Р
Е Ш Е Н И Е
№
***, 19.03.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***, ІV граждански състав в открито
заседание, на двадесет и трети февруари
през две хиляди и петнадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА
ТОМОВА
При
секретаря : С.Ц.
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 5711 по описа на съда за 2014
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, във
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
В *** е
постъпила искова молба от ***, със
седалище и адрес на управление *** против ***, със седалище и адрес на
управление ***, в която се излага, че ищецът е финансова институция, която е
вписана в регистъра по чл.3, ал.2 от *** и по занятие отпуска заеми със
средства, които не са събрани чрез публично привличане на влогове. Твърди се,
че между ищцовото дружество и *** бил сключен ***, по силата на който ищцовото
дружество предоставило на ответника заем в размер на левовата равностойност на
485,73 евро със срок на връщане до 28.09.2014г. Твърди се още, че като
солидарни длъжници договора бил подписан също така от ***. Сочи се, че били
заплатени по заемното правоотношение само девет вноски от общо уговорените
осемнадесет. При това останала непогасена част от главницата в размер на 404,15
евро с левова равностойност 790,44лв.; лихва, дължима на основание чл.8 от
договора, в размер на 711,36 лв. за периода от 29.12.2013г. до 28.09.2014г. и
неустойка, дължима на основание чл.9 от договора, в размер на 285лв. Излага се,
че тези вземания били претендирани от кредитора по реда на чл.410 от ГПК в
производството по *** и съответно била издадена заповед за изпълнение, срещу
която постъпило писмено възражение от длъжника ***. Като следствие от
изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се признае
за установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата от 790,44лв.,
представляваща дължима главница по процесния ***, сумата от 711,36лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 29.12.2014г. до
28.09.2014г. и сумата от 285лв., представляваща неустойка по чл.9 от процесния
договор, ведно със законната лихва, считано от 13.10.2014г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по ***. Претендират се и направените в исковото
производство разноски.
Ответникът ***, представлявано от управителя *** *** е
депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, в който признава твърдените
в исковата молба факти за елементите на договорното правоотношение между
страните, погасената част от дълга и непогасените, претендирани в настоящото
производство вземания. Навежда доводи, че дължимите суми не били плащани поради
липса на финансови средства. Предвид на това, че не оспорва вземанията, моли
съда да възложи разноските върху ищеца, а при условия на евентуалност релевира
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Моли също така да се постанови от съда разсрочване на изпълнението.
Съдът като
прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на
страните намира за установено следното от фактическа страна :
От
приложеното *** се установява, че ищеца депозирал на 13.10.2014г. пред ***
заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните вземания по реда
на чл.410 от ГПК срещу ответника ***-*** и срещу длъжниците ***. Заповед за
изпълнение е била издадена на 14.10.2014г. срещу двама от длъжниците *** и ***. Допълване на заповедта, чрез
произнасяне и по искането срещу длъжника ***, не е заявено в законоустановения
срок и не е постановено. На 24.10.2014г. е постъпило възражение от *** и с
разпореждане на съда от 28.10.2014г. е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането
си срещу този длъжник, на основание чл.415, ал.1 от ГПК. Установителната искова
претенция е предявена в законоустановения едномесечен срок, поради което съдът
я намира за допустима.
Не се
спори по делото и това се установява от представените периси на договор за *** и
платежно нареждане за кредитен превод от 29.03.2013 г., че страните са сключили
договор за заем, по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответника
***, представляван от *** – управител на дружеството към момента на сключване
на договора и до 20.12.2013г., в заем левовата равностойност на 485,73 евро. Ответникът
и подписалите договора солидарни длъжници *** са се задължили солидарно да
върнат заетата сума, ведно с договорена в чл.8 месечна лихва в размер на 10% от
главницата по кредита. Според обективираното в чл.3, заетата сума е следвало да
бъде върната в срок до 28.09.2014г., като в чл.8а е било постигнато съгласие и
за погасителния план, определящ дължимите месечни вноски. Страните са
постигнали също така съгласие, обективирано в чл.9, за плащане на неустойка при
забава за връщане на заетата сума и/ или на лихвата, взависимост от
продължителността на забавата, но не повече от 30% от размера на заема или при
размер на заемната сума от 950лв. – размерът на неустойката не е могъл да
надвишава 285лв.
С оглед
заявеното от ответника в писмения отговор признание на твърдения от ищеца
отрицателен факт, че са били заплатени само първите 9 вноски по погасителния
план и липсата на доказателства за други плащания, съдът приема, че са останали
непогасени главница в размер на 790,44лв. и договорна лихва в размер на
711,36лв. Поради забавата на заемодателя е дължима и уговорената в чл.9
неустойка, която с оглед продължителността на забавата е достигнала предвидения
максимален размер от 285лв.
Неоснователни е възражението на ответника, че е налице обективна
невъзможност за изпълнение на задълженията. Наличието на обективна невъзможност
за изпълнение, съгласно нормата на чл.81, ал.1 от ЗЗД освобождава длъжника от
отговорност. В случая обаче, твърдяното от длъжника обстоятелство, че не
разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не представлява
обективна невъзможност за изпълнение и не може да го освободи от отговорност,
както изрично е предвидено в разпоредбата на чл.81, ал.1 от ЗЗД.
Предвид
изложеното, съдът счита, че предявената установителна искова претенция е
основателна и доказана и следва да бъде уважена, като се признаят за установени
вземанията на ищеца срещу ответника ***, присъдени в заповедното производство.
По
искането на ответника с правно основание чл.241 от ГПК за разсрочване на
изпълнението.
Това
искане се явява допустимо. Както е прието в т.14 от Тълкувателно ***, разпоредбата
на чл. 241 ГПК намира приложение в исковото производство по чл. 415, ал. 1,
респ. чл. 422 ГПК при уважаване на иска за установяване на вземането. С
разпоредбата на чл.241 от ГПК е предвидена възможността за разсрочване на изпълнението
при преценка с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства.
В случая страната е търговско дружество и доводите за затруднено финансово
състояние на майката на управителя на търговското дружество – ***, се явяват
ирелевантни. По отношение на търговеца не са налице обстоятелства по смисъла на
чл.241 от ГПК за разсрочване на изпълнението. С оглед на това заявеното в тази
насока искане следва да се остави без уважение.
По въпроса
за разноските.
Ищецът е
претендирал присъждане на сторените в производството разноски. С оглед изхода
на производството и при съобразяване разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК
искането се явява основателно. Искането на ответника за възлагане на разноските
в тежест на ищеца е неоснователно. Това е възможно, съласно разпоредбата на
чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото и ако признае иска. В случая е налице признание на иска, но с
поведението си ответника е станал причина за завеждането на делото, т.к. не е
погасил вземанията на ищеца, произтичащи от процесния договор, които са били с
настъпил падеж. Поради това следва да понесе сторените от ищеца разноски.
Направените такива в заповедното производство са в размер на 47 лв. за държавна
такса и 540лв. за адвокатско възнаграждение. В исковото производство са сторени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 710лв. Ответникът е заявил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл.78,
ал.5 от ГПК, което съдът намира за основателно. Делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, поради което в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в по-нисък размер от платеното и
съответно на минилания размер, предвиден в *** за минималните размери на
адвокатските възнаграждения или 300лв. за заповедното производство и 355лв. за
исковото производство. На ищеца следва да се присъдят и заплатените разноски за
пътни разходи на пълномощника за явяване в с.з.
Съдът констатира, че ищецът не е внесъл
дължимата в исковото производство държавна такса, която се изчислява на 103лв.,
поради което тя следва да бъде събрана при постановяване на крайния съдебен акт
и възложена в тежест на ответника, с оглед изхода на производството по спора.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че ***, със седалище и адрес
на управление *** ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, следните
суми : сумата от 790,44лв., представляваща главница по ***; сумата от 711,36лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 29.12.2013г. до 28.09.2014г.
и сумата от 285лв., представляваща неустойка по чл.9 от договора, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.10.2014год. до окончателното
изплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично ***.
по ***.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ищеца *** - *** за разсрочване изпълнението на решението на
основание чл. 241, ал. 1 ГПК, като неоснователно.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ***, със седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 347
лв., представляваща деловодни разноски в заповедното производство и сумата от
415лв., представляваща деловодни разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.77 от ГПК, ***,
със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на *** сумата от
103лв., представляваща дължима в исковото производство държавна такса.
решението
подлежи на обжалване пред ***в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба, а в частта, в
която съдът се е произнесъл по искането за разсрочване на изпълнението по
чл.241, ал.1 от ГПК, решението има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.
районен
съдия: