№ 1154
гр. София, 28.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно частно
гражданско дело № 20221000501159 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 121 ГПК.
Подадена е въззивна частна жалба от „Център за развитие на човешките ресурси“
(юридическо лице, учредено по реда на чл. 60, ал. 1 ЗА) – чрез адв. Е. Г. от САК, с надлежно
учредена по делото представителна власт (пълномощното се намира на л. 37 от настоящото
дело), срещу Определение № 260001/05.01.2022 г., постановено по гр. д. № 207/2021 г. по
описа на СОС, с което на основание чл. 118, ал. 2 ГПК първоинстанционният съд е
прекратил образуваното пред себе си съдебно производство, като е изпратил делото на
приетия от него като предметно компетентен съд – Административен съд-София област.
Първоинстанционният съд, за да постанови обжалвания съдебен акт, е приел, че с
оглед предмета на годния юридически факт, от който са породени възникналите между
страните в настоящото исково производство правоотношения, представлява
административен договор по смисъла на определителната правна норма, уредена в § 1, т. 1
от ДР на ЗУСЕСИФ, поради което всички спорове по сключването, действителността,
изпълнението и прекратяването му са подсъдни на административните съдилища – арг. чл.
27, ал. 1 ЗУСЕСИФ.
Частната въззивна жалба е подадена в законоустановения срок, като е внесена
дължимата държавна такса за въззивното производство, поради което е допустима и
редовна.
Ответниците не са подали в законоустановения срок писмени отговори.
Разгледана по същество, частната въззивна жалба се явява основателна.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно,
тъй като процесният договор, по който са изплатени процесните суми на ответната гимназия
– подлежащи на връщане (по твърдение на ищеца) поради неизпълнение на поето договорно
1
задължение, е сключен за предоставяне на финансови средства по Програма „Еразъм +“ на
ЕС, която се администрира пряко от Европейската комисия, т.е. тя не представлява
оперативна програма и средствата по нея не са предоставени от някой от фондовете по
ЕСИФ, описани в чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ, поради което този договор не е административен
по своето правно естество и не е приложима правната норма, уредена в чл. 27, ал. 1
ЗУСЕСИФ, съгласно която и спорът относно последиците от неизпълнение на договора би
бил подсъден на административните съдилища.
Установява се, че ищецът представлява Национална агенция по програма „Еразъм+“
на ЕС, като той е предявил кумулативно обективно съединени искове, с които се
претендират последиците от разваляне на договора за финансиране на дейности по програма
„Еразъм+“ - поради виновно неизпълнение на поети договорни задължения.
Отговор на правния въпрос дали административните или гражданските съдилища са
родово компетентни да разгледат правните спорове, свързани със сключването,
действителността, изпълнението и прекратяването на догори за финансиране на дейности по
програма „Еразъм+“, е даден в константата практика на ВКС, която не трябва да бъде
преповтаряна, а единствено цитирана – напр. в Определение № 51/8.02.2021 г. на ВКС по т.
д. № 814/2020 г., II т. о., ТК е прието, че „съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ
този закон регулира управлението на средствата от Европейския фонд за регионално
развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, предоставени
по програми на Република България. Програмата „Еразъм +“ обаче не е оперативна
програма и средствата по нея не са предоставени от изброените европейски фондове. Тази
програма е създадена с Регламент (ЕС) № 1288/2013 на Европейския парламент и Съвета от
11 декември 2013 година за създаване на „Еразъм +“ - програма на Съюза в областта на
образованието, обучението, младежта и спорта и за отмяна на решения № 1719/2006/ЕО, №
1720/2006/ЕО и № 1298/2008/ЕО, като финансирането на проектите по същата се
осъществява директно от Европейската комисия. Поради това, за правоотношенията,
създадени по повод изпълнението на проекти по посочената програма, не е приложим
ЗУСЕСИФ и споровете, възникващи във връзка с тях, подлежат на разглеждане по общия
гражданскоправен, а не по административен ред“.
В този смисъл е и Решение № 60153 от 4.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 686/2020 г., II т.
о., ТК, в което е изяснено, че „изводът на въззивната инстанция за недопустимост на
решението на Софийски градски съд поради това, че е постановено по съдебен спор, който е
неподведомствен на гражданските съдилища /чл. 1 ГПК/, е неправилен… Обстоятелството,
че предоставеният по силата на договора финансов ресурс е публичен - европейски и
национален, и че императивни норми на правото на ЕС определят кога е налице
неизпълнение на договора, не обосновава извод за недопустимост на предявения иск, нито
извод, че договорът е административен. Императивните разпоредби от правото на ЕС,
уреждащи задължението на Националната агенция да осъществява контрол по изпълнението
на договора, да предотвратява, открива и коригира нередности, да защитава финансовите
2
интереси на ЕС, включително да събира недължимо платените средства и да образува
съдебни производства при необходимост, при неизпълнение на задълженията от страна на
лицата, получили финансова помощ /“бенефициент“ по процесния договор за финансова
подкрепа/, не уреждат вида на договора, нито вида на съдебното производство.
Недопустимостта на предявения иск не може да бъде обоснована и с обстоятелството, че
договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ не е средство за генериране
на търговска печалба. Касае се до облигационен договор с административен елемент, с
който са поети от ответника в качеството му на „бенефициент“ по процесния договор за
финансова подкрепа права и задължения, по отношение на който не намират приложение
разпоредбите на ЗУСЕСИФ, ЗИДАПК /ДВ, бр. 74/20.09.2016 г. /, Регламент /ЕС/ №
1303/2013 и Регламент /E0/ № 1083/2006“.
Цитираната в обжалваното Определение практика на ВКС не е относима за
правилното решаване на повдигнатия пред въззивната инстанция процесуалноправен
въпрос.
Като при извършената по реда на чл. 118, ал. 2 ГПК служебна проверка
първоинстанционният съд е достигнал до правния извод, че родово компетентен да разгледа
повдигнатия с настоящата искова молба материалноправен спор за претендиране
последиците от развалянето/прекратяването на процесния договор (който не е
административен) е АС-София област, СОС е постановил незаконосъобразно определение,
което следва да бъде отменено, а делото върнато на този окръжен съд за продължаване на
процесуалните действия по него.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260001/05.01.2022 г., постановено по гр. д. № 207/2021 г.
по описа на СОС, с което на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, СОС е прекратил образуваното
пред себе си съдебно производство, като е изпратил делото на приетия от него като родово
компетентен съд – АС-София област.
ВРЪЩА делото на СОС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано при процесуалните предпоставки,
уредени в чл. 280, ал. 1 ГПК, пред ВКС с касационна частна жалба в 1-седмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение от страните.
ПРЕПИС от настоящото Определение да се връчи на страните, вкл. на А. Д. П. на
следния адрес: гр. ***, ул. „Ген. ***“ № *, вх. „*“, ет. *, ап. *!
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4