Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........град Шумен, 25.01.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното заседание на осемнадесети
януари две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретаря Р. Хаджидимитрова
и с участие на прокурор Д. Димитров от Окръжна
прокуратура град Шумен
като разгледа докладваното от административен съдия Р.
Цветкова КАНД №269 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по
реда на чл.63 ал.1 изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано
въз основа на касационна жалба от С.Ж.К. с ЕГН **********,***, чрез адвокат Д. Й.
при ВАК, срещу Решение №260079/26.10.2020 г. на Шуменския районен съд,
постановено по АНД №1424/2020 г. по описа на същия съд.
В касационната жалба
се излагат твърдения за неправилност на атакувания съдебен акт, по същество
свеждащи се до издаването му в нарушение на материалния закон, поради което
касаторът моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени атакуваното
Решение на РС град Шумен.
Ответната страна
ОД на МВР град Шумен, редовно призована, не изпраща представител и не представя
писмен отговор по касационната жалба.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна, тъй като са налице основания за
приложение на чл.28 от ЗАНН.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените
в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК
и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата
се явява неоснователна по следните
съображения:
На първо место
следва да се посочи, че касационната жалба е бланкетна и липсват конкретно
наведени твърдения за необоснованост и неправилност на атакуваното съдебно
решение, включително и липсва искане към касационната инстанция за приложение
на чл.28 от ЗАНН. Касационният съд следва да се произнесе само по наведените
основания в жалбата.
С обжалваното
решение, районният съд е потвърдил Наказателно постановление №20-0869-002126/08.07.2020
г. на Началник група към сектор ПП към ОД на МВР Шумен, с което на касатора С.К.
е наложена глоба в размер на 20.00 лв. на основание чл.184 ал.3 от ЗДвП за
извършено нарушение на чл.114 т.1 от ЗДвП.
Спор по приетата
от съда фактическа обстановка няма между страните.
За да постанови
съдебния си акт, съдът е приел за безспорно установено, че на 31.05.2020 г. в
град Шумен, на ул.Северна до №16, санкционираното лице, в качеството си на
пешеходец е навлязъл внезапно на пътното платно, вследствие на което е блъснат
от лек автомобил „Фиат Стило“ с рег.№Н7417ВС, управляван от Н.Д.Х.. С тези
действия касаторът е станал причина за ПТП. Въз основа на така установената
фактическа обстановка, след обстоен анализ на събраните по делото
доказателства, които решаващият съд е преценил както поотделно, така и в
тяхната съвкупност, включително и назначена по делото съдебно-автотехническа експертиза,
съдът е приел, че С.К. е нарушил разпоредбата на чл.114 т.1 от ЗДвП, която
забранява на пешеходците да навлизат внезапно на платното за
движение. Съдът е изложил и подробни мотиви за правилно приложение и на
санкционната разпоредба на чл.184 ал.3 от ЗДвП.
Настоящата
касационна инстанция приема, че въззивният съд, при правилно установена
фактическа обстановка, е достигнал и до законосъобразен правен извод по
приложение на материалния закон. В настоящият случай правилно решаващият съд е
приел, че санкционираното лице действително е нарушило разпоредбата на чл.114
т.1 от ЗДвП, поради което и правилно е ангажирана отговорността на лицето по
чл.184 ал.3 от ЗДвП, независимо от факта, че нарушителят е действал с
възприятието, че намиращото се дете в ляво извън платното е в опасност. И
именно това го е подтикнало да излезе внезапно на пътното платно. В тази връзка
от заключението на вещото лице по назначената СТЕ по категоричен начин е
установено, че санкционираното лице като пешеходец е имал възможността да
прецени скоростта и траекторията на движещия автомобил и да не навлиза на
платното пред движещия се автомобил. Вещото лице е заключило, че причината за
ПТП-то е внезапното и неразумно навлизане на пешеходеца на пътното платно. Следва
да се посочи и факта, че водачът на автомобила е възприел детето в ляво извън
платното като опасност и съответно е намалил скоростта, като автомобилът се е
движил с 36.5 км.ч.
От гореизложеното
следва извода, че въззивният съд е установил правилно фактическата обстановка и
въз основа на нея е достигнал и до правен извод, който съответства на
материалния закон. Съдът не е допуснал нарушение на процесуалния закон или
съдопроизводствено нарушение, водещи до отмяна на решението. Ето защо
обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба се
явява неоснователна.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение №260079/26.10.2020 г. на Районен
съд град Шумен, постановено по АНД №1424/2020 г. по описа на ШРС.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на
25.01.2021г.