№ 6924
гр. София, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110166979 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на "С., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
срещу ответника „М. е предявен установителен иск за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата по заповед № 23245/22.12.2021 г., издадена по
ч.гр.д. № 67947/2021 г. по описа на СРС, 41 с-в, а именно: сумата 1361,37 лева,
представляваща главница за потребени ВиК услуги за периода 08.06.2018 г. -
04.06.2021 г. в имот с административен адрес: гр. София, . по договорна /съдебна/
сметка към кл. № ., като за вземанията са били издадени фактури, дължими в периода
14.04.2021 г. – 10.07.2021 г.
Ищецът твърди, че ответникът има качеството потребител на услугите,
доставяни от ищеца на адреса на водоснабдения имот, като това му качество
произтича от придобитото на 08.06.2018 г. право на собственост върху имота.
Поддържа, че ответникът не е изпълнил задължението си да уведоми ВиК оператора за
промяната в съсобствеността, поради което и по-късно ищецът е издал на фирмата на
ответника процесните фактури, след като е променил партидата на абоната. Заявеното
искане е предявените установителни претенции да бъдат уважении да се присъдят
разноски за производството.
Ответникът „М., чрез адв. К., оспорва предявения иск, като неоснователен и
недоказан по основание и размер. Позовава се на изтекла за част от вземането
погасителна давност. Оспорва ответникът да е ползвал услугите на ищеца в посочения
в исковата молба имот и обем. Оспорва да е получавал фактури, издадени от ищеца.
Оспорва в имота да са били извършвани реални отчети, като обръща внимание, че
такива не са приложени към исковата молба. Намира издадените от ищеца фактури за
неясни, както и че данните, отразени в същите не са основание за дължимост на
претендираните вземания.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
1
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че
е сезиран с предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правна
квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ вр. чл. 198о ЗВ.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти: че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на питейна
вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води през исковия период, обема на
реално доставеното на ответницата количество вода за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
В тежест на ищеца с оглед възражението за давност е да установи, че са
настъпили обстоятелства, обуславящи спиране, респ. прекъсване на погасителната
давност за вземанията.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни
за себе си последици.
С доклада по делото и въз основа на публичната информация, вписана по
партидата на ответника в ТРРЮЛНЦ, съдът е отделил за ненуждаещи се от доказване
по делото обстоятелствата, че през исковия период ответникът е бил собственик на
процесния имот, доколкото последният е внесен в капитала на дружеството под
формата на непарична вноска, съгласно заявление № 20180529095100;
съдържанието на Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени от КЕВР с решение №
ОУ-2/13.07.2016 г., в сила от 28.08.2016 г. , публично достъпни на следния ел.адрес:
Obshti uslovia 2016.pdf (sofiyskavoda.bg).
Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на
този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и
канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейнобитови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните
и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии
/населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения.
Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на
понятието "потребители на ВиК услуги", това са юридически или физически лица-
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК
услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи /в редакция- попр., бр. 93 от
19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ- бр. 41 от
13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г. / е указано, че потребители на ВиК услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на
2
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл. 2,
ал. 1 от Общите условия на ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
/собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи
условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен
ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и с оглед вписаното по
партидата на ответника в ТРРЮЛНЦ обстоятелство несъмнено е, че дружеството е
собственик на процесния недвижим имот, след като същият е апортиран в капитала му,
като това обстоятелство е било заявено за вписване в регистъра преди началото на
исковия период/ на 28.05.2018 г./. Ето защо и се извод, че ответникът е имал качеството
потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ и чл. 3,
ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. през исковия период, тъй като е
притежавал право на собственост върху недвижимия имот през исковия период. Като
неоснователни следва да бъдат преценени възраженията на дружеството ответник, че
ищецът не е установил в производството това обстоятелството, доколкото бил
представил справки от имотния регистър, които нямали характеристиките на документ
въобще, а освен това се отнасяли за друг имот. Посочените доводи са ирелевантни,
доколкото съдът е приел, че кому принадлежи правото на собственост върху
процесния водоснабден имот през исковия период е обстоятелство, което не се нуждае
от доказване в производството, като страните са уведомени за това по реда на чл. 146 ,
ал. 1, т. 4, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.,
получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях)
лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая
несъмнено е, че общите условия на ответното дружество са влезли в сила, доколкото са
били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като посоченото обстоятелство
съдът приема за ноторен факт.
Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от ВиК оператори, като в границите на една обособена територия само
един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В
настоящия случай между страните не е спорно, че оператор на ВиК услуги на
територията на гр. София е ищцовото дружество.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че през процесния период между
страните е съществувало облигационно правоотношение, породено от договор за
предоставяне на водоснабдителните и канализационните услуги по отношение на
имота, находящ се на посочения по-горе адрес.
От заключението на приетата в хода на съдебното дирене пред настоящата
инстанция комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза се установява, че
процесният имот е водоснабден, като в сградата се ползват следните услуги: доставка
на вода с питейни качества, отвеждане на изполвана вода и пречистване. За
използваните ВиК услуги в имота е бил монтиран 1 бр водомер с метрологична
годност до 2025 г. Експертите са констатирали, че ищецът по служебен път е установил
промяна в правото на собственост на недвижимия имот след справки в имотния
3
регистър, като на 14.04.2021 г. е разкрил нов клиентски номер на търговската фирма на
ответното дружество и е префактурирал задълженията за ВиК услуги, доставени на
адреса на процесния имот, считано от 08.06.2018 г. Съгласно техническата част през
исковия период имотът е посещаван от проверител, като потребените услуги са
начислявани по реален отчет на показанията на водомера /достъп за отчет е бил
предоставян редовно/. Отчетите са били нанасяни в индивидуалния електронен карнет,
предоставен на вещото лице инж. Ч. за целите на изготвяне на заключението. За
периода 08.06.2018 г. – 04.06.2018 г. през СТИ са преминали, съответно са начислени
услуги за 510,900 куб.м. вода на стойност 1361,37 лева, която съответства на
количеството и на утвърдените от КЕВР цени през периода. За периода м.11.2018 г. –
04.06.2021 г. дължимата сума за услугите съгласно техническата част на заключението
е в размер на 1176,92 лева.
Счетоводната част на заключението е пояснила префактурирането на
задълженията във връзка със служебната промяна на задълженото за имота в
качеството му на собственик лице. Става ясно, че префактурирани за периода
08.06.2018 г. – 04.04.2021 г. са задължения в размер на 1267,44 лева, а по новия кл. №
са били начислени и текущо са фактурирани услуги на стойност 93,93 лева.
Заключението си вещите лица са пояснили по реда на чл. 200 ГПК в съдебното
заседание, проведено на 05.04.2023 г., като от изявленията им става ясно, че
натрупаните по стария клиентски № задължения до 08.06.2018 г. не са префактурирани
и същите не са прехвърляни по клиентския номер на ответника.
Макар ответникът да е релевирал в съдебното заседание, в което експертизата е
приета, възражения срещу същата, съдът приема, че не е налице основание да не
кредитира заключението и да не ползва същото за установяване на правнорелевантни
за спора факти. Същото е изготвено обективно и компетентно от специалисти,
притежаващи необходимите специални знания. Въз основа на заключението съдът
приема, че в собствения на ответника имот са ползвани ВиК услуги, доколкото
показанията на намиращия се в имота водомер са отчитани, а издаваните фактури са
въз основа на данните от съставения ел.карнет. Ответникът не твърди да е погасявал
каквито и да било задължения към ищеца, а от счетоводната част на заключението не
се установява противното. Когато искът е установен по основание, но не са налице
достатъчно данни относно неговия размер съгласно чл. 162 ГПК съдът следва да вземе
предвид заключението на вещо лице, доколкото искът не може да бъде отхвърлен само
защото ищецът не е представил доказателства относно неговия размер. За установяване
на същия е заявено доказателствено искане за изслушване на заключение на съдебна
експертиза, с оглед което и това е редът за установяване на претенцията по размер.
Съдът следва да разгледа своевременно заявеното в производството възражение
за изтекла погасителна давност, което се явява основателно за периода 08.06.2018 г. –
01.11.2021 г. В случая приложима е тригодишната давност, доколкото задълженията за
заплащане цената на предоставените ВиК услуги представляват "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД (ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г.,
ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми. Съгласно чл. 33, ал. 2 от
приложимите в отношенията между страните общи условия към договора,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Следователно и погасени по
4
давност за задълженията до м.10.2021 г. вкл. с оглед датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение. Необхванати от погасителна давност са
вземанията на ищеца за предоставени услуги за периода 01.11.2018 г. – 04.06.2021 г.
Съгласно заключението на комплексната експертиза в техническата му част дължимата
стойност на услугите за посочения период възлиза на сумата от 1176,92 лева, за която
предявеният иск следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер
следва да се отхвърли поради погасяването на вземането по давност.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На ищеца на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК се следват разноски за
държавна такса, депозит за възнаграждения на вещите лица в размер на 550 лева и
юрисконсултско възнаграждение /определено от съда в размер на сумата от 100 лева/.
Съобразно уважената част от исковете следва да се присъдят разноски в размер на
сумата от 585,47 лева от общо сторени разноски в размер на сумата от 677,23 лева.
За заповедното производство следващите се на ищеца разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение са в размер на сумата от 66,77 лева от
разноски по заповедта за изпълнение в размер на сумата от 77,23 лева.
Ответникът претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в исковото производство в размер на сумата от 540 лева
с ДДС и за заповедното производство в рамер на 360 лева с ДДС. С исковата молба
ищецът е заявил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което следва да бъде обсъдено от
съда. Доколкото случаят не се отличава с фактическа и правна сложност, а
производството пред първоинстанционния съд е протекло в едно открито съдебно
заседание, съдът приема възражението на ищеца срещу разноските на насрещната
страна за основателно. Като съобрази цената на предявените искове, минималните
размери на адвокатските възнаграждения съгласно действащите редакции на Наредба
№ 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет към момента на извършване на всеки от двата
разхода от ответника и принципа за справедливо заплащане на адвокатския труд, съдът
намалява разноските за адвокатско възнаграждение за исковото производство до
сумата от 525 лева с ДДС, а съобразно изхода от спора на ответника следва да се
присъди сумата от 71,13 лева.
По отношение на разноските за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство следва да се посочи, че процесуалното представителство на длъжника в
същото се изчерпва с подаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, в което са
релевирани идентични на заявените в исковото производство доводи срещу вземането
по заповедта за изпълнение. Предвид релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от
страна на ищеца при намаляване на тези разноски, сторени от ответника, съдът следва
да съобрази силно формализирания характер на производството и обема на
процесуалните действия извършени от пълномощника на длъжника.
Заповедно производство не предпоставя нужда от процесуално
представителство за длъжника, доколкото съгласно изричния текст на закона, не се
нуждае от мотивиране, а длъжникът получава формуляра, с който би могъл да упражни
правото си на защита. Извън тази граница остава излагането на конкретни възражения
срещу основателността на вземанията и евентуално извършено допълнително
проучване на делото, поради което няма причина заявителят да отговаря за проявената
от адвоката в това направление активност, още повече в хипотеза на развило се исково
5
производство, в което на разположение на ответника е била процесуална възможност
да противопостави на ищеца всичките си възражения срещу процесните вземания,
както е сторено.
В аспекта на изложеното, разноските за адвокатско възнаграждение за подаване
на възражение от длъжника следва да бъдат редуцирани съгласно правилото на § 1 от
Допълнителните разпоредби на Наредбата, а именно за непредвидените в тази наредба
случаи възнаграждението се определя по аналогия. Съдът намира, че извършените от
процесуалния представител на длъжника действия в заповедното производство
попадат в хипотезата на чл. 6, т. 5 от Наредбата в предходаната й редакция /когато е
заплатено адвокатското възнаграждение според представения по заповедното
производство документ/, съгласно която дължимото адвокатско възнаграждение за
един адвокат следва да възлиза на сумата от 50 лева или 60 лева с ДДС. Съобразно
изхода от исковото производство на ответника се следват разноски за адвокатско
възнаграждение по ч.гр.д. № 67947/2021 г. по описа на СРС, 41 състав, в размер на
сумата от 8,13 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
от „С., ЕИК ., с адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III” № 159, ет. 3,
срещу „М., ЕИК ., с адрес на управление: гр. София, . и съдебен адрес: ., иск с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 198о, вр. чл. 203 ЗВ, че „М. дължи на „С. сумата от
1176,92 лева, представляваща стойност на предоставени в имот, находящ се на адрес: .
кл. № ., ВиК услуги в периода 08.06.2018 г. – 04.06.2021 г., ведно със законната лихва
от 26.11.2021 г. до плащането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 67947/2021 г. по описа на СРС, I ГО,
41 – ви състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „С., ЕИК ., с адрес на
управление: гр. София, . срещу „М., ЕИК ., с адрес на управление: гр. София, . и
съдебен адрес: ., иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 198о, вр. чл. 203 ЗВ, за
признаване за установено, че „М. дължи на „С., сумата над 1176,92 лева до пълния
предявен размер от 1361,37 лева, представляваща стойност на предоставени в имот,
находящ се на адрес: . кл. № ., ВиК услуги в периода 08.06.2018 г. – 04.06.2021 г.
поради погасяване на вземането в посочената част с изтичане на погасителна давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК „М., ЕИК ., с адрес на
управление: гр. София, . и съдебен адрес: . да заплати на „С., ЕИК ., с адрес на
управление: гр. София, ., сумата от 585,47 лева – разноски за исковото производство,
както и сумата от 66,77 лева – разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „С., ЕИК ., с адрес на управление: гр.
София, ., да заплати на „М., ЕИК ., с адрес на управление: гр. София, . и съдебен адрес:
., сумата от 71,13 лева - разноски за исковото производство, както и сумата от 8,13
лева – разноски за заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7