№ 15
гр. Варна, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20223110203513 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ТИ ЕМ
ВАРНА ГРУП” ООД, ЕИК 2054096 316, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.”
Вл. Варненчик”” № 108,вх.Б,ет.3,ап.7, представлявано от Т.К., чрез адв.А.Х., ВАК срещу НП
№ 03-2200628/20.07.2022 год. на Директора на Дирекция Инспекция по труда- Варна.
С жалбата се иска отмяна на НП,като се твърди, че същото е незаконосъобразно и
неправилно, като при съставянето на НП не са спазени и императивните разпоредби на чл.
57, ал. 5 от ЗАНН, с което е било затруднено съществено правото на защита на наказаното
дружество. Навеждат се доводи, че в обстоятелствената част на НП липсват детайли около
самата проверка по спазване на трудовото законодателство: не е пояснено, как
проверяващият екип е стигнал до категоричния извод, че провереното лице на първо място
полага труд, а на следващо място, ако полага такъв, то е в полза на жалбоподатсля, а не
например за друго дружество, какви дейности е извършвало самото лице, за да се презюмира
наличието на трудово правоотношение, дали тези дейности не са случайни и т.н.. Излага се
твърдението, че към момента на проверката лицето Д. не е полагала труд, а е била в
заведението да се запознае с условията на труд.В часа на проверката е била отстрани на бара
и е говорела с бармана, които и показвал складовата програма, с която заведението работело
и как се маркира в терминалното устройство. Твърди се, че Д. попълнила декларацията по
чл.402 от КТ без да разбира съдържанието и,а информацията която е трябвало да попълни е
и давана от служителите на Д ИТ Варна. Твърди се, че АНО е следвало да проведе
разследване на спорните обстоятелства по реда на чл.52,ал.4 от ЗАНН преди да пристъпи
към издаване на НП, тъй като обстановката при която е извършено нарушението е била
неясна.
В съдебно заседание дружеството, редовно призовано, се представлява от адв. А.Х., ВАК,
1
който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна – Директора на Д ИТ Варна, редовно призована, в първото по делото
съдебно заседание се представлява от юк Н., който поддържа жалбата и моли НП да бъде
потвърдено изцяло и по размер. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
На 18.06.2022 г. в 12,10 часа свидетелите М. М. и Б. Д. –инспектори в ДИТ – Варна
извършили проверка на място в бар „Палмеро”, находящ се на плаж Кабакум, кк Чайка,
общ.Варна, стопанисван от „ТИЕМ ВАРНА ГРУП” ООД . При влизането им в обекта
установили лицето Б. Д. с ЕГН ***, която обслужвала маса, като настанила на нея клиенти,
дала им меню , записала поръчката и по-късно им донесла напитки.
В предоставената от служителите на "ДИТ – Варна" декларация Д. декларирала, че
работи в " ТИЕМ ВАРНА ГРУП” ООД , обект – бар „Палмеро”, плаж „Кабакум” Варна от
18.06.2022 г. като „ сервитьорка” , с работно време 09:00 до 17: 00 часа, почивки две по 30
минути, посочила, че има трудов договор, както и че договорила заплата в размер на 800 лв.
на месец.
Свидетелката М. приела, че дружеството е извършило нарушение на разпоредбите на
чл.303,ал.3 от КТ, за което на 27.06.2022 г. в присъствие на управителя на дружеството
съставила срещу „ТИЕМ ВАРНА ГРУП” ООД акт за установяване на административно
нарушение № 03-2200628. Актът бил предявен за запознаване на управителя на
дружеството, който го подписал без да посочи възражения.
В срока по чл.44 от ЗАНН постъпило възражение, в което се сочело, че твърдяното в
акта за административно нарушение не отговаря на фактическата обстановка. Посочвало се,
че Д. била в заведението, за да се запознае с условията на труд и да започне работа, когато
навърши 18 години, ако тези условия я устройват.
АНО не възприел така направените възражения и въз основа на така съставения
АУАН на 20.07.2022 г. директорът на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна издал
обжалваното наказателно постановление, с което наложил на „ТИ ЕМ ВАРНА ГРУП” ООД,
ЕИК 2054096 316 на осн.чл.416,ал.5 във вр.с чл.414,ал.1 от КТ имуществена санкция в
размер на 2 000 лева за извършено административно нарушение на чл.303,ал.3 от КТ.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните
по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите М., Д. и Д. , дадени в хода на
съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства - преписката по
АНП, вкл. АУАН, протокол за извършена проверка, декларация по чл.402 от КТ от Б.
Д.,справка от информационната система на ИА ГИТ ,прочетени и приети от съда по реда на
чл.283 от НПК.
2
Съдът кредитира показанията на свидетелите М. и Д., тъй като същите са обективни и
добросъвестно депозирани. Свидетелите подробно излагат пред съда личните си възприятия
относно извършената проверка и направените констатации.Показанията на свидетелите
относно липсата на издадено разрешително за започване на работа на Д. кореспондира с
приложеното извлечение от регистрите на изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда".
В показанията си св.Д. потвърждава, че е била в заведението по време на проверката.
Твърди, че това е било по повод интервю, като управителите са искали да видят дали
опит.Твърди, че сервирала, защото поискали от нея да покаже дали има нужните
качества.Твърди, че изпитвала затруднения при попълването на декларацията,поради което
се допитвала до бармана.
Съдът съобрази възможната заинтересованост на св. Д. от изхода на делото и намери,
че не следва да кредитира показанията и, като ги намира за недостоверни, представляващи
част от защитната теза на дружеството.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директора на
Дирекция ИТ Варна, въз основа на Заповед № 0280/03.08.2010 год. на изпълнителния
директор на ИА ГИТ , като акта също е съставен от компетентно лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и
3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при
извършване или установяване на нарушението.
Отразеното в акта и НП е обстоятелствено и пълно, съобразено с изискванията на
процесуалните и материално-правни норми. Налице е словесно описание на нарушението,
което съответства на посочената в акта и НП правна квалификация на същото.
Съдът намира, че не са налице основания да се приеме наличие на процесуални
нарушения в настоящето производство от административнонаказателен характер,така както
е изложено в жалбата.
Съгласно чл.416,ал.1,изр.2 от КТ редовно съставените актове по този кодект имат
доказателствена сила до доказване на противното.
В настоящото производство не се събраха доказателства, които да оборят изложените
обвинителни факти в акта за установяване на административно нарушение и обжалваното
наказателно постановление.
Съгласно чл.303,ал.3 от КТ : " лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с
3
разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай.
От събраните по делото доказателства се установява, че Б. Д. с ЕГН *** на
18.06.2022 г. е престирала работна сила,като към този момент не е било искано от страна на
работодателя разрешение от инспекцията по труда за наемане на лицето на работа, с оглед
на обстоятелството, че при постъпването му на работа 18.06.2022г. лицето е било
непълнолетно. Такова искане не е било направено от работодателя – жалбоподател, като
доказателства в обратната насока по делото не са представени.
С оглед на обстоятелството, че в случая работната сила е била предоставяна от
ненавършило 18 години лице, без да е взето разрешение от инспекция по труда, следва да се
приеме за правилен направеният от административнонаказващия орган извод, че в случая е
била нарушена разпоредбата на чл.303, ал.3 от КТ , поради което е ангажирана
отговорността на фирмата-жалбоподател.
В настоящия случай правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството - жалбоподател, тъй като именно то се явява в качеството на
работодател по смисъла на пар.1 от ДР на КТ.
Съдът счита, че правилно е наложено и административно наказание на основание
чл.414,ал.1 от КТ.
Касае се за обективна безвиновна отговорност на дружество (чл.83 от ЗАНН ).
Съдът счита, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал
правилно наказанието. Наложил е наказание "имуществена санкция" над минималния,
предвиден в закона размер, а именно 2000 лв., без да е изложил конкретни съображения и
мотиви в тази насока. Въпреки, че от материалите по делото става ясно, че в хода на
реализираната проверка от компетентни длъжностни лица към Дирекция "Инспекция по
труда" - гр. Варна са били констатирани и други нарушения на трудовото законодателство,
това обстоятелство не санира неизпълнението на посочените по-горе задължения от страна
на административно-наказващия орган и не води автоматично до налагане на по-висока
санкция за дружеството - нарушител за следващо негово деяние. Следвало е
административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради които
е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на
извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било сторено.
В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в
тази насока, намира за справедливо санкцията на дружеството - нарушител за това деяние да
бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер, а именно "имуществена
санкция" в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, като съдът намира, че по този начин
ще бъдат изпълнени целите, предвидени в чл.12 от ЗАНН.
Съдът приема, че в настоящото администранивно-наказателно производство не следва да
бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като чл.415в от КТ изключва
приложимостта на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН.
В конкретния случай не са налице условия за налагане на имуществена санкция по чл.415в
4
от КТ и прилагане на отговорност за маловажно нарушение. За приложимостта на тази
разпоредба е необходимо нарушението да е налице - да са изпълнени всички признаци от
обективна и субективна страна, да е надлежно установено по реда на КТ, да е отстранено и
от него да не са произлезли вредни последици за работника. В случая липсват данни, че
нарушението е отстранено след извършване на проверката. Съдът приема, че не е налице и
другото кумулативно условие, а именно да не са произтекли за работника вредни последици.
Съдът намира, че такива вредни последици за работника са настъпили, тъй като от
приложеното сведение, попълнено саморъчно от Д. е видно, че към 18.06.2022 г. същата
макар и непълнолетна е полагала труд и то без да има сключен с нея трудов договор.Според
състава на съда това по своята същност е довело до вредни последици за непълнолетния.
Поради наличието на тези отрицателни предпоставки, не би могло да се приеме, че е налице
възможност за преквалифициране на правното основание, на което е наложено
административното наказание и приложимостта на чл.415в от КТ, уреждащ отговорност за
маловажно нарушение, за извършеното нарушение по чл.303,ал.3 от КТ. Съдът намира, че не
е налице основание за прилагане на хипотезата на чл.63,ал.2,т.2 от ЗАНН , тъй като случаят
не е с по-ниска степен на обществена опасност от останалите от същия вид.
По разноските:
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която
гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ.
Липсва обаче изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на
административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. По този въпрос съгласно
препращащата норма на чл. 144 АПК приложение намират общите правила на чл. 78 ГПК, в
който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената,
респективно отхвърлената част от искането.
Свидетелство, че именно това е законовата идея е и нормата на чл. 136 АПК,
съгласно която разноските за общия представител се понасят от административния орган
съобразно уважената част от оспорването.
При приложение на този принцип и двете страни в настоящото производство биха
имали право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената чат
от жалбата.
С оглед изхода на делото на Д ИТ Варна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.
5
В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева.
Производството по делото не се отличава с фактическа или правна сложност,
процесуалния представител на въззиваемата страна не се е явил, поради което следва да се
присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева. Съобразно
уважената част на Д ИТ Варна следва да се присъдят разноски в размер на 60.00 лв..
От друга страна от процесуалния представител на въззивника също се претендират
разноски, като е представен договор за правна защита и съдействие, където е посочено, че е
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, платено в брой. Искането за
присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя също е
направено своевременно и предвид изхода на спора е основателно. Съобразно уважената
част следва да се присъдят разноски в размер на 75 лв..
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. 1 и
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 03-2200628/20.07.2022 год. на Директора на Дирекция Инспекция
по труда- Варна, с което на „ТИ ЕМ ВАРНА ГРУП” ООД, ЕИК 2054096 316, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, бул.” Вл. Варненчик”” № 108,вх.Б,ет.3,ап.7, представлявано
от Т.К., за нарушение на чл.303, ал. 3 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от
КТ е наложена имуществена санкция 2 000 / две хиляди / лева, като НАМАЛЯВА размера
на имуществената санкция на 1500 лв..
ОСЪЖДА „ТИ ЕМ ВАРНА ГРУП” ООД, ЕИК 2054096 316, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул.” Вл. Варненчик”” № 108,вх.Б,ет.3,ап.7, представлявано от Т.К., да
заплати на Дирекция ИТ Варна сумата от 60 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Д ИТ Варна да заплати на „ТИ ЕМ ВАРНА ГРУП” ООД, ЕИК 2054096
316, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.” Вл. Варненчик”” №
108,вх.Б,ет.3,ап.7, представлявано от Т.К. сумата от 75.00 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна
на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
6
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7