Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 19.07.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на седемнадесети юни две
хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Стефка Атанасова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 609 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно
основание чл. 327 от ТЗ, вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, предявен от „Г. К. - *“ ООД, с ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление:*****, представлявано от у. С.В.Ш., чрез
адв. Г.С.С., от П. АК, с адрес на кантора: гр. П., бул. М., № ***, ет. * против
„К.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:****,
представлявано от управителя В.Н.Г..
В исковата молба се твърди,
че ищцовото дружество се занимава с търговия с газ метан и разполага със
собствени метан - станции и платформи за пренос на газ. В тази връзка с
ответното дружество бил сключен договор от 15.10.2018 г., съгласно който ищецът
доставял периодично на ответника газ метан, предоставял капацитетен достъп и
отдавал за ползване платформи за пренос на газ. Според договора заплащането е
следвало да става по банкова сметка ***о на всяка една фактура. В началото на
месец септември 2019 г. след извършена смяна на у. на дружеството - ответник,
новият у. В.Г. изрично заявил на ищцовото дружество, че отказва да плати сумите
по издадени вече фактури, без да сочи основание за това. Две от фактурите били
за доставка на газ метан с общо количество 9613,10 кг, третата фактура била за
наем на платформа за периода 01.05.2019 г. – 28.05.2019 г., а четвъртата от
фактурите била за предоставен достъп до капацитетен продукт за периода
01.04.2019 г. – 28.05.2019 г., съгласно правилата на достъп на газопреносните и
/или газоразпределителните мрежи и за достъп до съоръженията за съхранение на
природен газ. Отделно от изготвените и осчетоводените фактури доставката на газ
метан се доказвала и от представените с исквата молба девет броя товарителници.
Липсата на плащане
обуславяла правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, с който моли
да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 19595,41 лева, представляваща
неизплатена цена по договор за доставка на компресиран природен газ от
15.10.2018 г., за която сума са издадени следните фактури, а именно: фактура
№**********/23.05.2019 г. на стойност 2113,55 лв. с ДДС; фактура
№**********/23.05.2019 г. на стойност 5430,66 лв. с ДДС; фактура
№**********/25.05.2019 г. на стойност 3590,63 лв. с ДДС и фактура
№**********/28.05.2019 г. на стойност 8460,58 лв. с ДДС, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 16.10.2019 г.,
до окончателното изплащане на задълженията. Претендират
се направените по делото разноски.
Ответното дружество, представлявано от пълномощника си
адв. П.Й., с отговора на исковата молба оспорва иска както по основание, така и
по размер. Твърди, че на 16.11.2018 г. се провело Общо събрание на съдружниците
на „К.“ ООД, на което било взето решение за освобождаването на П. П. като
управител на това дружество и избиране на нов такъв в лицето на Г. П.. П. П.,
използвайки „процедурни хватки“, успял да спре регистърното производство по
вписване промяната в представителната власт на ответното дружество.
На 30.11.2018 г. било проведено повторно Общо събрание
на съдружниците на „К.“ ООД, на което отново било взето решение за
освобождаването на П. П. като управител на това дружество и били избрани нови
двама у. – Г. Д. Д. и В.Н.Г., но отново регистърното производство било спряно
по жалба на П. П..
На 27.05.2019 г., след няколко съдебни дела, била
вписана промяна в представителната власт на „К.“ ООД, като П. П. бил заличен като
у., а В.Н.Г. и Г. Д. били вписани като нови у.. Към настоящият момент ответното
дружество се представлявало само от В.Н.Г..
След така
настъпилите промени по партидата на „К.“ ООД до настоящият момент П. П., както
и г. с. на дружеството и негова съпруга С. Г., отказвали да предадат
търговските книги на „К.“ ООД, поради което действащият у. твърди, че не
разполага с цялата търговска документация, която да представи по делото.
Извършвал се одит на дружество, който се затруднявал от непредставянето на
цялата търговска и счетоводна документация от бившият у.. Необходимо било време
на настоящата управа, за да получи документацията и да се извърши съответната
справка относно задълженията на „К.“ ООД и тяхното счетоводно записване.
Била отправена нотариална покана до бившият у. П. П.
за предоставяне на търговските книги, било сигнализирано държавното обвинение
за тези злонамерени действия от бившият у., но към датата на подаване на
исковата молба нямало резултат и ответното дружество не разполагало с
търговската и счетоводна документация.
Ответникът оспорва твърдението в исковата молба, че
начислените от ищеца суми за доставен природен газ отговарят на изискванията на
закона, както и че не е заплатил дължимите суми по процесиите фактури.
Оспорва исковата претенция, като счита, че нито в
обстоятелствената част на исковата молба, нито в приложения Договор за доставка
на компресиран природен газ е посочена цената на доставения компресиран
природен газ. В договора било посочено, че тя се определя с надбавка над
регулираната цена от КЕВР, но не било посочено нито стойността, нито размера на
надбавката. В исковата молба също не се сочела цената на доставения газ, нито
размера на надбавката и т. н.
На следващо място, ищецът не бил ангажирал
доказателство, от което да е видно какъв е размерът на договорената цена за
доставка на компресиран природен газ. В така съставените фактури единичната
цена била дори с различни размери – във фактура №9831/28.05.2019 г. единичната
цена била 1.3333 лева, а във фактура №3812/25.05.2019 г. единичната цена била
1.41665 лева.
Следвало да се вземе предвид и фактът, че от датата на
сключване на договора, до края на месец май 2019 г. били извършени множество
доставки на природен компресиран газ, който е бил заплащан на неправомерно
завишени цени, несъобразени с регулираната такава от КЕВР. За този период за
сметка на ответното дружество били платени на ищцовото дружество около 700 000
лева, през други дружества, собственост на предходния у. П. П., а именно „Б.Г.К.“
ООД и „Б.Г.Н.“ ООД, тъй като сметките на „К.“ ООД били запорирани. С така
платените около 700 000 лева, били платени и процесните доставки, тъй като
предходните доставки били фактурирани на завишени, несъобразени с регулираните
такива от КЕВР. Това ставало ясно след съпоставка с данните от разходомера на „К.“
ООД, като получената единична цена била близо два пъти по-малка от
фактурираната единична цена от ищцовото дружество.
Ето защо ответникът оспорва твърдението, че не са били
платени процесните доставки, като прави и възражение за прихващане на
претендираните суми с платените от и за сметка на ответното дружество, през
периода от 15.10.2018 г. до 31.05.2019 г., суми в общ размер на 700 000 лева.
Прави възражение за неоснователност на иска, като
твърди, че цената, по която са фактурирани процесиите доставки, е завишена и
несъобразена с утвърдените цени от КЕВР.
Моли съдът да отхвърли иска на „Г. к. - *“ ООД като
неоснователен и ищецът бъде осъден да заплати в полза на ответника направените
по делото разноски.
От събраните по делото
доказателства съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Искът е допустим.
Производство първоначално е било образувано пред РС П. – гр. д. № 16838/2019г.,
V гр.с., след което е било изпратено на настоящия съд по посъдност. Преди
постъпването му в РС К., с Определение № 13353/27.11.2019 г. РС П. е прекратил производството като неподведомствено на съда,
поради наличието на арбитражна клауза в
сключения между страните договор за доставка на компресиран природен газ и наем
на БДФ за превоз и съхранение на КПГ от 15.10.2018 г. ОС П. е отменил
прекратителното определение с Определение №459/10.03.2020 г., постановено по
възз. ч. гр. дело № 342 по описа за 2020 г., като се е мотивирал с представения
от ищеца Анекс от 26.10.2018г., в който е предвидено,
че всички спорове между страните по договора ще се решават от съответния съд,
съобразно подсъдността на спора. По искане на ответника с протоколно
определение от 31.08.2020 г. (т.III, л.1346) е открито
производство по чл.193 ГПК по оспорване истинността на Анекс от 26.10.2018 г. към Договор за
доставка на компресиран природен газ от 15.10.2018 г. досежно автентичността на
положения подпис „За купувача“ от името на П. П. и досежно верността на
документа, в частта относно датата, на която е посочено, че е изготвен този
документ – 26.10.2018 г. В тази връзка е възложена съдебно-почеркова
експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективна и компетентно
изготвена. От заключението на вещото лице М.С. (т.IV, л.1441-1443) и след изслушването
му в с. з., се установява, че подписът положен „За купувача“ е изпълнен от П.П.
П., ЕГН: **********, а дали датата 26.10.2018 г. съответства на датата на
съставяне на документа не е възможно да се определи нито приблизително, нито с
точност, тъй като липсва методика, чрез която да се установи това. При така установеното от
експертизата, съдът приема оспорването за недоказано и процесният анекс следва
да се счита като годно доказателство по делото.
По основателността:
По делото не е спорно, че
ищцовото дружество се занимава с търговия с газ метан и разполага със собствени
метан - станции и платформи за пренос на газ, а ответното дружество има за
предмет на дейност разпределение на природен газ на територията на община К..
От представения в заверен
препис договор
за доставка на компресиран природен газ и наем на БДФ за превоз и съхранение на
КПГ е видно, че на 15.10.2018 г. страните са се договорили „Г. к. - *“ ООД да
доставя на „К.“ ООД компресиран природен газ /газ метан/ и съд за съхранението
му за неограничен период за обект гр. К.. Договорът е подписан от С.М. – „За продавача“
и П. П. – „За купувача“.
Съгласно чл.2 „Цената на
доставяния компресиран газ към момента на сключване на договора се определя с надбавка
над регулираната цена от КЕВР за 1000 м³ без акциз и без ДДС. Цената е
формирана на база официално обявената цена за природен газ на обществения
доставчик („Б.“ ЕАД). Договорената цена е валидна за срок до издаване на ново
постановление от КЕВР за промяна цената на природния газ за обществен
доставчик“.
Според чл.3 от договора
заплащането е следвало да става по банкова сметка ***о на всяка една фактура.
За изпълнение на
задълженията си по договора ищецът представя в заверен препис 9 бр.
товарителници и 4 бр. фактури на обща стойност 19595.41 лева, както следва:
фактура № **********/23.05.2019 г. за наем на платформа в периода 01.05.2019 г.
– 28.05.2019 г., на стойност 2113,55 лева; фактура № **********/23.05.2019 г. за предоставен
достъп до капацитетен продукт за периода 01.04.2019 г. – 28.05.2019 г., на
стойност 5 430,66 лева; фактура № **********/25.05.2019 г. за доставка на газ метан – 2 620, 900
кг, на стойност 3 590,63 лева; фактура № **********/28.05.2019 г,, за доставка
на газ метан - 6 992,200 кг, на стойност 8 460,58 лева.
От заключението по
назначената съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Р.М., която съдът
счита за компетентно изготвена и я кредитира, е видно, че гореописаните фактури
са осчетоводени както в „Г. к. - *“ ООД,
така и в „К.“ ООД. Вещото лице посочва, че за периода от 15.10.2018 г. до
31.05.2015 г. от ищцовото дружество до ответното са извършени доставки на
природен газ в размер на 468695.700 кг. на стойност 465095.89 лв. без ДДС или
558115.13 лв. с ДДС. Констатирано е, че единичната цена на доставките е по-ниска
от доставните цени, посочени в приложените по делото Решение № Ц-14 от
28.09.2018 г. на КЕВР, Решение № Ц-19 от 28.12.2018 г. на КЕВР и Решение № Ц-10
от 28.03.2019 на КЕВР.
За периода от 15.10.2018 г.
до 31 05.2019 г. с преводни нареждания за кредитен превод „К.“ ООД е наредило пряко
към „Г. к. - *“ ООД суми в общ размер на 344 688.05 лева.
По делото са приложени преводни
нареждания от „Б.“ ООД в полза на „К.“ ООД към „Г. к. - *“ ООД в общ размер на
259875.38 лева.
С отговора на исковата
молба е представен в препис Констативен протокол №62 от 21.08.2019 г. на п.-н. Б. Д. при Н. Д., н. с
рег. №329, с район на действие – СРС, от който е видно, че молителят В.Н.Г., в
качеството му на представляващ „К.“ ООД е поканил П.П. П. да предостави в
петдневен срок всички договори, разрешителни, лицензи, търговски книги,
счетоводни документи и кореспонденция с КЕВР. В срока, изтекъл на 20.08.2019 г.,
книжата не са предоставени.
Ответникът представя като
доказателства по делото сигнал до РП П. с изх.№6/07.06.2019 г; сигнал до РП П.
с изх.№51/08.08.2019 г. и Жалба до ОП П. с изх. №КГ-59/22.08.2019 г., от които
се установява, че новото ръководство на „К.“ ООД е потърсило съдействие от
прокуратурата, за да бъде предоставена от бившия у. П.П. П. документацията на
дружеството. Сигнализира се за действия на П.П., които според жалбоподателите
не само възпрепятстват дейността на „К.“ ООД, но и биха могли да доведат до
опасност за живота и здравето на гражданите.
Представено е копие от постановление
на ОП П. от 15.06.2020 г., с което е отменено постановление на РП К. от
24.04.2020 г. по пр. пр. №1379/2020 г. за отказ да се образува досъдебно
производство. От съдържанието на постановлението е видно, че е образувана
предварителна проверка по жалба на В.Н.Г. в качеството му на управител на „К.“
ООД за евентуално извършено от бившия у. на дружеството П.П. П.длъжностно
присвояване – престъпление по чл.202, ал.2, вр. с чл.201 от НК.
Представения от ответника
ревизионен акт и останалите писмени доказателства не променят направените от
съда правни изводи.
При тези данни от
фактическа страна, съдът намира ищцовата претенция за основателна и доказана. В
случая е предявен иск с правно основание чл. 327 от ТЗ, вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, с който се иска изпълнение на поето от ответника задължение, произтичащо
от търговските отношения между страните. Преценявайки основателността на иска,
следва да се изхожда от доказателствената тежест в процеса. Общото правило при
облигационните искове е, че ищецът следва да докаже качеството си на кредитор,
падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът следва да докаже факта на
плащането. Въз основа на представените фактури, съдът приема за доказано изпълнението
от страна на ищеца, изразяващо се доставка на в газ метан (фактура № **********/25.05.2019
г. и фактура № **********/28.05.2019 г.), предоставяне на капацитетен достъп
(фактура № **********/23.05.2019 г.) и отдаване за ползване платформа за пренос
на газ (фактура
№ **********/23.05.2019 г.).
От заключението на приетата
по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че по извършените в
периода от 15.10.2018 г. до 31 05.2019 г. „К.“ ООД е наредило пряко към „Г. к. - *“ ООД
суми в общ размер на 344 688.05 лева. Приложени са и преводни нареждания от „Б.“
ООД в полза на „К.“ ООД към „Г. к. - *“ ООД в общ размер на 259 875.38 лева.
Всички тези плащания обаче не се установи да са по процесните фактури. В
Таблица 4, ред последен от заключението на вещото лице, е отразено плащане от
22.11.2019 г. в размер на 22 728.23 лева с наредител „Б.“ ООД в полза на Г. к. *“
ООД. Според пълномощника на ответното дружество именно с това плащане са
погасени задълженията по процесните 4 бр. фактури. Съдът констатира, че по
делото – том I, л.207, е приложено преводно нареждане в размер на
22 728.23 лева от „Б.“ ООД в полза на „К.“ ООД към „Г. к. - *“ ООД. Датата на
операцията е 22.11.2018 г., като настоящият съдебен състав приема, че в
заключението си вещото лице е допуснало техническа грешка, посочвайки дата
22.11.2019 г. Като основание за плащане на тази в преводното нареждане, както и
в таблица 4 от експертното заключение, е отразено: „По ф-ри за природен газ“.
Така посоченото основание за плащане по никакъв начин не може да обоснове извод
на съда, че с него се погасяват задълженията именно по четирите процесни
фактури. По делото не са ангажирани доказателства, че сумите по фактура
№**********/23.05.2019 г., фактура №**********/23.05.2019 г., фактура
№**********/25.05.2019 г. и фактура №**********/28.05.2019 г. са платени,
поради което искът се явява основателен и доказан. Твърденията за извършено
престъпление от бившия у. на ответното дружество не са относими към предмета на
делото, тъй като представените копия от жалби, сигнали и постановления на РП К. и ОП П. сочат за един ранен етап на
разследването срещу П.П. П.. Само по себе си образуването на досъдебно производство
срещу това лице (каквото всъщност не се доказа да е образувано, а е представено
единствено постановление ОП П., с което се отменя отказа на РП К. да образува
досъдебно производство) не е достатъчно
да се приеме, че е налице престъпно обстоятелство, установяването на което да
има значение за изхода на гражданския спор. Последното би представлявало
основание за спиране на производството по чл.227, ал.1, т.5 от ГПК, но както
вече се посочи, в случая не са налице предпоставките за това.
С оглед всичко изложено, претенцията
на ищеца е основателна и доказана и предявеният иск следва да се уважи изцяло,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, до окончателното и
заплащане.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК, с оглед изхода на делото и съобразно представения списък по чл.80 ГПК, на ищеца следва да се присъдят и сторените в настоящото производство деловодни разноски.
Съгласно разясненията,
дадени в т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за разноски при обезпечаване на иска
се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се
разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно
осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните
последици от решението. Следователно, разноските в обезпечителното производство
в случая подлежат на възмездяване.
Като неоснователно съдът
намира възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение
и счита, че същото е справедливо с оглед фактическата и правна сложност на
делото и размера на исковата претенция. Ищецът е доказал разноски в общ размер
от 2717.00 лева, от които: 786.00 лева за платена държавна такса; 150.00 лева
възнаграждение на вещо лице; 1200.00 лева – адвокатско възнаграждение; разноски
в обезпечителното производство – 581.00 лева, които ответникът следва да бъде
осъден да му заплати в пълен размер.
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА, на основание чл.
194, ал.2, пр. 1-во от ГПК, по заявеното от ответника „К.“ ООД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:****, представлявано от у. В.Н.Г. оспорване
на истинността на представения от ищеца „Г. К. - *“ ООД, с ЕИК ************,
със седалище и адрес на управление:*****, представлявано от у. С.В.Ш., документ
– Анекс от 26.10.2018 г. към Договор за доставка на компресиран природен газ и
наем на БДФ за превоз и съхранение на КПГ от 15.10.2018 г., ЗА НЕДОКАЗАНО.
ОСЪЖДА, на основание чл.327
от ТЗ, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, „К.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:****, представлявано от у. В.Н.Г. да заплати на „Г. К. - *“ ООД, с ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление:*****, представлявано от у. С.В.Ш., сумата от 19 595,41 лв. (деветнадесет хиляди петстотин деветдесет и пет
лева и четиридесет и една стотинки), представляваща неизплатена цена по Договор
за доставка на компресиран природен газ и наем на БДФ за превоз и съхранение на
КПГ от 15.10.2018 г., за която сума са издадени следните фактури: фактура
№**********/23.05.2019 г. на стойност 2113,55 лв. с ДДС; фактура
№**********/23.05.2019 г. на стойност 5430,66 лв. с ДДС; фактура
№**********/25.05.2019 г. на стойност 3590,63 лв. с ДДС и фактура
№**********/28.05.2019 г. на стойност 8460,58 лв. с ДДС, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 16.10.2019 г.,
до окончателното изплащане на задълженията.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,
ал.1 от ЗЗД, „К.“ ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:****, представлявано от у. В.Н.Г. да заплати
на „Г. К. - *“ ООД, с ЕИК *************, със седалище и адрес на управление:*****,
представлявано от у. С.В.Ш., сумата от 2717,00 лв. (две хиляди седемстотин и седемнадесет лева),
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред О. с. П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Ц.Ч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: