РЕШЕНИЕ
№ 673
гр. Враца, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело №
20221420102216 по описа за 2022 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от М. М. Н., ЕГН:
**********, с адрес: с. ********, ул. „******“ № ****, срещу „Инвестбанк“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 85.
Предявен е иск с правно основание по чл. 439 ГПК за признаването за установено по
отношение на ответника, че ищецът не дължи на последния сумите, както следва: 6 483,67
лв. – главница, дължима по договор за потребителски кредит № PN-069/2009 от 18.02.2009
г.; 475,37 лв. – договорна лихва по редовна главница от 18.01.2010 г. до 04.08.2010 г.; 705,60
лв. – договорна наказателна лихва /неустойка/ по просрочена главница от 18.02.2010 г. до
09.06.2011 г., за които е издаден изпълнителен лист от 16.06.2011 г. въз основа на Заповед за
изпълнение № 1835/16.06.2011 г. по ч.гр.д. № 2717/2011 г. по описа на Районен съд – Враца.
В исковата молба се твърди, че на 16.06.2011 г. по ч.гр.д. № 2717/2011 г. по описа на
Районен съд – Враца в полза на ТБ „Виктория“ ЕАД, ЕИК: ********* (с предишно
наименование „Емпорики Банк-България“ ЕАД), което дружество понастоящем се е вляло в
„Инвестбанк“ АД, е издаден изпълнителен лист срещу ищеца за горепосочените суми.
Посочва се, че въз основа на издадения изпълнителен лист ТБ „Виктория“ ЕАД е образувала
срещу ищеца изпълнително дело № 931/2012 г. по описа на ЧСИ Георги Борисов, peг. № 722
на КЧСИ. Производството било образувано за събиране на сумите: 6 483,67 лв. – главница;
475,37 лв. – договорна лихва и 705,60 лв. – наказателна лихва (неустойка), ведно с лихви и
разноски. Същото започнало на 14.06.2012 г. по повод изрична за целта молба.
Производството било висящо до 14.11.2016 г., когато с постановление на ЧСИ от същата
дата делото било прекратено на основание чл. 433 ал. 1, т. 8 ГПК поради бездействие на
взискателя.
Сочи се, че на 09.12.2016 г. въз основа на същия изпълнителен лист ТБ „Виктория“
ЕАД образувала ново дело срещу ищеца пак при същия съдебен изпълнител за събиране на
същите суми. Делото било образувано под № 1098/2016 г. Твърди се, че по въпросното
изпълнително дело не били извършвани никакви изпълнителни действия, а единствено били
1
правени справки. На 26.01.2017 г. била изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. №
1985/26.01.2017 г., което действие не било сред тези, прекъсващи давността, като с това се
изчерпала активността, както на кредитора, така и на ЧСИ Борисов. С постановление от
15.02.2021 г. на ЧСИ изпълнително дело № 1098/2016 г. било прекратено на основание чл.
433 ал. 1, т. 8 ГПК поради бездействие на взискателя.
Поддържа се, че вземането на ответника, в качеството му на правоприемник на ТБ
„Виктория“ ЕАД (с предишно наименование „Емпорики Банк-България“ ЕАД) по
изпълнителен лист от 16.06.2011 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение №
1835/16.06.2011 г. по ч.гр.д № 2717/2011 г. по описа на Районен съд – Враца, както и
правото на принудително изпълнение срещу ищеца е погасено по давност, както и че
ищецът не дължи изпълнение по представения за събиране пред ЧСИ Б. изпълнителен лист
поради погасяването му по давност на основание чл. 110 от ЗЗД. Посочва се, че началният
момент, от който е започнала да тече погасителната давност, е 09.12.2016 г., когато е
образувано второто подред изпълнително дело, като същата е изтекла на 09.02.2022 г.
Твърди се, че за цитирания период нито са искани, нито са предприемани изпълнителни
действия, годни на прекъснат давността. Сочи се, че през периода не са били налице
хипотезите на чл. 116 ЗЗД. Изтъква се, че за срок от 2 месеца обаче (от 13.03.2020 г. до
13.05.2020 г.) поради обявеното в Република България извънредно положение и във връзка
със Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с Решение
на НС от 13.03.2020 г., давността за вземането била спряна, с оглед на което и
петгодишният период от време не е изтекъл на 09.12.2021 г. а на 09.02.2022 г.
Предвид тези и останалите изложени съображения в исковата молба се иска от съда
да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника общо сумата от 7 664,64 лв.,
представляваща сбор от процесните суми по издадения изпълнителен лист. Претендират се
и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор, с който заявява, че признава
основателността на предявения иск по основание и размер, като не оспорва изложените от
ищеца твърдения в исковата молба. Изразява се становище, че тъй като ответникът не е дал
повод за завеждане на делото, разноските в производството следва да се възложат в тежест
на ищеца. Претендират се и разноски.
С молба с вх. № 16424/08.11.2022 г. ищцовото дружество моли да бъде постановено
решение с оглед направеното от ответника признание на иска.
За да бъде постановено решение по реда на чл. 237 ГПК, следва ответникът да
признае иска, признатото право да не противоречи на закона или на добрите нрави, както и
да е признато право, с което страната да може да се разпорежда. В случая всички
предпоставки са налице, поради което искането следва да бъде уважено.
По аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК, решението не се мотивира по същество, като съдът
само следва да укаже, че то се основава на признанието на иска.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е
дал повод за образуване на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Разпоредбата визира отклонение от общия принцип на чл. 78, ал. 1 ГПК за разпределяне
отговорността за разноските в исковия процес.
За да е налице повод за завеждане на делото по причина поведението на ответника,
необходимо е той да претендира отричаното вземане въпреки противопоставянето на ищеца,
т. е. да е налице правен спор за дължимостта на вземането. За да е дал повод за завеждане на
делото ответникът трябва да е предприел съдебни действия или да оспорва предявения иск
за несъществуване на вземането.
Следва да бъде посочено, че с изтичането на давностния срок възниква право за
длъжника да се позове на давността чрез възражение и да откаже изпълнение, ако такова се
претендира от кредитора. Ако това е сторено, но кредиторът продължава да претендира
2
вземането, налице е правен спор и повод ищецът да отрече съществуването на вземането по
съдебен ред /в този смисъл Определение № 188 от 17.05.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. №
722/2022 г.; Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4586/2018 г.;
Определение № 2858 от 2.11.2021 г. на САС по в. ч. гр. д. № 3264/2021 г./.
Съдът намира, че в случая са налице и двете предпоставки, които сочат на отпадане
отговорността на ответника за разноските в производството. С отговора на исковата молба
ответното дружество е заявило в исковия процес по чл. 439 ГПК, че признава иска –
признава настъпилия нов факт с правно значение – изтичане на погасителната давност
спрямо вземането. Следователно ответникът признава и твърдения от ищеца факт, че по изп.
дело № 1098/2016 г. по описа на ЧСИ Георги Борисов след образуването му на 09.12.2016 г.
не са извършвани никакви изпълнителни действия, в резултат на което с постановление от
15.02.2021 г. на ЧСИ Г. Б. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК. Предвид това, съдът намира, че ответникът се е дезинтересирал от изпълнението, а
след прекратяването през 2021 г. на изпълнителното дело не е предприел действия за
продължаване на изпълнението. Нещо повече, към датата на образуване на настоящото дело
е било ясно, че изп. дело № 1098/2016 г. е било прекратено още през 2021 г. /исковата молба
е подадена на 14.07.2022 г./, като ответникът до прекратяването на изпълнителното дело не е
искал възобновяване на действията по принудително изпълнение с посочване на друг
изпълнителен способ, нито след прекратяването му е образувал ново изпълнително дело.
По делото няма данни длъжникът да се е позовавал пред взискателя на изтекла
погасителна давност, след което позоваване взискателят да е продължавал да иска
изпълнение. Исковата молба е депозирана на 14.07.2022 г., като между 15.02.2021 г., когато
фактически е прекратено изпълнителното дело срещу длъжника, и датата на депозиране на
исковата молба отново липсват данни ответникът дори да е канил ищеца да плати въпреки
погасяване на вземанията по давност, както и да е предприемал нови действия по
принудително изпълнение. Не се установява още ищецът да е правил възражение пред
ответника за погасяване на вземанията по давност и той по някакъв начин да се е
противопоставил.
С оглед на горното и предвид изричната разпоредба на чл. 78, ал. 2 ГПК, която
изисква поведение на ответника, не може да се приеме, че само с притежаването на
изпълнителен лист, издаден против ищеца в полза на ответника, последният дава повод за
завеждане на настоящото дело. Друг би бил изводът на съда, ако беше установено, че към
датата на завеждане на иска по чл. 439 ГПК е налице висящо изпълнително производство за
вземането на ответника и/или от последния са извършени други действия – например
посочване на изпълнителен способ пред съдебния изпълнител, които предполагат активно
поведение на кредитора по изпълнителния титул. Напротив, в случая не е налице висящо
изпълнително дело към датата на завеждане на иска и е налице пълно признание на сочените
от ищеца правопогасяващи факти, т. е. пълно припокриване на твърденията на страните. Не
са налице спорни обстоятелства. Липсват доказателства и доводи, че погасителната давност
е била предявена на ответника от длъжника и той с процесуално или извънпроцесуално
поведение не е съобразил същата, като е оспорвал възражението за изтекла погасителна
давност.
Посоченото обосновава извод, че ответникът не е станал повод за завеждане на делото,
а предвид и направеното признание на иска, налице са предпоставките за прилагане на чл.
78, ал. 2 ГПК, поради което разноските по делото следва да бъдат възложени върху ищеца.
На основание чл. 78, ал. 8, във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП, във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., което ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК, че М. М. Н., ЕГН: **********,
с адрес: с. ****, ул. „******“ № ***, не дължи поради изтекла погасителна давност на
„Инвестбанк“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 85, сумите от: 6 483,67 лв. – главница, дължима по договор за потребителски
кредит № PN-069/2009 от 18.02.2009 г.; 475,37 лв. – договорна лихва по редовна главница от
18.01.2010 г. до 04.08.2010 г.; 705,60 лв. – договорна наказателна лихва /неустойка/ по
просрочена главница от 18.02.2010 г. до 09.06.2011 г., за които е издаден изпълнителен лист
от 16.06.2011 г. въз основа на Заповед за изпълнение № 1835/16.06.2011 г. по ч.гр.д. №
2717/2011 г. по описа на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 2, във вр. с чл. 78, ал. 8, във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП,
във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП М. М. Н., ЕГН: **********, с адрес: с. ****, ул. „***“ № **, да
заплати на „Инвестбанк“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България“ № 85, сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4