МОТИВИ
към присъдата по
НОХД N426/2020 г. по
описа на РС гр.Девня , трети състав
Девненският
районен прокурор е повдигнал обвинение и е внесъл в РС гр.Девня обвинителен
акт срещу лицето З.Т.А.,
ЕГН **********, за това, че:
На неустановена дата в периода след 09.10.2015г. до края на
месец октомври 2015г.в гр.С. , обл.Варна , самоволно, не по установения от
закона ред , осъществил едно оспорвано от другиго- от св.С.К.К. и св.Р.И.К. свое
предполагаемо право- право на собственост на таванско помещение в подпокривно
пространство на жилищна сграда в режим на съсобственост , находяща се в гр.С.,
Варненска област, ул.“И.в.“ № **, като е възпрепятствал достъпа на С.К. и Р.К. до
помещението и до намиращите се в него вещи, като деянието не представлява
маловажен случай-престъпление по чл. 323
ал.1 от НК
В хода на съдебните прения,
прокурорът поддържа обвинението като счита същото за безспорно доказано въз
основа на събраните доказателства и документи приложени към делото. Моли съда,
да наложи на подсъдимият предвиденото в специалната норма наказание лишаване от
свобода за срок от шест месеца ,което да бъде отложено с три години изпитателен
срок на основание чл.66 от НК,както и да бъде наложена глоба в среден размер.
В хода на съдебното следствие
подсъдимият не дава обяснения.Възползва
се от правото си на последна дума и заявява
,че не се признава за виновен по повдигнатото обвинение.
Защитникът на подсъдимия- адв.С.Г.
от ВАК, не приема описаната в обвинителния акт фактическа обстановка за
безспорно установена.Твърди , че деянието в което е обвинен подсъдимия не е
осъществено от обективна и от субективна страна и , че той всъщност е едноличен
собственик на складови помещения , които се намират в подпокривното
пространство на жилищната сграда в режим на съсобственост.Моли за оправдателна
присъда, а при условията на алтернативност моли съда да приеме , че е налице
маловажен случай.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:подс.З.Т.А. ***. Притежавал недвижим имот къща с дворно
място на ул.“И. В.“ № **.
Свидетелката Р.И.К. и свид. С.К. ***. Свидетелката К. и подс.А.
били в роднински отношения.
На 07.09.1989 г.подс.З.А. продал на свид. Р.К. и свид. С.К.
1/2 идеална част от дворното място на къщата си, цялото с пространство от 632
кв.м., включено в парцел 1У-828 в кв. 114 по плана на град С., заедно с 1/2
идеална част от построената в същото дворно място жилищна сграда на един етаж с
приземен етаж. В имота имало и подпокривно пространство - общ таван, който по
проект се състоял от входно антре и две тавански помещения. В собственост на
свид. К. бил приземния етаж. Продажбата била извършена с нотариален акт за
покупко - продажба на недвижим имот № 13, том II, дело № 434/1989 г. на районен
съдия при Районен съд - град Девня. Първоначално всичко било нормално, като
свид. Колеви ползвали имота си необезпокоявани от подс. А..*** , предимно през
пролетта и лятото те идвали в имота в град С., Варненска област. Ползвали
двора, където засаждали растения, правили зимнина. Ползвали и една стая в
подпокривното таванско помещение, където държали свои вещи - бормашина,
шлайфмашина, електрическа месомелачка и други вещи, които използвали да вършат
работа, когато посетят имота.
През 2013 г. отношенията между свид. К. и подс. А. се
влошили, тъй като А. отказвал да ги допуска до таванските помещения, като
заключил вратата към тях, както и заградил част от двора. По този начин той ги
лишил от възможността да ползват нормално своята част от съсобствения имот,
както и вещите си. Същата година свид. Р.К. и свид. С.К. предявили иск с правно
основание чл. 32 от Закона за собствеността против подс.З.А. за разпределяне
ползването на съсобствения им недвижим имот и общите части. С исковата си молба
Колеви искали съда да постанови решение с което да разпредели ползването на
дворното място, общите части на сградата и таванското подпокривно пространство.
С Решение № 130/06.10.2014 г. по гражданско дело №
1009/2013 г. по описа на Районен съд - град Девня било направено разпределение
на ползването на съсобствения недвижим имот на ул.“И. В. № **. Било
разпределено и ползването на общите части. На свид. Р.К. и свид. С.К. било
разпределено да ползват от таванския етаж идеална част - северозападната с
полезна площ 21.5 кв. м. и вход към тяхната част 1 м. източно от сградата.
Решението влязло в законна сила на 04.11.2014 г.К. ползвали едната стая в
подпокривното таванско помещение. В нея държали своите вещи - бормашина,
шлайфмашина, електрическа месомелачка и други вещи, които използвали да вършат
работа, когато посетят имота.Подсъдимият З.Т.А. поставил верига с катинар на
общата врата за таванското помещение. По този начин той възпрепятствал К. да
влязат в антрето и да ползват своето помещение. На стълбището водещо до
таванските помещения, той натрупал много стари вещи. Въпреки решението на съда,
подс.З. Тодорозз А. категорично отказвал да допусне Колеви до таванското
помещение под претекст, че тавана тече и трябва да платят направените от него
разходи. Това ги принудило през 2015 г. да поискат съдействие от държавен орган
– държавен съдебен изпълнител при Районен съд - град Девня.
На 09.10.2015 г. в присъствието на ДСИ при Районен съд -
град Девня, подс.З.Т.А. възстановил първоначалното фактическо положение, като
разчистил вещите по стълбището водещо към таванските помещения, както и
отключил общата врата и бил направен дубликат от ключа за входната врата към
стълбището на къщата, който бил предоставен на свид. С.К.К.. Това било
удостоверено в изготвен от съдебния изпълнител протокол. След около десет дни, подс.А.
отново заключил с вратата, водеща към антрето на таванските помещения и по този
начин възпрепятствал отново свид. Р. и С. Колеви да ползват своята част от
подпокривното таванско пространство.
В хода на разследването по ДП била назначена СТЕ , като видно
от заключението по нея е, че обща част възниква при наличие на етажна
собственост, а в конкретния случай собствениците на сградата З.А. и Р.К. имат
по 1/2 идеална част от нея, т.е. няма възникнала етажна собственост. С Решение
№ 130/06.10.2014 г. на Девненски Районен съд е разпределено ползването на
жилищната сграда, включително таванското подпокривно пространство и общите
части.Пространството между втория етаж и покривната конструкция на жилищната
сграда - къща в град С., ул.“И. В.“ № ** не представлява самостоятелен обект и
е подпокривно пространство със спомагателно и обслужващо предназначение.
Пространството между втория етаж и покривната конструкция на жилищната сграда
не е обща част на сградата, тъй като няма наличие на етажна собственост.
В хода на съдебното следтствие беше назначена
допълнителна СТЕ, като заключението по нея е ,че , към момента на проведеният
от в.л оглед е осигурен достъп на всички съсобственици на имота до
подпокривното пространство и вратат водеща до стълбището към двете обособени
тавански помещения не е заключена.Пространството между втория етаж и покривната
конструкция на жилищната сграда в гр.С. , ул.“И. в.“ №** не представлява
самостоятелен обект и е подпокривно пространство , със спомагателно и
обслужващо предназначение и не е обща чест на сградата , тъй като не е налице
етажна собственост.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът приема за установена след анализ и преценка на всички събрани
по делото гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност.
Относно авторството на престъплението, съдът изцяло кредитира преките гласни
доказателства, каквито са показанията на свидетелите С.К.К. и Р.И.К..И двамата свидетели твърдят , че в действителност след
решението на ДРС и направеното чрез него разпределение на подпокривното
пространство на къщата, подс.А. е затрупал подхода към подпокривното
пространство с различни вещи и е поставил на вратата на синджир , който
заключил с катинар.Въпреки намесата на ДСИ при РС Девня , подсъдимият отново
след заминаването на ДСИ поставил катинар на вратата към подпокривното
пространство и го заключил.Подсъдимият извършил и други действия в ущърб на св.К.
и св.К. като не им осигурил достъп до общото паркомясто на имота , преместил
колчетата в двора които очертавали границата между съсобстниците при ползването
на дворното място.
Показанията на тези свидетели са ясни , точни , взаимно
допълващи се и непротиворечиви и детайлно съвпадат с установената по делото
фактическа обстановка. Освен това те напълно кореспондират както с приобщените по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства по делото, така и със заключенията на вещото
лице по изготвените СТЕ и допълнителна СТЕ.
В хода на съдебното следствие са разпитани в качеството
на свидетели и полицейските служители С.И. и А.В. , но и двамата не успяха да
дадат достатъчно ясни и детайлни показания относно предмета на делото поради
изминали дълъг период от време.
Съдът не може да съпостави показанията на
свидетелите които кредитира кредитира с тезата на подс.А. , тъй като същият
отказа да даде обяснения в хода на съдебното следствие.
Налице е както фактическа, така и логическа
връзка между останалите събрани по делото доказателства водещи до извода, че
деянието е осъществено от подсъдимият по начина, описан в обвинителния акт по
делото.
Писмените доказателства,
потвърждаващи приетата за установена фактическа обстановка са приобщените по
реда на чл.283 НК документи:документите и писмата по ДП 361/2016г. по описа на
РУ МВР Девня.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С действията си за периода след 09.10.2015г. до края на месец октомври 2015г.подсъдимият
А. е осъщедтвил от обективна и от субективна страна състава
на престъпление по чл.323 ал.1 от НК като в гр.С. ,
обл.Варна , самоволно, не по установения от закона ред , осъществил едно
оспорвано от другиго- от св.С.К.К. и св.Р.И.К. свое предполагаемо право- право
на собственост на таванско помещение в подпокривно пространство на жилищна
сграда в режим на съсобственост , находяща се в гр.С., Варненска област, ул.“И.
в.“ № **, като е възпрепятствал достъпа на С.К. и Р.К. до помещението и до
намиращите се в него вещи, като деянието не представлява маловажен случай.
Деянието е
осъществено при форма на вината пряк умисъл- подсъдимият е
съзнавал ,че когато е извършвал промяната на съществуващото фактическо
положение, нарушава установеният от закона ред и съдебното решение с което е
била разпределено ползването на помещението в подпокривното пространство на
съсобствения имот и освен това за това липсва съгласието на засегнатото лице.
Причини за извършване на престъплението
–
незачитане на възникналите между
подсъдимият и пострадалите отношения на съсобственост и съвместно ползване и
установеният от закона ред за реализирането им.
Квалификацията по чл.323 ал.1 от НК се обуславя от това ,
че подсъдимият въпреки , че е знаел за установените с влязло в законна сила
решение на ДРС отношения между него и другите съсобственици на имота ,
самоволно , не по установеният от закона ред е осъществил едно свое
предполагаемо , оспорвано от пострадалите лица право , като е възпрепятствал
достъпа им до подпокривното пространство на съсобствения им с тях имот.
При определяне размера на наказанието за подсъдимият З.А.,
съдът прецени степента на обществената опасност на престъплението като висока предвид съществено засегнатото от
деянието му права на ползване на
пострадалите върху част от подпокривното пространство , както грубото
незачитане на установеният в страната законов ред с влязло в законна сила
съдебно решение на ДРС. Също така, като висока съдът прецени и степента на
обществена опасност на подсъдимият, който въпреки , че към момента на
извършването на деянието не е бил осъждан за извършено престъпление от общ
характер
е проявил една особенна упоритост в действията си с което
е възпрепятствал пострадалите лица не само да ползват процесното подпокривно
пространство но и да ползват другите общи части от съсобствения имот., видно от
приложената към делото характеристика не се ползва с добро име.Като отегчаващо
отговорността обстоятелство съдът прецени и липсата на критично отношение към
извършеното деяние.Като смекчаващо отговорността на подсъдимият обстоятелство
съдът констатира липсата на предходни осъждания. Горното, мотивира
съда да наложи на подсъдимият З.Т.А. предвиденото
в специалната разпоредба на НК наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при баланс
на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства за срок малко над минималния , а именно ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, изпълнението на което наказание ОТЛОЖИ с ТРИ ГОДИНИ изпитателен срок
на основание чл. 66 ал.1 от НК , както и глоба в размер на 300 лева.
Съдът
счита, че с тези наказания и по
този начин ще бъдат постигнати целите на специалната и генералната превенция,
визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Водим
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: