Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Левски, 26.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ЛЕВСКИ, III състав, в открито заседание на двадесет
и осми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Илияна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.д.№691 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск за делба – първа фаза с правно основание чл. 341 и
сл. от ГПК, във вр. чл.34 от ЗС, и чл.27, ал.1 и чл.28 от СК.
Предявена е искова молба от ЕТ „*****”, преставлявано от физическото лице търговец **** против ЕТ „****”,
представляван от физическото лице търговец **** за делба на следния недвижим имот:
- ТЪРГОВСКИ
ОБЕКТ, находящ се в село О., общ. Л., ул.“***“ №*, представляващ масивна сграда, състояща се от МАГАЗИН
ЗА ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ, СНЕК БАР И ОБЩЕСТВЕНА ТОАЛЕТНА, със застроена площ,
съгласно инвестиционен проект от 125 кв.м., построена въз основа на учредено
право на строеж върху общинска земя, която съгласно Договор за учредяване право
на строеж върху общинска земя от 29.08.2001г.
на Община Левски, е обект с разгърната площ от 250 кв.м., върху урегулиран
общински поземлен имот в границите на урбанизирана територия /строителни
граници/ на с.Обнова, община Левски, който съгласно дворищно-регулационния план
на селото, утвърден със Заповед №2503/1980г. е означен с №*, предназначен за обществено обслужване, в квартал №*, при съседи от четири страни – терен на УПИ *.
Ищецът твърди, че с Нотариален акт №123, том 9,
рег.№5279, дело №937 на Нотариус Х. К., ответницата, като ЕТ „***“, се легитимирала като собственик на имота. Твърди,
че с влязло в сила въззивно решение, постановено по в.гр.д. №263/2016г. по
описа на Окръжен съд – Плевен, било постановено, че страните, в качеството им
на бивши съпрузи, притежават по ½ ид.ч. от придобития по време на брака
им търговски обект, описан по-горе. Ответницата не желаела имотът да бъде
поделен доброволно, което пораждало правен интерес за ищеца да предяви
настоящия иск. Моли съдът да допусне до делба процесния недвижим имот.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на
исковата молба. Ответницата не оспорва, че физическите лица, регистрирани като
посочените в исковата молба еднолични търговци, са бивши съпрузи, чиито брак бил
прекратен с Решение №7/04.01.2011г. по гр.д. №5855/2010г. на Районен съд –
Плевен. Навежда довод, че с оглед изложените в исковата молба твърдения, се
иска съдебна делба на цялото имущество, имащо характер на СИО, прекратено с
решението за развод. Прави искане в делбената маса да бъде включено и друго
имущество – реализирана от учредено от ищеца търговско дружество печалба. С
влязло в сила определение съдът е оставил искането с правно основание чл.341,
ал.2 ГПК без уважение. Ответницата не оспорва, че правата в съсобствеността са
възникнали на основание прекратена СИО, както и че всяка от страните притежава
по ½ ид.ч. Моли съдът да допусне до делба процесния имот.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните по делото М.Н. А. А. Р. Р. и В. М. Т., че същите са бивши съпрузи, чиито граждански брак е сключен
на 23.04.1995г. и прекратен с Решение №7/04.01.2011г. по гр.д. №5855/2010г. на
Районен съд – Плевен, в сила от 04.01.2011г.
Установява се от представения Нотариален акт за
собственост на недвижим имот /констативен/ №123 от 15.12.2015г., том 9,
рег.№5279, дело №937 от 2015г. на Нотариус Х. К., рег.№021 с
район на действие Районен съд – Левски, че по силата на същия ЕТ „***” е призната за собственик на процесния недвижим имот
въз основа на документи.
С Решение №361/27.07.2016г. по в.гр.д.
№263/2016г. по описа на Окръжен съд – Плевен, в сила от 26.05.2017г., съдът е
отменил частично първоинстанционното решение, като е отхвърлил предявения иск с
правно основание чл.108 ЗС от ЕТ „****”
против ЕТ „****” за ½ ид.ч. от
процесния недвижим имот, като първоинстанционното решение е потвърдено в
останалата му част, с която ЕТ „****” е осъден да предаде владението върху останалата
½ ид.ч. от имота. Прието е за недоказано твърдяното от ищеца по
посоченото дело придобивно основание, а именно, че търговският обект е включен
в търговското предприятие на ЕТ „***”. Прието е,
че същият, като придобит възмездно по време на брака, представлява СИО на
двамата съпрузи, респективно след прекратяването му, дяловете в съсобствеността
са равни на основание чл.28 от СК.
С оглед на така установеното по делото от
фактическа страна, съдът намира, от правна страна следното:
Предявеният иск за делба на описания в исковата молба
недвижим имот е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
С исковата молба страните са индивидуализирани в
качеството им на еднолични търговци, представлявани от физическите лица,
регистрирани като такива. Между същите страни, в качеството им на еднолични
търговци, е водено и посоченото по-горе дело по иск с правно 108 от ЗС.
Безпротиворечива е съдебната практика, че едноличният търговец не представлява
самостоятелен правен субект, различен от физическото лице, регистрирано като
такова. В процесния случай от доказателствата по делото се установява, че макар
ответницата, в качеството й на ЕТ да се легитимира посредством констативен
нотариален акт като собственик на
процесния недвижим имот, същият е придобит по време на брака между
страните, в режим на съпружеска имуществена общност, като след прекратяването
му, дяловете на съпрузите в съсобствеността на основание чл.28 от СК са равни –
по ½ ид.ч. за всеки от тях. Между страните е налице влязло в сила
съдебно решение, касаещо правото на собственост върху процесния имот в
посочения смисъл, което ги обвързва със силата на присъдено нещо. Гореизложеното
обуславя извод за наличие на съсобственост между страните по делото при два
равни дяла - по един за всяка страна, и при тези квоти имотът следва да се
допусне до делба.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл.344, ал.1 от ГПК, вр. чл.34 от ЗС
извършването на съдебна делба на следния недвижим имот:
ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ, находящ се в село О., общ. Л., ул.“***“ №*, представляващ
масивна сграда, състояща се от МАГАЗИН ЗА ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ, СНЕК БАР И
ОБЩЕСТВЕНА ТОАЛЕТНА, със застроена площ, съгласно инвестиционен проект от 125
кв.м., построена въз основа на учредено право на строеж върху общинска земя,
която съгласно Договор за учредяване право на строеж върху общинска земя от
29.08.2001г. на Община Левски, е обект с разгърната площ от 250 кв.м., върху
урегулиран общински поземлен имот в границите на урбанизирана територия
/строителни граници/ на с.Обнова, община Левски, който съгласно
дворищно-регулационния план на селото, утвърден със Заповед №2503/1980г. е
означен с №*, предназначен за обществено
обслужване, в квартал №*, при съседи от
четири страни – терен на УПИ *,
между съсобственици: В. М. Т., ЕГН:**********, регистрирана като ЕТ „***”, ЕИК:****, гр.П., ул.”***”№* и М. Н. А. А. Р. Р., ЕГН:**********,
регистриран като ЕТ „****”, ЕИК:***, село О., област П., ул.”****” №*,
при следните квоти: ½ идеална
част за В. М. Т. и ½
идеална част за М. Н. А. А. Р. Р.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, делото да се
докладва за последващи процесуални действия.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: