№ 254
гр. Стара Загора, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно
гражданско дело № 20225500500501 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от Н. Й. Б. от гр.С.З., чрез адв.Н.Н. от
АК- Сливен против отказа на ЧСИ И.Б. да прекрати изпълнителното
производство в частта, посочена в молба с вх.№8559/23.06.2022г. по изп.дело
№256/2018г.
Жалбоподателката сочи, че в Поканата и за доброволно изпълнение е
посочено, че към 27.05.2022г. общото и задължение възлиза на сума в размер
на 4913.96 лева и че държавата е присъединен взискател за нейно задължение
в размер на 2801.31 лева. Посочва, че за задълженията си към ТД на НАП
Пловдив се е снабдила с Удостоверение с дата 31.05.2022г. Междувременно е
заплатила задълженията си за данъци в размер на 1313 лева, която сума
посочва, че няма нищо общо със задълженията и към ТД на НАП Пловдив.
Моли съда да има предвид, че ЧСИ Б. не може да завежда изпълнително
дело относно задължения към ТД на НАП Пловдив, тъй като НАП Пловдив е
в друг съдебен район, а именно на Окръжен съд – Пловдив. Освен това сочи,
че е налице и хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, а именно, че в
продължение на две години взискателя относно задължението в размер на
1313 лева не е поискал извършване на изпълнителни действия, като при тази
хипотеза изпълнителното дело се счита прекратено в момента на изтичане на
двугодишния срок, а ЧСИ е длъжен да издаде постановление за прекратяване
на изпълнението на това основание.
Моли съда, на основание чл.435, ал.1, т.6, предл. II от ГПК да постанови
1
съдебен акт, с който да отмени отказа на ЧСИ И.Б. с район на действие ОС
Стара Загора, да бъде задължена последната да връчи на жалбоподателката
акт, с който се отказва прекратяване н изпълнителното производство в
посочената по-горе части да бъде постановено на основание чл.437 от ГПК и
на основание чл.126, ал.1 от ГПК изпълнителното производство да бъде
прекратено. Моли съдът да се произнесе производството да бъде прекратено
и на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, както и да и бъдат присъдени
разноските във връзка с разглеждане на процесната жалба.
Взискателите не са подали отговор по жалбата.
Приложени са мотиви по обжалваното действие от Частния съдебен
изпълнител И.Б. съгласно чл.436, ал.3 ГПК, в които изразява становище по
жалбата.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери
законосъобразността на обжалваните действия на съдебния изпълнител,
намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на
обжалване от длъжника действие на съдебния изпълнител. Подадената частна
жалба е допустима, а по съществото си – неоснователна.
Изпълнително производство е образувано на 13.07.2018г., под №
20188690400256 по моя опис, въз основа на АУЗД № 53229/30.03.2015г.,
АУЗД № 53228/30.03.2015г., АУЗД № 53227/30.03.2015г., издадени от
Община Стара Загора и влезли в сила на 13.05.2015г., за сумите, посочени в
тях, а именно: 78,59лв. главница за данък недвижими имоти, ведно с изтекла
лихва към 27.06.2018г. в размер на 33,94лв., 119,56лв. главница за такса
битови отпадъци, ведно с изтекла лихва към 27.06.2018г. в размер на 51,51лв.
и 85лв. главница за окончателен /годишен/ патентен данък, ведно с изтекла
лихва към 27.06.2018г. в размер на 43,14лв. По делото са начислени такси по
ТТРЗЧСИ и допълнителни разноски.
На дата 18.07.2018г. след постъпило Удостоверение по чл.191 от ДОПК
вх. № 3898/18.07.2018г., на основание чл. 458 от ГПК, са присъединени
удостоверените със същото публични задължения на длъжника. Като
взискател по право е присъединена Държавата чрез ТД на НАП гр. Пловдив,
за дължими от длъжника публични вземания в размер на 2771,66лв.
На дата 22.07.2018г. призовкар е посетил постоянни и настоящ адрес на
длъжника, не е намерил никого и е залепил уведомление по чл.47 от ГПК.
Извършени са справки и са наложени запори и възбрана на длъжника.
На 10.03.2020г. призовкар е посетил отново адреса - намерил е
дъщерята на длъжника, която е отказала да получи книжата. Залепил е второ
уведомление по чл.47 от ГПК.
С Удостоверение по чл.456 от ГПК, с Изх. № 6631/04.05.2022г. е
присъединено изпълнително дело № 20208690400061, образувано на
30.03.2020г. с взискател „В. и К.“ ЕООД и длъжник Н. Й. Б., за сумите:
687,33лв. главница, ведно със законна лихва от 28.08.2014г., 368,35лв.
неолихвяеми суми по изп. лист, 535,95лв. изтекла лихва, 300лв. присъдени
2
разноски за адв. х-р, 6,20лв. приети допълнителни разноски и 150лв.
начислени авансови такси.
Делото е и приобщено към настоящото, като на длъжника Н. Й. Б., е
връчено Съобщение с Изх.№3438/24.03.2021г., чрез пълномощник адвокат
Н.Н., АК Сливен, на дата 24.03.2021г., за размера на дълга към взискател „В.
и К.“ ЕООД, л. 25 от изп.д. 20208690400061.
На 04.05.2022г. от Община Стара Загора е постъпило искане за
присъединяване на АУЗД № 74141/16.04.2020г., АУЗД № 74140/16.04.2020г.
и АУЗД № 74139/16.04.2020г., за суми: 208лв. главница за данък недвижими
имоти, ведно с изтекла законна лихва от 12.04.2022г. в размер на 97,76лв.,
323,23лв. главница за такса битови отпадъци, ведно с изтекла законна лихва
от 12.04.2022г. в размер на 151,55лв. Същите са присъединени по делото.
На дата 12.05.2022г. е постъпило ново Удостоверение по чл.191 от
НАП, като публичните задължения са актуализирани за сума 2 801,31лв.
На 06.06.2022г., длъжностно лице от Кметство с. Б., е връчило ПДИ с
Изх.№7944/27.05.2022г. лично на длъжника, с оглед новоприсъединените
АУЗД, с вписани обезпечителни мерки - възбрана на 1/2 ид.ч. 68850.506.5675,
като е насрочен опис на възбранения имот за дата 14.07.2022г. За
насрочването на изпълнението към имот в режим на СИО е уведомен и
съпруга-недлъжник Р.Б.Р., отново чрез Кметство с. Б..
На дата 23.06.2022г. в деловодството постъпва молба вх. №
8559/23.06.2022г. от длъжника Н.Б., в която същата твърди, че е заплатила
сумите по посочените в поканата актове, на обща стойност 1313,18лв., както и
сумите към НАП и моли изпълнителното дело да бъде прекратено. Представя
Удостоверение, издадено на осн. чл.87, ал.6 от ДОПК.
След като е изискано, на дата 27.06.2022г. е постъпило ново
Удостоверение по чл.191 от ДОПК, в което е видно, че Н. Й. Б. дължи сума в
общ размер 2 820,79лв.
Искането на длъжника за прекратяване е оставено без уважение.
На 01.07.2022г. от взискателя Община Стара Загора е постъпило
Уведомление вх. № 9208/01.07.2022г., с което съобщават, че задължението
към тях е изцяло погасено, с изключение на сумата заплатена като депозит за
вещо лице.
Предвид липсата на данни, длъжникът да е заплатил дълга си и към
присъединения взискател взискател „В. и К.“ ЕООД, наличието на публични
задължения, както и незаплащането на дължимите авансови и
пропорционални такси по ТТРЗЧСИ, на 14.07.2022г. е извършен опис на
недвижимия имот на длъжника, а именно ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО с
идентификатор 68850.506.5675, находящо се в гр. С.З..
С подадената жалба, по същество длъжникът оспорва отказа на
съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство.
Жалбоподателката счита, че са налице две основания за прекратяване на
изпълнителното производство: по чл. 433 ал.1 т. 1, както и по чл.433 ал.1 т.8
от ГПК.
3
Окръжният съд намира, че искането е неоснователно, поради следните
съображения:
По изпълнителното дело, освен Община Стара Загора, като
присъединен взискател са конституирани „В. и К.“ ЕООД, както и НАП
Пловдив, офис Стара Загора.
Отделно от това, длъжникът по делото не е заплатил и дължимите
авансови и пропорционални такси по ТТРЗЧСИ.
На основание чл. 457, ал.1 от ГПК, присъединилият се взискател има
същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният
взискател, а на основание ал. 2 извършените до присъединяването
изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател. Ето защо,
въпреки, че дължимите към първоначалния взискател Община Стара Загора
суми за дължими МДТ са заплатени, и то очевидно след вписването на
възбрана, с насочването на принудителното изпълнение към възбранения
имот, съдът намира, че няма основание за прекратяване на изпълнителното
производство, тъй като не са заплатени от длъжника всички задължения в
настоящото изпълнително производство.
Окръжният съд намира, че постановеният отказ от ЧСИ да прекрати
изпълнителното производство и на осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК също е
правилен и законосъобразен.
Съгласно дадените с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания,
давността в изпълнителното производство се прекъсва многократно - с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител. Ето
защо искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, когато съдебният изпълнител предприеме
съответното действие за принудително изпълнение.
Действително прекратяването поради т. нар."перемпция" настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител само прогласява с постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правнорелевантни факти, но тези факти в конкретния казус не са
налице. Правният интерес за събиране на вземането е на взискателя-кредитор,
поради което той има задължението със своите действия да поддържа
висящността на изпълнителното производство, тъй като изцяло в негов
интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена
само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и
липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на
изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е
поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния
изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия
в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и
разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е
4
поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия
или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят в нормата на
чл.433, ал.1, т. 8 от ГПК е счел, че липсата на активност от страна на
взискателя в хода на изпълнителното производство - да отправя искания до
съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което
състояние продължава в период от две години, има за правна последица -
прекратяване на изпълнителното производство по право.
От приложеното изпълнително дело е видно, че в настоящия казус не е
налице бездействие на взискателя за период от две години, което да обоснове
прекратяване на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция"
спрямо длъжника Н. Й. Б.. Срокът, установен в горепосочената норма, който е
преклузивен, започва от тече от всяко поискано, респ. предприето
изпълнително действие по изпълнителното дело. Изпълнителни действия,
съгласно дадените разяснения в мотивите на т.10 от Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. по тьлк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, независимо от
това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя,
съгласно чл.18 ал.1 от ЗЧСИ представляват: насочването на изпълнението
чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитор,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. В случая всяко от предприети
изпълнителни и поисканите такива реално извършени действия, са в
интервали от време по-малки от две години.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за липса на
извършвани валидни изпълнителни действия, прекъсващи давността по
смисъла на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че в случая няма период от две
години след образуването на изпълнителното производство, който да
обосновава прекратяването му по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като е било
искано извършването на изпълнителни действия от взискател, предприемане
на изпълнителни действия от частния съдебен изпълнител, както и събиране
на парични суми в резултат на приложен изпълнителен способ - запор.
Ето защо съдът намира, че ЧСИ И.Б. правилно е отказал прекратяване
на изпълнителното производство, констатирайки липса на настъпила и
твърдяна от жалбоподателката перемпция по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК. С оглед на това следва жалбата да бъде оставена без уважение.
Предвид гореизложените съображения настоящият съдебен състав
намира, че подадената жалба е неоснователна, поради което следва да бъде
оставена без уважение.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба , подадена от Н. Й. Б. от гр.С.З., чрез
адв.Н.Н. от АК- Сливен против отказа на ЧСИ И.Б. да прекрати
изпълнителното производство в частта, посочена в молба с вх.
№8559/23.06.2022г. по изп.дело №256/2018г.,като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6