Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 06.06.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на девети
април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ
БОРЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Капка
Лозева, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 1333 по
описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 494096 от 25.09.2018 г., постановено по
гр. д. № 56431/2016 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 46-ти състав, частично са уважени предявените от
Е.К.В. срещу Прокуратура на Р.Б.и Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/
кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ за заплащане от ответниците
солидарно на сумата в размер от
2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от незаконно обвинение за извършено престъпление по 290, ал. 1 НК в
хода на досъдебно производство № 15292/2011 г., пр. пр. № 5798/2011 г. по описа
на СРП, за което е постановена оправдателна присъда от 19.06.2015 г. по нохд №
12685/2013 г. по описа на СРС, НО, 111-ти състав, потвърдена с решение № 1250
от 10.11.2016 г. по внохд № 3497/2016 г. по описа на СГС, НО, 10-ти въззивен
състав, ведно със законната лихва от 07.10.2016 г. – датата на подаване на
исковата молба, до окончателното изплащане на обезщетението, като за разликата
над сумата от 2 000 лв. до пълния предявен размер от 5 000 лв. искът
е отхвърлен, както и е уважен искът на ищцата за присъждане на сумата в размер
на 1 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени от незаконно обвинение за извършено престъпление по 290, ал. 1 НК в
хода на досъдебно производство № 15292/2011 г., пр. пр. № 5798/2011 г. по описа
на СРП, за което е постановена оправдателна присъда от 19.06.2015 г. по нохд №
12685/2013 г. по описа на СРС, НО, 111-ти състав, потвърдена с решение № 1250
от 10.11.2016 г. по внохд № 3497/2016 г. по описа на СГС, НО, 10-ти въззивен
състав, ведно със законната лихва от 07.10.2016 г. – датата на подаване на
исковата молба, до окончателното изплащане на обезщетението. Съразмерно на
уважената част от исковете съдът е осъдил ответниците да заплатят на ищцата
разноски в размер на 440 лв., както и да заплатят по сметка на СРС направените
по делото бюджетни разноски за възнаграждение за вещо лице, възлизащи в размер на
211,14 лв. Съразмерно на отхвърлената част от исковете ищцата е осъдена да
заплати на СДВР разноски в размер на 75 лв.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила
въззивна жалба от П.на Република България, в която се правят оплаквания,
че обжалваното решение е недопустимо, евентуално неправилно, в частта
относно присъдената лихва за забава върху обезщетенията за имуществени и неимуществени
вреди, считано за периода от датата на подаване на исковата молба–07.10.2016г. до
10.11.2016г. Жалбоподателят посочва, че първоинстанционният съд е бил сезиран
с исковата молба преди влизане в сила на
присъдата, с която ищцата е оправдана по повдигнатото ѝ обвинение. Позовава
се на обстоятелството, че при незаконни актове на правозащитните органи началният
момент на забавата, с чието настъпване се свързва дължимостта на законната лихва,
съвпада с влизане в сила на оправдателната присъда, което в случая е станало на
10.11.2016 г. Жалбоподателят счита, че като е присъдил законна лихва за забава
за период, предхождащ влизането в сила на оправдателната присъда,
първоинстанционният съд е постановил недопустимо, евентуално неправилно в
съответната част решение. Моли решението да бъде обезсилено, евентуално
отменено в частта, с която върху обезщетенията за имуществени и неимуществени
вреди, в полза на ищцата е присъдена законна лихва за забава за периода от
датата на подаване на исковата молба – 07.10.2016 г., до влизане в сила на
присъдата, с която ищцата е оправдана по повдигнатото ѝ обвинение – 10.11.2016
г.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила
и въззивна жалба от Столична дирекция на вътрешните работи, в която се
правят оплквания, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че СДВР е
материално легитимирана да отговаря наред с П.на Р.Б.за вредите, причинени на
ищцата в резултат на неоснователно повдигнатото ѝ обвинение в извършване
на престъпление по чл. 290, ал. 1 НК. Позовава се на обстоятелството, че
разследването е проведено изцяло под ръководството и надзора на прокурора, с
оглед на което СДВР не следва да носи отговорност за вредите от неоснователното
обвинение. В подкрепа на доводите си СДВР сочи, че писмените указания на
прокурора са задължителни за разследващите органи и не подлежат на възражения.
Изложени са съображения, че в първоинстанционното решение липсват обективни
доводи досежно основанието, на което следва да бъде ангажирана солидарната
отговорност на СДВР съвместно с тази на П.на Република България. Наред с
изложените в жалбата съображения срещу ангажирането на отговорността на СДВР,
жалбоподателят възразява срещу размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, като намира същия за необосновано завишен.
В законоустановения срок за отговор на въззивните
жалби такъв е постъпил от Е.К.В.. Въззивната жалба на П.на Р.Б.въззиваемата
страна намира за основателна, като се съгласява с изложение в нея съображения,
че обжалваното решение е неправилно в частта, с която искането на ищцата за
присъждане на законна лихва за забава върху присъдените в тежест на П.обезщетения
за имуществени и неимуществени вреди е уважено за периода от подаване на
исковата молба до влизане в сила оправдателната присъда. Наред с това излага
подробни съображения срещу основателността на въззивната жалба, подадена от
СДВР. Посочва, че макар и да действат под ръководството и надзора на прокурора,
разследващите органи разполагат с висока степен на независимост в досъдебното
производство, като вземат решенията си по вътрешно убеждение, ръководейки се от
закона. Предивд обстоятелството, че разследването в досъдебното производство е
проведено от разследващите органи при СДВР и доколкото Е.К.В. е привлечена като
обвиняема с постановление, издадено от разследващ полицай при 04 РУ „Полиция“ –
СДВР, въззиваемата страна намира за обосновани изводите на първоинстанционния
съд относно материалната легитимация на СДВР да отговяря по предявените срещу
нея искове. Моли жалбата на СДВР да бъде оставена без уважение, а обжалваното
решение – потвърдено в съответната част. Претендира направените пред въззивната
инстанция разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в
рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие
с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира въззивните жалби за основателни.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни
констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания,
съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия
и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.
За да постанови обжалваното решение,
първоинстанционния съд е приел, че ищцата е била привлечена като обвиняема за
престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК в хода на досъдебно производство №
15292/2011 г., пр. пр. № 5798/2011 г. по описа на СРП, за което е постановена
оправдателна присъда от 19.06.2015 г. по нохд № 12685/2013 г. по описа на СРС,
НО, 111-ти състав, потвърдена с решение № 1250 от 10.11.2016 г. по внохд №
3497/2016 г. по описа на СГС, НО, 10-ти въззивен състав, като вследствие на
воденото срещу подсъдимата наказателно производство, тя е претърпяла неимуществени
вреди, с оглед на което е осъдил солидарно П.на Р.Б.и Столична дирекция на
вътрешните работи да ѝ заплатят обезщетение в размер на сумата от 2 000лв.,
отхвърляйки иска за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер
от 5 000лв. Съдът е приел, че ищецът е претърпял и имуществени
вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в наказателното производство в размер на 1 000лв., за която
сума е осъдил П.на Р.Б.и Столична дирекция на вътрешните работи. Ведно с
присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди съдът е присъдил в
полза на ищцата и законна лихва върху тях за периода от датата на подаване на
исковата молба – 07.10.2016 г. – до окончателното им изплащане. Отговорността
на втория ответник първоинстанционният съд е обосновал като е приел, че макар и
да действат под ръководството и надзора на прокурора, при разследването на
престъпления разследващите органи са независими и вземат решенията си по
вътрешно убеждение, ръководейки се от закона. Прието е, че независимо от
обстоятелството, че докладват дейността си на прокуратурата, разследващите
органи извършват всички действия по разследването, необходими за разкриване на
обективната истина, извършват всички действия по предявяване на обвинението и
само когато са допуснали съществени процесуални нарушения ги отстраняват по
указания на прокурора, като при условията на чл. 219, ал. 2 НПК разследващите
органи раполагат с възможността да извършат привличане на обвиняем със
съставяне на протокола за първото действие по разследването срещу съответното лице.
Изложените положения относно правомощията на разследващите полицаи ги
определяло като правозащитни органи по смисъла на чл. 2 от ЗОДОВ, като за
вредите, произтичащи от техните действия във връзка с незаконно обвинение
следвало да отговаря МВР, с което същите се намирали в служебни правоотношения.
По този начин в обжалваното решение е обоснована отговорността на СДВР за
причинените на ищцата имуществени и неимуществени вреди, предвид влязлата в
сила по отношение на нея оправдателна присъда.
По отношение на оплакването, касаещо отговорността
на втория ответник – СДВР – следва да бъде отбелязано, че в исковата молба са
изложени твърдения, че през 2011 г. срещу ищцата е било образувано досъдебно
производство, в рамките на което през същата година ѝ е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, по което е била
изцяло оправдана. Съображенията на ищцата да насочи претенцията си за причинените
ѝ в резултат на повдигнатото срещу нея наказателно обвинение вреди, освен
срещу П.на Република България, още и срещу СДВР, като се иска солидарно
осъждане се обосновават от нея с обстоятелството, че осъществяването на
наказателната репресия в хода на досъдебното производство съставлява неразривно
свързан комплекс от действия и актове на органите на досъдебното производство,
като и конкретно се твърди, че дознателката, осъществявала разследването сляпо
изпълнявала разпорежданията, като образувала досъдебното производство, не
събрала оневиняващи доказателства и изготвила заключително постановление с
мнение за предаване на съд без да са налице предпоставки за това.
Възраженията на СДВР, че производството срещу дирекцията
е недопустимо, съдът намира за неоснователни. В случая в исковата молба се
твърди, че на ищцата са причинени вреди, настъпили в резултат на незаконни
действия на разследващите органи, извършени в рамките на досъдебното
производство. Тези твърдения на ищцата обосновават пасивната процесуалноправна
легитимация на СДВР да отговаря по предявените срещу дирекцията искове в
качеството ѝ на юридическо лице, в чиято структура е разледващият
полицейски орган, извършил действията по разследването и предявил обвинението.
Предвид изложеното исковете, предявени срещу СДВР, както и постановеното по
тези искове първоинстанционно решение, се явяват допустими, като въпросите за
наличието на елементите от фактическия сътав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ по
отношение на този ответник и предпоставките за солидарното му осъждане, наред с
П.на Република България, се явяат такива по съществото на спора.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано. За ангажиране отговорността на държавата по
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е достатъчно по отношение на ищеца да е повдигнато
обвинение за извършването на престъпление, за което впоследствие е признат за
невиновен и оправдан с влязла в сила присъда. С влизане в сила на оправдателната
присъда обвинението се квалифицира като незаконно, независимо дали отделните
действия по разследването са извършени в съответствие със закона и с правомощията на разследващия орган.
П.на Р.Б.упражнява надзор върху дейността на
разследващие органи в досъдебното производство и е органът, компетентен да
повдига и поддържа обвинение за извършването на престъпления от общ характер. В
същото време няма пречка по иска за обезщетение за вреди да отговарят
разследващите органи, от чиито действия, в това число актове, постановявани от
тези органи, са причинени вредите, стига да са налице елементите от състава на
приложимата правна норма – в случая чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. За да бъде ангажирана
отговорността на СДВР в случая е необходимо освен да са налице твърдените обстоятелства в
исковата молба, конкретно по отношение на служителя на СДВР, както и да е налице причинна връзка между
актове или действия на служители на дирекцията и подлежащите на обезщетяване
вреди, причинени на ищцата в резултат на незаконното обвинение.
В конкретния случай от приложеното по делото
досъдебно производство № 15292/2011 г., пр. пр. № 5798/2011 г. по описа на СРП,
се установява, че същото е образувано с постановление от 09.09.2011 г. на младши
прокурор И.П.при СРП, а не както се твърди в исковата молба от дознател при
СДВР. От друга страна се установява, че постановлението от 25.11.2011 г. за
привличане на обвиняем на старши разследващ полицай Г. Ц.при 04 РУ „Полиция“ –
СДВР е изготвено на основание чл. 219, ал. 1 НПК – след доклад на прокурора. Също
така по досъдебното производство са приложени две заключителни постановления от
09.02.2012год. и от 03.07.2013год. от разследващия полицай, които и да не са
задължителни за прокурора са с дадено
мотивирано становище за прекратяване на наказателното производство срещу
ищцата поради това, че деянието се явява несъставомерно, както от обективна,
така и от субективна страна. Също така не се установява при разследването от разследващия полицай ищцата да е заявявала
медицински причини и в тази връзка да е
направила искане или да е било необходимо с оглед на материалите по дознанието
назначаване на медицинска експертиза във връзка със зрението на ищцата и което
е допусната в последствие в съдебното производство. Предвид което и с оглед
изричната норма на чл. 54, ал. 4 от ЗМВР (отм.), предвиждаща писмените указания
на прокурора да бъдат задължителни за разследващите органи в лицето на
служителите на МВР на длъжност разследващ полицай, то и съдът намира, че
отговорността на СДВР не следва да бъде ангажирана, тъй като привличането, а и
цялостното разследване, е извършено под надзора на прокурора, който е длъжен да
следи за законосъобразното развитие на наказателното производство и именно негова
следва да бъде отговорността, в случай, че в резултат на евентуални пропуски
във воденото досъдебно производство са произтекли вреди за ищцата в качеството
ѝ на обвиняема, респективно подсъдима, още повече, че в случая мнението
на разследващия полицай обективирано в две заключителни постановления е за прекратяване на наказателно производство поради това, че деянието, се
явява несъставомерно, но и в двата случая прокурор от СРП е внесъл обвинителен
акт срещу ищцата в съда от 05.03.2012 год.
и от 09.07.2013год., както и е подаден протест от 23.06.2015год. срещу
оправдателната присъда.
По отношение на въззивната жалба на П.и оплакването,
касаещо периода, за който върху присъдените в тежест на П.на Р.Б.обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди, е присъдена законна лихва за забава следва
да се има в предвид следното:
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС при незаконни актове на
правозащитни органи началният момент на забавата, съответно на дължимостта на
законната лихва върху сумата на обезщетението, е датата на влизане в сила на
оправдателната присъда за извършено престъпление. Правилно в
обжалваното решение е прието, че присъдата, с която Е.К.В. е оправдана по
повдигнатото ѝ обвинение в извършването на престъпление по чл. 290, ал. 1 НК е влязла в сила на 10.11.2016 г. Неправилно обаче първоинстанционният съд не
е съобразил обстоятелството, че началната дата, от която ищцата претендира
присъждането на законна лихва за забава върху присъдените ѝ обезщетения
за имуществени и неимуществени вреди предхожда тази на влизане в сила на
оправдателната присъда. Предвид на това, че П.на Р.Б.е изпаднала в забава по
отношение на дължимите на ищцата обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди едва на 10.11.2016 г., заявеното в исковата молба искане за присъждане на
законна лихва за забава за периода от датата на подаване на исковата молба –
07.10.2016 г., до влизане в сила на оправдателната присъда – 10.11.2016 г., се
явява неоснователно.
При несъвпадане изводите на въззивния съд с тези на
първоинстанционния, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с
която СДВР е осъдено, солидарно с Прокуратура на Република България, да заплати
на Е.К.В. по предявените искове с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ сумата в размер на 2 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от
1000лв.-обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконно обвинение за
извършено престъпление по 290, ал. 1 НК в хода на досъдебно производство №
15292/2011 г., пр. пр. № 5798/2011 г. по описа на СРП, за което е постановена
оправдателна присъда от 19.06.2015 г. по нохд № 12685/2013 г. по описа на СРС,
НО, 111-ти състав, потвърдена с решение № 1250 от 10.11.2016 г. по внохд №
3497/2016 г. по описа на СГС, НО, 10-ти въззивен състав, ведно със законната
лихва от 07.10.2016 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното
изплащане на обезщетението, както и следва да бъде отменено и в частта, в която
Прокуратура на Р.Б.е осъдена да заплати на Е.К.В. законна лихва за забава,
върху присъдените обезщетения, за периода считано от 07.10.2016 г. до
10.11.2016 г., като в тези части предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора и основателността на
въззивните жалби разноски се следват единствено в полза на въззивниците. СДВР
претендира разноски за юрисконсулт, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в
размер на 100 лв. От страна на П.на Р.Б.не е направено искане за разноски, с
оглед на което такива не следва да ѝ бъдат присъждани. С оглед крайния
извод за неоснователност на исковете, предявени по отношение на СДВР,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, в която
дирекцията е осъдена да заплати на ищцата разноски за производството пред СРС в
размер на 440 лв., както и да заплати на СРС направените по делото бюджетни
разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 211,14 лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 494096 от 25.09.2018г. на Софийски
районен съд, I ГО, 46-ти състав, постановено по гр. д. № 56431/2016 г., в
частта, с която е осъдена солидарно СДВР да заплати на Е.К.В. по предявените искове с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ сума в размер на 2 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сума в размер на 1 000 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконно обвинение за извършено
престъпление по 290, ал. 1 НК в хода на досъдебно производство № 15292/2011 г.,
пр. пр. № 5798/2011 г. по описа на СРП, за което е постановена оправдателна
присъда от 19.06.2015 г. по нохд № 12685/2013 г. по описа на СРС, НО, 111-ти
състав, потвърдена с решение № 1250 от 10.11.2016 г. по внохд № 3497/2016 г. по
описа на СГС, НО, 10-ти въззивен състав, ведно със законната лихва от
07.10.2016 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното
изплащане на обезщетението, както и в частта, с която Прокуратура на Р.Б.е осъдена да заплати на Е.К.В.
законна лихва за забава, върху присъдените обезщетения, за периода считано от
07.10.2016 г. до 10.11.2016 г., както и в частта, с която СДВР е осъдена да заплати на Е.К.В. сумата от
440 лв., представляваща разноски за производството пред СРС и по сметка на СРС
сума от 211,14 лв.-за вещо лице, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо
от ЗОДОВ на Е.К.В., ЕГН ********** срещу СДВР да заплати солидарно сумата от 2 000 лв., обезщетение за
неимуществени вреди и сумата от 1000лв- обезщетение за имуществени вреди, ведно
със законна лихва за забава, считано от 07.10.2016 г. до окончателното ѝ
изплащане, причинени от незаконно обвинение за извършено престъпление по 290,
ал. 1 НК в хода на досъдебно производство № 15292/2011 г., пр. пр. № 5798/2011
г. по описа на СРП, за което е постановена оправдателна присъда от 19.06.2015
г. по нохд № 12685/2013 г. по описа на СРС, НО, 111-ти състав, потвърдена с
решение № 1250 от 10.11.2016 г. по внохд № 3497/2016 г. по описа на СГС, НО,
10-ти въззивен състав.
ОТХВЪРЛЯ искането на Е.К.В., ЕГН ********** срещу П.на Р.Б.за
присъждането на законна лихва за забава върху главниците- обезщетение за неимуществени
вреди от 2000лв. и обезщетение за имуществени вреди от 1000лв. за периода от 07.10.2016 г. до 10.11.2016 г.
Решението в останалата част, с
която е осъдена П.на РБ да заплати на Е.К.В.
сумата от 2000лв.-обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1000лв.
обезщетение за имуществени вреди, ведно
със законна лихва за забава върху
главниците от 10.11.2016год. до
окончателното им заплащане, разноски от 440лв., сумата от 211,14лв. по сметка на СРС, разноски
в полза на СДВР от 75лв. както и в
отхвърлителната част не е обжалвано и е
влязло в сила.
ОСЪЖДА Е.К.В., ЕГН **********, с адрес: с. Световрачене,
Столична община, да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 100лв. – юрисконсултско възнаграждение за
въззивна инстанция.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2