№ 1785
гр. Варна , 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на осми
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Атанаска Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100502788 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” срещу решение №
3644/31.07.2020 год постановено по гражданско дело № 21143 по описа за 2019 год.ва ВРС,
с което се :
ОСЪЖДА на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, с адрес: гр. ********** да
заплати на И. Х. Х. ЕГН ********** , съд. адрес **********, сумата от 1782,35 лева за
положен и незаплатен извънреден труд в размер на 259 часа за периода от 01.10.2016г.
до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1.143 ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
завеждане на иска - 30.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението”, с адрес: гр. ********** да заплати на И. Х. Х. ЕГН
**********, сумата от 480 лева, представляваща направените в производството разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
1
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението”, с адрес: гр. **********, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата от 221,29 лева
– държавна такса и възнаграждение на вещо лице.
Твърди се във въззивната жалба,че обжалваното решение е незаконосъобразно,
по изложени подробни доводи във въззивната жалба. Претендира се отмяна на решението и
постановяване на друго,с което предявения иск бъде отхвърлен. Претендират се разноски по
делото.
Въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора,
по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради
което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в
жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от И. Х. Х., с
която се претендира Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-
МВР, с адрес **********, да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 1782,35 лева за
положен и незаплатен извънреден труд в размер на 259,83 часа за периода от 01.10.2016 г.
до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1.143 ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
завеждане на иска - 30.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата;
Ищецът твърди, че периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е заемал длъжността
„младши инспектор“ в Регионална служба „Пожарна безопасност и защита на населението
/РСПБЗН/-Варна. За периода е положил общо 1817 часа нощен труд, който изчислен с
коефициент 1.143 е равен на 2076,83 часа. Самото преизчисляване на нощния труд към
дневен води до извънреден труд от 259,83 часа, които следва да му бъдат
заплатени. . Претендират се разноски.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, с
който се оспорва предявения иск. . Претендират се разноски.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение, които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се
вземе предвид следното:
Не се спори от страните, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че страните са в служебно правоотношение, по силата на което
ищецът е заема длъжността „младши инспектор“ в Регионална служба „Пожарна
безопасност и защита на населението /РСПБЗН/-Варна, като има статут на държавен
служител.
Спорният по делото въпрос е дали нощният труд следва да се преиз-
числи в часове дневен труд, така както претендира ищецът, умножавайки го с ккооефициент 1.143 и следва ли резултата от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
Нормата на чл. 176 от ЗМВР посочва, че брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения.Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд - чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР.Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни -
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период
- чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. От ал. 5 на същата разпоредба е видно, че работата извън редовното
работно време се компенсира с: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни -
за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. Съгласно
разпоредбата на чл.187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните
работи. Във връзка с тази разпоредба са действали -Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ,
бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015
г).,Наредба 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016
г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., V-чл., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г, и
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г).
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните
3
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В нормата на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от
2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.). изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г и №
8121з-776/29.07.2016г, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен. Доколкото в последните две Наредби е посочено, че отново се касае за сумарно
отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, правилно
първоинстанционният съд е приел, че е налице празнота и следва да се приложи
субсидиарно чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, тоест 1,143. Обратното разбиране
би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо
работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.Ето
защо исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
основание.
По изложените съображения съдът приема, че искът за заплащане на извънреден
труд за процесния период, както и за лихва за забава, се явяват доказани по основание и по
размер, видно от приетата ССчЕ,а в обобщение, решението на ВРс,като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
,Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3644/31.07.2020 год постановено по гражданско
дело № 21143 по описа за 2019 год.на ВРС
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС, на
основание чл. 280 ал.2 от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4