№ 444
гр. Бургас, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К.А.В.
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120200824 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „***” ЕООД с ЕИК: ***, чрез
пълномощник – адв. П.Ш. – БАК, с посочен съдебен адрес: гр. Бургас, ***, срещу
Наказателно постановление № 02-0003770/07.02.2022 г. , издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ, на
основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ на жалбоподателя е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Твърди се,
че неправилно АНО е възприел фактическата обстановка. В тази връзка се акцентира, че
М.Г. действително се е намирала на обекта, но това е било във връзка с текущо обучение на
лицето, а не във връзка с изпълнение на трудова функция. Застъпва се, че още в деня на
проверката с Г. е бил сключила трудов договор, както и че след като е било получено
разрешение за приемането й на работа, тя е започнала да работи в обекта, считано от
02.07.2021 г. Счита се, че при попълване на документите от нейна страна е било допуснато
объркване, като не отговаря на истината, че е започнала да работи, считано от 22.06.2021 г.
Застъпва се, че АНО не е съобразил подадено възражение срещу акта, както и под
евентуалност, че нарушението следва да се квалифицира като маловажно, защото
дружеството е подало заявление за издаване на разрешение за работа при условията на чл.
303, ал. 3 КТ, което на следващия ден след проверката е било уважено.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.
П.Ш. – БАК, която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи и мoли за
1
отмяна на наказателното постановление, а под евентуалност – за неговото изменение.
Административнонаказващият орган – Директор на Дирекция „Инспекция по труда” -
гр. Бургас, се представлява от юрисконсулт Н., която счита, че жалбата е неоснователна,
както и че се касае до нарушение, спрямо непълнолетно лице, което е под особената закрила
на закона, поради което и наложената санкция се явява справедлива. Пледира за
потвърждаване на НП в неговата цялост и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в актуалната редакция), доколкото видно от разписката на
л. 39 – НП е било връчено на 24.02.2022 г., а жалбата е депозирана на 28.02.2022 г. Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
На 01.07.2021 г. в 15.20 часа св. А.Д. – главен инспектор при Д „ИТ” - Бургас,
съвместно с М.А. – инспектор при Д„ИТ”, извършила проверка в бар и ресторант „***“,
находящ се в гр. ***“, стопанисван от дружеството -жалбоподател. В хода на проверката
свидетелката установила, че заведението работи и е пълно с клиенти, както и че на място се
намират няколко сервитьорки, които са в работно облекло и обслужват клиентите. Всички
те били помолени да преустановят работа, както и да попълнят Справка по чл. 402, ал. 1, т. 3
КТ. Лицето М.Г. (на 17 години и 5 месеца) също попълнило такава справка (л. 40), в която
посочила, че работи като „сервитьорка”, считано от 22.06.2021 г. с работно време 15.00-
19.00 часа и възнаграждение от 4% от личния оборот. В хода на проверката било
установено, че за лицето на 25.06.2021 г. е било подадено заявление за издаване на
разрешение за работа, но към 01.07.2021 г. все още такова разрешение не било издадено (в
крайна сметка това било сторено на 02.07.2021 г.)
След запознаване с всички предоставени документи и след извършване на служебна
справка в Информационната система на ИА „ИТ“ св. Д. констатирала, че лицето М.Г. към
датата, на която е декларирало, че е започнало работа, както и към датата на проверката е
било непълнолетно и е полагало труд на обекта без работодателят да е имал разрешение за
това, издадено от Д„ИТ“-Бургас. На база тези факти св. Д. преценила, че жалбоподателят е
извършил нарушение по чл. 303, ал. 3 КТ, поради което и на 03.09.2021 г. съставила срещу
него АУАН с № 02-0003770. Актът бил съставен в присъствие на упълномощено лице, което
го подписало и получило препис от него, без да направи възражения. В срока по чл. 44, ал. 1
ЗАНН постъпило възражение (л. 20-22), в което дружеството изразявало несъгласие с
констатациите в този и още няколко акта и искало производството да бъде прекратено.
Въз основа на АУАН на 07.02.2022 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 303, ал. 3 от КТ, поради
което и на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ, наложил на жалбоподателя
2
„Имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
За случая била сигнализирана и РП-Бургас като наблюдаващият прокурор преценил, че
не се касае за извършено престъпление по чл. 192а, ал. 1 НК и с постановление от 27.01.2022
г. (л. 31-32) отказал образуването на досъдебно производство.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № З-0058/11.02.2014 г. Административнонаказателното производство е образувано
в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Нарушението, вменено на
жалбоподателя, е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
„обвинен“ и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените
материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
Противно на становището на жалбоподателя – в НП АНО е изложил подробни мотиви
защо не възприема писмените възражения на дружеството, както и защо случая не може да
се квалифицира като маловажен, поради което и не може да бъде упрекнат в допускане на
процесуално нарушение в тази насока.
Като цяло основните възражения на жалбоподателя са съсредоточени около това, че
непълнолетното лице не е полагало труд към момента на проверката, а се е обучавало да
работи с използвания софтуер в обекта. Съдът не възприема тази теза, като я окачествява
като опит за изграждане на защитна позиция, която обаче се оборва от останалите
доказателствени материали. Видно от показанията на актосъставителя – към момента на
проверката лицето е полагало труд, обслужвало е клиенти и е изпълнявало функцията на
„сервитьор“, в която насока са и данните декларирани от Г. в нарочната справка. Тезата,
лансирана в последствие от жалбоподателя, че Г. се е объркала, е недостоверна и не може да
се сподели от съда, още повече имайки предвид че към датата на депозиране на
допълнителните писмени обяснения на лицето, то е било в трудови правоотношения с
жалбоподателя, което лесно обяснява и стремежът за оневиняване на работодателя му. С
оглед пълнота следва да се посочи, че ако лицето действително се е обучавало за работа – то
3
пак е следвало с него да се сключи трудов договор по чл. 230, ал. 1 от КТ (трудов договор с
условие за обучение по време на работа), какъвто обаче към датата на проверката не е бил
наличен.
По съществото на спора следва да се посочи следното.
Няма спор, че към датата на проверката М.Г. е била непълнолетна (на 17 навършени
години), както и че е била заварен на обекта. Въпреки твърденията на жалбоподателя, че
присъствието й - не е по повод на полаган труд, съдът счита, че от събраните доказателства
се установява, че реално тя е полагала труд за дружеството, което именно поради това се
явява неин работодател, съгласно §1, т. 1 от ДР на КТ. Нещо повече, установява се, че
лицето е непълнолетно, поради което и по силата на чл. 303, ал. 3 КТ – преди да го приеме
на работа, работодателят е следвало да има разрешение от Инспекцията по труда, което се
дава за всеки отделен случай. В конкретния случай, такова разрешение е нямало, поради
което правилно АНО е ангажирал отговорността на дружеството.
В Кодекса на труда е предвидена специална закрила на непълнолетните в глава ХV,
раздел първи, като съгласно чл. 301, ал. 1 от КТ, минималната възраст за приемане на работа
е 16 години, като е забранено приемането на работа на лица, ненавършили 16 години. В чл.
303, ал. 3 от КТ е предвиден редът по който, по изключение, се приемат на работа лицата
навършили 16 години, но ненавършили 18 години, като това става след обстоен
предварителен медицински преглед и медицинско заключение, което установява годността
им да извършват съответната работа и разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен
случай. Така посочените норми имат за цел опазване на живота, психическото и
физическото здраве на непълнолетните лица, отчитайки тяхната физическа и психическа
незрялост.
Неспазването на горните задължения е въздигнато в административно нарушение, като
нормата на чл. 414, ал. 1 КТ предвижда, че работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция
или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на
по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. В конкретния случай,
отговорността на „***” ЕООД с ЕИК: *** е обективна и безвиновна – т.е. същото отговаря
за действията служителите си, които самото то е назначило, при или по повод възложените
им дейности. Поради тази причина, няма значение, дали конкретен служител е пряко
виновен за осъществяване на нарушението или не.
В заключение следва да се посочи, че извършеното нарушение не е маловажно,
доколкото не се отличава от типичните нарушения от този вид. Действително изводът за
маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно
решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Съдът
намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е
налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от този вид. Действително условията на работа са били добри
4
и още на следващия ден е било получено разрешение, но това са все обстоятелства, които
правилно са били отчетени от АНО при индивидуализацията на санкцията, а не такива,
които да водят до цялостно отпадане на отговорността на дружеството, още повече имайки
предвид, че по делото се събраха доказателства, че освен Г. на обекта са били констатирани
и други лица, спрямо които са били допуснати нарушения на трудовото законодателство.
В случая санкцията е отмерена в минималния възможен размер, поради което и за
съда не съществува възможност за допълнителното й намаляване.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна
препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането им.
В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на
разглеждането на делото е депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно
разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от
своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно
който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и
извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение
се явява 80 лева.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0003770/07.02.2022 г., издадено
от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл.
303, ал. 3 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ на „***” ЕООД с ЕИК:
*** е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН „***” ЕООД с ЕИК: *** да заплати в
полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София сумата в размер
на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
5
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6