РЕШЕНИЕ
№ 3604
гр. София, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20231110204557 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. Ж. Д. срещу наказателно постановление
/НП/ № 22-4332-028069/05.01.2023г., издадено от началник сектор в СДВР,
ОПП-СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП
на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП и административно наказание
глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП на
основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление. Твърдят
се допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че не са
посочени вид на МПС, рег. номер, сосбтвеник на МПС, което е преценено
като нарушение на ЗАНН. По отношение на нарушението по чл. 98, ал. 1, т. 1
ЗДвП се твърди, че не са изложени обстоятелства около извършване на
нарушението, които да сочат, че е създадена непосредствена или каквато и да
е опасност за движението. Що се отнася до твърдяното нарушение на чл. 139,
ал. 1, т. 1 ЗДвП, не било уточнено кой е извършил проверката и с какъв уред,
за да констатира нарушението, не се установявала техническа проверка. В
1
АУАН и НП не бил посочен точният компонент от шумозаглушителната
урдба, който не функционира, нито нивата на шума или с какъв шумомер са
измерени. В ППЗДВП липсвала дефиниция „повредена шумозаглушителна
уредба“. Липсата на преценка относно приложението на чл. 28 ЗАНН се
определя като допуснато съществено процесуално нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна не изпраща представител.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 23.12.2022г. около 14.30 часа в гр. София, на ул. „Русалски лък” с
посока от ул. „Тодорини кукли“ към ул. „Левски Векоовен“ пред павилион за
цигари и алкохол жалбоподателят Б Ж. Д. бил спрял и престоявал с т.а.
„Мерцедес 308 Д“ с рег. № собственост на „Владимир Стоянов 2012“ ЕООД.
Товарният автомобил бил спрял и върху платното за движение, и върху
тротоара. Това било възприето от св. П. П. и колегата му Г Т,
автоконтрольори към ОПП-СДВР, и след като преценили, че това паркиране
създава опасност и пречка за другите участници в движението, извършили
полицейска проверка на водача. Установили неговата самоличност като Б. Ж.
Д.. В хода на проверката било установено, че шумозаглушителната уредба на
товарния автомобил е повредена, като от същата се издавал силен шум.
Свидетелят П. П. съставил на Б. Д. АУАН № 856666/23.12.22г. за
нарушения на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП. АУАН е
предявен на нарушителя, като било вписано, че нарушителят има възражения.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП №
22-4332-028069/05.01.23г., с което на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 50 лева за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл.
180, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП и глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.
139, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП.
Видно от заповед № 8121з-1632/02.12.21г. началникът на сектор в ОПП-
СДВР е оправомощен да издава НП при констатирани нарушения на ЗДвП.
Видно от заповед № 513з-9195/05.12.16г. св. П. П. заема длъжност младши
автоконтрольор към ОПП-СДВР. Видно от заповед № 8121к-13318.28.10.19г.
2
Даниела Дескова е назначена на длъжност началник на 03 сектор
„Административно обслужване“ към ОПП-СДВР.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля П. П. и
писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК.
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво
изграждат описаната фактическа обстановка, с оглед на което и не се налага
обстойният им анализ. Съдът се довери на показанията на актосъставителя П.,
които дават показания относно обстоятелствата, които непосредствено е
възприел. Макар и да не пазеше конкретен спомен за случая с оглед
естеството и характера на служебните си задължения, св. П. потвърди
изложеното в АУАН, като съдът намира, че в съвкупност събраните по
делото доказателства изясняват възприетата от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество, е
неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи съгласно чл. 189, ал. 1 ЗДвП и чл. 189, ал. 12 ЗДвП и
заповед № 8121з-1632/02.12.21г., заповед № 513з-9195/05.12.16г. и заповед
№ 8121к-13318.28.10.19г. СОА20-РД09-1060/13.01.20г.
При служебната проверка за процесуална законосъобразност на
издаденото НП, съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административнонаказателното производство, а
възраженията на жалбоподателя са неоснователни. В АУАН и в издаденото
въз основа на него НП са посочени задължителните реквизити, каквито се
изискват съгласно разпоредбата на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Нарушенията са
ясно и точно описани, като словесното и цифровото им описание не оставят
съмнение извършването на какви нарушения се вменява на жалбоподателя.
Необосновано се твърди в жалбата, че в АУАН и НП не са посочени
обстоятелства, свързани с извършване на нарушението, а именно – вид на
МПС, рег. номер и собственост на МПС. Съдът констатира, че същите тези
3
обстоятелства се съдържат както в АУАН, така и в НП – отразено е, че МПС е
товарен автомобил Мерцедес 308 Д“ с рег. № СВ 7099 МХ, собственост на
„Владимир Стоянов 2012“ ЕООД.
Несъмнено се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП, тъй като на процесната дата и място е
спрял и е престоявал с посоченото МПС едновременно на платното за
движение и на тротоара. Съдът намира за доказано нарушението както от
обективна, така и от субективна страна.
Съобразно чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП престоят и паркирането са забранени
на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за
движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или
сигнал. Това безспорно се установява от показанията на св. П.. Дори и
причината за паркирането/престоя на автомобила да е била свързана със
служебните ангажименти на жалбоподателя, тя по никакъв начин не може да
се приеме за извънредна и оправдаваща по своя характер поведение на
жалбоподателя, с което е създал пречка за движението.
С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
като водач на МПС, който е извършил нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че паркира товарния автомобил
върху пътното платно и върху тротоара едновременно и с поведението си
създава пречка за движението на останалите участници в движението.
Съобразно санкционната норма на чл. 180, ал. 1, т. 1 ЗДвП
административното наказание е глоба от 20 до 150 лева, като наложената
глоба от 50 лева е в размер, близък до минималния, и не следва да бъде
намалявана.
Съдът намира, че жалбоподателят е извършил и административно
нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, съобразно която норма движещите се
по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни.
Санкционната норма на чл. 179, ал.6, т. 2 ЗДвП предвижда глоба в абсолютно
установен размер от 200 лева за този, който управлява технически неизправно
пътно превозно средство при констатирана значителна неизправност.
4
Нормата на чл. 101, ал. 4 ЗДвП повелява, че неизправностите и тяхната
класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, а именно
това е Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка
на техническата изправност на пътните превозни средства. В приложение 5,
част I, т. 8.1.1 „Система за намаляване на шума“ и по б. „а“ и по б."б" е
посочено, че при субективна оценка и когато нивото на шума превишава
допустимото, и когато част от системата за намаляване на шума е хлабава,
повредена, неправилно монтирана, липсва или е изменена по начин, който би
оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума, или има много
сериозен риск от падане, то повредата е значителна.
С оглед на това неоснователни са възраженията в жалбата, че не са
описани адекватно определени обстоятелства в АУАН и НП и твърдяната
повреда на шумозаглушителната уредба не е констатирана по надлежен ред.
Изрично Наредбата предвижда като метод субективната оценка, в случая на
контролните органи, като без съмнение повредата следва да се оцени като
значителна неизправност на МПС.
И това нарушение е извършено умишлено, като жалбоподателят е
съзнавал, че управлява МПС със значителна неизправност – повредена
шумозаглушителна уредба, като е целял управлението на МПС с тази
неизправност.
Законосъобразно е наложена на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП глоба
в размер на 200 лева, какъвто е фиксираният размер при констатирана
значителна неизправност.
По изложените мотиви наказателното постановление като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.
Не са налице основания за присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-
028069/05.01.2023г., издадено от началник сектор в СДВР, ОПП-СДВР, с
5
което на Б. Ж. Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 50
лева за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 180, ал. 1, т. 1,
пр. 2 ЗДвП и административно наказание глоба в размер на 200 лева за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6