Р Е Ш
Е Н И Е
№ …….. 16.12.2021
г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО
……..........……….……......................…………….... състав
на двадесет и девети ноември ...………………….. две хиляди
двадесет и първа година
в публично
заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
секретар …………
Румяна Никова ..…..…….…….……………………………………………
прокурор
………………………
.…..........……...............................................……………….......
като разгледа
докладваното от ............................председателя
……...…..............…………….
т.д. дело № 65.......... по описа за 2020
год., …...…....................…………………................
Т.д. № 65/2020 г. по описа на
Окръжен съд-*** е образувано по искова молба вх. № 3812 от 07.04.2020 г., подадена от Г.Х.М. от гр. ***,
с която е предявила обективно съединени искове
против ЗАД „ ОЗК-Застраховане“ АД
гр. София, а именно: 1. Иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за сумата от 60
000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени болки и
страдания в резултат на увреждания получени при ПТП настъпило на 27.09.2019 г.,
/ първоначално предявен за сумата от 26 000 лв., предявен като частичен за
цялата сума от 60 000 лв., изменен с определение в съдебно заседание от
29.11.2021 г./ ; 2.Иск с правно основание чл.497 ал.1 т.2 вр.
чл.409 от КЗ – за заплащане на следващата се законна лихва върху претендираното обезщетение,считано от 20.01.2020 г.
В исковата си молба ищцата
твърди ,че на 27.09.2019 г. около 11.20 ч. в гр. *** до бл.11, пред магазин ***
е пресичала улицата като пешеходка, при което Н.А., водач на товарен
автомобил ***, при извършване на маневра
„ движение на заден ход“, без да се убеди,че пътят зад превозното средство е
свободен я блъснал. В резултат на удара й били причинени значителни телесни
увреждания. Около двадесет дни след произшествието състоянието й се влошило,
поради което на 18.10.2019 г. била приета в отделението по „ Хирургия“ в МБАЛ ***,
където по спешност било извършено оперативно лечение. Твърди,че към настоящия
момент продължава лечението си. В резултат на преживяното ПТП здравословното й
състояние било влошено, което дало отражение и на психиката й. Вследствие на
изживения шок ищцата се оплаквала от понижено настроение, нарушения на съня и
вниманието.
Твърди,че
водачът на МПС, причинил ПТП имал валидна задължителна застраховка „ ГО“ на
автомобилистите, сключена с ответното дружество. Отправила молба до ответното
дружество с искане да бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение.
Застрахователят не определи и не изплатил дължимото застрахователно обезщетение.
Последвал изричен отказ от 17.01.2020 г.
за заплащане на обезщетение, което мотивирало правния й интерес от предявяването на настоящия
иск.
Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 60 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди,
представляващи претърпени болки и страдания в резултат на увреждания получени
при ПТП настъпило на 27.09.2019 г.,ведно със следващата се законна лихва върху претендираното обезщетение,считано от 20.01.2020 г. до окончателното й изплащане. Моли да бъдат
присъдени направените по делото разноски. Адв. К.Г.
претендира заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.
В допълнително подадената искова молба ищцата поддържа изложеното в исковата молба.
Оспорва наведеното от ответника възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат, като счита, че няма вина за настъпването на ПТП.
Оспорва наведеното от ответника възражение за липса на вина у водача на
лекия автомобил, причинил ПТП,доколкото по отношение на същия имало влязло в
сила решение, с което е признат за виновен в извършване на престъпление.
Постановеното от съда решение по чл.78а от НК било приравнено по значение на
влязла в сила присъда.
Оспорва възражението за прекомерност на претендираното
обезщетение.
В срок
е постъпил писмен отговор от ответника, с който взема становище,че
предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди
е допустим, но неоснователен по основание и размер.
Алтернативно счита,че искът за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди е прекомерно
завишен, т.като не отговаря на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД от
една страна и от друга – не отговаря на характера и степента на причинените от
ПТП телесни увреждания, респ.на интензитета и продължителността на претърпените
болки и страдания от ищцата.
Твърди,че застрахованият
в дружеството водач няма вина, респ.изключително такава за настъпване на процесното ПТП и вредоносните последици от него по
отношение на ищцата. Навежда доводи за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която се движела
неправомерно и твърде близко до спрелите автомобили и самата тя не била внимателна към обстановката на
пътя. Продължила неправомерното си пресичане, въпреки, че възприела светлинния
сигнал на товарния автомобил и движението му на заден ход.
Твърди,че ищцата
не е получила тежки и сложни травматични увреждания, които да са застрашили
живота и здравето й, както и че настъпилите
усложнения в оздравителния и възстановителния процес не са в резултат на
произшествието, а на наличието на друго заболяване, което ищцата имала отпреди
произшествието.
Не оспорва съществуването на валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП, сключена с ответното дружество.
Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като
неоснователни и недоказани, алтернативно да намали размерите на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени
вреди и съобрази размерите с правилото на чл.52 от ЗЗД, като така определеното
обезщетение бъде намалено наполовина с оглед съпричиняването
на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Моли да бъдат заплатени
направените по делото разноски.
В допълнително
представения писмен отговор се поддържат всички наведени доводи и направени
възражения в подадения писмен отговор.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа
страна следното:
На 27.09.2019 г. около 11.20
ч. в гр. *** товарен автомобил ***, управляван
от Н.А. е бил спрян до бл.11, пред магазин ***, където разтоварвал стока. След
приключването на разтоварването водачът А. предприел движение на заден ход,т.като
можел само по този начин да излезе от мястото, където бил установен за
извършване на разтоварването. В този момент пострадалата Г.М. пресичала
пространството зад автомобила, косо, движейки се от дясната му страна в посока югозапад, с
бавен ход. Водачът не забелязал движещата се отзад пешеходка,при което я
блъснал и тя паднала.Според заключението на ВЛ, което съдът приема като
обективно и безпристрастно дадено,водачът на товарния автомобил , в момента на
тръгване от изходна позиция за изпълнение на маневрата „ движение на заден
ход“, е имал техническата възможност да види пресичащата зад автомобила пешеходка.
В този момент пешеходката се е намирала в зоната му на видимост. В момента на
тръгване на товарния автомобил пешеходката е била обърната с гръб към него и е
нямала техническа възможност да възприеме маневрата му.Ударът е настъпил върху черен път, срещу хранителен магазин ****,
при контакт на задната горна дясна част на тялото на пешеходката със задната
дясна част на товарния автомобил.Допълнително в съдебно заседание ВЛ посочи,че
на мястото няма тротоар и банкет. Пространството, което е около магазина
представлява асфалтова междублокова площ и е пресечка, която води към ***. В
момента на удара пострадалата е била косо обърната, повече от дясната страна,
ударена е в гръб, в дясно и е паднала по очи. Тя не е имала възможност да
възприеме маневрата на автомобила.
Според заключението на
назначената по делото СМЕ при произшествието пострадалата М. е получила
счупване на лъчева кост на дясната ръка. Контузия на десен крак и на дясна
раменна става. Кръвонасядане по външната страна на
дясната подбедрица в горния й край, кръвонасядане на лицето в областта на дясната очница, малка разскъсно контузна рана и кръвонасядане в
основата на носната пирамида.Охлузена рана и подкожен хематом в долната част на
дясната подбедрица и глезен. Усложнения – флегмон /гнойно възпаление/ на меките тъкани на дясното
ходило, хронична трофична рана на външния глезен на
десния крак на фона на келоиден белег. Счупването на
лъчевата кост на дясната ръка е обездвижено с гипсова превръзка. Обичайният
срок за възстановяване е 30 дни. Според заключението към момента движенията на
китката са възстановени напълно. Пострадалата изпитва периодично несилна болка
в областта на китката.
Кръвонасяданията по лицето и дясната подбедрица са отзвучали за период от 15-20 дни. Оздравителният
процес на раната на десния глезен още не е приключил. Налице е хронична трофична рана, която подлежи на продължаващо лечение.
Пострадалата М. страда от разширени вени, трофични
отоци по долните крайници, трофични промени на кожата
и меките тъкани на долните крайници и наднормено тегло. Тези страдания
допринасят за неблагоприятното протичане на травмата на десния глезен и
продължаващото съществуване на хронична трофична рана
в мястото на първичната рана, получена при произшествието. Към момента на
извършване на прегледа, според доклада на ВЛ в съдебно заседание, раната е
затворена навътре и секретира навън. Пострадалата прави превръзки и взема
антибиотици.
Получените от пострадалата
увреждания и последвалите ги усложнения, според заключението, са в пряка
причинна връзка с процесното ПТП.
В хода на съдебното
производство бяха събрани гласни доказателства. Според показанията на св. А.
пострадалата е по-ниска от буса и в момента, когато е
потеглял тя е била зад автомобила и не я е видял. Разбрал,че е ударил
някого,защото жената се извикала. Спрял веднага, слязъл от автомобила и й
помогнал да стане. Към момента жената била одраскана по лицето, кракът й се
подул.Съпругът на пострадалата дошъл и я откарал в спешна помощ, от където съобщили, след
направените изследвания,че пострадалата има средна телесна повреда. Не е имал
възможност да види пострадалата,
т.като прозореца на кабината е бил
закрит от поставен палет с вода и при движението на зад е можел да ползва само
огледалата за обратно виждане.
Според показанията на св.Е. М.,
пострадалата, която е негова съпруга, е минавала покрай паркиран микробус.
Когато била зад него микробусът потеглил, без да се убеди,че няма пешеходци зад
него и по този начин я ударил.Дясната ръка на съпругата му била счупена,
десният й крак бил оттекъл, но нямало счупване. Т.като на място не бил
пристигнал екип на спешна помощ, той качил жена си в колата и я закарал до
болницата. Там установили счупването на ръката и поставили гипс. Кракът не бил
счупен. Докато била в гипс съпругата му не можела да се обслужва сама. Кракът й
бил много зле. През това време той и дъщеря им помагали на пострадалата в
ежедневното й обслужване. Състоянието й не се подобрило и въпреки превръзките
раната на крака се разраствала. Наложило се да постъпи на лечение в болницата.
Около шест месеца раната на крака не зараствала, ходели непрекъснато на
превръзки. Сега вече раната била зараснала. Преди инцидента съпругата му ходела
нормално, грижела се за семейството си, гледала внуците. След това съпругата му
не излизала сама навън. Движела се трудно с помощта на бастун. Той я
придружавал навсякъде, защото тя не можела да отиде сама дори до аптеката.
Представени и приети като
доказателство по делото, неоспорени от ответника, са писмени доказателства
относно здравословното състояние на пострадалата и за проведеното й лечение
/лист за преглед на пациент в спешно отделение,искане за образно изследване,
амбулаторен лист СМУ № 417/19 г., епикриза от
22.10.2019 г., епикриза от нервно отделение от
01.07.2020 г. – относно претърпян инсулт/.
Ищцата е направила искане пред
ответното дружество за заплащане на обезщетение, за което е заведена щета № 0411-660-0002-2019. Няма данни да е било
платено застрахователно обезщетение.
При така установените факти, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно чл.300
от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд, е задължителна затова дали
е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, като всички останали факти, които имат отношение към
гражданските последици от деянието, включително съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия, подлежат на доказване от
страната, която ги твърди. Решението по чл.78а от НК, с което наказателният съд
освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно
наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда – т.15 ТР №
6/06.11.2013 г. , постановено по ТД №6/2012 г. на ОСГТК. С Решението по чл.78а от НК наказателният съд
се произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата – за дееца,
деянието, противоправността му и за вината. Доколкото
в случая е налице влязло в сила решение, приравнено по значение на влязла в
сила присъда, следва да се приеме за безспорно
извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Страните не спорят относно фактическите констатации по
механизма на настъпилото ПТП, както и относно наличието на застрахователно
правоотношение по повод на сключена от виновния водач Н.А. задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. Като неоснователно
следва да се приеме направеното от ответника възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалата. По делото не се установи пешеходката
да е нарушила правилата за движение, което да обоснове извод за съпричиняване на вредоносния резултат. Установи се от
събраните по делото доказателства и от заключението на САТЕ, че микробусът,
управляван от Н.А. е бил спрял пред магазин, който е зареждал със стока.
Пострадалата е предприела преминаването зад него в момент, когато микробусът е
бил в покой и тя не е могла да предвиди потеглянето му на заден ход. Според
заключението на ВЛ, в момента на тръгване на товарния автомобил пешеходката се
е намирала в зоната на видимост и водачът е могъл да я възприеме и да
предотврати настъпването на произшествието. В този момент пешеходката се е намирала в зоната му на
видимост, докато пешеходката е била обърната с гръб към него не е имала техническа възможност да възприеме
маневрата му.
За безспорно установени следва
да се приемат получените от пострадалата телесни увреждания, включително
тяхната продължителност, интензивност, сила и перспектива, причинно следствената връзка
с настъпилото ПТП и периодът на възстановяване. При произшествието ищцата е получила счупване на лъчева кост на дясната
ръка, която е била обездвижена за период от 30 дни, през който период от време
ищцата не е могла сама без помощта на своите близки да се обслужва –
показанията на св. Е. М.. Към момента, видно от заключението на ВЛ движенията
на китката са възстановени напълно. Ищцата е получила още контузия на десен крак и на дясна раменна
става, кръвонасядане по външната страна на дясната подбедрица в горния й край, кръвонасядане
на лицето в областта на дясната очница, малка разскъсно контузна рана и кръвонасядане в основата на носната пирамида. Охлузена рана
и подкожен хематом в долната част на дясната подбедрица
и глезен. Кръвонасяданията по лицето и дясната подбедрица са отзвучали за период от 15-20 дни.
Пострадалата М. страда от
разширени вени, трофични отоци по долните крайници, трофични промени на кожата и меките тъкани на долните
крайници и наднормено тегло. Тези страдания са допринесли за неблагоприятното
протичане на травмата на десния глезен и продължаващото съществуване на
хронична трофична рана в мястото на първичната рана,
получена при произшествието. За период около шест месеца раната на пострадалата
е секретирала, налагало се е ежедневни превръзки и приемане на антибиотици,
лечение в болнично заведение. Според показанията на св. М. към момента раната е
зараснала, а според заключението на ВЛ настъпилото усложнение в хода на лечение
не би могло да доведе до ампутация на крайника.
Ищцата е преживяла стрес от
произшествието, болки и в период от 30 дни ръката й е била обездвижена, което е
налагало да ползва подкрепата на своите близки в ежедневното си обслужване.
Допълнителни и продължителни болки е търпяла от получената рана при
произшествието на десния глезен и настъпилите усложнения при лечението й, в резултат на налични у нея заболявания от
преди произшествието. За период от около шест месеца освен,че е изпитвала болки
, тя е била с ограничената подвижност, извън обективните предпоставки за
ограничение на подвижността й с оглед установеното наличие на разширени вени, трофични отоци по долните крайници, трофични
промени на кожата и меките тъкани на долните крайници и наднормено тегло. Въпреки
тези налични заболявания и наднормено тегло преди произшествието ищцата се е
грижела за домакинството, гледала е внуците, пазарувала е без да е необходимо
да бъде придружавана, докато след произшествието, според показанията на св. М.
не излизала от двора на къщата, не можела да отиде дори до аптеката без да бъде
придружена от него.
При определяне размера
на обезщетението за
неимуществени вреди се прилага принципа за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД.
Според приетото в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. понятието „справедливост“ по
смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при
които е извършено деянието, евентуално допълнително влошаване на здравословното
състояние на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр.
За да определи справедливия размер
на обезщетението, съдът съобрази описаните по-горе увреждания и последиците от
тях, и свързаните с тях физически и емоционални болки и страдания на ищцата,
техния вид, интензитет и продължителност. Ищцата е преживяла стрес от ПТП, а така
също и от трудностите по възстановяването й в резултат на настъпилите
усложнения. Съдът съобрази и това, че към момента движението на китката е
изцяло възстановено, като ищцата изпитва периодично несилна болка в областта на
китката, както и това, че раната на
глезена е зараснала към момента. Наличните у ищцата заболявания отпреди
произшествието не са препятствали ежедневното й обслужване и извършване на
обичайните дейности свързани с грижи за домакинството, пазаруване и др. Но
получените увреждания са ограничили тези и ежедневни действия за период от
около шест месеца, през който освен болки тя е изпитвала и дискомфорт
от принудителните ограничения и невъзможност да се справи сама в ежедневието. С
оглед на това и като се съобрази принципа на справедливост,
залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати обезщетение в
размер на 25 000 лева за претърпените и доказани от ищцата неимуществени вреди. Както и по-горе се посочи
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалата е неоснователно, поради което не е налице основание
за намаляване на размера на определеното обезщетение. В останалата част, до
пълния предявен размер от 60 000 лв.,предявеният иск е неоснователен и
недоказана и следва да бъде отхвърлен. Ответникът дължи заплащане на лихва
върху присъдения размер на обезщетението, считано от 20.01.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата.
По разноските:
В исковата молба и нейния отговор, както и в съдебно
заседание страните са направили искане за присъждане на разноски.
Ищцата е представила списък за сторените разноски, които възлизат на 400 лв. С оглед
уважената част на иска ответникът следва да й заплати разноски в производството
в размер на 166,67 лв.
С оглед на
уважения размер на иска и на основание
чл. 7, ал. 2 т.4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения ответника следва да бъде осъден да заплати на адв. К.Г. адвокатско
възнаграждение в размер на 1280 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на ОС *** ДТ върху уважения размер на иска, а именно 1000 лв.
Ответникът също е представил списък по чл. 80 ГПК от
22.11.2021 г. Съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 2 155,42 лв., съобразно отхвърлената
част на иска.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД„ ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
*** , ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 498, ал. 3 КЗ на Г.Х.М.,ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, адв. К.Г., сумата от
25 000 лв. ( двадесет и пет хиляди
лева), обезщетение
за неимуществени вреди, представляващи претърпени болки и страдания в резултат
на увреждания получени при ПТП настъпило на 27.09.2019 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 20.01.2020г. до окончателното й изплащане , като отхвърля
иска в останалата част – до пълния предявен размер от 60 000 лв. като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
ЗАД„ ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в *** , ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 498, ал. 3 КЗ на Г.Х.М., ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес ***, адв. К.Г., сумата от 166.67 лв. , направени в настоящото
производство разноски, съобразно уважената част на иска..
ОСЪЖДА
ЗАД„ ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в *** , ДА ЗАПЛАТИ на адв.
К.К.Г., член на ХАК, ***,
служебен адрес: гр. ***, ***, сумата от 1280 лв. адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 от ЗА и чл.7 ал2 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА ЗАД„ ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
***ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ОС *** ДТ в размер на 1000 лв.
ОСЪЖДА Г.Х.М., ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес ***7, адв. К.Г. ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД„ ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в *** сумата от 2 155,42 лв. направени по
делото разноски, съобразно отхвърлената част на иска.
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.