Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 08.11.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на десети октомври две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Д.
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Р. Рачев при ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 161 по описа за 2022г. на Административен съд – гр.
Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на директор на РДГ – Шумен, депозирана
чрез главен юрисконсулт П.Д., против Решение № 47/11.07.2022г. на Районен съд –
Нови пазар, постановено по ВНАХД № 66/2022г. по описа на съда в частта му, с
която съдът е отменил Наказателно постановление № ********** от 18.02.2022г. на
директора на Регионална дирекция по горите - гр. Шумен в частта му, с която на
основание чл. 273, ал. 1 от Закона за горите е постановено отнемане в полза на
държавата на моторно превозно средство „Ф.Т.“ с рег. № *******, собственост на Р.Е.М.,
ЕГН **********,***, за извършено административно нарушение по чл. 213, ал. 1,
т. 1 от Закона за горите.
Касаторът счита, че
съдебното решение в оспорената му част е неправилно и незаконосъобразно, като
издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че
разпореденото отнемане на вещите, послужили за извършване на нарушението, а
именно на автомобил „Ф.Т.“ с рег. № *******, е съобразено с изискването на чл.
273, ал. 1 от ЗГ. Според касатора, тази разпоредба се явява специална по
отношение на общото правило на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН, и нормата от Закона за
горите не предвижда като отрицателна предпоставка за отнемане на тази категория
вещи наличието на явно несъответствие между характера и тежестта на нарушението
и стойността на вещта. Поради това застъпва разбирането, че решението на
районния съд в тази му част се явява неправилно и от тази позиция отправя
претенция то да бъде частично отменено, като вместо това бъде потвърдено НП в
частта му, с която е отнето превозното средство, послужило за извършване на
деянието. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Депозира и писмено становище. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно
призован, се представлява от главен юрисконсулт Д..
Ответната страна, Р.Е.М.,
депозира писмено становище посредством адвокат Т. Д. от Адвокатска колегия –
Шумен, в което излага доводи за законосъобразност на решението на районния съд
в атакуваната му част. Моли за присъждане на сторените разноски. В съдебно
заседание ответникът, нередовно призован, се явява лично и с адвокат Д..
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но
неоснователна и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
С Акт за установяване на
административно нарушение серия ДООА 2017 №104907 от 06.12.2021г.
актосъставителят Б.Н.Р., констатирал, че на 03.12.2021г., жалбоподателят транспортира
с МПС „Ф.Т.“ с рег. № ******* 3,77 пространствени куб. метра дърва за огрев от дървесен
вид „цер“, нарязани и нацепени, с дължина 0,25 см -0,30 см, немаркирани с контролна
горска марка, съответно производствена марка.
Като място на извършване
на нарушението било посочено РДГ - Шумен в с. Тъкач, ул. „Дунав“, община
Каолиново. За нарушена законова разпоредба била отбелязана тази на чл. 213, ал.
1, т. 1 от Закона за горите.
Въз основа на така
съставения и връчен акт за установяване на административно нарушение директорът
на Регионална дирекция по горите - гр. Шумен е издал Наказателно постановление №
********** от 18.02.2022г., с което за установеното нарушение на жалбоподателя,
на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите била наложена глоба в размер на
200 лв., а на основание нормата на чл. 273, ал. 1 от същия закон били отнети
вещите, предмет на нарушението - 3,77 пр. куб. метра дървесина - дърва за огрев
от дървесен вид „цер“, нарязани и вещта, послужила за извършване на нарушението
- МПС „Ф.Т.“ с рег. № *******.
При така установената фактическа
обстановка районният съд не констатирал наличие на допуснати съществени
процесуални нарушения, опорочаващи санкционното производство. Съдебният състав
извел и решаващото становище относно безспорната установеност на приписаното на
лицето нарушение. Предходната инстанция обаче счела, съобразявайки заключението
на вещото лице по назначената експертиза, че НП в частта му, с която било
разпоредено отнемане в полза на държавата на автомобила „Ф.Т.“ с рег. № *******
се явява несъобразено с правилото на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН, сочеща че отнемане
на вещи в случаи като настоящия не се допуска, когато стойността на вещите явно
не съответства на характера и тежестта на нарушението. Съобразявайки
установеното и характера и тежестта на деянието, съдът посочил, че е налице
явно несъответствие между него и стойността на отнетия автомобил от 5320 лева.
По тези съображения съдът отменил НП в частта му, с която на основание чл. 273,
ал. 1 от ЗГ /погрешно посочена като чл. 273, ал. 2 от ЗГ в диспозитива на
съдебния акт/ в полза на държавата било отнето МПС „Ф.Т.“ с рег. № *******, и потвърдил
правораздавателния акт в останалата му част.
Настоящият касационен състав намира,
че решаващият съд е достигнал до правилно установена фактическа обстановка.
Постановеният съдебен акт е правилен като краен резултат. Не се споделят
изводите от настоящата касационна инстанция за неприложимост на разпоредбата
на чл. 273, ал.1 от ЗГ. Съгласно тази разпоредба
вещите, послужили за извършване на нарушение /в т.ч. и от кръга на визираните в
чл. 266, ал. 1 от ЗГ/, както и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в
полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се
установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им. От
събраните по делото доказателства се установява, а и по същество не се оспорва
от ответника, че е извършил нарушението с управляваното от него МПС „Ф.Т.“ с
рег. № *******, доколкото е транспортирал дървесината, предмет на нарушението,
с него. При това положение въпросното МПС безспорно се явява вещ, която е
послужила за извършване на нарушението по смисъла на чл. 273, ал. 1 от ЗГ.
Разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН
сочи, че отнемане не се допуска, когато стойността на вещите не съответства на
характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния
закон или указ е предвидено друго. Същевременно, разпоредбите на чл. 20, ал. 4
от ЗАНН и чл. 273, ал. 1 от ЗГ са в отношение
на обща към специална норма, при което следва приложение на специалната такава
– по аргумент от чл. 11, ал. 2 от Закона за нормативните актове. Чл. 273, ал. 1
от ЗГ, за разлика от чл. 20, ал. 4 от ЗАНН, не предвижда като отрицателна
предпоставка за отнемане на вещите, предмет или средство за извършване на
нарушението, наличието на явно несъответствие между характера и тежестта на
административното нарушение и стойността на вещта.
Същевременно, при извършването на
преценка не може да се игнорира генералната и индивидуална превенция на
наказанието. Съгласно чл. 27 ал.2 от ЗАНН, при определяне на наказанието се
вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за извършването му, други
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, имотното състояние на извършителя.
В случая е безспорно установено
извършеното от М. деяние – транспортиране на немаркирана дървесина 3.77 куб. м.
Ирелевантно в случая е признанието, че Г.Р.е собственик на дървесината,
доколкото в приложното поле на санкционната разпоредба попада като отделно
изпълнително деяние от притежаването, транспортирането на немаркирана
дървесина.
Същевременно, ответникът е
санкциониран с административно наказание глоба в размер на 200 лв., който е
малко над минималния такъв за конкретното нарушение. Наред с това е разпоредено
дървесината, на стойност 309.14 лв. да се отнеме в полза на държавата, като
мотиви за законосъобразност са изложени от въззивната инстанция, възприемат се
изцяло от настоящата касационна, поради което не следва да се преповтарят.
Отнемането обаче на МПС, с което е
извършено нарушението, настоящата касационна инстанция намира за постановено в
противоречие с чл.27 ал.2 от ЗАНН и чл.6 от АПК, тъй като засяга в много
по-висока степен имуществената сфера на извършителя, от колкото са причинените
с деянието щети.
Действително, обществените отношения
се отличават с висока степен на обществена опасност, но това само по себе си не
обуславя прилагането на несъразмерно тежко наказание.
Касае се за инцидентно деяние,
безспорно установено е, че спътник при транспортирането е бил собственика на
немаркираната дървесина, поради което и извършителят не е съзнавал, че следва
да изиска документи за превозваната дървесина, което и определя деянието като
непредпазливо. В тази връзка, отнемането на МПС на стойност, надвишаваща в
десетки пъти стойността на нанесените щети се явява несъразмерно, поради което
като НП в тази му част се явява незаконосъобразно и като е достигнал до същите
правни изводи въззивният съд е постановил правилен като краен резултат съдебен
акт.
В този ред на мисли, за пълнота на
изложението следва да се посочи, че при налагане на наказанието следва да бъдат
съобразени всички критерии, залегнали в разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН,
което е и индикатор за постигане на генералната и индивидуална превенция на
наказанието. Именно за това индивидуализацията на наказанието не следва да се
извършва формално, а следва да почива на задълбочена и обстойна преценка в
пълнота на относимите предпоставки.
При този изход на спора
и предвид своевременно отправената претенция за присъждане на разноски в полза
на ответника в касационното производство, касаторът следва да бъде осъден да
заплати сумата от 400 /четиристотин/ лева за сторено адвокатско възнаграждение
по Договор за правна защита и съдействие с № **********.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
47/11.07.2022г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по ВНАХД № 66/2022г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
Регионална дирекция по горите-гр.
Шумен, представлявана от Директора да заплати на Р.Е.М.,
ЕГН **********,*** разноски по делото в размер на 400 /четиристотин/
лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 08.11.2022 г.