РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. К., 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215320200326 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № ** от ** г. на Началник Група при РУ
„П.“- К. към ОД на МВР- П., на В. ИВ. СТ., ЕГН **********, от гр. П., ул.”Ш.
№. ет. ап. е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.2
т.1 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лв., за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП.
Недоволна от наказателното постановление е останала
жалбоподателката и го обжалва, като с жалбата моли съда да отмени същото
като неправилно, незаконосъобразно и немотивирано.
В с.з. жалбоподателката се представлява от адв. П., който поддържа
жалбата. Иска се отмяна на атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно. Оспорва се вмененото във вина на жалбоподателката
нарушение. Претендират се направените по делото разноски.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не
изпраща представител. Счита подадената жалба за неоснователна, а
обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно,
1
поради което се иска да бъде потвърдено. Прави се възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на свидетелите Л. като актосъставител, Б. като свидетел, доведен
по почин на жалбоподателя, както и приобщените по делото писмени
доказателства- наказателно постановление № ** от ** г., разписка за
връчването му, докладна записка, глоба с фиш серия Х, № * от 04.02.2021 г.,
писмо до жалбоподателя, възражение, АУАН серия АА, бл. № * от 02.03.2021
г., справка за собственост, справка за нарушител/водач, заповед №
*/11.02.2020 г., заповед № */14.05.2018 г., заповед № */19.07.2019 г., заповед
№ */31.12.2019 г., заповед № *1/31.12.2019 г., както и компактдиск от
охранителна камера и заключението на изготвената съдебно- техническа
експертиза, съдът намира за установено следното:
На 04.02.2021 г. св. Г.Л.- мл. полицейски инспектор при РУ- К.
изпълнявал служебните си задължения в гр. К., където на ул.“Г.К. № *
констатирал в 09,45 часа неправилно паркиран лек автомобил „Ситроен
Берлинго“ с рег. № РВ * в зоната на действие на пътен знак В27 „Забранени
престоят и паркирането“. Счел, че осъщественото от водача на автомобила
представлява нарушение на чл.6 от ЗДвП. Установил, че автомобилът е
собственост на В. ИВ. СТ.. Пристъпил към съставяне фиш, с което наложил
на осн. чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП, на собственика на автомобила С., глоба в
размер на 20 лв.
Срещу така съставения фиш постъпило възражение от В. С., поради
което и след извършена проверка същата била поканена за съставяне на
АУАН.
На 02.03.2021 г. в присъствие на В.С., бил съставен процесният АУАН,
с който било прието, че същата е осъществила нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП,
2
тъй като на 04.02.2021 г., около 09,45 часа, в гр. К., ул. „Г.К. №. неправилно
паркирала лек автомобил „Ситроен“ с рег. № РВ *. С паркирането нарушила
знак В27 в зоната на действието му. С. не била съгласна със съставен фиш №
*/04.02.2021 г.
Така съставения АУАН бил подписан от жалбоподателката, която
вписала, че не е съгласна с него.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното
наказателно постановление, с което при идентични с акта обстоятелства по
нарушението, дата и място на извършването му, правна квалификация и
индивидуализация на нарушителя, на жалбоподателката било наложено
административно наказание на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП- глоба в
размер на 20 лв., за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено на 30.05.2021 г., а жалбата
срещу него депозирана на 04.06.2021 г.
Според заключението на изготвената и приета без възражения от
страните по делото съдебно- техническа експертиза на представения по
делото компактдиск от охранителна камера се установява, че видеозаписите,
налични в предоставения за изследване оптичен носител били цифров
презапис от оригинален файл на записан върху твърдия диск на
видеоохранителна система видеозапис. В рамките на записаните интервали от
време имало копиран таймкод и наименование на камера, като времевите
интервали на записите, възпроизведени от плейъра, протичали
последователно и логично, не се прекъсвали. Върху видеофайловете не били
установени следи от манипулация/намеса при записаната информация.
Визуализирано били отделни файлове с оглед визуализиране на
съдържанието, представени хронологично в обстоятелствената част на
протокола от експертизата. Поддържайки заключението си вещото лице е
заявило, че не е изследвало записващото устройство, поради което и не може
да даде заключение, дали същото е било настроено според астрономическото
време и час не може да се произнесе. Датата и изписването като хронология
били вид техническа настройка на самото техническо устройство, от
техническото лице което настройва параметрите. Т.е. лицето, което настройва
камерата могло да зададе датата и часа. Заявило е, че няма необходимите
знания и умения да борави с камери. Изследвало е само записа върху
3
оптичния носител.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът кредитира
като последователни, безпротиворечиви помежду си и изцяло относими към
предмета на доказване по делото.
Като въззивна инстанция, съдът провери изцяло обжалваното
наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
като намира, че актът за установяване на административно нарушение
съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а наказателното
постановление- тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона
форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната
компетентност. Дадено е ясно, точно, обстойно и коректно описание на
нарушението и на обстоятелствата около неговото извършване, налице е
посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, правната
квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера на
наложената глоба. Индивидуализиран е нарушителят.
Разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП въвежда задължение за участниците в
движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка. Не се спори по делото, че в участъка от пътя, находящ се в гр. К.,
ул. „Г.К. до № * и в двете посоки на движение важи забраната за спиране и
паркиране, въведена с пътен знак В27.
Спори се относно местонахождението на процесния лек автомобил в
зоната на действие на посочения пътен знак в гр. К. на 04.02.2021 г. около
09,45 часа. В тази връзка се ползва от страна на жалбоподателя информацията
върху цифровия носител, като се твърди, че в инкриминираните ден и час
процесният автомобил се е намирал в гр. П.. Съгласно заключението на
вещото лице, изготвило съдебно- техническата експертиза, не е изследвано
записващото устройство, като е имало възможност техническо лице да
настрои деня и часа. Т.е. по делото се явява неустановена автентичността на
деня и часа, изписан върху кадрите от цифровия носител. В този смисъл
недоказано се явява твърдението, че на датата и часа, посочен в АУАН и
атакуваното наказателно постановление жалбоподателката и процесното
МПС са се намирали в гр. П.. Що се отнася до МПС, което фигурира в
4
свалените кадри, то същото не се индивидуализира с четим регистрационен
номер.
От друга страна, дори и да се приеме, че жалбоподателката на
04.02.2021 г. се е намирала в гр. П., съгласно показанията на св. Б., не се
установява процесното МПС да е било там. Жалбоподателката като
собственик на процесното МПС не е посочила друго лице, което да го е
управлявало в процесната дата и час.
Налице са показанията на актосъставителя, който макар и предвид
дългия изминал период от време от констатиране на нарушението и
множеството други идентични случаи изрично заявява, че няма практика да
съставя фишове по отношение на автомобили, които не са се намирали на
мястото на нарушението.
Доколкото съставеният АУАН се явява редовен от процесуална страна,
то съгласно чл.189 ал.2 от НПК, същият се ползва с доказателствена сила
относно изложените в него фактически констатации. Събраните по делото
доказателства не оборват изложените констатации в акта, а същите се явяват
и потвърдени от показанията на актосъставителя. Ето защо, съдът намира за
доказано да е извършено нарушението на чл.6 т.1 от ЗДвП.
Доколкото по делото не са установени данни за лицето, водач на
процесното МПС на инкриминираната дата, то на осн. чл.188 ал.1 от ЗДвП,
според която разпоредба „Собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство“, правилно е ангажирана административно- наказателната
отговорност на жалбоподателката като собственик на МПС.
Приложена е и съответната на нарушението санкционна норма на чл.183
ал.2 т.1 от ЗДвП, предвиждаща фиксиран размер на глобата в размер на 20
лева.
По изложените по- горе мотиви съдът намира атакуваното наказателно
постановление за законосъобраазно, правилно и обосновано, поради което
следва да бъде потвърдено.
С оглед резултата от делото не следва да бъде уважавано искането на
5
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ** от ** г. на
Началник Група при РУ „П.“- К. към ОД на МВР- П., с което на В. ИВ. СТ.,
ЕГН **********, от гр. П., ул.”Ш. №. ет. ап. е наложено административно
наказание на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лв., за
нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-
дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. П..
К.Б.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6