Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260394 05.07.2022 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, ІI граждански състав, в публично заседание на дванадесети май две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 13511 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „АСС-СИНКО“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перущица, Стопански двор
№ 1, представлявано от ***** А. А. С. чрез процесуалния си представител адв. И.
С., съдебен адрес:***, оф. 13 против
Община Перущица, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Перущица,
ул. Отец Паисий № 2, представлявано от М. А. В.-В. – ****, с която са предявени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал.
1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че Община Перущица е
възложила на ищцовото дружество да възстанови нарушен динамичен габарит на път
след образуване на ново свлачище, проявено на Общински път *** от км. **** до
***, ***** – П.. За извършените СМР община Перущица била подписала образец акт
19, по силата на който ответникът приема свършената работа без забележки. За
извършената услуга ищецът издал фактура № ***/**/02.2017 г. за сумата в размер
на 30 171,10 лева. Във връзка с извършения ремонт „АСС Синко“ ЕООД и ответника
били подписали договор за услуга № ***/10.06.2015 г., в който бил определен
начина и срока на плащане на дължимата сума. Твърди се, че през 2019 г.
ответникът изпратил на ищеца писмо, според което общите му задължения към
последния възлизали на 92370,28 лева, част от които било и задължението по
процесната фактура. До настоящия момент ответникът не бил заплатил вземането,
поради което ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК пред Районен съд гр. Пловдив. Срещу издадената заповед постъпило
възражение в законоустановения срок по чл. 414 от ГПК, поради което за ищецът
възниквал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
С оглед изложеното от съда се иска да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 14500
лева, представляваща неизплатена сума по фактура № ***/20.02.2017 г., сумата от
4950,14 лева – обезщетение за забава за периода от 26.02.2017 г. до 08.07.2020
г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на
заявлението в съда – 22.07.2020 г. до окончателното погасяване, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 4352 от 06.08.2020 г. по
ч.гр.д. № 8904/2020 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, ІІІ брачен състав.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се изразява становище
за неоснователност на предявения иск. Претендираното вземане било за сумата от
19450,14 лева, представляваща част от фактура № ***/20.02.2017 г, на стойност
30171,10 лева за извършено СМР по договор ***/10.06.2015 г. и акт **/22.05.2015
г. за свлачище. Договорът бил иззет от икономическа полиция, поради което
гореописаната фактура и към настоящия момент не била върната в Община Перущица.
Твърди се, че фактурата била издадена в нарушение на Закона за счетоводството.
По изложените съображения моли
за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.
№ 8904/2020 г. по описа на ПдРС, ІІІ бр. с., в полза на ищеца е издадена Заповед
№ 4352 от 06.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
следните суми: 14500 лева - главница, дължима по фактура № ***/20.02.2017г.; 4950.14
лева - обезщетение за забава за периода 26.02.2017 г. – 08.07.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в
съда – 22.07.2020 г. до окончателното погасяване и разноски.
По
делото са приети като писмени доказателства: Протокол/Акт /Образец 19/ от 22.05.2015 г. за
извършени СМР, с посочен „възложител“ – Община Перущица и „изпълнител“ – АСС –
Синко ЕООД, за обект – Път **** Й. Г. – П. – С., от км. *** до ****, ** **** – ***.
Възстановяване нарушения динамичен габарит на път след образуване на ново
свлачище, проявено на Общински път *** от км. **** до ***, **** – *** П. – след
активиране на обилни валежи на дъжд и сняг. В Протокол/Акт /Образец 19/ от
22.05.2015 г., са описани извършените строително-монтажни работи, като е
посочена и стойността им в общ размер на сумата от 30171,10 лева. Посочено е,
че за „възложител-приел“, е положил подпис Р.Б.М.,***. От Договор за услуга № ***
от 10.06.2015 г., сключен между страните и касаещ приемането на СМР-тата с
протокол /акт Образец 19/, се установява, че страните са уговорили, Възложителят
да заплати на Изпълнителя сумата от 25142,58 лв. с ДДС, след предоставяне на Възложителя
от Междуведомствената Комисия за бедствия и аварии на посочената сума, за което
Възложителят уведомява Изпълнителя в седмодневен срок от получаването й. В т. 4
от договора, страните са уговорили, че в случай, че Междуведомствената комисия
за бедствия и аварии не отпусне на възложителя финансови средства за тези
СМР-та, то същите да бъдат изплатени на Изпълнителя в срок до 31.03.2016 г. от
средства на Общината. С писмо от 2019 г. ответната Община Перущица, във връзка
с провеждане на годишна инвентаризация за 2019 г., моли ищцовото дружество да
потвърди задълженията на Общината към тях, които според техните регистри,
възлиза на сумата от 92370,28 лв. по фактури, сред които е посочена и
процесната фактура № *** от 20.02.2017 г. на стойност 30171,10 лв. С писмо с
изх. № 3022 от 31.12.2020 г., ответната Община, отново във връзка с годишната
инвентаризация се обръща към ищцовото дружество с молба да потвърди
задължението на Общината по издадени от ищеца фактури, представени в
счетоводството до 31.12.2020 г. на обща стойност 72031,12 лв., сред които е и
процесната фактура № ***/20.02.2017 г. на стойност 30171,10 лв. От приложената
по делото фактура № *** от 20.02.2017 г., се установява, че същата е издадена с
посочено основание: „СМР по договор № 125 от 10.06.2015 г.“ на стойност
25142,58 лв. без ДДС и на стойност 30171,10 лв. с ДДС.
От Становище от 24.02.2017 г., изготвено от Финансов
контрольор на Община Перущица, се установява, че същият заявява отрицателно
становище по: Искане № ****/1 от 23.02.2017 г., поради положен подпис с особено
мнение на Контрола № 1 „Проверка на първичните документи за съответствие“ и
Контрола № 3 „Има ли средства по съответния бюджетен параграф“. Посочено е, че
Изпълнителят представил на 21.02.2017 г. – Фактура № *** от 20.02.2017 г.
Представените документи не били пълни и окомплектовани. Липсвал договорът с
изпълнителя в оригинал, липсва в оригинал приложеният към процесната фактура
Акт обр. 19 от 22.05.2015 г. Фактурата била издадена в доста по-късен етап от
приетата работа с Акт бр. 19. Общината запознала всички необходими институции
за активиралото се свлачище и необходимостта от спешни действия. В периода 2015
г. – 2016 г. Междуведомствената комисия, не е извършила превод на средства по
представения Акт 19 от 22.05.2015 г. Липсва и Становище от същата. С Решение на
Общински съвет – Перущица № 4, Протокол 1 от 23.01.2017 г., е прието плащането
по договор № *** от 10.06.2015 г. да се извърши от местни приходи след
получаване на средства от продажба на активи в размер на 20000 лв. Към
24.02.2017 г. няма постъпили средства от продажба на активи. Необходимо е да се
изготвят документи и съгласно РМС 593/20.07.2016 г. на МС. Финансовият
контрольор е посочил, че искането не може да бъде одобрено.
В хода на настоящото производство ищецът ангажира и
гласни доказателства посредством показанията на св. Р.Б.М. /протокол от съдебно
заседание, проведено на 18.11.2021 г./. От показанията на св. М., се
установява, че подписът на приложения по делото договор за услуга от 10.06.2015
г., е положен от него. Той е сключил договора. Причината за сключване на договора
е екстрена. Паднало голямо количество сняг и се появили свлачища по общински
път П. – С. – В., като село С. било откъснато временно. Затруднило се цялото
движение и се наложили екстрени действия. Сключили договор с фирмата. След това
кандидатствали по „Бедствия и аварии“, имали уверението, че ще им бъдат
възстановени парите, имало такава опция да се кандидатства, но така или иначе
във времето не се случило и сумата останала дължима. Дейностите по договора били извършени. Пътят и
в момента е годен, дори и дърводобив се осъществява там от време на време,
добре е направен. Свлачището било огромно и близо 90%, асфалтът половината
увисна, имало и взривни действия, от източната страна се отне от една скала да
се направи габарит да минават автомобили и камиони, след което работата била
свързана с укрепването на това свлачище, но то било доста огромно. Приел
работата, нямал забележки и до ден днешен се използва тази отсечка. Там се
извършва дърводобив по регламент, минават камиони до 24 тона, така че добре е
направено. Издадена е фактура за извършената дейност от фирмата. Няма плащане
по същата. Понеже Общината е с ограничен бюджет се надявали „Бедствия и аварии“
да възстановят средствата. Към процесния период 2015 година бил **** на Общината.
Към 2017 година също бил ****.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, по която вещото лице е установило, че процесната фактура № *** от
20.02.2017 г., е издадена от ищцовото дружество на Община Перущица с обща
стойност 30171,10 лв., в т.ч. данъчна основа 25142,58 лв. и ДДС 5028,52 лв.
Посоченото основание за издаване на фактурата е „СМР по договор № 125 от
10.06.2015 г.“. Процесната фактура № *** от 20.02.2017 г., е отразена в
счетоводството на Община Перущица с общата й стойност в размер на 30171,10 лв.
Фактурата е включена в справката-декларация и в дневника за покупките по ЗДДС
за съответния данъчен период без право на данъчен кредит. Няма записвания за
извършено плащане от страна на ответника Община Перущица на стойността на
фактурата или на част от нея. Вещото лице е посочило, че лихвата за забава
върху сумата от 14500 лв. за периода 26.02.2017 г. – 08.07.2020 г., е в размер
на 4950,14 лв. В заключението е посочено и, че няма записвания за получени в
Общината парични средства от Междуведомствената комисия за бедствия и аварии за
процесните СМР.
Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната
експертиза като обективно, компетентно изготвено, а и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът намира следното:
Доколкото срещу заповедта
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8904/2020 г. по описа на ПдРС, ІІІ бр.
с. е постъпило възражение в законоустановения срок по чл. 414 ГПК и след
указания, ищецът в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК е предявил настоящите
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, то и същите са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
При съвкупната преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено,
че ищцовото дружество е извършило в полза на ответника възложената му услуга,
обективирана в процесната фактура, по която обаче не е извършено плащане. Установи
се, че за съответната услуга, освен процесната фактура, е съставен и протокол,
подписан от законните представители на страните – управителят на ищцовото
дружество и кметът на общината, в който са описани извършените
строително-монтажни работи, с посочена за тях цена и количество, като липсват
забележки по изпълнението, поради което плащане за възложеното следва да се
дължи, но такова няма, въпреки признатия с писмо от 2019 г. и от 31.12.2020 г.
дълг по процесната фактура.
Следва да се посочи, че в
случая съдът намира, че договорното правоотношение между страните е възникнало
по силата на неформален договор за изработка. Договорът за изработка по своята
правна същност представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен,
възмезден договор, като при учреденото от него материално правоотношение за ищеца
са породени две основни облигаторни задължения – да извърши възложената работа
съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци на процесните
дейности, и да предаде работата на възложителя, а за ответника – да приеме /одобри/
извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя -
арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.
От приетите по делото
писмени доказателства, а и от показанията на св. М., съдът намира за установено,
че ищцовото дружество е извършило възложената му работа, предал я е на
възложителя, който от своя страна я е приел без забележки. Съгласно
разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, поръчващият /възложителят/ трябва да
заплати възнаграждението за приетата осъществена работа. С оглед изложеното,
съдът намира, че приложената по делото фактура, обективира наличие на валидно
възникнало правоотношение по силата на договор за изработка за извършване на
посочените услуги срещу насрещното задължение на възложителя да заплати
уговорената цена с включен ДДС. По въпросите, свързани с фактурата като
документ, доказателствената й стойност и дали тя е основание за плащане на
уговорената цена, е формирана трайна съдебна практика, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 166/26.10.2010 г. по т. дело №
991/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 42/19.04.2010 г. по т. дело №
593/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 46/27.03.2009 г. по т. дело №
454/2008 г., ВКС, ІІ т. о., Решение № 30/08.04.2011 г. по т. дело № 416/2010 г.
на ВКС, ТК, І т. о. В тях е прието, че само по себе си, отразяването на
фактурите в счетоводството на дружеството, включването им в дневника за
покупко-продажбите и ползването на данъчен кредит по тях – представляват
недвусмислено признание на задълженията и доказват тяхното съществуване. В случая
са налице категорични доказателства – заключение на ССЕ, което съдът кредитира
изцяло, като компетентно изготвено и неоспорено от страните, че ответната Община
е осчетоводила фактурата и я е включила в месечните си дневници за
покупко-продажби. Налице е извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт
относно дължимостта на вземането.
Фактурата, договорът от
10.06.2015 г. и Протокол /Обр. 19/ за извършените строително-монтажни работи,
носят подписа на Кмета на Община Перущица, който не е оспорен, а и сам св. М., заяви, че е подписал същите, в качеството му
на **** на Община Перущица, ето защо съдът намира, че по несъмнен начин се
установи извършването на възложената работа и приемането й без забележки от
ответника.
Предвид изложеното и след
цялостна преценка на събраните по делото доказателства, анализирани поотделно,
в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът намира, че всички елементи от
фактическия състав на претенцията са доказани по несъмнен начин. Установява се
възникването именно на твърдените в исковата молба облигационни правоотношения,
по които ищецът е престирал –извършил е съответните услуги СМР, при което за
ответника е възникнало задължението за плащане на съответните суми на приетата
работа. Вземането е изискуемо и дължимо, настъпил е падежът за плащане – както
е уговорен в Договор за услуга № *** от 10.06.2015 г., при постъпване на
парични средства в ответната Община от Междуведомствената комисия за бедствия и
аварии – в срок до 40 дни от получаването й или ако посочената Комисия не
отпусне на възложителя финансови средства, то същите следва да бъдат заплатени
на изпълнителя в срок до 31.03.2016 г. от средства на Общината.
Следователно в полза на
изпълнителя е възникнало правото по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за получаване на
възнаграждение по процесния неформален договор за изработка.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Съдът достигна до
фактически и правни изводи за наличие на главен дълг. Ответникът не доказва
плащане /в т.см. и ССЕ/. Обезщетението за забава се претендира за период след
настъпване на падежа за плащане, уговорен в Договор за услуга № *** от
10.006.2015 г., съгл. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД до деня преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК. Според заключението на ССЕ, обезщетението за забава
върху главницата от 14500 лв. за исковия период, възлиза на сумата от 4950,14
лв., поради което искът ще бъде уважен изцяло.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза на ищеца на основание чл.
78, ал. 1 ГПК. Ищецът е направил искане и е представил доказателства за сторени
такива от 389,10 лева – държавна такса; 120 лв. – депозит за ССЕ; 20 лв. –
депозит за свидетел и 1300 лева – платено адвокатско възнаграждение, съгласно
ДПЗС.
Ответната Община, чрез
пълномощника си, релевира възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение заплатено от ищеца, като моли същото да бъде намалено до
законоустановения минимум.
Съдът намира същото за
основателно. В конкретния случай действително делото не се отличава с
фактическа или правна сложност, като в хода на процеса не са настъпили някакви
съществени усложнения. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ минималният
размер на адвокатското възнаграждение е 1113,50 лева, поради което същото ще
следва да бъде редуцирано до тази сума.
Следва да се присъдят и
разноските в заповедното производство /т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК/ в общ размер на
сумата от 839,10 лева, от която – 389,10 лв. – държавна такса и 450 лв. –
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Община
Перущица, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Перущица, ул. Отец
Паисий № 2, представлявано от М. А. В.-В. – **** ДЪЛЖИ на „АСС-СИНКО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перущица, Стопански двор № 1, представлявано от ***** А. А. С. чрез
процесуалния си представител адв. И. С., съдебен адрес:***, оф. 13, СУМАТА от 14500 лева /четиринадесет хиляди и
петстотин лева/, представляваща неизплатена сума по фактура № ***/20.02.2017
г., СУМАТА от 4950,14 лева /четири
хиляди деветстотин и петдесет лева и четиринадесет стотинки/ – обезщетение за
забава за периода от 26.02.2017 г. до 08.07.2020 г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от постъпване на заявлението в съда – 22.07.2020 г. до окончателното
погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
4352 от 06.08.2020 г. по ч.гр.д. № 8904/2020 г. по описа на Районен съд гр.
Пловдив, ІІІ брачен състав.
ОСЪЖДА Община Перущица,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Перущица, ул. Отец Паисий №
2, представлявано от М. А. В.-В. – **** ДА ЗАПЛАТИ на „АСС-СИНКО“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перущица, Стопански двор №
1, представлявано от ***** А. А. С. чрез процесуалния си представител адв. И.
С., съдебен адрес:***, оф. 13, СУМАТА от общо 839,10 лева /осемстотин тридесет и девет лева и десет стотинки/ –
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 8904/2020 г. по описа на
Районен съд гр. Пловдив, ІІІ брачен състав, както и СУМАТА от общо 1642,60 лева /хиляда шестстотин четиридесет
и два лева и шестдесет стотинки/ – разноски за производството по гр. д. № 13511/2020
г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ гр. с.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Д.К.