Р Е Ш Е Н И Е
№………/24.02.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в съдебно заседание при
закрити врата на осми февруари две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при
секретар М.П.,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1497
по
описа на ВОС за 2016 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.625 вр. чл. 608 ТЗ,
инициирано по молба на НАП за
откриване на производство по несъстоятелност на „ДИМЯТ“ АД, гр.Варна, гр.Варна.
Молителят насочва претенцията си срещу
ответника като капиталово търговско дружество. Легитимацията на молителя
произтича от твърденията за наличие на изискуеми публичноправни задължения към
държавата /чл. 625 ТЗ/, а ответникът е
търговец със седалище в района на сезирания съд.
Молбата е основавана на твърдения за
неплатежоспособност на ответника, като се сочи, че не е в състояние да изпълни
изискуеми публичноправни задължения към държавата. Твърди се, че НАП е кредитор
на „ДИМЯТ“ АД, гр.Варна за сума в общ
размер на 313 696.70 лева, формирана от сбора на изискуеми публични
държавни вземания на основание влязъл в сила ревизионен акт №
0303811/31.10.2006 год. на ТД – Варна. Твърди се още, че длъжникът е изпаднал в
неплатежоспособност поради неизплащане на изискуеми публичноправни задължения
към държавата, поради което се претендира обявяване неплатежоспособността на
длъжника, откриване на производство по несъстоятелност, определяне на началната
дата на неплатежоспособността, допускане на обезпечение чрез налагане на
запор отриване на производство по
несъстоятелност и обявяване неплатежоспособността, допускане на обезпечение
чрез налагане на запор на цялото движимо имущество и на сметките на длъжника и
възбрана на собствените му недвижими имоти, обявяване дружеството в
несъстоятелност и постановяване прекратяване на дейността му, както и спиране
на производството по несъстоятелност.
В срока
по чл.131 ГПК,
ответникът „ДИМЯТ“ АД, гр.Варна не е
депозирал писмен отговор.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на
страните, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За да бъде открито
производство по несъстоятелност следва да са налице всички материалноправни
предпоставки от установения в разпоредбите на чл.608, чл.625 и 631, фактически
състав, а именно: молбата да е подадена до компетентния съд от легитимирано съгласно чл.625 ТЗ лице,
молителят да не в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването й или
публичноправно задължение към Държавата или общините, свързано с
търговската му дейност или задължение по
частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност
съгласно чл.608 ТЗ; затрудненията на длъжника да не са временни, а да имат траен и необратим характер и да представляват
обективно състояние на търговеца и той да не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за
интересите на кредиторите, които хипотези законът дава алтернативно.
Молителят НАП обосновава сезиралата съда
молба с твърдението Държавата да е кредитор на длъжника „ДИМЯТ“ АД, гр.Варна с
изискуеми публични държавни вземания, поради което същата е и сред правоимащите
по чл.625 ТЗ да инициират производство по несъстоятелност.
Съгласно
чл.608, ал. 1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо и установено по основание във фазата по разглеждане на
молбата за откриване на производство по несъстоятелност, парично задължение,
породено или отнасящо се до търговска сделка или публичноправно задължение към
Държавата или общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по
частно държавно вземане. Или, първият признак на неплатежоспособността, отнесен
към настоящото производство, е наличие на качеството на търговец на длъжника,
което в конкретния случай безспорно е налице по аргумент от чл.1, ал.2, т.1 от ТЗ.
Твърдяното от
молителя състояние на неплатежоспособност на ответника – търговец като
материалноправна предпоставка по смисъла на чл. 608, ал.1 от ТЗ за откриване на
производство по несъстоятелност, се претендира като произтичащо от наличието на неплатени изискуеми публични
държавни вземания в общ размер 313 696.70
лева, за което представят
като доказателства ревизионен акт № 0303811/31.10.2006 год. на ТД –
Варна. От същия се установява,
че посочената сума е формирана от сбора на начислени за периода 01.01.2004-31.12.2005 год.
на дружеството – ответник корпоративен данък, данък по чл.38 ЗОДФЛ, данък по
чл.35, 36 и 36 от ЗКПО и ДДС. Ревизионният акт е връчен при условията на 03.11.2006
год. на пълномощник на дружеството чл.32 ДОПК и няма данни да са е обжалван, което е достатъчно да формира
положителния извод на съда, че в полза на Държавата съществува изискуемо и установено по
основание във фазата по разглеждане на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност публично
държавно вземане.
Нормата на
чл.608, ал.2 ТЗ /изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г./,
приложима към датата на настоящото
произнасяне, установява презумцията, че търговецът не е в състояние да изпълни
изискуемо задължение по ал. 1, ако преди подаване на молбата за откриване на
производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския
регистър годишните си финансови отчети за последните три години. От извършената
служебна справка по партидата на търговеца във водения при АВп търговски
регистър се установява положителното проявление на установените в цитираната
разпоредба факти, тъй като последният обявен ГФО е този за 2008 год. При липса
на проведено доказване за противното, съдът следва да прецени дали неизпълнението
на изискуемото задължение е поради състоянието на неплатежоспособност на
дружеството – молител.
Съобразно презумпцията на чл.
608, ал.3 от ТЗ /изм. – ДВ, бр. 105 от 2016
год./, неплатежоспособността се предполага, когато
длъжникът е спрял плащанията, като съгласно изр. второ на цитираната норма спиране на
плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на
определени кредитори. Въведена е т.нар. „оборима презумция“, като се акцентира
не само върху конкретното правоотношение и произтичащите от него права и
задължения, но и върху състоянието на търговеца - дали същият може да плати
изцяло или частично само вземанията на отделни кредитори, като от значение е
преди всичко релацията задължение - имущество и връзката му с останалите
търговски и публичноправни или частни държавни задължения на длъжника.
Релевантен е обективният факт на неплатежоспособността, която представлява
състояние на невъзможност да се посрещат задълженията.
В
алинея 4-та на чл.608 от ТЗ /нова – ДВ, бр. 105 от 2016 год./
е въведена и презумция за неплатежоспособност, ако по изпълнително
производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал
молба по чл.625, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в
рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за
доброволно изпълнение.
Презумптивните
предпоставки, съдържащи се в нормата на чл.608 ал.3 и 4 ГПК, подлежат на
доказване от молителя, при наличието на които съдът е длъжен да се произнесе по основния
факт, а именно изпадането на длъжника в състояние на неплатежоспособност. Този,
който се позовава на презумпцията, трябва да докаже условията за приложението
й, като при оборимата презумпция чак след това в тежест на ответника е да ги
обори.
Ето
защо, за преценка дали търговецът е в състояние или не да изпълни своето
конкретно задължение, произтичащо от търговската сделка, поради състоянието си
на неплатежоспособност съдът задължително изследва на икономическото състояние
на длъжника. За установяването на това състояние по делото са ползвани
специалните познания на вещо лице – счетоводител чрез приобщаване към
доказателствения материал по делото на изготвената от него ССЕ.
Показатели,
носещи най-висока степен на информация за финансово-икономическото състояние на
дадено предприятие, са рентабилността, ликвидността и неговата
платежоспособност, доколкото те са в тясна връзка и са непосредствен резултат
от финансовата структура и структурата на активите в дружеството.
От заключението на вещото лице по ССЕ,
допусната по искане на кредитора, но и съгласно правомощията на съда по чл.621а
ал.1 т.2 ТЗ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните се установява, че за целия проверяван период 2011-
2016 г. последният съставен ГФО е за 2011 год., но същият не е
одобрен за публикуване. Сочи се от вещото лице, че липсва друга относима
счетоводна документация за анализ. Същевременно, от изготвения ГФО за 2011 год.
се установява, че преобладаваща част в пасивите на дружеството са били
задълженията му, които са посочени като такива с краткосрочен характер. На
страната на активите, излага се от вещото лице, че преобладаващ дял имат
дълготрайните материални активи. При така наличните данни, коефициентите за
ликвидност за нулеви стойности, а тези за автономност и задлъжнялост –
отрицателни величини. По неодобрения за публикуване отчет търговските
задължения на дружеството възлизат на 3 109 000 лева - главница, по които
няма данни за има плащания, а публичните такива са в размер на
4 507 437.56 лв. Няма данни и за извършени плащания по ревизионния
акт. Излага се също така, че финансовите 2008 – 2011 год. дружеството е
завършило с отрицателен финансов резултат /загуба/, като с реализираните през
всеки от анализираните периоди дружеството е било в невъзможност да погасява
натрупаните задължения към кредитори. Установено е още от експертизата, че на
най-рано възникналото неудовлетворено вземане на известен кредитор е по справка
на НАП от 15.01.2001 год.
С оглед на изложеното,
при установеност на значителни по размер задължения и активи, чиято наличност
не се установява и няма данни за евентуалната им стойност, се налага извода, че
ответното дружество е неплатежоспособно.
Изводът
на съда, че длъжникът не е изпълнил парично задължение по търговска сделка
поради състоянието си на неплатежоспособност /чл.608, ал.1 ТЗ/ изисква
изследване дали неизплащането на задълженията се дължи на временни затруднения
или дали ответникът разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, които предпоставки
чл.631 ТЗ дава като алтернативни.
По
отношение на първата предвидена в нормата на чл.631 ТЗ алтернативна
предпоставка съдът съобразява извода на вещото лице по първоначалната ССЕ, че
предвид липсата на собствени приходи от търговска дейност ответното дружество
има трайни финансови затруднения. Че затрудненията на дружеството не са
временни е видно и от останалите данни по ССЕ. Предприятието отчита счетоводна
загуба за целия период. Липсват каквито и да са данни, характеризиращи
дружеството като работещо такова и които съдът да
отнесе към размера на изискуемите задължения на търговеца в контекста на
материалноправни предпоставки на неплатежоспособността. Липсват данни да
търговска дейност или оперативна такава, като отграничена от пряката търговска
дейност на дружеството. А наличието на временни затруднения на длъжника
е обективно състояние, свързано с очаквани приходи от стопанска дейност,
събиране на вземания или привличане на инвестиции, което състояние не е налице.
Съдът
намира за неналична и втората предвидена в чл.631 ТЗ предпоставка. Съобразно доктрината и трайната
съдебна практика /така, решение №72
по гр.дело №953/95 г. на ВКС, решение № 795/04.04.06 г. по т.дело № 489/05 г.
на ВКС, І ТО , решение № 98810.03.08 г. по т.дело № 647/07 г. на ВКС, І ТО/ при
преценката досежно размера на
имуществото на длъжника и неговата стойност не следва да се вземат под
внимание дълготрайните материални активи, с които длъжникът разполага. Това е
така, защото евентуалната разпродажба на същите за удовлетворяване на текущи
задължения, независимо от степента им на ликвидност, би осуетила или затруднила
бъдещата му търговска дейност и би довела на практика до нейното
преустановяване. Тяхната разпродажба също така на практика съставлява ликвидационен способ за
осребряване на имущество и осигуряване на парични средства, с което се постига
ефекта на всяко едно производство по несъстоятелност във фазата по осребряване
на имуществото. Затова при преценката на финансовото състояние на длъжника
следва да се имат предвид само притежаваните от него краткотрайните такива. А
както съдът коментира по-горе същите не са недостатъчни за покриване на
задълженията на ответника. В допълнение следва да се посочи, че дори към
настоящия момент активите на дружеството да превишават задълженията му към
всички кредитори, това обстоятелство би означавало единствено, че длъжникът не
е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал.1 от ТЗ. Това е така, защото простото
превишаване на активите спрямо пасивите, отразени по счетоводен баланс не е
критерий за установяване на качеството "платежоспособност".
Поради
изложеното и тъй като е налице хипотезата на чл. 608, ал.1 и ал.2 ТЗ, съдът
приема за доказана неплатежоспособността на „ДИМЯТ“ АД, което налага
постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност като
се определи началната дата на неплатежоспособността.
Съгласно
трайно установената съдебна практика, включително и задължителна такава по
смисъла на т.2 от ТР 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК /решение № 115/25.06.2010г. на ВКС по т.д. № 169/2010г., ТК, ІІ т.о./, началната
дата на неплатежоспособността е датата на най-ранното непогасено задължение на
длъжника, към която са налице всички признаци на неплатежоспособността по
смисъла на чл.608 ТЗ, т.е.
според обективното си финансово състояние, преценено с оглед коефициентите за
ликвидност и финансова автономност, длъжникът да е изпаднал в невъзможност да
изпълнява паричните си задължения. Посоченият негативен фактически състав, в своята съвкупност следва да е
изразен като трайно, обективно и необратимо състояние на търговеца. При
определяне на началната дата на неплатежоспособност съдът изследва всички
задължения на търговеца, а не само тези на представените в производството
кредитори. Решението по чл. 630, ал.1 ТЗ има действие спрямо всички, поради
което началната дата на неплатежоспособност се определя при всестранно
изследване и анализ на всички задължения на търговеца. Задължението за служебно
установяване на началната дата произтича и от разпоредбата на чл. 621а, ал.1,
т.2 ТЗ.
Съобразно
заключението по ССЕ през целия изследван
период няма данни дружеството да е извършвало търговска дейност и да е
реализирало приходи, с които да е могло да покрие съществуващите задължения към
кредиторите. Данните за най- ранно възникнало неудоволетворено вземане са към
2001-ва година, както и са налице данни за образувано изпълнително производство
на АДВ през 2005 год. Това обаче не е достатъчно, за да се направи извод, че
към този момент е било налице състоянието на неплатежоспособност. Още повече,
че се касае за публични задължения, чиято абсолютна давност е изтекла. Не този
е изводът по отношение на вземането на държавата по представения с молбата ревизионен
акт
№ 0303811/31.10.2006 год., връчен на пълномощник на дружеството на 03.11.2006
год., тъй като молбата за откриване на производство по несъстоятелност е
подадена на 25.10.2016 год. и давността, съгласно чл.628а ТЗ, следва да се
счита за прекъсната. Както се посочи по-горе, няма данни РА да е обжалван, а и
противното се установява от осчетоводеното към държавата задължение, видно от
публикуваните в търговския регистър ГФО за 2008 и 2007 год. От последните се
установява също така, че през посочените две години отново краткосрочните
задължения на дружеството надвишават значително краткосрочните активи на
същото, а от служебно изисканата справка от СВ е видно, че предшестващо
издаването на РА е извършеното от дружеството разпореждане с негови значителни
на стойност дълготрайни активи. Последното е основание съдът да приеме, че още
през 2006 год. е започнал процес на декапитализация на дружеството на дружеството, а неизпълнението на съдебно
признати вземания и неоспорени такива на държавата – че това е вследствие от
невъзможността дружеството да общо да обслужва плащанията си. Ето защо,
съдът намира, че началната дата на неплатежоспособност следва да се отнесе към 18.11.2006 год., когато ревизионен
акт
№ 0303811/31.10.2006 год. е влязъл в сила.
При липса на доказателства за
наличие на каквото и да е имущество, чиято стойност е достатъчна да покрие
разноските по производството по несъстоятелност, откриването му би било
самоцелно и не би се реализирала неговата цел, формулирана в чл. 607, ал. 1 ТЗ,
а именно да се осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност
за оздравяване на предприятието на длъжника.
При
липса на доказателства за наличие на парични средства и бързоликвидни активи, чиято
стойност е достатъчна да покрие разноските по производството по
несъстоятелност, откриването му би било самоцелно и не би се реализирала
неговата цел, формулирана в чл. 607, ал. 1 ТЗ, а именно да се осигури
справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване на
предприятието на длъжника.
Предвид
извода на съда, че наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване
на началните разноски в производството по несъстоятелност, с протоколно
определение от 08.02.2017 год. съдът е указал на молителя в едноседмичен срок, считано от съобщението, да представи
доказателства за внесена сума в размер на 4 300 лв., представляваща предплатени
начални разноски в производството по несъстоятелност за срок от шест месеца, на
основание чл.629б ТЗ, определени съобразно депозираното заключение в зависимост
от текущото възнаграждение на временния синдик и очакваните разноски по
несъстоятелността, ведно с предупреждение за последиците по чл. 632, ал.1 ТЗ
при непредставяне на доказателства за авансиране на разноските. Доказателства
за горното не са представени в определения от съда срок, нито до датата на
постановяване на настоящото решение и не е изпълнено условието на чл.629б ТЗ.
Ето
защо, съдът следва да постанови решение по чл. 632, ал.1 ТЗ, с което обяви
неплатежоспособността, определи началната й дата, открие производството по
несъстоятелност, допусне обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други
обезпечителни мерки, постанови прекратяване дейността на предприятието, обяви
длъжника в несъстоятелност и спре производството, като не постанови заличаване
на търговеца от търговския регистър.
Ответното дружество на
основание чл.620, ал.2 от ТЗ вр. чл.78, ал.6 от ГПК, следва да бъде осъдено да
заплати дължимата по делото държавна такса в размер на 250 лв.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш
И:
ОБЯВЯВА
неплатежоспособността на „ДИМЯТ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “Владислав Варненчик“ № 281, с
начална дата на неплатежоспособността 18.11.2006 год.
ОТКРИВА производство
по несъстоятелност на „ДИМЯТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. “Владислав Варненчик“ № 281.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото
на „„ДИМЯТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул. “Владислав Варненчик“ № 281.
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване дейността на „„ДИМЯТ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “Владислав
Варненчик“ № 281.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „ДИМЯТ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “Владислав
Варненчик“ № 281.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „ДИМЯТ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “Владислав Варненчик“ № 281,
в наименованието си да добави “в несъстоятелност”.
СПИРА производството по несъстоятелност на „„ДИМЯТ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
“Владислав Варненчик“ № 281, на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ.
УКАЗВА, че спряното
производство може да бъде възобновено по молба на длъжника или на кредитор в
срок от една година от вписване на решението в ТЗ при удостоверяване от страна
на молителя, че е налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата
сума за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ. При невъзобновяване в
срок, производството ще бъде прекратено и постановено заличаване на длъжника от
ТР.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „ДИМЯТ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “Владислав Варненчик“ № 281,
в едномесечен срок от вписването на решението да извърши прекратяване на
трудовите правоотношения с работниците и служителите, да изпрати уведомления за
това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите,
да издаде необходимите документи за трудов и осигурителен стаж и осигурителен
доход, да изпълни процедурата за информиране на работниците и служителите, да
изготви справките за лицата с право на гарантирани вземания съгласно Закона за гарантираните вземания на работниците и
служителите при несъстоятелност на работодателя и нормативните актове по
прилагането му и да предаде ведомостите в съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт.
ОСЪЖДА „ДИМЯТ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “Владислав
Варненчик“ № 281 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски окръжен съд, сумата от 250 (двеста и
петдесет) лева, представляваща държавна такса, на осн. чл.620, ал.2
от ТЗ, вр. чл.78, ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в седмодневен срок от вписването му в търговския
регистър, воден от АВп.
РЕШЕНИЕТО да се впише в ТР,
воден от АВп.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на незабавно изпълнение, на осн. чл. 634 ТЗ.
ДА СЕ
ВПИШЕ
настоящия съдебен акт в книгата по чл.634в от ТЗ.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: