РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. Перник, 25.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, в открито съдебно
заседание на 11.06.2019г. при участието на секретаря Златка
Стоянова,
като разгледа докладваното от съдията
Димитър Ковачев гр.д. № 193/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 2, ал.1, т.3
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Ищецът И.Р.Д. претендира да му бъде заплатено
обезщетение за имуществени вреди в размер на 3000,00 лева и за неимуществени
вреди в размер на 50000,00 лева, претърпени от повдигане срещу него от страна
на Окръжна проуратура - гр. Перник на обвинения за престъпления по
чл. 282, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс и по чл. 220, ал. 1 от НК, затова че на 26.02.2009г. в
качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение –*** е превишил правата си
по чл. 31, ал, 1, т. и т. 2 от закона за администрацията като е издал писмено
становище за целесъобразност на извършване на замяна на имот частна държавна
собственост с имот частна собственост като имал за цел имотна облага за другиго- търговско дружество, която
облага била в размер на 1502630,00 лева,
от което са настъпили значителни вредни последици за държавния бюджет в същият
размер, като бил обвинен и в това, че на 26.02.2009г. и на 09.03.2009г. в същото качество на *** съзнателно сключил
неизгодна сделка, а именно посочената замяна на недвижими имоти, от която
сделка настъпили значителни вреди за областната администрация, по които обвинения наказателното производство срещу
ищеца е приключило с влязла в сила оправдателна присъда по НОХД 213/2011г. на ОС Перник.
За периода на наказателното производство (3г. и 2 месеца) претърпял
неимуществени вреди - страх от осъждане и негативни емоционални изживявания.
Освен това обаче се страхувал за здравето на баща си, който тежко приемал факта
на обвиняването му. Изпитвал срам и притеснения от децата и съпругата си.
Обвинението довело до напрежение в семейството му и влошаване на отношенията му
със съпругата му.
Преживявал
тежко обвинението в престъпление по служба и то в посочените размери, защото
като завършил висше образование в Института на МВР и като офицер от МВР винаги
е спазвал законите и изисквал от
подчинените си същото. До обвинението никога не е бил участник под никаква
форма в наказателен процес. Освен това обвинението се отразило тежко на неговия
авторитет и добро име в обществото и между членовете на политическата партия в
която членува. Обвинението било узнато от неговите съпартийци, близки и от
гражданите поради засиления журналистически интерес с оглед на това, че като ***
е бил публична личност.
Обвинението
засегнало и неговата политическа кариера. Наложило се да си направи отвод от
участие в листата на политическата му партия за изборите за народно събрание
през ***г., макар да бил избран на трето избираемо място в местната листа на ***
за кандидат депутати.
Такъв отвод трябвало
да си направи и от участие в процедура по номинации на неговата партия за
кандидати за *** на *** през ***г.
Било му отнето
личното и ловно оръжие и бил лишен от възможността да упражнява хобито си - лов
и от възможност за самозащита. Самия наказателен процес продължил над разумния
срок.
Претърпял и
имуществени вреди-заплатен адвокатски хонорар за защитник в наказателния
процес. Иска
се и законна лихва от влизане в сила на оправдателната присъда до плащане на
сумите.
Ответника чрез
своето структурно звено-ОП Перник е депозирал отговор на исковата молба с който
исковете се оспорват като неоснователни, а исковете за лихва и като погасени
частично по давност. Оспорва да е налице пряка причинна връзка между
повдигането на обвиненията и твърдените от ищеца негативни за него последствия
в неимуществен план. Счита размера на исканото обезщетение за неимуществени
вреди за прекомерен. Нямало надхвърляне на разумния срок на наказателния
процес, не са били вземани мерки за неотклонение или други мерки на процесуална
принуда, делото е било с фактическа сложност. Счита, че за периода на съдебната
фаза на наказателния процес не може да отговаря. Счита, че заемана от ищеца
длъжност не е от обстоятелствата които да обуславят завишаване на размера на
обезщетението като се позовава на практика на ВКС. Счита, че за отнемането на
оръжие и за медийното отразяване на процеса не може да отговаря. Обезщетението
за неимуществени вреди не било съобразено и с икономическия стандарт в
страната. Позовава се на данни на националния статистически институт.
Счита, че
претендирания адвокатски хонорар в наказателния процес не бил съответен на
необходимата защита и не бил платен.
ПОС след преценка на твърденията и възраженията на
страните с оглед на събраните по делото доказателства намира предявените искове
за допустими, но частично основателни.
От фактическа страна между страните няма спор
и са обвени за беспорни с проекта за доклад (обявен за окончателен в ОСЗ без
възражения от страните) следните обстоятелства: ищецът е член
на ***; заемал е длъжността *** като на 10.02.2011г. по досъдебно производство
22/2009г. по описа на Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура Перник е
привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 282, ал. 2 във връзка с ал. 1 от
Наказателния кодекс и по чл. 220, ал. 1 от НК затова, че на 26.02.2009г. в
качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение –*** е
превишил правата си по чл. 31, ал, 1, т.1 и т. 2 от Закона за администрацията
като е издал писмено становище за целесъобразност на извършване на замяна на
имот частна държавна собственост с имот частна собственост като имал за цел
имотна облага за другиго- търговско дружество, която облага била в размер на
1502630,00 лева от което са настъпили значителни вредни последици за държавния
бюджет в същият размер, като бил обвинен и в това, че на 26.02.2009г и на
09.03.2009г. в същото качество на *** съзнателно сключил неизгодна сделка, а именно
посочената замяна на недвижими имоти, от която сделка настъпили значителни
вреди за областната администрация; бил е номиниран за народен представител и
областен управител през ***г. от ***, като си направил отвод; с присъда по НОХД
213/2011г. на ОС Перник, влязла в сила на 09.04.2014г. ищецът е оправдан по
повдигнатите му обвинения.
От
материалите по приложеното към настоящото дело следствено дело № 22/2010г. на ОСлО към ОП Перник (пр.пр. 1894/2010г. на ОП Перник) се
установява, че с постановление от 10.02.2011г. ищецът е бил привлечен като обвиняем
в престъпление по чл. 282, ал.2 вр. ал. 1 и по чл. 220, ал. 1 от Наказателния
кодекс.
Няма
взета мярка за неотклонение. На същата дата е разпитан ищеца.
Втори
разпит е извършен на 23.02.2011г.
Обвинителен акт е внесен в съда на
07.06.2011г. и е образувано НОХД 213/2011г. на ПОС като съдия докладчика е насрочил
делото за 07.09.2011г.
Проведени са заседания
на 07.09.2011г; 03.10.2011г.; на 23.11.2011г.;
25.01.2011г.; 28.03.2012г; 02.05.2012г.; 06.06.2012; 12.09.2012г; 02.10.2012г.;
19.10.2012г. и 16.11.2012г., когато е постановена оправдателна присъда.
Депозиран е протест и на 14.05.2013г. е образувано ВНОХД 471/2013г. на САС,
насрочено за 28.06.2013г., когато е
приключило. Постановено е решение на 19.11.2013г., с което е потвърдена
оправдателната присъда, което отново е
протестирано от прокуратурата и на 21.01.2014г. е образувано КНД 134/2014г. на
ВКС, насрочено за 07.03.2014г, когато е приключило и на 09.04.2014г. е
потвърдено решението на САС.
Свидетеля
Т. установява, че ищецът
не е бил обвиняван от прокуратурата докато не е станал ***. Ползвал се със
сериозен авторитет. Свидетеля разбрал от медиите (интернет сайтовете „За Перник
и „Мироглед“)
за обвиняването на ищеца,
че е злоупотребил за много пари във връзка със замяна на недвижим държавен имот
с частен такъв. Посочва, че ищецът е
споделял с него, че за
сделката е искал три различни оценки. След обвинението се променило
общественото мнение за ищеца и било нееднозначно. В
сайта „За Перник“ го наричали с
обиден прякор „И.Д. – честното“. В голяма степен обвинението прекратило
политическата му кариера. Бил е издигнат за кандидат за народен представител
като на партийно събрание оттеглил кандидатурата си. Оттеглил кандидатурата си и за следващите избори
през ***г. Свидетелят считал, че ищецът е
невинен. Ищецът му се оплаквал често от високо кръвно.
Свидетеля
Н. посочва, че познава
ищеца от 2005г. Били
членове на една и съща партия. На свидетеля не му било известно от 2005 до
2010г. ищецът да е имал проблеми с прокуратурата. От 2010г. имало дело срещу
ищеца за действията му докато е бил ***.
Посочва, че в професионален план делото принудило ищеца да се оттегли от място, което се откривало за
народен представител. Мястото се открило след като свидетеля Н. бил избран за народен
представител, но приел назначение като ***
и така следващият в листата трябвало да стане народен представител като това
бил ищеца който бил трети в листата, но поради освободеното от свидетеля Н. място трябвало да стане народен
представител. Ищецът заявил, че поради делото се оттегля. Нямало никакво
съмнение, че едно такова дело накърнявало общественият му образ. В партията реакцията била нееднозначна.
Свидетеля предложил на ищеца пост като ***,
но поради обвинението му отказали достъп до класифицирана информация и не можел да заеме поста.
Свидетелят А. установява, че с ищеца
се познавали от 30 г. Били членове на една ловна дружина на ***. Около три-четири
години в периода 2010-2013г. ищецът не ходел на лов. В ловната дружина разбрали, че са му отнели
оръжията заради заведено дело срещу него. Това се разнесло от човек на човек.
Ищецът иначе бил редовен ловец. Свидетеля
не знае за какво точно е бил обвинен ищеца. В разговори с ищеца последния
споделял, че много му се ходи на лов, но не може защото не са му върнали
оръжията.
От представения с исковата молба препис от протокол от
заседание на *** се установява, че на 01.04.2013г. е проведено заседание на
което са обсъждани кандидатури за съставяне на изборни листи на *** като ищецът
е бил кандидат за листата на *** и е бил избран за трето място в листата на
кандидатите за парламент.
От
протокол от 31.05.2013г. от заседание
на *** се установява, че на
тази датата е проведно събрание на съвета на което е правен анализ на изборните
резултати от избори ***г.,
обсъждани са предложения за кандидати за ***
като ищеца е бил предложен за кандидат.
При така установените факти ПОС намира предявеният
иск за неимуществени вреди за установен по основание.
За безспорно е обявено и се доказва от приложените наказателни дела, че ищецът е привлечен като обвиняем за
престъпления по служба и за безстопанственост. Бил е оправдан и по двете
обвинения. При това положение е налице фактическия състав на нормата на чл. 2,
ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, защото съгласно трайната
съдебна практика самият факт на повдигане на обвинение и започване на
наказателно преследване
неизбежно причинява на
съответното лице негативни емоционални преживявания- притеснения за изхода на производството, страх от
осъждане, засягане на достойнството, напрежение в семейството, накърняване на
социален и/или професионален престиж (Решение № 295 от 18.12.2017
г. на ВКС по гр. д. № 384/2017 г., IV г. о., ГК; Решение № 281 от 21.06.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1240/2011 г., IV г. о., ГК; Решение № 192 от 27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1571/2011 г., III г.
о., ГК и др.).
Същевременно
за интензивността на негативните преживявания се съди по редица други обстоятелства, конкретни за всеки
отделен случай, съответно имащи значение за размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Такива обстоятелства са
степента на отражение на незаконното обвинение върху психиката на
пострадалия, личността на
увредения, включително притежавания авторитет в бизнеса и в
обществото; данните за предишни осъждания, начина му на живот и
обичайната среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато
обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки
за принуда; извършените процесуални действия с участието на
пострадалия; отражението върху личния, обществения и професионалния живот;
разгласата и публичността; причиняването на здравословни увреждания (така
решение № 230 по гр. д. № 4874/2016 г., IV г. о. Решение № 60 от 14.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2324/2018 г., IV г. о.,
ГК; Решение № 192 от
27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1571/2011 г., III г. о., ГК и др.).. За случаите, при които незаконното обвинение е за
умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на
обвиняемия/подсъдимия, следва да се прецени как се е отразило то върху
възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен план, авторитета
и името на професионалист. (Решение № 86 от 29.05.2019
г. на ВКС по гр. д. № 2586/2018 г., IV г. о., ГК)
В
конкретния случай ищецът твърди, че отражението на обвинението е било особено
силно тоест извън обичайните рамки, поради големия размер на материалните
облаги, които се твърдяло да е
целял за друго лице; поради накърнено добро име и авторитет между съгражданите
и съпартийците му;
големия брой заседания по делото; голям
журналистически интерес;
срив в кариерното му развитие и политическата му кариера, което особено тежко
се отразило върху психиката му. Наложило
се да си направи отвод
като кандидат за народен представител. Изпитвал и срам от баща си, рязко се
влошили отношенията му със съпругата му.
ПОС
обаче намира, че част от тези
твърдения на ищеца не са доказани и съответно не е налице значително по-тежко от обичайното
отражение на наказателния процес върху личния, социален и професионален живот
на ищеца. Така няма
доказателства по делото за влошаване на отношенията му с неговата съпруга и деца. Св. А. Г. не бе разпитана поради
недовеждането й без
уважителни причини.
Няма
доказателства ищецът да е бил опринуден да оттегли кандидатурата си за народен
представител през ***г. и за ***. Видно от твърденията
и в исковата молба и от показанията на св. Т.
и А. Н. това е било негов
личен избор. Самият факт, че две години
след повдигане на обвинението е бил издигнат и избран
от *** (видно от представените протоколи) за
кандидат за народен представител
и за *** показва, че
обвинението не е било възприето от неговите съпартийци като пречка за неговата
кандидатура и не се е считало, че ще навреди на партията си и сочи още, че
неговият авторитет в партията на която е член не е бил нарушен. В протоколите
от заседанията
на *** въпроса за неговото
обвинение изобщо не е поставян. Тоест няма връзка между обвинението и факта, че
не е станал народен представител
и или *** доколкото и няма нормативно
ограничение лице срещу което е повдигнато обвинение да е кандидат и да бъде
избран за народен представител
или ***, а ищецът сам се
оттеглил от участие.
Няма
доказателства и за отношенията на ищеца и здравословното състояние на баща му.
ПОС
при определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди взема предвид, че незаконно
обвинения неизбежно понася негативни изживявания от наказателния процес, които
обаче в случая макар и малко по-високи като
интензитет не са особено тежки.
ПОС
приема, че на ищеца е отнето оръжието поради обвинението, което се установява
от показанията на свидетеля А., които ПОС
кредитира като достоверни с оглед и на нормативно установено императивно
изискване в чл. 155, ал. 1 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 1, предл. 2 от Закона
за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия за
отнемане на разрешение за притежание и употреба на оръжие в
случаите на повдигнато обвниение за престъпление от
общ характер, което е довело и до невъзможност ищецът да
упражнява своето хоби „лов“ доколкото няма как
да ползва чуждо оръжие поради нормативна забрана в същият закон.
Освен
това се установява от показанията на св. Т., че
обвинението е разгласено от средствата за масово осведомяване и дори на ищеца е
„прикрепен“ ироничен прякор.
От
показанията на св. А. се установява, че ищеца не
е могъл да заеме предложена му длъжност *** поради обвинението и невъзможността да
получи достъп до класифицирана информация, които показания
ПОС кредитира с оглед забраната да се
дава допуск до такава информация на лица, срещу които има наказателно
производство за умишлено от общ характер престъпление, действала в този период
от време съгласно чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за защита на класифицирана
информация (отменена понастощяем като следствие от Решение на Конституционния
съд).
Съдът отчита и броя на обвиненията-две и за тежки умишлени престъпления, за
които се предвижда специален минимум на наказанието лишаване от свобода, както
и чистото съдебно минало на ищеца, който до процесното обвинение няма данни да
е бил подлаган на наказателно преследване, а също и взетата в съдебната фаза на
наказателния процес мярка за неотклонение „подписка“ която ограничава
свободното му придвижване. Следва да се отчете и икономическата конюктура в страната
за периода от 2011-2013г. Публичните данни от интернет страницата на НСИ сочат
брутен паричен доход на човек за 2011г. в размер на 3576,00 лева; за
2012=4240,00 лева; за 2013=4731,00 лева.
От
друга страна наказателния процес в двете му фази е приключил за малко над три
години, което не е неразумен срок предвид факта, че в съдебна фаза делото е
минало през всичките възможни инстанции, а част от отлаганията в първа
инстанция са по причини, лежащи у ищеца макар и обективни (негово заболяване) и
от нужда от конкретизиране на поставени от защитата му въпроси за експертиза. Другите
отлагания са поради необходимост от замяна на едно вещо лице и поискания от
вещите лица дълъг срок от 45 дни за експертиза, която и не е била изготвена
няколко заседания поради необходимост от пътувания на експертите за оглед в
друг град, тяхна ангажираност и съответно неявяването им заради други съдебни дела
и поради необходимост от разпити на свидетели искани и от защитата, и от
обвинението като е провеждано издирване на един свидетел. В
хода на досъдебното производство с участие на ищеца са извършени само два
разпита на 10.02.2011г. и на 23.02.2011г. Други
процесуални действия с негово участие няма. Не е взета и мярка
за неотклонение. Такава мярка, но най-леката („подписка“) е взета в съдебна фаза.
Няма доказателства за влошено трайно здравословно или психическо състояние на
пострадалия, няма доказателства и за влошени отношения в семейството или обвинението
да е причинило уронване на авторитета на ищеца
в партията и да е препятствало неговата политическа кариера. Самият факт на заемане на публична длъжност по време на деянията за които
е обвинен не е обстоятелство, което да води до завишаване на размера на
обезщетението (Реш. 123 на ВКС, III Г.О. по гр.д.
254/2014г.). ПОС
като взе предвид така установените обстоятелства намира, че справедлив размер
на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца е 13000,00 лева, до който
размер иска е основателен, а за разликата до пълния предявен размер от 50000,00
лева следва да се отхвърли.
Възраженията на прокуратурата за липса на вреди с оглед на изложеното по-горе ПОС намира за
неоснователни. Неоснователно е и възражението, че не отговаря за
продължителността на съдебната фаза на процеса. Съгласно ТР 5/2015г. на ОСГК на
ВКС е прието, че липсва причинна връзка между действията на съда и вредите, защото
без повдигане на неоснователно обвинение не би се стигнало до съдебна фаза. Неоснователно
е и възражението, че не следва да се нагажира отговорност заради отнето оръжие.
Отнемането на разрешителното за оръжие както се посочи по-горе е императивно
установено в случай, че срещу лицето се повдигне обвинение за умишлено
престъпление от общ характер, а щом обвинението е недоказано и лицето оправдано,
то е налице и пряка връзка с повдигането на незаконното обвинение.
Неоснователно е и възражението, че не се носи отговорност за медийното
разгласяване. Съгласно трайната съдебна практика разгласяването в медиите е
обстоятелство което съдът е длъжен да вземе предвид.
Върху сумата от 13000,00 лева се
дължи законна лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда, а
именно 09.04.2014г. с обявяване на решението на ВКС. По отношение на иска за
лихва обаче е заявено надлежно възражение за изтекла погасителна давност, което
ПОС намира за частично основателно. За давността за вземане за лихва върху
обезщетението по ЗОДОВ се прилага общият закон ЗЗД, който урежда тригодишна
давност. В случая вземането за лихва възниква и е изискуемо с влизане в сила на
оправдателната присъда. Следователно иска за законна лихва е основателен само
за периода започващ от три години преди датата на исковата молба до
окончателното плащане тоест законна лихва следва да се присъди считано от
27.03.2016г. до окончателното плащане. За периода от влизане в сила на
оправдателната присъда до 26.03.2016г. иска за лихва е погасен по давност и
следва да се отвхърли.
По иска за имуществени вреди.
От
намиращият се на л. 20 от том 1 от сл.д.
22/ 2010г. на ОСлО към ОП Перник договор за
правна защита и съдействие се установява, че ищецът е заплатил адвокатски
хонорар в размер на 300,00 лева за защитата си в досъдебното
производство.
Неговото плащане в брой е изрично посочено в него и това е достатъчно съгласно
ТР 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Поначало той се явява имуществена вреда за ищеца
съгласно ТР 1/2017г. на ОСГК на ВКС.
Ответника
е направил възражение, че така платения хонорар не съответства на фактическата
и правна сложност на наказателното дело. В този случай съгласно соченото тълкувателно
решение съдът следва да вземе предвид броя и тежестта на обвиненията,
интензитета на процесуална принуда, очакваните усилия и труд, които адвоката
предстои да предприеме.
Според
ПОС в конкретния случай с оглед на вида на престъпленията –умишлени от общ
характер и свързани с икономическа и стойностна преценка на вредите от деянията, от
които е твърдяно да са настъпили значителни вредни последици (включително след
изменението в обстоятелствената част на обвинението в последно заседание на
първа инстанция) и явяващи се тежки такива по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и то
със специален минимум на наказанието и възможност за налагане на повече от едно
наказание, то не може да се приеме, че платения за досъдебното производство
хонорар е несъответен на нуждата от защита.
Следва
да се има предвид, че платения хонорар е в минималния размер съгласно действалата към датата на
повдигане на обвинението редакция на чл. 12 от Наредба 1/2004г. на Висш адвокастки
съвет, което значи, че каквито и усилия да положи пострадалия
(по смисъла на ТР 1/2017г. ) това е минимално възможната сума която би могъл да
плати за адвокатска защита.
Няма обаче доказателства за реално
платена парична сума за адвокатски хонорар извън посочената от триста лева и
следователно иска за разликата над 300,00 лева до пълния размер от 3000,00 лева
ще следва да се отвхърли.
Върху
сумата от триста лева също се дължи законна лихва, но и тук (по съображенията
изложени по- горе относно частичното погасяване по давност на искът за
лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди) искът за лихва следва да се уважи от 27.03.2016г. до
окончателното плащане, а за периода от 09.04.2014г. до
26.03.2016г. да се отхвърли като погасен по давност.
При
този изход на делото на ищецът се дължат сторените за настоящият процес
разноски съобразно уважената част от исковете. Разноски ищецът е направил за
адвокатски хонорар в размер на 1000,00 лева (видно
от отбелязването за плащане в брой в договора за правна помощ),
от които съобразно изхода на делото и при уважени 25 % от размера на исковете му
се дължат 250,00 лева.
Ответника
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПОС държавната такса по иска в
размер на 10,00 лева.
Водим от горното Пернишки окръжен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, *** да заплати на И.Р.Д.
с ЕГН ********** и адрес в *** следните
суми:
13000,00 /тринадесет
хиляди/ лева – обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно обвинение по което е бил оправдан с влязла
в сила присъда по НОХД 213/2011г. на ОС Перник, ВЕДНО със законна лихва върху сумата, считано от 27.03.2016г. до
окончателното плащане.
300,00 /триста/ лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатен адвoкатски хонорар за защита по досъдебно производство
22/2010г. на ОСлО към ОП Перник (пр.пр.1984/2010г. на ОП Перник) ВЕДНО
със законна лихва считано от 27.03.2016г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за неимуществени и
имуществени вреди за разликата над присъдените суми до пълните предявени
размери от 50000,00 лева, съответно 3000,00 лева.
ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на законна лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди за периода 09.04.2014г. до 26.03.2016г.
като погасени по давност.
ОСЪЖДА
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, *** да заплати на И.Р.Д. с ЕГН **********
и адрес в *** СУМАТА
ОТ 250,00 лева, разноски за адвокатски хонорар за
настоящото дело.
ОСЪЖДА
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, *** да заплати по сметка за държавни такси
на Пернишки окръжен съд сумата от 10,00
лева държавна такса по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд - гр. София в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: