РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Н., 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Галина Н.
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Галина Н. Гражданско дело №
20223620100938 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба от П. К. Л. от гр. Н. против ответниците Община Н.,
представлявана от *** на общината Г.С. и Център за професионално обучение към ЕТ
„Мерикал – 7- Л.К.“, представлявано от Л.К.К., гр. Т..
Искът е с правно основание по чл. 82 вр. чл. 52 ЗЗД и с цена от 5000лв.
Ищцата твърди в исковата си молба, че с първия ответник Община Н. е сключил
договор за професионално обучение № *** г., както и договор с втория ответник ЕТ
„Мерикал – 7- Л.К.“, за професионално обучение на регистрирано в ДБТ безработно лице.
Ищцата сочи, че е трябвало да бъде реално обучавана по специалността „***“, съгл.
чл. 1 от договора, като стойността на обучението й е 660лв. за срок от 41 раб.дни, като
изпълнението е започвало на *** г.
Ищцата твърди, че договорът не бил изпълнен, поради настъпили промени в
обучението по програма „красива България“, като не бил уведомен ДБТ.
Ищцата сочи, че тя е изпълнявала задълженията си по договора, посещавала е курса
редовно, но от самото начало от *** г., и през цялото време на курса, тя не е била
действително обучавана по договора, за това, за което е сключен.
Ищцата твърди, че вместо да бъде обучавана била задължена да се явява всеки ден,
но им е било възлагано да *** с метла. Въпреки това е получила удостоверение за
професионално обучение с рег. № *** г.
1
По време на обучението било плащано по 10 лв.на ден.
Ищцата сочи, че договорът не бил изпълнен от страна на двамата ответника. Сочи, че
вместо да бъде обучавана е била принуждавана да мете улиците на гр. Н.. От това била
накърнена честта й и достойнството й, както и изпитвала негативни емоции, главоболие,
безсъние, повишено кръвно налягане, раздразнителност.
Предвид на горното, ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди
солидарно от двамата длъжници да й платят обезщетение за причинените й неимуществени
вреди в размер на 5000лв., ведно със законната лихва от първия ден на обучението от *** г.
Претендира направените по делото разноски.
От името на Община Н. е постъпил в писмен отговор, в който оспорва иска по
основателност и доказаност. Сочи се, че договорът бил изпълняван от страна на
възложителя Община Н., поради което моли съда да отхвърли исковата претенция.
Ответникът сочи, че не е сключвал и няма преки договорни отношения с ищцата и поради
това не носи отговорност за изброените в исковата молба претенции. Относно провеждането
на курса сочи, че била извършвана проверка от страна на МТСП в Община Н., при което не
са констатирани нарушения, а документите са изготвени и водени съгласно изискванията на
приложенията към договора.
Предвид на горното ответникът моли съда да отхвърли исковете като неоснователни
и недоказани. Претендира направените по делото разноски.
По делото е постъпил писмен отговор и от втория ответник, ЦПО към ЕТ „Мерикал 7
– Л.К.“, в който се признава факта, че ищцата е била част от група обучавани безработни
лица в гр. Н., включени в курс за придобиване на професионална квалификация за част от
професия „***“, в периода май- юни 2022 г.
Ответникът сочи, че обучението е включвало 70 % практически часа и 30 % теория.
Посочено е, че за периода на обучението си, всяко безработно лице получава
стипендия от по 10лв.на ден, регламентирана по Програма „Красива България 2022“.
Положените от ищцата подписи са за 16дни за м. май и 22 дни за м.юни, за което е получила
стипендия от 380 лв.
Ответникът сочи, че съгласно чл. 8 от договора била регламентирана възможността
всяка от страните, вкл.и ищцата да прекрати договора едностранно, чрез 3 –дневно
предизвестие, в случай че насрещната страна не изпълнява задълженията си по договора.
Такова писмено предизвестие от ищеца не било получавано. Участието по програмата и
сключването на договора е доброволно и целящо закрила на безработни лица от различни
социални групи. В края на обучението, ищцата лично е попълнила анкета за изпълнението
на договора, като оценила обучението си като „много полезно“, продължителността
„достатъчна“, работата на обучаващите „добра“ и учебните материали „полезни“. Ищцата не
2
била направила забележки за курса.
Ответникът сочи, че сигнал или оплакване от ищцата не е постъпвал при него.
Постъпило е единствено телефонно обаждане, в края на м. август, от неизвестен мъж, който
твърдял, че бил свързан с ищцата и се държал заплашително и агресивно.
Ответникът сочи, че за целия период на обучението са извършвани посещения на
място от представител на Възложителя – на 12.05, 26.05, 10.06 и 0*** г., попълвани са
доклади и не са констатирани нарушения, несъответствия, проблеми или препоръки.
Предвид на горното, ответникът моли съда да отхвърли предявения иск на ищцата
като неоснователен и недоказан.
Претендира направените по делото разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото е приет като доказателство Договор за професионално обучение № *** г.,
сключен между Община Н. и обучаващия (ЦПО към ЕТ „Мерикал 7 – Л.К.“). Съгласно този
договор, Община Н. е възложител, а ЦПО към ЕТ „Мерикал 7 – Л.К.“ е изпълнител.
Договорът е сключен с предмет провеждането от изпълнителя на курс за професионално
обучение на 12 бр. регистрирани в ДБТ безработни лица по специалността „***“, код по
СППОО 5820309, за придобиване на част от Втора квалификационна степен. Посочено е, че
срокът на обучението е 41 работни дни.
Съгласно чл. 6, ал.2, предл.1-во от договора, възложителят се задължава да
контролира изпълнителя относно задълженията и отговорностите му по договора.
Въз основа на този договор е сключен на *** г. между ЦПО към ЕТ „Мерикал 7 –
Л.К.“, с адрес на управление гр. Т., представляван от Л.К.К., в качеството на обучаващ и
ищцата, в качеството на обучаван, Договор за професионално обучение на регистрирано в
ДБТ безработно лице.
Съгласно съдържанието на договора, неговия предмет е участие на обучавания в курс
за професионално обучение на регистрирани в ДМП безработни лица по специалността
„***“, код по СППОО 5820309, за придобиване на част от Втора квалификационна степен,
като стойността на обучението е в размер на 660 лв.
Срокът за обучение е 41 работни дни, а работата по изпълнение на предмета на
договора, започвала на *** г.
По делото е представено копие от регистрационна карта към БТ Н., на името на
ищцата, съгласно която, същата е била безработна в периода от *** г. до *** г., когато е
отбелязано последната дата за среща в БТ.
3
Въз основа на сключения договор за обучение, на ищцата е издадено от ЦПО към ЕТ
„Мерикал 7 – Л.К.“, удостоверение за професионално обучение № *** г. за част от професия
„***“, професия „***“, специалност „***“.
Това, по което се спори по делото е действителното изпълнение от страна на
обучаващия на обучение на ищцата, както и принуждаването й от страна на втория ответник
Община Н. да изпълнява в срока на договора, други дейности, извън неговото съдържание –
метене на улици и пр.
Представените по делото присъствени форми, л. 35-37, на ред № 9 били подписани от
ищцата.
Представения по делото Договор за сътрудничество и съвместна дейност между
изпълнителя ЕТ „Мерикал 7 – Л.К.“ и възложителя Община Н. е в съответствие с
утвърдените от МТСП образци на договори и др.документи по програма „Красива
България“, налични на сайта на МТСП. Въз основа на него е сключен договор за
професионално обучение № *** г. между Община Н. като възложител и ответника ЕТ
„Мерикал 7 – Л.К.“, като изпълнител. Този договор е бланков, и съответства на
изискванията на МТСП, относно съдържанието му, налични на сайта
https://www.mlsp.government.bg/dokumenti#.
Изготвения между ищцата и първия ответник, ЕТ „Мерикал 7 – Л.К.“, граждански
договор е също бланков и по нищо не се различава от всички подобни договори за
професионално обучение на регистрирано в ДБТ безработно лице, сключвани от общините
в България, по проект „Красива България“, в рамките на финансираните от МТСП проекти
за насърчаване на заетостта и намаляване на безработицата.
Съдът намира, че цялостният анализ на събраните по делото доказателства сочи, че в
действителност, макар и формално отчетен чрез присъствените форми, курсът, в който е
следвало да бъде обучавана ищцата, конкретно за част от професия „***“, професия „***“,
специалност „***“ от фирмата изпълнител - ЦПО към ЕТ „Мерикал 7 – Л.К.“, не е бил
изпълняван, съгласно договореното му съдържание. Отчитаното на присъствието на
курсистите, макар и да отразява тяхното присъствие за съответния ден от месеца, не отчита
вида, предмета и темата на воденото им обучение, което лишава присъствената форма от
доказателствено значение за естеството на изпълняваните от ищцата дейности по време на
курса. Освен това, самата обучаваща, св. К. сочи, че е обучавала курсистите до м.юни, но не
представя план за учебните дейности, по които ги е обучавала. Приложения по делото на л.
50 „план за работа“, не сочи график за извършване на учебните дейности, по теми и
продължителност и поради своя бланкетен характер не представлява доказателство за
дейсвтително проведено обучение. Съгласно посоченото в договора за професионално
обучение № *** г. между Община Н. като възложител и ответника ЕТ „Мерикал 7 – Л.К.“, в
чл. 1, ал.1, неразделна част от договора е наличието на списък на преподавателите, както и
4
учебна програма. Такива документи по делото не са представени от страна на ответниците,
като с особена значимост за действителността на проведеното обучение според предмета на
договора е наличието на учебна програма, с конкретно посочени за съответния ден или
период теми. Такива документи от ответниците не са представени. В този смисъл, казаното
от свидетелката К., не се подкрепя от представените от страните писмени доказателства,
които са безусловно необходими съгласно посоченото в договора, поради което и заявеното
от нея не може да се приеме за достоверно и като годно доказателство за проведено
обучение.
Изискване за изготвяне и одобряване на план за обучението се съдържа и в чл. 7 от
него, изр. 3-то от договора за професионално обучение № *** г., където е посочено, че в
тежест на изпълнителят по него (ЕТ) е да осигури за обучението административна
организация и материално – техническа база и да проведе курса в съответствие с учебната
програма. Именно утвърдена учебна програма от самия изпълнител на обучението по
договора, няма. Единственото, свързано с обучението на самите курсисти, от представените
от ответника документи, е „разпределение за провеждане на производствена практика“, л. 52
от делото. Това обаче не представлява учебна програма, в какъвто смисъл е посоченото в
договора. Това следва от посоченото в самото разпределение, че се отнася за периода от
10.06 до 30.06.2022 г., но не и за целия срок на курса, който е започнал на *** г.
Показанията на св. К. К. (дъщеря на управителя на ЕТ), която сочи, че лично тя била
провеждала курса, като обучавала курсистите по здравословни и безопасни условия на труд,
трудов право и др.теоретични въпроси – икономика, предприемачество и здравословни и
безопасни условия на труд, не се подкрепят от никакви писмени доказателства, в частност
от представена от нея учебна програма, конкретно за първата седмица от обучението.
Свидетелката сочи, че не е предавала материали на обучаваните лица, а само презентации.
Същата сочи, че всички курсисти присъствали. Според свидетелката, ищцата редовно
присъствала на курсовете и лично пред нея полагала всеки ден подпис върху присъствената
форма. Според свидетелката, учебните занятия се провеждали в две от учебните зали – на
първия етаж голяма зала вляво и пак на първия етаж – вдясно. Изпитът се провел според
свидетелката на *** г., сутринта, в малката зала на община Н..
Относно показанията на свидетелите, курсисти, съдът намира, че следва да се обсъдят
като относими към доказателствената тежест на ищцата, тези на св. К., както и св. И. К.,
които съгласно представеното „разпределение за провеждане на производствена практика“,
л. 52 от делото, заедно с ищцата са били разпределени за извършване на практически
дейности, в рамките на курса на обучение в „централна градска част“. Останалите курсисти,
вкл. и св. В. Н. не са били в този район на гр. Н., както и не са били в екип, в който участва
и ищцата. Свидетелката Н. е била разпределена с адрес на практиката „градски парк“. Друга
част от курсистите са били в селата, посочени в списъка.
Съдът приема за достоверни показанията на св. К., както и св. И. К., че през цялото
време косили трева. Съдът не приема за достоверни показанията на св. К. в частта им
относно посоченото от него, че боядисвал пейки и огради, вкл. „розови пейки“, а после
5
уточнява, че е нямало розови пейки. Този свидетел сочи, че „курсът бил за ***“, и че са
помагали да ***.
Показанията на св. В. Н., която както бе посочено, не е била част от разпределените в
централна градска част курсисти, са противоречиви и нееднозначни. Свидетелката сочи, че
курсът бил за ***, но не сочи, място и време, когато са ***.
Никой от разпитаните като свидетели курсисти, не сочи, да е бил обучаван от св. К.
К. по посочените от нея теми.
Съдът приема от показанията на тримата свидетели и писмените доказателства по
делото, че обучение по професия „***“, специалност „***“, не е било провеждано, съгласно
сключения договор. Конкретно такова обучение не провеждано на ищцата П. Л..
Не отговарят на свидетелските показания на св. Н., К. и К., казаното от св. К., че
учебните занятия се провеждали в две от учебните зали – на първия етаж голяма зала вляво и
пак на първия етаж – вдясно.
Свидетелката Н. не е в състояние да назове нито дейностите, нито мястото и датата
на обучението, а единствено твърди, че познава П. от курса, който бил за *** и тя самата и
останалите участници били *** пейки и огради на парковете. Съдът приема, че доколкото
тази свидетелка не е била разпределена в района на практическа дейност на ищцата, то
казаното от нея не може да се приеме за достоверно. Казаното е без всякаква конкретика и
доказателства от страна на ответниците за изпълнение на описаните от св. Н. дейности.
Казаното от св. Н. и К. относно мястото на провеждане на курса е общо – „в съвета“,
без каквато и да е конкретика, а казаното от св. К., че бил проведен в зала на третия етаж,
напълно се противопоставя на казаното от св. К., че бил в зали на първия етаж. Съдът
намира, че посоченото от двамата свидетели относно мястото на провеждане на курса, също
не следва да се кредитира, поради своята абстрактност и липса на съответстващи на тези
твърдения доказателства.
Доказателство, че курсът не е бил провеждан според съдържанието на сключените
договори, и конкретно на договора с ищцата и че същата не е била обучавана за за част от
професия „***“, професия „***“, специалност „***“, дават показанията на св. К. сочи, че не
е ходил на никакъв курс, но въпреки това му бил издаден документ, че бил обучаван като
бояджия. Той категорично подчертава, че не е обучаван въобще. На този свидетел не били
давани четка, боя, кофа, а косил трева, заедно със св. К.. Ищата и св. Н. събирали
боклука с метла. Свидетелят сочи, че ищцата през цялото време, както и останалите
свидетели не са били обучавани за бояджии, никой не й е давал четка и боя. Ищцата П.,
събирала боклук с метла и лопата, като покривали територията на целия град.
Доказателство, че ищцата и свидетелите К. и К. не са обучавани за ***, е и казаното от св.
К., че курсът бил за „***“ и той „по принцип“ косял.
Гореизложеното показва, че показанията на св. К., са опровергани от свидетелските
показания на разпитаните трима свидетели, а самите й твърдения за изпълнение на
задълженията по договора от страна на фирмата изпълнител, в случая тази на ЕТ „Мерикал
6
7 – Л.К.“, пристрастни, доколкото е налице взаимна обвързаност и пряка заинтересованост
на нейните показания с изразеното становище на ответника ЕТ „Мерикал 7 – Л.К.“, чийто
представител е майка на свидетелката, а самата свидетелка е работела на граждански
договор за фирмата на майка си и вероятно е получила заплащане за това.
Доказателства, че ищцата не е била обучавана в курса, за който е сключила договора,
дават свидетелите С.С. и М.И., които сочат, че от БТ Н. предложили на ищцата да се включи
в курс за бояджии, като тя приела и отишла в определения ден за да подпише договор. На
следващия ден, след като й било казано да отиде в общината й дали метла, жилетка и тя
започнала да мете. Свидетелят С., който е съжител на ищцата, сочи, че сутрин, тя ставала и
отивала да мете градинката до блоковете, площадката, в Люксембургската градинка, до
Бялата чешма, пред магазина на „Ц.“ (настоящ служител към Община Н.), към центъра,
където имало малка площадка и пр. През цялото време докато метяла в града, имало лице на
име А., която отговаряла за текущата работа по метене на улиците. Свидетелят С. сочи, че
ищцата изобщо не е посещавала курс, но въпреки това на 07 –ми се явила и получила
документ, че е издържала успешно курса. Свидетелят с подробности сочи, че на дръжката на
метлата пишело името П., а самата метла още била у тях. Дали й и ръкавици. Самият
свидетел сочи, че ходил в общината още на втория ден за да пита защо не може да се откаже
от този курс, на което му било обяснено, че ако се откаже ще бъде наказана и трябвало да
връща пари за транспортни.
Свидетелят М.И. сочи, че също знае, че ищцата не е посещавала курсове, а била
назначена за метачка. Този свидетел също точно описва районите, където е виждал ищцата
да мете – Бялата чешма, Люксембургската градина и др. Това продължило 2-3 месеца.
Известно му било, че е получила диплома.
От показанията на разпитаните свидетели С.С., съжител на ищцата, М.И. и Н. К. се
установява, че за времето на провеждане на учебния курс, ищцата е мела улиците в гр. Н.,
заедно с останалите „курсисти“, където били викани „един път“, както уточнява св. К.. През
цялото време на „провеждане“ на курса, всички посочени в списъка като обучаеми лица
метели улиците, били им раздадени метли и кофи, както и служител от община Н. е
определял районите, които е трябвало да чистят. Свидетелят К. сочи, че подписа, положен от
негово име на стр. 38 във ведомост за стипендии и транспортни разходи на обучаемите за
периода от 09.05 до 30.06.2022 г., не е негов.
Установи се също, от показанията на св. С.С., че още на втория ден от започването на
работата по договора, той лично отишъл в Бюрото по труда и казал, че П. се отказва, от там
му отговорил, че не може да се откаже, защото ще бъде наказана, не са приключили
курсовете и ще трябва да връща транспортни.
Съдът намира , приложеното писмо от МТСП, с вх. № *** г. до *** на Община Н. е
ирелевантно към предмета на делото, доколкото макар и да е установено, че документите са
коректно изготвени и подписани и са в пълен обем, то няма отношение към съдържанието на
7
конкретното изпълнение на договорните отношения касаещи ищцата. Извършената
проверка е била формална, по спазване на необходимите документи. Неотносимостта на
това писмо към предмета на доказване по делото се основава и на посоченото от св. Н. К., че
подписа върху ведомост за стипендии и транспортни разходи на обучаемите за периода от
09.05 до 30.06.2022 г., л. 38 от делото, не е негов.
Въз основа на всичко гореизложено, съдът приема за установено по несъмнен начин,
че ищцата макар да е сключила с ответника ЦПО към ЕТ „Мерикал 7 – Л.К.“,
представлявано от Л.К.К., Договор за професионално обучение на регистрирано в ДБТ
безработно лице от *** г., не е била обучавана съгласно договора за част от професия „***“,
професия „***“, специалност „***“ от фирмата изпълнител - не е бил изпълняван, съгласно
договореното му съдържание. През цялото времетраене на договора, ищцата се е явявала
сутрин, подписвала е присъствените форми, но не е била обучавана по предмета на
договора. Ищцата през цялото време на договора е мела улиците на гр. Н., според
определените й пространствени параметри, както от „разпределението“ за провеждане на
производствена практика, така и от непосредствения отговорник за дейността им, който
обаче не е лице, посочено в документацията по договора за обучение.
От значение за водената документация по сключения договор за професионално
обучение № *** г. между Община Н. като възложител и ответника ЕТ „Мерикал 7 – Л.К.“, е
посоченото от св. Н. К., че подписът на л. 38, за стойността на разходите за стипендия не е
негов. Тези твърдения, макар да сочат за наличето на престъпни обстоятелства , евентуално
документно престъпление по чл. 308 и следв. НК, не са основание за спиране на настоящето
дело по реда на чл. 229, ал.1, т. 5 ГПК, поради това, че те касаят изпълнението на договор за
обучение, сключен между обучаващия и св. Н. К., но не и ищцата.
Съдът приема, че Договор за професионално обучение на регистрирано в ДБТ
безработно лице, сключен на *** г. между ЦПО към ЕТ „Мерикал 7 – Л.К.“, представлявано
от Л.К.К. и ищцата, не е изпълнен от страна на ответника ЕТ „Мерикал 7 – Л.К.“, съгласно
договореното в него и той се явява неизправна страна, по смисъла на чл. 79, ал.1 ЗЗД.
Съгласно сключените договори *** г. между ЦПО към ЕТ „Мерикал 7 – Л.К.“, с
адрес на управление гр. Т., представляван от Л.К.К., в качеството на обучаващ и ищцата, в
качеството на обучаван, Договор за професионално обучение на регистрирано в ДБТ
безработно лице.
Контролът за изпълнение на договора за обучение със всеки отделен курсист,
регистриран като безработно лице, съгласно посоченото в чл. 5, ал.2 и ал. 3 от Договор за
професионално обучение № *** г. между Община Н. и ЕТ „Мерикал 7 – Л.К.“, който е
предпоставка за възникване на правоотношенията с конкретното лице – курсист, и двете
страни (двамата ответника) по този договор се задължават да използват утвърдените за 2022
г. образци на документи на ПКБ (проект Красива България), без да извършват промени в
тях, както и се задължават да създадат и съхранят досие с документи относно проведения
8
курс за професионално обучение по чл. 1, ал.1. Това означава, че отговорността за
изпълнение на договора по чл. 1, ал.1 (договорът за професионално обучение на
регистрирано в ДБТ безработно лице, сключен с ищцата на *** г.), е и на двете страни по
него, т.е на двамата ответници. Това следва и от съдържанието на договора за
сътрудничество и съвместна дейност, където в чл. 1 сочи, че страните – Община Н. и ЕТ
„Мерикал 7 – Л.К.“, се съгласяват да извършват съвместна дейност в областта на обучителна
дейност за квалификация и преквалификация на кадри в условията на трайно изпълнение.
Съдът приема, въз основа на показанията на св. С., както и собствените на ищцата
обяснения на л. 95 от делото, че тя в съответствие с посоченото в чл. 3 от договора за
обучението й, е уведомила незабавно БТ за „настъпили промени в учебния процес“,
конкретно че й е възложено да мете уличите и площадките в гр. Н., а не е обучавана, но това
не е довело до осигуряване на необходимото изпълнение по договора от ответниците.
Съдът намира, че посоченото в описаните договори, сочи че е налице солидарна
отговорност, която произтича от съдържанието и естеството на правоотношенията между
Община Н. и ответника ЕТ „Мерикал 7 – Л.К.“, основани на договора за съвместна дейност,
както и съгласно Договор за професионално обучение № *** г. между тях. Двамата
ответника са отговорни за точното изпълнение на договора между ЕТ „Мерикал 7 – Л.К.“ и
ищцата. В случая отговорността на двамата ответника произтича от взаимната обвързаност
на сключените между тях и с ищцата договори. Така, възникналата договорна обвързаност
влече със себе си и солидарна отговорност на двамата ответника по смисъла на чл. 121 ЗЗД.
Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че ответниците Община Н. и ЕТ
„Мерикал 7 – Л.К.“, са отговорни за неизпълнението договорът за професионално обучение
на регистрирано в ДБТ безработно лице, сключен между ЕТ „Мерикал 7 – Л.К.“ и ищцата.
Относно иска за обезщетение от неизпълнението на договора по чл. 82 вр. чл. 52
от ЗЗД за неимуществени вреди в размер на 5000лв, съдът установи следното:
За отговорността на ответниците е важно доказването от страна на ищцата на
настъпилите в резултат на неизпълнението на договора за нейното обучение вреди. Такива
несъмнено са налице, на първо място поради непровеждането на ефективно обучение,
липсата на съответните за специалността умения и правоспособност, въпреки посоченото в
Удостоверение за професионално обучение, което е било връчено на ищцата.
В резултат на това, че ищцата е била принудена да мете улиците в централната
градска част, същата изпитвала срам, неудобство, започнала да вдига кръвно, нощно време
не можела да спи, изпитвала главоболие. Това се отразило негативно както на нея самата,
така и на семейството й и на детето й. Това се установява от показанията на съжителят на
ищцата, св. С., както и на св. И.. Последният сочи, че ищцата била силно стресирана,
нервна, плачела. Налагало се през 2-3 дни св. И. и съпругата му да я успокояват. Свидетелят
сочи, че ищцата е много емоционален човек и принуждаването й да мете улиците й се
отразило изключително негативно.
9
Ищцата не представя доказателства за това да е търсила медицинска помощ или да е
приемала конкретни медикаменти, но въпреки това съдът приема за доказано по делото, че
същата е преживяла тежко „периода на обучение“, както и че желанието й да се откаже от
изпълнение на договора е било посрещнато с предупреждение, че ще бъде „наказана“ и ще
трябва да връща пари. Всъщност по договора за обучение, ищцата е получавала на ден по 10
лв. Това е било нейното заплащане за това, че вместо да се обучава е мела улиците на гр. Н..
Съдът намира, че обезщетението, което дължат ответниците следва да се подчинява
на принципа на справедливостта съгл. чл. 52 ЗЗД, доколкото претърпените от ищцата
неимуществени вреди са в пряка причинна връзка с неизпълнението на договора за
обучение. Поради това, че са накърнени моралните и нравствените ценности на ищцата,
нарушено е нейното социално общуване и себеутвърждаване, както и психо-емоционалното
й равновесие, то като справедливо обезщетение за всички преживени от нея негативни
чувства и емоции, отразили се негативно и спрямо членовете на нейното семейство, съдът
намира, че справедливото обезщетение за неизпълнението на договора от страна на двамата
ответника е в размер на 2500лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба,
до окончателното й изплащане. Искът на ищцата за разликата над уважения размер от
2500лв. до 5000лв.следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Тази сума следва да бъде платена на ищцата солидарно от двамата ответника.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно разноските по чл. 78, ал.1 ГПК.
Ищцата по делото е направила разноски в размер на дължимата по делото държавна
такса, в размер на 200 лв. разноски за адвокатска защита, ищцата не е правила.
Ответникът Община Н., е направила разноски в размер на 0,80лв. за препис от
протокол, както и претендира възнаграждение за юрисконсулт.
Ответникът ЕТ „Мерикал 7 – Л.К.“, е направила разноски в размер на 800 лв. за
адвокатска защита.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът по делото има право на
възстановяване на платените от него такси, разноски по производството и възнаграждение
за един адвокат, ако е имал такъв, от ответника съразмерно с уважената част от иска. За
предявения от ищцата иск с цена от 5000лв., направените разноски са 200лв. За уважената
част от съда в размер на 2500лв. се дължат 100лв. разноски, платими от ответниците
солидарно.
Относно разноските по чл. 78, ал.3 ГПК.
Ответникът ЕТ „Мерикал 7 – Л.К.“, е нарпавил разноски за защитата от адв. Д. К. от
АК Габрово, в размер на 800лв. ответникът, съгласно чл. 78, ал.3 ГПК, също има право да
иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Посоченото в договора за правна помощ възнаграждение за адвокат е в минимален размер,
10
съгласно чл. 7, ал.2, т. 2 Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Отхвърлената част от иска е в размер на 2500лв. За
отхвърлената част от иска на ищцата, последната дължи на ответника ЕТ „Мерикал 7 –
Л.К.“, разноски в размер на 400лв., като се отхвърли за разликата до 800лв.
Относно разноските по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Ответникът Община Н. е била представлявана от юрисконсулт, съгл. представено по
делото пълномощно, л. 108 и л. 118 от делото.
Съгласно чл. 78, ал.8 ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 25, ал.1 НЗПП, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лв.
Съдът намира, че на ответника община Н. следва да се определи възнаграждение в
размер на 100лв., от което да се прецени и съразмерността на възнаграждението, което
следва ищцата да заплати, за отхвърлената част от иска. За отхвърлената част от иска на
ищцата, последната дължи на ответника Община Н., разноски в размер на 50лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 82 вр. 52 ЗЗД, Община Н. с ЕИК *********,
представлявана от *** на общината Г.С. Г. и ЕТ „Мерикал 7 – Л.К.“, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Т., кв. ***, представляван от Л.К.К., ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО на П. К. Л. с ЕГН ********** от гр. Н., обл. Ш., ул. ***, сумата от 2500 лв.
(две хиляди и петстотин лева), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, до
окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата до 5000лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Община Н. с ЕИК *********,
представлявана от *** на общината Г.С. Г. и ЕТ „Мерикал 7 – Л.К.“, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Т., кв. ***, представляван от Л.К.К., ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО на П. К. Л. с ЕГН ********** от гр. Н., обл. Ш., ул. ***, сумата от 100лв.
(сто лева), направени по делото разноски за адвокатски хонорар, като отхвърля искането за
разликата до 200лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, П. К. Л. с ЕГН ********** от гр. Н.,
обл. Ш., ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „Мерикал 7 – Л.К.“, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Т., кв. ***, представляван от Л.К.К., сумата от 400лв.
(четиристотин лева), представляващи разноски по делото, като отхвърля искането за
разликата над присъдения размер до 800лв.
11
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК П. К. Л. с ЕГН ********** от гр. Н.,
обл. Ш., ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Община Н. с ЕИК *********, представлявана от *** на
общината Г.С. Г., сумата от 50лв. (петдесет лева), представляващи възнаграждение за
юрисконсулт по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
12