Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
Делото е образувано по постъпилата искова молба вх.№ 6570/16.6.2010 г. от пълномощника на О. Я. С. в качеството на баща и законен представител на М. О. Я., С. О. Я. лично и със съгласието на баща си О. Я. С., С. О. Я. , О. Я. С. и М. М. К. против Застрахователна Компания „Л. И.”--гр.С. с предявени искове от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда.Твърди се, че с определение по нохд № 1094/2005 г. по описа на ВТОС е одобрено споразумение, по силата на което К. И. С. от гр.С., жк”Дианабад”, бл.31,вх.А, .8, ап.22, ЕГН * е признат за виновен в това, че на 6.7.2005 г. на главен път I-4 С.-Варна ПТП, при управление на собствения си л.а. „Рено 19” с ДК№ Т 7879АА, като е нарушил правилата на движение по пътищата е причинил по непредпазливост смъртта на Б. А. Я. и средна телесна повреда на О. Я. С.. Твърди се ,че на датата когато е настъпило това ПТП К. И. е имал полица 2109401/22 3 05-0125883 за застраховка „гражданска отговорност” при ЗК „Л. И.” -гр.С. със срок на застраховката 1.1.2005 г.-31.12.2005 г. Твърди се, че ответното дружество е образувало щета, но отказало да плати претендираните обезщетения, поради това, че е имало прехвърляне на собствеността на МПС на причинителя на увреждането. Твърди се ,че във връзка с отказа на ответника да плати сумите по обезщетенията са образувани гр.д.№ 602/2006 г., 603/2006 г. и 604/2006 г. по описа на ВТОС, по които застрахователят е привлечен като трето лице помагач, по които дела у било установено ,че няма прехвърляне собствеността на МПС и е прието ,че има валиден застрахователен договор на признатия за виновен К.И. със З К „ Л. И.”--гр.С.. В исковата молба е описано ,че с влезли в сила решения по посочените дела е бил осъден К. И. С. за заплати на ищците обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, претърпени от смъртта на Б. А. Я., причинена в резултат на настъпило на 06.07.2005г. на главен път I-4 С.-Варна ПТП, причинено по непредпазливост от К. И. С. при управление на собствения му л.а. „Рено 19” с ДК№ Т 7879АА, дължимо по застраховка „гражданска отговорност” на К. И. С. от гр.С., ведно със законната лихва от датата на увредата-07.06.2005г. до окончателното изплащане, както следва: на С. О. Я. 30 000 лв.; на М. О. Я.-30 000 лв; на С. О. Я. лично и със съгласието на баща си О. Я. С.-30 000 лв., както и разноски на трите 2397.50 лв. Присъдени са също на О. Я. С.-40 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди от смъртта и от телесни повреди, обезщетение за имуществени вреди 905.20 лв. и разноски 1400 лв. Присъдени са на М. М. К. 35 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и разноски 1040 лв. Твърди се,че ответникът по делата К. И. С. се оказал неплатежоспособен, поради което ищците поканили ответното застрахователно дружество да плати сумите по присъдите обезщетения, което отказало да извърши плащане. Твърди се ,че това поражда у ищците правен интерес от завеждане на настоящите искове, като се иска да бъде осъдено застрахователното дружество да ги заплати заедно с разноските по делото. От З К „ Л. И.”--гр.С. 1407, бул.”Черни връх” № 51Д е постъпил в срока отговор по исковата молба, в който на първо място се прави възражение за местна подсъдност. По това искане ВТОС с определение от 5.10.2010 г. се е произнесъл, като е отхвърлил същото и определението е влязло в сила. На второ място в отговора се прави възражение по допустимостта на исковете. Твърди се ,че е преклудирано правото на ищците да търсят обезвреда на претърпените неимуществени вреди, поради това, че са упражнили това право срещу друг ответник, за което има влезли в сила решения на ВТОС по гр.д.№ 602/2006 г., 603/2006 г. и 604/2006 г. Твърди се ,че с упражняване на правото на обезвреда по една от алтернативно предвидените възможности се преклудира възможността за упражняване правото на иск срещу другия ответник, по другата алтернативно уредена възможност. Твърди се ,че в противен случай за едни и същи вреди, резултат от едно и също събитие, би се допуснало обезвреда два пъти, което би довело до неоснователно обогатяване и недължимост на едното. Освен това се твърди, че не е налице интерес от предявяване на настоящия иск, освен заради изложеното вече , но и заради това ,че отговорността на застрахователя и деликвента не е солидарна, а прекия иск срещу застрахователя е възможност, предоставена на ищците да изберат срещу кого да насочат иска си. Позовават се на ПВС 7/77 г. и се твърди ,че при уважаване на предявените срещу застрахователя искове ищците ще се снабдят с два отделни титула за репариране на едни и същи вреди. Моли съдът да приеме, че искоÔете са недопустими и да прекрати производството по делото. На трето място се оспорва основателността на исковете, тъй като няма валиден застрахователен договор, оспорва се застрахователната полица, като оформена при липса на представителна власт.Оспорва се наличието на застрахователно правоотношение, както и твърдението, че са настъпили вреди, които подлежат на репариране. Оспорва се и твърдението на ищците ,че извършителят на деянието, който е осъден по цитираните по-горе дела на ВТОС не е изпаднал в неплатежоспособност и че липсва интерес от водене на делото. Оспорва се размера на исковете, както и претенциите за изтекли лихви като недължими. По доказателствата не се възразява да бъдат приети приложените към исковата молба , като се оспорва застрахователната полица по изложените по-горе съображения, както и се възразява против прилагане на трите дела на ВТОС, цитирани по-горе. Възразява се срещу разпита на исканите свидетели. Съдът като се запозна с исковата молба, отговора и приложените по делото доказателства приема за установено следното: Не се спори по делото, че в полза на ищците има влезли в сила решения по гр.дела № 602/2006 г., 603/2006 г. и 604/2006 г. на ВТОС, с които са присъдени обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, които обезщетения се претендират исковата молба по настоящото дело. Ищците твърдят ,че осъденият да плати обезщетенията извършител е неплатежоспособен, което формира правен интерес у тях да предявят исковете срещу застрахователя на автомобила, собственост на извършителя К. И. С оглед изложеното съдът счита ,че възраженията на ответника по исковете за недопустимост на исковете са основателни. Безспорно е, че извършителят Иванов отговаря пред увредените ищци на основание деликт, а застрахователят отговаря на основание застрахователно правоотношение, като законодателят не е предвидил солидарна отговорност. Безспорна е и трайната практика на ВКС ППВС 7/78 г., че увредените лица могат да предявят исковете сикакто в различни производства, така и в едно производство при субективно пасивно съединяване, но само евентуално против застрахователя или прекия причинител на непозволеното увреждане, като ищците са длъжни да изберат кой е първия евентуален ответник и кой е втория. При уважаване на иска по отношение на прекия причинител, то последния ще бъде осъден да заплати съответните обезщетения за непозволено увреждане, а искът по отношение на втория евентуален ответник следва да бъде оставен без разглеждане като недопустим. В настоящия случай в отделно производство по посочените по-горе дела на ищците са присъдени обезщетенията, които следва да бъдат заплатени от К.И. В тази връзка твърдяната неплатежоспособност на Иванов не дава основание на ищците да искат осъждане и на застрахователя за вече присъдените им суми. Това е така защото при евентуално уважаване на иска против застрахователя ищците биха се снабдили с още един изпълнителен лист за същите вреди, за които вече има влезли в сила решения на ВТОС, респ. са издадени съответните изпълнителни листове по тези решения. Следователно би разглеждане на настоящите искове и тяхното уважаване би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищците. По изложените съображения предявените искове са недопустими и като такива следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. Водим от изложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените с постъпилата искова молба вх.№ 6570/16.6.2010 г. от пълномощника на О. Я. С. в качеството на баща и законен представител на М. О. Я., С. О. Я. лично и със съгласието на баща си О. Я. С., С. О. Я. , О. Я. С. и М. М. К., със съдебен адрес гр.Г.Оряховица, ул.”Марица”14 чрез адвокат С. К. М. от ВТАК, против Застрахователна Компания „Л. И.”--гр.С. 1612,р-н Красно село, бул.”Ц. Б. І.”№. ЕИК *********, искове както следва: на С. О. Я. 30 000 лв. неимуществени вреди от смъртта на Биляна Алексиева Я., заедно със законната лихва от 6.7.2005 г.; на М. О. Я.-30 000 лв. неимуществени вреди от смъртта на Б. А. Я., заедно със законната лихва от 6.7.2005 г.; на С. О. Я. лично и със съгласието на баща си О. Я. С.-30 000 лв. неимуществени вреди от смъртта на Б. А. Я., заедно със законната лихва от 6.7.2005 г., както и разноски на трите 2397.50 лв.; на О. Я. С.-40 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Б. А. Я., заедно със законната лихва от 6.7.2005 г. и от телесни повреди, обезщетение за имуществени вреди 905.20 лв. и разноски 1400 лв. ; на М. М. К. 35 000 лв. неимуществени вреди от смъртта на Б. А. Я., заедно със законната лихва от 6.7.2005 г. и разноски 1040 лв., като недопустими. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Определението може да се обжалва пред ВТАС в едноседмичен срок от съобщаване на определението на страните. СЪДИЯ: |