М О Т И В
И
на Присъда № 20, постановена на 30 януари 2017г. по НОХД № 1034 от 2016г.
по описа на
Старозагорския Районен съд
Подсъдим по делото е М.П.И., роден на *** ***, Област Хасково, ул.
„Стефан Караджа” № 4, българин, български гражданин, с основно образование,
разведен, осъждан, безработен, ЕГН **********.
С Обвинителен акт,
внесен от Районна прокуратура- гр.Стара Загора, И. е предаден на съд, за това,
че на 22.07.2015 г. в
гр. Стара Загора, противозаконно присвоил чужда движима вещ – лек автомобил,
марка „Форд“, модел „Фиеста“ с рег. № СТ 8796 АТ, на стойност 1730 /хиляда
седемстотин и тридесет/ лева, собственост на Т.М.В., която владеел, като
обсебването представлява опасен рецидив, по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” от НК–
престъпление по чл.206, ал.3, предложение
второ, вр. с ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.”а” от НК.
За съвместно разглеждане в
наказателният процес бе приет граждански иск, предявен от пострадалото от деянието
лице- Т.М.В., против
подсъдимия И., в
размер на лева, 598.00 /петстотин
деветдесет и осем/ лева, представлява-ща обезщетение за причинени от деянието
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
22.07.2015г. до окончателното изплащане на сумата, като се иска присъждане и на
направените по делото разноски.
Пострадалото лице бе
конституирано и в качеството на частен обвинител.
Представителят на държавното
обвинение поддържа повдигна-тото против подсъдимия И. обвинение, като счита,
че от събраните доказателства, както в
досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие, по безспорен
начин се установило, че деянието било извършено от подсъдимия, а доказателственият
материал по делото изцяло подкрепял описаната фактическа обстановка, такава,
каквато е изложена в обвинителния акт. Пледира за налагане на наказание
„лишаване от свобода” в размер около и над средния, предвиден в закона,
респективно за уважаване на гражданския иск, като разноските по делото се присъдят
в тежест на подсъдимия.
Частният обвинител и
граждански ищец лично и чрез повереник поддържа обвинението, наред с
представителя на прокуратурата, с чието становище се солидаризира. Моли,
гражданският иск да бъде уважен изцяло, като се присъдят в нейна полза и
направените по делото разноски.
Защитникът на
подсъдимия, оспорва обвинението срещу своя подзащитен, като пледира, съдът да
постанови оправдателна присъда, тъй като обвинението било недоказано, а извършител
на деянието бил друго лице, посочено от неговия подзащитен в хода на съдебното
следствие и разпитан по делото в качеството на свидетел.
Подсъдимият И. не се
признава за виновен по повдигнатото му обвинение и поддържа становището на
защитника си, като заявява, че не бил извършил описаното в обвинителния акт
деяние, съответно прави искане съдът да го признае за невинен и да го оправдае
по повдигнатото му обвинение.
СЪДЪТ, като обсъди събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и становищата на
страните и въз основа разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ф А К Т И Ч Е С К А О Б С Т А Н О В К А:
Подсъдимият М.П.И. ***. Същият
е осъждан многократно. Със споразумение по НОХД № 546/2011г. по описа на
РС-Харманли от 19.04.2012г. същият бил осъден на „лишаване от свобода” за срок
от 3 месеца, с влязла в сила присъда на 05.10.2012г. по
НОХД № 161/2012г.по описа на РС-Харманли същият бил осъден на „лишаване от
свобода“ за срок от една година и 10 месеца, а със споразумение от 23.10.2012г.
по НОХД № 389/2012г.по описа на РС-Харманли, обв.И. е бил осъден на „лишаване
от свобода“ за срок от две години. С Определение по ЧНД № 19 от 21.01.2013г.по
описа на РС-Харманли, на основание чл.25, ал.1,вр. с чл.23,ал.1 от НК, било
определено общо наказание – две години
„лишаване от свобода”. И. изтърпял
наказанието и е освободен от Затвора –
гр. Стара Загора на 16.12.2013г.
Деянието, извършено от подсъдимия, предмет на настоящото
наказателно производство е извършено в срока по чл.30, ал.1 от НК, т.е. не са
изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предходни осъждания, което
обосновава наличието на квалифициращото обстоятелство опасен рецидив, съгласно
чл.29, ал.1, б.”а” от НК.
Установи се по делото, че подсъдимият И. ***. В началото на
месец юли 2015г. той се преместил да живее при приятелката си –св.Т.М.В. ***.
Същата притежавала лек автомобил ,марка „Форд Фиеста“ с рег.№ СТ 8796 АТ,
който И. управлявал с нейно разрешение.
Подсъдимият имал ключ от жилището на св.В., а ключът за автомобила, който бил
само един, стоял в апартамента й. След средата на месец юли 2015г. постепенно
отношенията между двамата се влошили, поради което св.В. заявила на приятеля си, че трябва да се
изнесе от дома й. Той я помолил да го изчака ден-два докато си намери квартира.
Изминала цяла седмица, но И. не си тръгвал.
На 22.07.2015г., около 16.00 ч., той се
обадил на св.В., която по това време била на работа и й казал, че ще тръгне с
колата й за гр.Симеоновград, където негови приятели можели да му помогнат и да
го вземат да живее при тях.След това щял да се върне, да й остави колата , да
си събере багажа и да отпътува с автобус. Св.В. му забранила да тръгва за
гр.Симеоновград с личния й автомобил, уведомила го, че в 17.30ч. ще се прибере
от работа, а той трябва да напусне жилището. Вместо да стори това, подсъдимият И.
взел ключа за лекия автомобил „Форд Фиеста“ и веднага потеглил с него за
гр.Хасково. Там отишъл при приятеля си –св.М.С.А. и се настанил да живее при
него.
Когато на същия ден, около 17.30ч. св.В.
се прибрала от работа и установила, че колата я няма на мястото, където била
паркирана, тя се обадила на подсъдимия И.. Последният й казал, че пътува за
гр.Симеоновград и обещал да върне колата. Св.В. уведомила органите на полицията
и автомобилът бил обявен за ОДИ. В. се явила в полицейското управление, където
била приета от свидетеля Р.К.. Освен, че подала оплакване за липсващи вещи от
апартамента, заявила на служителят на МВР, че липсва и собственият й автомобил,
който бил взет от човек, когото познава. Предоставила телефонен номер на
въпросното лице, посредством който полицаят К. се свързал с подсъдимия.
Последният потвърдил, че автомобила бил в него, а полицаят осведомил М.И., че
за автомобила бил подаден сигнал от страна на собственика, поради което
подсъдимият бил поканен да върне процесното МПС. Според показанията на
служителят, пострадалата ясно е заявила, че не е дала съгласие да бъде взет
личният й автомобил. На поканата да върне отнетото МПС подсъдимият отговорил,
че бил извън града и не му било удобно и щял да дойде друг ден.
В следващите няколко дни И. дал
автомобила за ползване на св. А., тъй като имал нужда от пари и решил да
продаде колата в някоя автоморга, на 06.08.2015г. св.А. го завел в база на „К…“
ЕООД- гр.Д…, намираща се в гр.Хасково. И. обяснил на св.А., че иска да продаде
автомобила, а нямал документ за самоличност, поради което няма да може да
реализира сделката и поискал ца целта личен документ от приятеля си. Фирмата се занимавала с изкупуване и
разкомплек-товане на излезли от употреба МПС. Там подсъдимият И. помолил св.А.
да представи на св.Х.А.Г.– собственик на фирмата, своята лична карта. Обяснил
му, че нямал документи и му дал свидетелството за регистрация на МПС (част II). Св.А. дал личната си карта и малкия талон на
колата на св.Г., която ги копирала. Изготвена била покупко-изплащателна сметка,
подписана от свидетеля М.А., чийто личен документ бил използван за оформяне на
документите относно автомобила, съответно била уговорена цена за продажбата от
300 лв. Св.Г. дала на св.А. 50 лв., с уговорката останалите 250 лв. да бъдат
изплатени на следващия ден. Св.А. предал парите на подсъдимия И. и оставил
мобилен номер, на който св.Г. да се обади и да търси лицето „М.“. В
действителност, видно от справка на мобилния оператор „Виваком” номерът оставен
за връзка бил ползван от абоната М.П.И. за времето от 02.06.2015г. до
31.08.2016г., когато бил закрит. Следователно, към инкриминираната дата-
22.07.2015г. този номер бил активен и се ползвал именно от подсъдимия. На
другия ден св.А. посетил базата, взел останалите 250 лв. и ги дал на подсъдимия
И..
На 14.08.2015г. екип на РУ- гр.Хасково
извършил проверка в автоморга „Калипсо-555“ ЕООД, където обявеният за издирване
лек автомобил марка „Форд Фиеста“ с рег.№ СТ 8796АТ, бил установен. Автомобилът
бил без гуми и джанти, без регистрационни табели, без акумулатор и всмукателен
колектор. С постановление на РП-Хасково от 22.10.2015г. по образуваното ДП №
780/2015г. по описа на РУ-Хасково, вещта била върната на св.В.. На 30.11.2015г.
с приемо-предавателен протокол , последната получила лекия автомобил. С
постановление от 22.01.2016г. РП-Стара Загора приела по компетентност досъдебно
производство № 780 от 2015г. по описа на РУ на МВР-Хасково, като било заведено
под № 8245 зм 59 от 2016г. по описа на Второ РУ на МВР-Стара Загора.
От изготвената в хода на първоначално
образуваното досъдебно производство съдебно–оценителна експертиза, е устано-вено,
че пазарната стойност на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№ СТ 8796 АТ, с
дизелов двигател, светлосив металик и в движение към датата на деянието, е 1730
лв.
По делото била изготвена и съдебна
автотехническа и оценителна експертиза, която установила, че пазарната стойност
на липсващите от лекия автомобил авточасти, а именно: 4 бр.гуми с джанти,
акумулатор и всмукателен капак, възлиза общо на 598 лв.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
По
гореописаният начин, подсъдимият М.П.И. осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав по чл.206, ал.3, предложение второ, вр. с ал.1,
вр. с чл.29, ал.1, б.”а” от НК, като на 22.07.2015г. в гр.Стара
Загора, противозаконно присвоил чужда движима вещ– лек автомобил, марка „Форд“,
модел „Фиеста“ с рег.№ СТ 8796 АТ, на стойност 1730 /хиляда седемстотин и
тридесет/ лева, собственост на Т.М.В., която владеел, като обсебването
представлява опасен рецидив, по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” от НК.
Изложената фактическа обстановка се установява
и доказва по несъмнен
начин от приобщения по
делото доказателствен материал поотделно и в неговата съвкупност, както следва:
изслушаните в хода на съдебното следствие показания на св.Т.В., Д.Г., Х.Г., М.С.А.,
Р.К.К., показанията на свидетелите Х.Г. и М.А. от досъдебното производство,
прочетени по реда на чл.281 от НПК, заключенията вещите лица К. и К. изготвени
в хода на досъдебното производство и приети по делото, заключението на вещото
лице П.Т. по назначена в хода на съдебното следствие почеркова експертиза,
справка от мобилен оператор „Виваком” изискана в хода на съдебното
производство, справка за съдимост на подсъдимия, както и протоколите и другите
документи, прочетени по реда на чл.283 от НПК, приложени сред материалите по
досъдебно производство № 8245 зм 59 от 2016г. по описа на Второ РУ на
МВР-Стара Загора /съответно някои от които приобщени първоначално по досъдебно производство № 780 от 2015г.
по описа на РУ на МВР-Хасково/, както следва:
Постановление от 22.01.2016г. на РП–Стара Загора; Постановление от
19.01.2016г. на РП– Хасково; протокол за оглед на местопроизшествие от
14.08.2015г.; албум за посетено место-произшествие, извършен на 14.03.2015 г.,
ведно със снимков материал; протокол за доброволно предаване от 14.08.2015 г.;
Свидетелство за регистрация част І № *********; протокол за оглед на веществени
доказателства от 02.09.2015 г.; албум за посетено местопроизшествие, оглед на
веществени доказателства, извършен на 02.09.2015 г.; покупко– изплащателна
сметка № 177/06.08.2015 г.; копие на лична карта № ********* на М.С.А.; копие
на свидетелство за регистрация част ІІ № *********; данни за първоначална
регистрация; характеристични данни на лицето М.П.И. от 20.10.2015 г.; справка
за съдимост рег. № 3549/15.10.2015 г.; приемо–предавателен протокол от
30.11.2015 г.; постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 24.02.2016 г.; справка за съдимост рег. № 698/01.03.2016 г.;
служебна справка от Национална база данни
„Население” от 21.04.2016 г.; служебна справка от 21.04.2016г.;
Съдът изцяло кредитира коментираните
по-горе доказателства приобщени в настоящия процес посредством законосъобразно
извършени процесуално- следствени действия, проведени по реда на НПК. Преценени
поотделно и в тяхната съмкупност събраните и обсъдени по-горе доказателства
установяват авторството на деянието по един категоричен начин.
Съдът НЕ кредитира обясненията на
подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие, в частта, в която излага
версия, че използвал автомобила законосъобразно, без да имал намерение да осъществява
обсебване. Опровергава се тезата му, че ползвал автомобила до предоставянето му
в автоморга, със знанието и съгласието на пострадалата В. Нейните показания
относно категоричното й несъгласие подсъдимият да вземе автомобила на
инкриминираната дата се потвърждават от изслушаните показания на св.К.
Служителят на МВР заяви, че след подаване на сигнала за липсата на автомобила и
предоставения от В. телефонен номер на подсъдимия, лично провел с него
разговор, в който освен, че го уведомил за подаденото оплакване в полицията,
подканил подсъдимия да върне вещта. Деецът обаче, с ясно изграденото си в
годините престъпно съзнание не само, че не предприел необходимите действия, за
да върне чуждото МПС, но заявил невъзмутимо, че не бил в града и „не му било удобно”, като щял да го върне
„някой друг ден”. В този смисъл, И.
бил напълно осведомен, че срещу него била подадена жалба досежно отнетият
автомобил и въпреки това не пожелал да го върне, дори напротив, използвайки
доверието и помощта на св.А., при който се подслонил, ползвайки негов личен
документ в автоморгата, направил необходимото да се разпореди с вещта и да
получи договорената сума за автомобила. Именно
фактът, че знаел за подаденото оплакване относно автомобила посредством тези си
действия и чрез оформяне документи от името на приятеля си М.А., подсъдимият
целял да заличи следите си от престъплението, като представи за извършител на
деянието св.А.. Показанията на последния, както вече бе посочено, се кредитират
от съда с доверие, защото липсва причина за обратното. Нелогично е свидетелят
да се разпоредил с автомобил, при положение, че лицето, което разполагало с
автомобила бил самият подсъдим. Версията на И., че едва ли не А. сам се
разпоредил с колата на Т.В. е несъстоятелна и се опровергава и от показанията
на св.Г. и съпругата му- св.Г.. Видно от показанията на Д.Г. /протокол от съдебно заседание на 13.7.2016г./,
в отговор на въпроси на защитника заяви, че лицето което посетило автоморгата и
му казало, че бил ползвател на автомобила бил подсъдимия, като си спомни и
факта, че превозното средство било на жена му или приятелката му, по заявената
информация лично от страна на М.И.. Сочи, че бил придружаван и от друго лице. В
показанията на св.Х.Г. също се сочи, че автомобилът „Форд Фиеста”, със
старозагорска регистрация бил оставен от „две момчета”, като подсъдимия и
прилича на едно от тях. По принцип запомнила случая, защото винаги когато имало
разминаване между собственика /по регистрационен документ/ и лицето, което
продава при тях автомобил била подозрителна. В прочетените по реда на чл.281 от НПК показания на св.Х.Г. се сочи, че в случай на необходимост да се обади на
посочения мобилен телефон, на който да търси „М.”, а както вече бе отбелязано от изисканата в съдебното
производство справка от мобилен оператор „Виваком” стана ясно, че въпросният
мобилен телефонен номер 0878 346 504 се ползвал от абоната М.П.И. /л.171 от материалите по съдебното дело/.
В заключение, абсолютно нелогична и несъстоятелна е защитната теза на подсъдимия,
посредством която се опитва да прехвърли отговорността за извършеното деяние на
св.А., от чийто документ се възползвал. Използването на чуждия личен документ
ясно обективира намерението му да прехвърли вината за извършеното деяние на
своя приятел, но остава абсолютно нелогична причината поради която А. ще остави
телефон за връзка на подсъдимия, ако желае сам да се разпорежда с автомобила,
още повече при установеното обстоятелство, че подсъдимият също бил в
автоморгата. В подкрепа на категоричното намерение да обсеби вещта, предмет на
престъпление е и заявеното в показанията на св.А. в досъдебното п-во, също
прочетени по реда на чл.281 от НПК в съдебното следствие. В тях свидетелят
сочи, че научил от подсъдимия за факта, че се скарал с приятелката си и въпреки
изричното й настояване той да върне автомобила, И. отказал под предлог, че правил
ремонт на колата, а тя не била върнала парите. За това, подсъдимият заявил на
приятеля си, че отказал да върне превозното средство на В.. След прочитането им
свидетелят заяви, че си спомня за казаното му от страна на подсъдимия, а именно
за т.нар. спор за автомобила. Липсва каквото и да било оправдателно основание
за задържането на автомобила, а намеренията на дееца да обсеби вещта, като присвои
стойността й са онагледени по най-добрия начин, с извършеното разпорежане
спрямо автомобила.
Съдът обстойно и
задълбочено обсъди и направи преценка на събраните по делото доказателства и
прие за установено по категоричен начин, че е налице пряк умисъл от страна на
подсъдимия М.П.И. за извършване на деянието, тъй като установените по делото
обстоятелства сочат, че подсъдимия е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял настъпването им,
като безуспешно се опитал да представи като извършител на деянието друго лице, посредством
използването на чужд личен документ.
По изложените
съображения, настоящият съдебен състав намира за доказано по несъмнен начин, че
подсъдимият е автор на престъплението, за което е обвинен, поради което го
призна за виновен, по така повдигнатото му обвинение.
ВИД И
РАЗМЕР НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:
За извършеното от подсъдимия
М.П.И. престъпление, законът предвижда наказание „лишаване от свобода” от три
до десет години, като съдът лишава виновния и от права по чл.37, ал.1, т.6
и 7 от НК, съответно може да постанови конфискация на част или на цялото
имущество.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и като се съобрази с двата основни принципа –
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК,
изхождайки от предвиденото за това престъпление наказание, степента на
обществена опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и с целите на наказанието залегнали в чл.36 и чл.
54, съобрази следното:
Както по-горе в
описаната фактическа обстановка бе посочено, от представеното свидетелство за
съдимост се установява, че подсъдимия И. е осъждан многократно, като
извършеното деяние от това лице обосновава квалификацията „опасен рецидив”, за
което законът предвижда наказание „лишаване от свобода” в горепосочения
диапазон, а поради факта, че прилагането института на условното осъждане в
случая е недопустимо, съответно наложеното наказание следва да бъде изтърпяно
ефективно, следва да бъде определен първоначален „строг” режим, съобразно действащата
към момента на приключване на делото редакция на ЗИНЗС, респективно да се
определи затворническо заведение от закрит тип, където лицето да изтърпи
наказанието си. Колкото до правата по чл.37, ал.1, т.6 и 7 от НК следва да се
отбележи, че подсъдимият не може да бъде лишен от права, които не притежава,
поради което такива санкции не следва да се налагат.
При
индивидуализацията на наказанието, съдът взе предвид наличието на отегчаващи
отговорността обстоятелства, като приема, че отегчаващи отговорността
обстоятелства са:
1.Наличието на невъзстановени
вреди от престъплението.
2.Лошите
характеристични данни на подсъдимия, с оглед наличието на множество осъждания
ИЗВЪН обхвата на престъпния състав, за който е обвинен. Видно от обширната
справка за осъждания на подсъдимото лице, същото е с трайно изградени престъпни
навици, а множеството наложени наказания явно не са успели да го превъзпитат,
което налага определяне на по-висока санкция. Следва да се отбележи, че същият
не за първи път се облагодетелства по престъпен начин, за което свидетелстват и
записаните осъждания в свидетелството му за съдимост за престъпления против
собствеността, които деяния са с изключително висока степен на обществена
опасност, а начина на извършването им е показателен за дързостта и личността на
дееца, чията обществена опасност настоящият състав намира за значително висока.
Смекчаващо
отговорността обстоятелство е възстановяването на по-голямата част от вредите от престъплението,
посредством връщането на автомобила.
Наличието на посочените отегчаващи
отговорността обстоя-телства, обосновава налагането на наказание НАД минималния
размер на предвиденото в закона. Колкото до констатираното смекчаващо
отговорността обстоятелство следва да се отбележи, че това възстановяване на
част от вредите не се дължи на волята на подсъдимия, а напротив, въпреки
стореното от него.
Предвид изложените съображения, съдът определи
на подсъдимия наказание ”лишаване от
свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, което да бъде изтърпяно при
първоначален „строг” режим, в затворническо заведение от закрит тип, съобразно
разпоредбите на чл.61, т.2 и чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, действащи към датата на
постановения съдебен акт. С така определеното по вид и размер наказание,
съдът намира, че ще се постигнат целите на наказанието и изтърпяването на
същото би превъзпитало и поправило дееца към спазването на законите и добрите
нрави, съответно би му въздействало предупредително и би му попречило да
извърши други престъпления, а не на последно място би въздействало възпитателно
и предупредително и спрямо останалите членове на обществото.
ОТНОСНО ПРИЕТИЯ ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ В НАКАЗАТЕЛНИЯ
ПРОЦЕС ГРАЖДАНСКИ ИСК:
В настоящото наказателно производство бе приет за съвместно разглеждане граждански
иск от пострадалата В., описан по-горе в изложението.
При съвкупната преценка на доказателствата, съдът прие, че е налице
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД – налице е деяние, вредоносен резултат и причинна
връзка между противоправното и виновно поведение на подсъдимия М.И. и
настъпилите вреди.
Предвид това, съдът го осъди да заплати на гражданския ищец Т.М.В., сумата в
размер на 598.00 лева, представляваща обезщетение за причинените с деянието
имуще-ствени вреди, които останали невъзстановени, въпреки връщането на
автомобила. Сумата представлява обща стойност на липсващите части на лек
автомобил „Форд Фиеста”,с рег. № СТ 8796 АТ, съгласно оценката на вещото лице,
като включва цената на 4 бр. джанти на обща стойност 60 лева, 4 бр. гуми на
обща стойност 260 лева, акумулатор на стойност 70 лева и всмукателен капак с
въздухо-проводи за всеки цилиндър отделно към всмукателния колектор на стойност
208 лева. Размерът на тези вреди се доказа от изрично изготвена в тази насока
оценителна експертиза, приета по делото, а Съдът кредитира с доверие
заключението на вещото лице, като професионално и безпристрастно.
Р А З Н О
С К И:
При този изход на
делото, на основание чл.189 от НПК, подсъдимият бе осъден да заплати направените
разноски по производството, от които сумата в размер на 115.00 лева за разноски
по досъдебното производство, която да се внесе по сметка на ОД на МВР –гр.Стара
Загора, както и сума в размер на 78.66 лева за направени в хода на досъдебното
производство разноски, които били реализирани при висящността на производството
пред РУ на МВР-Хасково, поради което подсъдимият бе осъден да заплати
съответната сума в полза на ОД на МВР-Хасково. Със съдебният акт И. бе осъден
да заплати и сумата от 243.94 лева за направени в съдебната фаза на процеса
разноски за изготвяне на почеркова експертиза и изслушване на двете вещи лица,
изготвили заключенията си в хода на ДП, която сума следва да се плати в полза
на бюджета на съдебната власт. Деецът бе осъден да заплати и държавна такса
върху уважената част от гражданския иск, като внесе такава в размер на 50.00 лева,
която сума да бъде преведена също по сметка на Районен съд– гр.Стара Загора.
По изрично искане на
частният обвинител и граждански ищец, подсъдимият бе осъден да заплати и сумата
от 400 лева в нейна полза, представляваща направени и доказани разноски за
платено адвокатско възнаграждение на повереника.
ПРИЧИНИ И
УСЛОВИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Ниско правно съзнание
на подсъдимия, незачитане на обществения ред и правото на собственост,
респективно стремежът на М.П.И. към
облагодетелстване по престъпен начин.
Водим от горните
мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: