Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………
Гр.ПЛЕВЕН 16.10.20 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД наказателна колегия в публично заседание на първи септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ БАНКОВ
М. ИВАНОВ
КРИСТИНА ЛАЛЕВА
при секретаря Д.Г. и в присъствието на прокурора ВИКТОР ДОЦЕВ, като разгледа докладваното от съдията Банков ВЧНД № 539 по описа за 2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение № 361/22.07.20г.,постановено по ЧНД № 1339/20г. Районен съд-Плевен определил на основание чл. 25, ал. І, вр. чл. 23, ал. І от НК на осъдения М.В.М. с ЕГН: ********** едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД № 441/2020 г. по описа на Районен съд – Ловеч, НОХД №№ 101/2020 г. и 1172/2020 г., и двете по описа на Районен съд - Плевен, а именно 10 (десет) месеца лишаване от свобода при строг режим.
Увеличил на основание чл. 24 от НК така определеното общо най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД № 441/2020 г. по описа на Районен съд – Ловеч, НОХД №№ 101/2020 г. и 1172/2020 г., и двете по описа на Районен съд - Плевен с 2 (два) месеца, като определеното общо и увеличено наказание става 1 (една) година лишаване от свобода при строг режим.
Приспаднал на осн. чл. 25, ал. ІІ от НК фактически изтърпяното от осъдения М.В.М. с ЕГН: ********** наказание лишаване от свобода по НОХД № 101/2020 по описа на Районен съд – Плевен към момента – 22.07.2020 в размер на четири месеца и двадесет и шест дни, съобразно справка рег. № ЗД 89/17.07.2020 на Началника на Затвора – Ловеч.
Недоволен от постановения съдебен акт е останал защитника на осъдения, който го обжалва, като навежда доводи за неправилност на определението в частта, с която е увеличено на осн.чл.24 от НК определеното най-тежко наказание. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени определението на Районния съд в тази част.
В о.с.з. пред настоящата инстанция осъденият поддържа жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен изразява становище, че жалбата е неоснователна, а постановеното от РС определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съдът,като прецени доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните,констатира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.319 от НПК и от легитимирана страна, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Оплакването за неправилност на съдебния акт в частта,с която е увеличено определеното общо най-тежко наказание е неоснователно.От приложеното към делото свидетелство за съдимост е видно,че М.М. е осъждан многократно за извършени тежки престъпления от общ характер.Прави впечатление, че при всички осъждания съдилищата са налагали минимални наказания, което снизхождение обаче не е мотивирало осъдения да коригира положително поведението си. Повече от очевидно е,че множеството осъждания и изтърпените наказания не са постигнали целите си и не са повлияли върху поведението на дееца. Напротив, същият е лице което е придобило трайни противообществени навици, изразяващо постоянно пренебрежително отношение към установения в страната социален ред и правата на гражданите. Ето защо е законово и морално оправдано спрямо него да бъде предприета по-интензивна репресия, която да подейства не само поправително-възпитателно, но и предупредително-възспиращо. Разсъждавайки в същия смисъл РС е достигнал до единствения правно и обществено оправдан извод,че наложеното най-тежко наказание следва да бъде увеличено, дори може да се каже, че е проявил неоправдана снизходителност увеличавайки го само с два месеца.
Предвид изложеното по-горе
Окръжният съд счита,че въззивната жалба е неоснователна,а постановеното от
Районния съд определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 361/22.07.20г.,постановено по ЧНД № 1339/20г. по описа на Районен съд-Плевен.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: