и измервателни уреди“ на БИМ, заповед №313з-
310/14.02.2020г. на Директор ОД МВР – Перник, справка за нарушител
/водач, както и писмо, рег. №115800-9890/23.09.2022г. от директор ОДМВР –
2
Перник с приложена разпечатка на ЕФ серия К, №4361818, издаден от СДВР
с отбелязване датата на влизането му в сила, както и писмо, изх. № 11-00-234
от 20.09.2022г. от директор Областно пътно управление – Перник, Агенция
„Пътна инфраструктура“. .
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и
възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на
електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките
за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система
преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с №11743d0, с каквито съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП, може да се установяват и заснемат нарушения в тази
хипотеза. Съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДвП "автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес“.
Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и
заснето процесното нарушение е мобилна/преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации.
Въпреки че в електронния фиш и протокола за използване на АТСС не са
означени точното й наименование и тип, отразеният фабричен номер е
достатъчнен за безспорна индивидуализация. Приетото удостоверение
№17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г. удостоверява, че преносимата
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип ARH CAM S1 е одобрен тип средство за измерване от
Българския институт по метрология, вписана е в регистъра на одобрените за
използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с
метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с
което е установено и заснето нарушението на датата, визирана в електронния
фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване
на нарушения на скоростния режим по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чл. 4 и
чл.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата.
Използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е
удостоверено с протокол /приложение към чл.10, ал.1 от наредбата/, съставен
3
и подписан от обслужващия го полицейски служител, в който изчерпателно
са посочени релевантните обстоятелства – идентификационен номер на
използваното АТСС, точното място на контрол, посока на контролираните
МПС, въведения за участъка скоростен режим, режим на измерване, посока
на задействане, начало и край на работа с АТСС на посоченото място и броя
на установените нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със
съдържанието на процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен
извод, че протокола е относим към описаното в него нарушение. Отразените
в протокола място на използване на техническото средство – с. Драгичево,
общ.Перник, по път I-1, км.286+300, паркинг Бостваст, времето на работа с
него, установеният скоростен режим, посока на движение на контролираните
превозни средства и посока на задействане на АТСС дават основание да се
приеме еднозначно, че на посочените в електронния фиш място, дата и час
чрез техническото средство е установено нарушение при управление на
визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата скорост от 50
км/ч. валидна за населено място, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. В пътния
участък, попадащ в рамките на населено място, не е било въведено различно
ограничение на скоростта с пътен знак, което се установява от предоставената
информация от администрацията, стопанисваща пътя, обективирана в писмо,
№11-00-234/20.09.2022г. от директор ОПУ – Перник.
Приетата по делото заповед №313з-310/14.02.2020г., издадена от
директор ОДМВР – Перник доказва и компетентността на полицейския
служител, изготвил протокола за използване на АТСС да осъществява
дейност по заснемане на нарушения на правилата за движение по пътищата
със СПУКС, да извършва последващ преглед, валидизиране и генериране на
ЕФ в АИС „АНД“, доколкото е сред определените с административния акт
длъжностни лица. Протоколът е съставен съгласно изискванията в Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015г. и е подписан от същия полицейски служител,
който с полагането на подписа си е и декларирал, че автоматизираното
техническо средство е разположено, настроено и използвано съгласно
нормативните предписания и изискванията, въведени в инструкцията за
неговата експлоатация, че е преминало метрологична проверка и е годно за
експлоатация. Протоколът по чл.10, ал.1 от Наредбата е официален документ,
ползващ се с обвързваща доказателствена сила, тъй като е съставен и
подписан от длъжностно лице, в кръга на службата му, а впоследствие е
надлежно проверен от ръководителя на съответното структурно звено,
удостоверено с негов подпис.. Същият се цени като годно доказателствено
средство за удостоверените в съдържанието му фактически обстоятелства, за
изготвения и приложен снимков материал от записа на нарушението, както и
за това, че АТСС е било използвано съгласно нормативните предписания и
при посочените в протокола обстоятелства.
Превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението е идентифицирано по несъмнен начин, а събраните
доказателства еднозначно установяват измерената скорост на движението му
при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази
насока представлява приетата снимка №№11743D0/0470386, в която са
означени дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на
данните в протокола и ЕФ/, скорост на движение на заснетото превозно
4
средство, и разстоянието на измерване. Направения запис на нарушението и
снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл.189, ал.15 от
ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На
снимковия материал ясно се наблюдава именно автомобила, визиран в
електронния фиш, заснет при приближаването му към СПУКС, поради което
всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е изключено. Съгласно
приетото приложение към удостоверение за одобрен тип №17.09.5126 на
БИМ, превозното средство, чиято скорост е измервал лазерния лъч на модула
в момента на заснемане на изображението е определяем от пресичането на
маркерите на четирите страни на изображението. В случая, пресечната точка
на маркерите е върху автомобила, посочен в електронния фиш. Поради това,
обстоятелството, че на снимковото изображение се наблюдава частично и
друг автомобил, не компрометира измерването и не води до неопределеност
на превозното средство, с което е извършено нарушението.
Обстоятелството, че в ЕФ не е посочена посоката на движение на
автомобила не води до незаконосъобразност, тъй като не се касае за
задължителен реквизит от съдържанието на електронния фиш съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП. Липсата му не съставлява и пречка за определяне
точното мястото на нарушението, за доказване чия скорост е измерена с
АТСС, както и за решаване на останалите релевантни за казуса обстоятелства,
свързани с точното правно квалифициране на нарушението и елементите от
обективната страна на административнонаказателната норма.. В съставения
протокол за използване на АТСС е удостоверено, че контрол на скоростта на
движение на МПС е осъществяван в двете посоки. Техническите
характеристики на АТСС дават такава възможност, т.е., за измерване на
скоростта и на приближаващите, и на отдалечаващите се МПС, като за такова
задействане е наличен съответен запис в протокола /“в двете посоки“/“Д“/. В
случая именно този запис е отбелязан с подчертаване и със съответното му
символно означаване /“Д“/, което удостоверява, че контрол е осъществяван и
за посока гр. Перник, и за посока гр. София. Визуализираните на снимковия
материал данни за заснемане на автомобила при приближаването му,
съпоставени със записа в ЕФ, че СПУКС е насочено към гр. Перник,
установяващо се и от приложената снимка на разположението му, води до
единствено възможно заключение, че посоката на движение на
жалбоподателя е била към град София.
В заключение съдебният състав приема, че обсъдените доказателствени
материали удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в
съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно съответната пътна
структура и скоростен режим, измерената скорост на движение, отчетеното
превишение по отношение разрешената максимална скорост и превозното
средство, при управлението на което е извършено нарушението, съответстват
на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени
правилно в съответствие с материалния закон, а оттук - че квалифицирането
на нарушението съответства на изложените факти и е извършено
законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл. 21, ал.1 от
ЗДвП, която норма забранява превишаване на скорост от 50 км/ч. за населено
място, предвид категорията на превозното средство.
Безспорно доказано е, че жалбоподателят е субект на установеното
5
административно нарушение и следва да понесе отговорност за него,
съгласно чл.188, ал.1, предл.1 от ЗДвП като собственик на автомобила, с
който е извършеното нарушението. В. Б. не е упражнил възможността в
чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради което законосъобразно е ангажирана
отговорността му за установеното и доказано по несъмнен начин
административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Не на последно място, обжалваният електронен фиш съответства на
утвърдения от министъра на вътрешните работи образец, носи лимитивно
установеното в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради което е
редовен от процесуална страна. Изискванията към формата, съдържанието,
реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по
отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура,
законосъобразното протичане на която се предпоставя единствено от
съблюдаването на специалните правила и изисквания регламентирани в
нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а те в случая са спазени - отразени са данни
за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че
доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на
посочените дата и място В. Г. Б. е управлявал описаното превозно средство
със скорост над разрешената, установена с технически изправно АТСС –
преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, поради което
законосъобразно отговорността му е ангажирана по реда на чл.189, ал.4 от
ЗДвП с издаване на електронен фиш.
По отношение административното наказване:
АНО законосъобразно е квалифицирал и приложил
административнонаказателната разпоредба на чл.182, ал.4 от ЗДвП,
предвиждаща наказване за повторно извършено нарушение по чл.182, ал.1 от
ЗДвП. Допуснатата непрецизност, изразена в липсата на привръзка със
съответната хипотеза от основния състав на нарушението, не представлява
съществено нарушение на процесуалните изисквания, имащо за последица
отмяна на издадения електронен фиш на това основание.
Както се посочи, с електронния фиш отговорността на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП за това, че при управление
на МПС е превишил разрешената за населено място скорост на движение от
50 км/ч. и се е движил с 68 км/ч. За превишаване на разрешената максимална
скорост санкциите са установени в разпоредбата на чл.182 от с.з., вида и
размера на които са определени в зависимост от стойността на конкретното
превишаване на скоростта. Санкциите са диференцирани в пет отделни
алинеи с оглед обстоятелството дали превишаването на скоростта е
извършено в населено място /ал.1/ или извън населено място /ал.2/, като са
предвидени и по-тежко наказуеми състави в хипотезите на особеност на
6
субекта на нарушението /ал.3/, при повторно извършено нарушение /ал.4/ и
системно такова /ал.5/.
В случая жалбоподателят е наказан на основание разпоредбата на чл.182,
ал.4 от ЗДвП. Тя предвижда по-тежко наказание за повторно извършено
нарушение по ал.1, ал. 2 и 3 на с.р., а именно глоба в двоен размер спрямо
предвидения за съответното нарушение, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6
и ал. 3, т. 6 – и кумулативно наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство за срок три месеца. Както се посочи, приложената
административнонаказателна разпоредба на чл.182, ал.4 ЗДвП не е обвързана
със съответната хипотеза по ал.1-3, но описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, намерили отражение в
съдържанието на електронния фиш /превишаване на скоростта в населено
място и стойността на конкретното превишение, изчислено коректно на база
измерената скорост /71 км/ч., намалена с допустимата грешка при
измерването/, ясно сочат, че Вл. Б. е наказан за повторно извършено
нарушение по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, наказуемо с глоба /50лв./, чийто двоен
размер съответства на наложения с ЕФ.
По тази причина и тъй като в обстоятелствената част на електронния фиш
се съдържа констатация за повторно извършване на установеното с АТСС
нарушение и е посочен актът, обосноваващ този съставомерен признак от
обективна страна, то съдът счита, че констатираната непрецизност не
нарушава съществено процесуалните изисквания и правото на защита на
наказания. Описанието на нарушението дава ясна информация на последния,
че е наказан за повторно превишаване на разрешената скорост в населено
място, тъй като вече е наказван за същото по вид нарушение с цитирания по-
рано издаден и влязъл в сила електронен фиш.
Съгласно §5, т.33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. Съгласно чл.189, ал.11
от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление. Визираният в обстоятелствената част на
електронния фиш акт, обосноваващ повторността /електронен фиш Серия К,
№4361818/ е приет като писмено доказателство по делото. От съдържанието
му се установява, че с него на основание чл.189, ал.4, вр. ал.2, т.3 от ЗДвП В.
Б. е наказан за същото по вид нарушение - чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП,
както и че е влязъл в сила на 09.11.2021г., предвид направеното отбелязване.
Следователно процесното нарушение, извършено на 19.05.2022г., попада в
рамките на едногодишния срок по §5, т.33 от ЗДвП и е повторно извършено.
Възраженията в жалбата, че по-рано издаденият електронен фиш е за
нарушение, извършено при управление на друг собствен на жалбоподателя
автомобил, но от друго лице /неговата дъщеря/, са неоснователни. Както се
посочи, от съдържанието на електронен фиш серия К, №4361818, приет като
писмено доказателство по делото, се установява, че именно В. Б. е наказан
като собственик на превозното средство. Отбелязването за влизането в сила
на този административнонаказателен акт, означава, че същият не е упражнил
възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП /да подаде декларация с данни за
7
лицето, извършило нарушението/, за да обуслови евентуално анулиране на
същия и издаване на нов срещу действителния извършител. Съпоставката
между отразената в справката за нарушител/водач дата на връчване на същия
ЕФ /25.10.2021/ и бележката за влизането му в сила /09.11.2021/ дава
информация и за това, че не е обжалван от наказания. Съгласно чл.188, ал.1,
изр.2 от ЗДвП собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Предвид горното е ирелевантно кой фактически е
управлявал превозното средство в случая от 06.01.2021г., още по-малко кое
лице е заплатило наложената на собственика глоба .
Изложеното мотивира заключение, че установените факти правилно са
подведени от административнонаказващия орган под нормата на чл.182, ал.4,
вр ал.1, т.2 от ЗДвП, тъй като изпълват всички елементи от хипотезата й, и
законосъобразно отговорността на нарушителя е ангажирана на основание
този по-тежко квалифициран състав на нарушение.
По отношение вида и размера на административното наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място, извършено повторно, санкцията се
съдържа в разпоредбата на чл.182, ал.4, вр. ал.1 от ЗДвП, а именно двоен
размер на предвидената за съответното нарушение глоба, индивидуализирана
в зависимост от стойността на превишението на скоростта. В случая
скоростта е превишена с 18 км/ч. /стойност, получена след приспадане на
допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/,
поради което за нарушението е приложима санкцията по т.2 от визираната
разпоредба. Последната предвижда за превишаване на разрешената
максимална скорост от 11 до 20 км/ч. наказание, определено в абсолютен
размер – глоба 50 лв., изключващо възможността за преценка на
обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН. За повторно нарушение по чл.182,
ал.1 т.2 от ЗДвП, каквото е процесното, наказанието е в двоен размер, т.е., 100
лева, каквото е наложено на жалбоподателя на основание чл.182, ал.4 от
същия закон.
По тези съображения обжалваният електронен фиш следва да бъде
потвърден като законосъобразен. Намаляване на наказанието под
законоустановения размер законът не допуска в случая.
Разноски по делото не се претендират, не са доказани и не се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.9, вр. 2, т.5 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с АТСС серия К, №5919114, издаден от ОД МВР – Перник, с
който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 от ЗДвП на В. Г. Б. с
ЕГН **********, с адрес ****, е наложена глоба 100 /сто/ лева за нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено в условията на повторност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
8
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9