Определение по дело №414/2009 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 януари 2010 г.
Съдия: Румяна Бакалова
Дело: 20091200100414
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 септември 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

Номер

291

Година

28.12.2006 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

12.19

Година

2006

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Тонка Гогова Балтова

Секретар:

Николина Александрова

Мария Дановска Кирил Димов

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Кирил Митков Димов

Въззивно гражданско дело

номер

20065100500361

по описа за

2006

година

Производството е по чл.196 и сл. от ГПК.

С решение № 25/12.10.2006 г., постановено по гр.д. № 1408/2000 г. Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявените от Мустафа Насуф Мустафа от с.Люляково, общ.Кърджали, с ЕГН ********** против “Екип-интернационал” ООД – гр.Кърджали, ул.”Дарец” № 13, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, като неоснователни. Със същото решение е допусната поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на Мустафа Насуф Мустафа като до датата на прекратяване на трудовото правоотношение (колона 7) – 03.07.2000 г., в колона 8 основанието за уволнение е поправено от чл.224, ал.1 от КТ на чл.330, ал.2, т.6 от КТ, като “Екип-интернационал” ООД е осъдено да заплати на Мустафа Насуф Мустафа направените по делото разноски в размер на 50 лв., а по сметка на РС – Кърджали д.т. по уважения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ в размер на 15 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Мустафа Насуф Мустафа, който чрез своя процесуален представител го обжалва като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. В жалбата си сочи, че заповед № 17/03.07.2000 г. на Управителя на “Екип интернационал” ООД – гр.Кърджали не съдържала задължителните реквизити съгласно чл.195, ал.1 от КТ, а именно нарушенията не били индивидуализирани по обективни и субективни признаци, не съдържали датата на извършването им, сумата на евентуално присвоените пари, вида и размера на изнесената от склада на фирмата стока. Разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ била императивна, а липсата на посочените реквизити водела до незаконосъобразност на уволнителната заповед. Времето на извършването на нарушението било свързано с преклузивните срокове по чл.194 от КТ. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на Кърджалийския районен съд, като отмени заповед № 17/03.07.2000 г. на Управителя на “Екип интернационал” ООД – гр.Кърджали, и да възстанови Мустафа Насуф Мустафа на предишната му работа на длъжността “Началник снабдяване” при “Екип интернационал” ООД – гр.Кърджали, както и да осъди ответното дружество да заплати на въззивника обезщетение за времето, през което е останал без работа от 03.07.2000 г. до 03.01.2001 г. в размер на 900 лв. Претендира разноски. В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.

Въззиваемата страна “Екип интернационал” ООД – гр.Кърджали, редовно призована не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по същество разгледана е основателна.

Във връзка с изпълнение на заповед № 2/24.04.2000 г. на Управителя на “Екип интернационал” ООД – гр.Кърджали за окончателно приключване на ревизията на СМЦ и паричните разчети на Мустафа Мустафа бил съставен констативен протокол с дата 31.05.2000 г., в който били отразени липси, излишъци и задължения по невъзстановени служебни аванси и заеми, подробно описани в документа. Съставена била и справка № 1 за уточняване приемо-предавателен протокол от н-к склад Мустафа Мустафа на новоназначения н-к слад Кадир Расим.

По делото са представени заверени копия от три броя обяснения от Мустафа Насуф Мустафа с дати съответно 07.05.2000 г., 30.06.2000 г. и 30.06.2000 г.

Със заповед № 17/03.07.2000 г. на Управителя на “Екип интернационал” ООД – гр.Кърджали било прекратено трудовото правоотношение с Мустафа Насуф Мустафа, заемащ длъжността “началник снабдяване”, на основание чл.190, т.4 от КТ, поради злоупотреба с доверието на работодателя за присвояване на служебни парични средства, изнасяне на стока от склада на фирмата и разпространяване на поверителни за него сведения. Заповедта била връчена на 06.07.2000 г.

От представеното като доказателство по делото заверено копие от трудова книжка № 75 на Мустафа Насуф Мустафа, както и от извършената справка в съдебно заседание от първоинстанционния съд, се установява, че въззивникът е бил в трудово правоотношение с “Екип интернационал” ООД – гр.Кърджали за времето от 01.07.1994 г. до 02.07.2000 г., като след тази дата и до извършване на справката същият не е бил в трудово правоотношение.

От представените като доказателства по делото писмо изх. № 0303230/12.07.2006 г. на НАП – ТД – Кърджали, регистър на трудовите договори и писмо изх. № РД-11-3549/06.07.2006 г. на Дирекция “Бюро по труда” – гр.Кърджали, се установява, че Мустафа Насуф Мустафа не е бил регистриран в Дирекция “Бюро по труда”, като за времето от м. 08.2000 г. до м. 08.2002 г. същият се е осигурявал като ЕТ “Мета – Мустафа Мустафа”.

Във връзка с извършената ревизия в ответното дружество била изготвена информация до съдружниците, като с протоколно решение на общото събрание от 07.07.2000 г., вписано в търговския регистър, Мустафа Мустафа бил изключен като съдружник.

От писменото заключение на вещото лице Илия Нучев по назначената съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на същия в съдебно заседание, които настоящата инстанция приема, се установява, че размерът на обезщетението съгласно чл.225 от КТ, за времето, през което ищецът е останал без работа, но не повече от шест месеца, възлиза на 824.28 лв.

При тези данни съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ са основателни и доказани, а решението на Кърджалийския районен съд в тази му част е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Заповедта за уволнение е немотивирана, като в същата липсва описание на нарушенията и датата на извършването им. Нарушена е императивната разпоредба на чл.195, ал.1 от КТ, което води до незаконосъобразност на уволнението само на това основание. Така, в заповед № 17/03.07.2000 г. на управителя на “Екип интернационал” ООД – гр.Кърджали липсват правнорелевантни факти, които могат да бъдат квалифицирани като дисциплинарни нарушения, даващи основание на работодателя да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание. Посочено е, че уволненият служител е злоупотребил с доверието на работодателя, като е присвоил служебни парични средства без да се сочи техният размер и датата на “присвояването”. Вменено на въззивника е нарушението изнасяне на стока от склада на фирмата без да се посочва какъв е видът на тази стока, нейното количество и датата на “изнасянето”. Посочено е, че същият е разпространявал поверителни за работодателя сведения, без да се конкретизират тези сведения както и датата на “разпространението”. Описаните в уволнителната заповед дисциплинарни нарушения не са индивидуализирани по време, място и начин на извършване. Това са съществени елементи на заповедта, тъй като се отнасят както към квалификацията на всяко от нарушенията, така и към преклузивните сроковете за налагане на дисциплинарно наказание – чл.194 от КТ, за което съдът следи служебно. Без значение в случая е дали съществуват действия или бездействия на служителя, които представляват нарушение на трудовата дисциплина, щом като те на са послужили като основание за налагането на дисциплинарно наказание. Следва да се има предвид, че нарушенията трябва да са индивидуализирани в уволнителната заповед, а не да бъдат установявани в хода на съдебното производство. В този смисъл е константната практика на ВКС – Решение № 204/17.04.2003 г. по гр.д. № 2941/2001 г., ІІ г.о., Решение № 440/04.07.2002 г. по гр.д. № 784/2001 г., ІІІ г.о., Решение № 802/10.04.2002 г. по гр.д. № 1142/2002 г., ІІІ г.о., Решение № 1803/18.12.2001 г. по гр.д. № 24/2001 г., ІІІ г.о., Решение от 03.08.2003 г. по гр.д. № 3124/2001 г., ІІІ г.о., Решение № 341/26.04.1995 г. по гр.д. № 1627/1994 г., ІІІ г.о. Ето защо решението на първоинстанционния съд в тази му част следва да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да бъде отменено уволнението като незаконно, а въззивникът да бъде възстановен на предишната му работа на длъжността “началник снабдяване” при въззиваемото дружество.

Основателен и доказан е и предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. Така, вследствие на уволнението Мустафа Мустафа е останал без работа, като е претърпял вреди, бидейки лишен от получаваното трудово възнаграждение. В случая е без значение дали въззивникът се е осигурявал на друго основание. Осигурителното правоотношение не е относимо към обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, тъй като последното има за цел да възмезди вредите, които служителят е претърпял с оставането му без работа поради незаконно уволнение Претърпените вреди са равни на получаваното трудово възнаграждение. От значение за това обезщетение е само наличието, респ. липсата на трудово правоотношение, но не и друго правоотношение, каквото е например осигурителното правоотношение. В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 109/21.03.2001 г. по гр.д. № 1085/2000 г. на ІІІ г.о., Решение № 98/04.04.2000 г. по гр.д. № 1083/1999 г. на ІІІ г.о. С оглед на това и предвид заключението на вещото лице Илия Нучев, въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да заплати на въззивника обезщетение за времето, през което е останал без работа, считано от 03.07.2000 г. до 03.01.2001 г. в размер на 824.28 лв., а обжалваното решение в тази му част също следва да бъде отменено.

Що се отнася до предявения иск с правно основание чл.344, ал.1 , т.4 от КТ, то същият е недопустим и обжалваното решение в тази му част следва да бъде обезсилено, а производството в същата част прекратено. Този иск има за предмет промяна в основанието за уволнение, когато то е вписано неправилно в трудовата книжка на работника или служителя по повод на валидно прекратено трудово правоотношение, по който въпрос страните не спорят. В случай, че се иска отмяна на уволнението като незаконосъобразно, то работникът или служителят няма правен интерес да иска поправка на основанието за уволнение, поради което този иск е недопустим.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решение № 25/12.10.2006 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 1408 по описа за 2000 г. на същия съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Мустафа Насуф Мустафа от с.Люляково, общ.Кърджали, с ЕГН ********** против “Екип-интернационал” ООД – гр.Кърджали, ул.”Дарец” № 13, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, вместо което да бъде отменена заповед № 17/03.07.2000 г. на управителя на “Екип интернационал” ООД – гр.Кърджали, като уволнението бъде признато за незÓконно, а въззивникът бъде възстановен на предишната му работа “началник снабдяване” при “Екип интернационал” ООД – гр.Кърджали. Следва също така въззиваемото дружество да бъде осъдено да заплати на въззивника сумата в размер на 824.28 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа, считано от 03.07.2000 г. до 03.01.2001 г. Решението на Кърджалийският районен съд в частта му, с която е допусната поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на Мустафа Насуф Мустафа следва да бъде обезсилено, а производството в тази му част прекратено. В останалата му част обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в полза на въззивника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции съразмерно на уважените искове в размер на 90 лв. Също така въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да запрати по сметка на ОС – Кърджали д.т върху уважените искове в размер на 43 лв., както и разноски в размер на 11.50 лв., представляващи възнаграждение на вещо лице.

Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение № 25/12.10.2006 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 1408 по описа за 2006 г. на същия съд В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от Мустафа Насуф Мустафа от с.Люляково, общ.Кърджали, с ЕГН ********** против “Екип-интернационал” ООД – гр.Кърджали, ул.”Дарец” № 13, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, вместо което постановява:

ОТМЕНЯВА заповед № 17/03.07.2000 г. на управителя на “Екип интернационал” ООД – гр.Кърджали, с която е прекратено трудовото правоотношение с Мустафа Насуф Мустафа от с.Люляково, общ.Кърджали, с ЕГН **********, като признава уволнението за незаконно.

ВЪЗСТАНОВЯВА Мустафа Насуф Мустафа от с.Люляково, общ.Кърджали, с ЕГН ********** на предишната му работа на длъжност “началник снабдяване” при “Екип интернационал” ООД – гр.Кърджали.

ОСЪЖДА “Екип-интернационал” ООД – гр.Кърджали, ул.”Дарец” № 13 да заплати на Мустафа Насуф Мустафа от с.Люляково, общ.Кърджали, с ЕГН ********** обезщетение за времето, през което е останал без работа, считано от 03.07.2000 г. до 03.01.2001 г. в размер на 824.28 лв.

ОБЕЗСИЛВА решение № 25/12.10.2006 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 1408 по описа за 2006 г. на същия съд В ЧАСТТА, с която е допусната поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на Мустафа Насуф Мустафа от с.Люляково, общ.Кърджали, с ЕГН **********, като прекратява производството по делото в тази му част.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА “Екип-интернационал” ООД – гр.Кърджали, ул.”Дарец” № 13 да заплати на Мустафа Насуф Мустафа от с.Люляково, общ.Кърджали, с ЕГН ********** направените по делото разноски за двете инстанции съразмерно на уважените искове в размер на 90 лв.

ОСЪЖДА “Екип-интернационал” ООД – гр.Кърджали, ул.”Дарец” № 13 да заплати да заплати по сметка на Окръжен съд – Кърджали д.т. върху уважените искове в размер на 43 лв., както и разноски в размер на 11.50 лв., представляващи възнаграждение на вещо лице.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВКС на РБ в 30-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Председател:

Членове: 1. 2.