Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
15.10.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при секретаря Св.Атанасова и с участие на прокурор
Д.Аранаудов от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от
административен съдия Х.Димитрова КАНД № 216
по описа за 2019г. на
Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на
касационна жалба от «Б.Д. ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес ***,
представлявана от изпълнителните директори Д.Д.М. и Ю.Б.Г., против Решение №
306/20.05.2019г. на Районен съд– Шумен, постановено по ВАНД № 692/2019г. по
описа на съда. С атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление
№ В-0047081/14.02.2019г. на директора на Регионална дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна дирекция «Контрол
на пазара» при КЗП, с което на основание чл.45 от Закона за потребителския
кредит (ЗПК) на «Б.Д. ЕАД *** е наложена «имуществена санкция» в размер на 3000
(три хиляди) лева за нарушение по чл.10а, ал.2 отЗПК. Касаторът релевира доводи
за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в
противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага подробни аргументи за незаконосъобразност на
оспореното пред районния съд наказателно постановление, което било неправилно
потвърдено от районния съд. В тази насока твърди, че таксата «за разглеждане на
искане и одобряване на кредит» в размер на 30 лева, обозначена като «такса за
оценка на досие», не е свързана с усвояване и управление на кредита по смисъла
на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Касае се за такса, събирана за допълнителни услуги по
чл.10а, ал.1 от ЗПК, като в конкретния случай таксата за разглеждане на искане
за одобряване на кредит се събира преди сключване на договора за кредит и не е
свързана с реалното предоставяне на заеманата сума. Тази такса се събира от
всички потребители, спрямо които е била извършена оценка на платежоспособност и
платежоготовност, назависимо от положителния или отрицателен резултат от разглеждане
на искането и неговото одобрение. Въз основа на тълкуване на разпоредби от ЗПК,
касаторът обосновава твърдението, че законът допуска събирането и на други
такси, различни от таксите за допълнителни услуги, стига те да не попадат в
обхвата на таксите, събирането на които е забранено, или да не са събирани за
услугите, за които е посочено, че се предоставят безвъзмездно. Визираната в НП
такса съставлява именно такса, чието събиране не е забранено от закона, поради
което не са били налице предпоставките за ангажиране на отговорността на
дружеството. По аргументите, изложени в касационната жалба, се отправя искане
за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно
постановление.
Ответникът по касационната жалба
– Комисия за защита на потребителите, не
изразява становище по жалбата.
Представителят на Шуменската
окръжна прокуратура пледира за неоснователност на жалбата и предлага решението
на въззивния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна
страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния
съд, което я прави допустима. Съгласно чл.63, ал.2
от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно производство, съдът
намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
С атакуваното решение съдът е
потвърдил Наказателно постановление № № В-0047081/14.02.2019г. на директора на
РД към КЗП, с което на основание чл.45 от ЗПК на Банка «ДСК» ЕАД - гр.София е
наложена «имуществена санкция» в размер на 3000 лева, за това, че на
16.11.2018г. в офис в гр.Шумен, при сключване на договор за кредит за текущо
потребление е изискал плащане на такса в размер на 30 лева, за действие,
свързано с усвояване и управление на кредита.
От обстоятелствената част на
обжалваното решение е видно, че въззивният съд е приел за установена следната
фактическа обстановка:
«Б.Д. ЕАД *** е кредитна
институция, която извършва публично привличане на влогове или други
възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка
и на собствен риск, в стопанисван от него обект, находящ се в гр.Шумен, ул.Цар
Освободител №102. Във връзка с постановен отказ на Районна прокуратура - Шумен
да образува досъдебно производство по повод подаден сигнал от потребителка,
сключила договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит
с дружеството, и изпратени материали в КЗП, на 27.11.2018г. длъжностни лица при
КЗП – гр.Варна, офис Шумен извършили проверка в посочения обект. С оглед
установяване на изложеното в жалбата на потребителката, инспекторите изискали
дружеството да представи становище по жалбата, както и три броя заверени копия
на актуални договори за предоставяне на потребителски кредит, сключени в офиса
в гр.Шумен през м.ноември, заедно с всички документи към тях. На 06.12.2018г.
упълномощен представител на дружеството предоставил становище, както и 3 броя
искания за потребителски кредити от 12.11.2018г., 01.11.2018г. и 16.11.2018г.,
ведно с приложени към тях документи. При проверка на представените документи
било установено, че в Договор за кредит за текущо потребление от 16.11.2018г.
била начислена такса в размер на 30 лева, която била вписана и в погасителния
план по кредита. Съгласно Приложение 3 «Такси по кредити за текущо потребление»,
представляващо неразделна част от договора, начислената такса от 30 лева е
посочена като «такса за разглеждане на искане и одобряване на кредит», която е
в зависимост от размера на кредита като при кредит в размер от 1000 до 3000
лева е в размер на 30 лева. Същата се изисква и събира за извършване на дейност оценка на
платежоспособност и платежоготовност на клиента, изразяваща се в проверки в
публичните регистри, изготвяне на рейтинг. Доколкото тази дейност се извършва
при всяко искане на кредит, а се изисквала и събирала такса само от клиентите,
на които бил отпуснат кредит, контролните органи приели, че се касае за такса,
свързана с усвояването и управлението на кредита.
Предвид констатациите при проверката,
актосъставителят В.Г.приел, че дружеството при сключване на договор за
потребителски кредит за текущо потребление от 16.11.2018г. като е изискал
заплащане на такса в размер на 30 лева за действие, свързано с усвояване и
управление на кредита, е нарушил чл.10а, ал.2 от ЗПК, поради което на
03.01.2019г. съставил срещу финансовата институция АУАН №К – 0047081, въз
основа на който е издадено наказателното постановление, предмет на съдебен
контрол във въззивната инстанция.
Въззивният съд е установил
описаната фактическа обстановка въз основа на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели. На базата на
същата, съдът е приел от правна страна, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган и в хода на административно наказателното
производство не са допуснати нарушения на административно производствените
правила, водещи до неговата отмяна. След преценка на доказателствения материал,
е приел за безспорно установено, че «Б.Д. ЕАД *** действително е осъществила
визираното в АУАН и в НП административно нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК, като
е изложил подробни аргументи, въз основа на които е отклонил като неоснователно
възражението на жалбоподателя за липса на нарушение. Съдът е посочил, че
предвидената такса е свързана с процедурата по усвояване на кредита и влиза в
колизия с повелителната разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Същата не
съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна на заемателя, а пряко
касае действия по разглеждане на договора, риска, поради което се преценява
като такса, събирана във връзка с усвояването и управлението на кредита. Въз
основа на изложеното съдът е приел, че дружеството е нарушило разпоредбата на
чл.10а, ал.2 от ЗПК и правилно е ангажирана отговорността му по реда на чл.45,
ал.1 от ЗПК. Така мотивиран съдът е потвърдил изцяло наказателното
постановление като законосъобразно.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
За да постанови решението си,
Районен съд – гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален
ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с
наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е
спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от
районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е
постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които
кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки
делото по същество, да установи дали е извършено нарушение и обстоятелствата,
при които е осъществено.
При реализираната проверка за
съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно
основание, настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото
фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни
изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция. Правните доводи
кореспондират с доказателствения материал, като решението е постановено при
обсъждане на релевантните за това доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност.
Фактите по делото са възведени въз основа на надлежно събрани по реда на НПК
писмени и гласни доказателства, които правилно са преценени от решаващия съд.
Не са налице твърдените от касатора закононарушения при събиране и преценка на
доказателствата по делото, още по-малко при тълкуването и прилагането на
законовите норми.
Шуменският административен съд
намира за съответен на материалния закон направения от въззивния съд извод, че като
е изискал плащане на такса в размер на 30 лева, начислена в погасителния план
към договор за кредит за текущо потребление от 16.11.2018г. за дейността оценка
на платежоспособност и платежоготовност на клиента, касаторът е нарушил разпоредбата
на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Правилно съдът е приел, че така определената и
изискуема такса по своя характер е такса за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита. От данните по делото се установява, че от страна на
потребителя е изискана «такса за разглеждане на искане за кредит» в размер на 30
лева, като в Приложение 3 към договора – «Такси за кредити за текущо
потребление», въпросната такса е описана като такса за оценка на
платежоспособност и платежоготовност на клиента, съдлъжниците и поръчителите
(проверка в публичните регистри, изготвяне на рейтинг, включително въз основа
на източника на доходи), като тази такса е в зависимост от размера на кредита.
Тази формулировка предполага, че тази такса се дължи за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита към момента на сключване на договора,
като този извод се подкрепя и от показанията на разпитаните служители на КЗП,
които сочат, че таксата се дължи единствено от потребители, на които е отпуснат
кредит, а не от всички кандидатствали за отпускане. Този извод следва и от
обстоятелството, че размерът на таксата е поставен в зависимост от размера на
отпуснатия кредит. При това положение закономерно е прието, че тази такса е
свързана с усвояването и управлението на кредита, а не е такса за отделна,
допълнителна услуга. Аргумент в тази насока би могъл да бъде извлечен и при
прочит на Приложение № 3, Такси по кредити за текуща потребление, в което
изрично е отразено, че таксата за разглеждане на искане и одобряване на кредит
се събира единствено след одобрение на искането за кредит. Законът допуска
събиране на такси и комисионни, които касаят обаче само допълнителни услуги по
договора, но не и които пряко касаят действия по разглеждане на договора, риск
и други. При тези данни, направеният от въззивния съд извод за безспорната
установеност на извършено от дружеството нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК се
споделя напълно и от касационната инстанция.
В обобщение на
изложеното, Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил
правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила,
като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение. Служебната
проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност,
недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.
С оглед изложеното
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд - гр.Шумен като правилно и законосъобразно и следва да
бъде оставено в сила.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 306 от 20.05.2019г., постановено по
ВАНД № 692/2019г. по описа на Районен съд - гр.Шумен.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ: 1. ...........................
2. ...........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 15.10.2019 г.