Решение по дело №689/2019 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 февруари 2020 г. (в сила от 25 февруари 2020 г.)
Съдия: Елица Симеонова Димитрова
Дело: 20197200700689
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                    

гр.Русе, 06.02.2020 г.

 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд-Русе, 6-ти състав, в открито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                 СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

 

при участието на секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 689 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.

Образувано е по жалба от „ Харр комерс“ ЕООД чрез представляващия Х.Г.А. *** срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 422-ФК/30.10.2019 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – автокъща, находящ се в гр.Русе, ***, стопанисван от него, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. В жалбата и в проведените съдебни заседания се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при нарушаване на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми. Жалбоподателят сочи, че при издаването на оспорения административен акт били нарушени основни принципи на административния процес - за съразмерност по чл.6 от АПК и истинност по чл.7 от АПК. Поддържа, че извършената продажба на палети- втора употреба за разпалки, са негова лична собственост и сделката не е в качеството му на търговец. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед. Не претендира направените деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва същата. Твърди, че при прилагане на принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС органите по приходите действат в условията на обвързана компетентност. Сочи, че адресат на мярката е именно жалбоподателят, като лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., а не физическото лице. Поддържа, че определеният срок на мярката е съответен на целта на закона и кореспондира на изискването за нейната съразмерност. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Не претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Със заповед за налагане на принудителна административна мярка № 422-ФК/30.10.2019 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – автокъща , находящ се в гр.Русе, ***, стопанисван от него, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. От приложения протокол за извършена проверка от 29.10.2019 г. се установява, че при извършената на същата дата, в 10:55 часа, контролна покупка – на 10 бр. палети / втора употреба/ на обща стойност 50лв., заплатени на място и в брой  от орган по приходите-свид. А.С., не била издадена фискална касова бележка от наличното и въведено в експлоатация фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП. Посоченото съставлява нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., за което е съставен АУАН № F522139/ 06.11.2019г. срещу които констатации жалбоподателят е възразил.

От разпита на свидетеля С. в с.з. от 14.01.2019г. се потвърждават изложените от жалбоподателя обстоятелства, а именно ,че в двора на стопанисваната от него автокъща в долната му страна са се намирали около 200бр.палети, които не били негова собственост ,а на трето лице с поставен телефон за връзка. На друго място в стопанския двор са се намирали други палети, начупени и пригодени за разпалки , от които именно свидетелят заявил,че желае да закупи 10бр. и заплатил за тях общата сума от 50лв., с уговорката, че ще получи стоката по-късно. Същият ден след кратко време при легитимацията на св.С. , управителят на „Харр Комерс“ ЕООД обяснил, че тези палети са лично негова  собственост, закупени като стока втора употреба и предназначени за разпалки, а не собственост на търговеца  „Харр Комерс“ ЕООД, поради което и не е издал касова бележа. Върнал веднага паричната сума от 50лв., тъй като свид.С. не желаел получаването на  палетите.

Със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. изпълнителният директор на НАП е оправомощил и началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС. Оспорената заповед е издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, т.е. от компетентен орган.

Заповедта е издадена в изискуемата от закона писмена форма като при нейното издаване не са допуснати визираните от жалбоподателя нарушения на административнопроизводствените правила. По-конкретно съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че при извършване на преценката дали да наложи мярката или не органът по приходите действа при условията на оперативна самостоятелност. Формулираният от законодателя текст на чл.186, ал.1 от ЗДДС гласи "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което …" и очевидно не предоставя на компетентния орган възможност за преценка дали да наложи мярката или не. Когато възможното законосъобразно решение е само едно и административният орган не разполага с юридически равностойни варианти, то компетентността му е обвързана (в този смисъл и константната съдебна практика – решение № 768 от 17.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10559/2018 г., I о., решение № 14 от 2.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8328/2018 г., VIII о., решение № 16274 от 27.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7799/2018 г., I о., решение № 15640 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9084/2018 г., I о. и мн.други). В условията на оперативна самостоятелност органът действа само по отношение определяне на продължителността на срока, за който се налага мярката. Неин адресат е винаги лицето по чл.118 от ЗДДС, респ. чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., т.е. лицето което стопанисва търговския обект и извършва доставките (продажбите) в него.

В случая се касае за продажба на стока- палети втора употреба, предназначени за разпалки, за които не е спорно, че са лична собственост на управителя на търговеца „ Харр Комерс“ ЕООД, които са били налични в обекта, стопанисван от търговеца- на територията на автокъщата. Безспорно адресат на мярката по чл.186 и чл.187 ЗДДС не може да е физическото лице. Но по смисъла на чл.3 вр.чл.25 от Наредба Н- 18/2006г. вр.чл.118 ЗДДС всяко лице/ регистрирано или нерегистрирано/ е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД. В този смисъл са и нормите на чл.185 ЗДДС дефиринциращи вида на санкцията при неиздаване на ФКБ в зависимост от субектите, извършили нарушението. В случая продажбата е осъществена в търговски обект . Съгласно постоянната съдебна практика на СЕС понятието за икономическа дейност по смисъла на чл. 9, § 1 от Директивата за ДДС, идентично с това по чл.3 от ЗДДС е обективно, в смисъл, че се разглежда самата дейност независимо от нейните цели и резултати. В частност за икономическа дейност се счита експлоатацията на материална вещ с цел получаване на постоянен доход от нея (в този смисъл са решения по дело С-223/03 и решение по дело С-263/11), като въпросът дали съответната дейност се извършва с цел получаване на постоянен доход, е фактически въпрос, който трябва да се преценява с оглед на всички данни по случая. Видно от гласните и писмени доказателства, жалбоподателят не е представил наличните в търговския обект палети като собственост на дадено физическо лице, а и независимо от това задължението за издаване на ФКБ е налично и носимо именно от жалбоподателя. 

Физическо лице, управител на търговеца „ Харр Комерс „ЕООД очевидно не е комисионер на жалбоподателя, който да извършва стопанска дейност от негово име и за негова сметка, използвайки за тази цел фискалното устройство на доверителя (жалбоподателя) в хипотезата на чл.29, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Всъщност това лице е действало единствено като управител на търговеца/ като същевременно е и единствен негов служител,видно от протокола за проверката/, осъществявайки пряко не само техническата дейност по регистриране и отчитане на продажбите в обекта на жалбоподателя, но и стопанисващ  този обект.

Мярката по чл.186 ЗДДС по аргумент на чл.187 ЗДДС се налага на обекта, в който е констатирано нарушението за неиздаване на ФКБ. При преценката на гласните и писмени доказателства съдът намира, че нарушението по чл.25 ал.1 от Наредба Н-18/2006г вр.чл.118 ал.1 ЗДДС правилно е установено. При тези съображения следва да се потвърди извода на контролните органи, че е налице хипотезата на чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и ответникът, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ в съответствие на материалния закон

Съдът приема, обаче, че определеният срок от 14 дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до него за същия срок, постановен в условията на оперативна самостоятелност, макар и на средата на законово определения, не съответства на тежестта на нарушението и не е съобразен с целите предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, поради което е незаконосъобразен. Административният орган, макар и да е изложил съображения за определената продължителност, изведени единствено от местоположението на търговския обект и спецификата на осъществяваната от търговеца дейност, отчетения оборот по периоди, не е отчел характера на извършеното правонарушение и цялостното поведение на търговеца, като не е съобразил и разпореждането в тази му част с изискванията на чл.6, ал.2 АПК, а се е мотивирал само на база предположения за неотчитане на приходи и неплащане на данъци. По делото не са налице данни за извършени други правонарушения от дружеството от вида на процесното. Това обстоятелство не е отчетено, било е наложително то да се интерпретира наред с факта, че сумата е възстановена, поради отказ от сделката от страна на органа по приходите, при което определения срок на запечатване се явява санкционен и не съответства на нормата на чл.22 ЗАНН като не постига предвидените в нея цели. Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна и именно такива цели следва да преследва и оспорената заповед на началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

   В тази й част, относно определянето на продължителността на срока/ 14 дни/, наложената ПАМ се явява несъразмерна с целта, която и придава законодателят и която се преследва от администрацията на НАП. При съобразяване на изтъкнатите мотиви в заповедта относно срока на мярката и правилото на чл. 6 от АПК за съразмерност съдът съобрази, че административният акт не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава акта.

Продължителността на административната мярка следва да бъде разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на дружеството и охрана на обществени отношения, касаещи данъчното облагане. Използваното правно средство, според съда, при конкретния случай, би постигнало преследваната легитимна цел по преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и при продължителност от 2 дни, който срок съответства на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК.

   По този начин оспорената заповед ще бъде съобразена и с принципа за съразмерност – чл. 6 от АПК и целта на закона.

Предвид на всичко изложено дотук, Административен съд Русе в настоящия съдебен състав, намира Заповед № 422-ФК от 30.10.2019 г. за незаконосъобразна, касателно само определения с нея срок от 14 дни за запечатване на търговски обект- автокъща , находящ се в гр.Русе, ***, стопанисван от „Харр Комерс“ ЕООД .  Жалбата се явава частично основателна, досежно срока на наложената ПАМ, който съдът следва да измени на 2 дни. В останалата си част заповедта е законосъобразна и няма основания за нейната отмяна.

Разноски за страните, с оглед изхода на спора не се следват.

Водим от горното, съдът

 

                         Р Е Ш И:

 

   ИЗМЕНЯ по жалба на „ Харр Комерс“ ЕООД  ЕИК *********  заповед за налагане на ПАМ № 422-ФК/30.10.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е постановено "запечатване на търговски обект" – автокъща , находящ се в гр.Русе, ***, стопанисван от „Харр Комерс“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14/четиринадесет/ дни, като намалява срокът на мярката на 2 дни.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

Съдия: