№ 35
гр. София, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20211001001134 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 262131 от 31.03.2021г., постановено по гр. дело № 2610/2020 г.,
Софийски градски съд, Гражданско отделение, 28 състав е признал за установено на осн.
чл.422, ал.1 ГПК по иска, предявен от „Банка ДСК“ЕАД срещу В. С. Р., че ищецът има
вземане по отношение на ответницата въз основа на договор за банков кредит от
05.08.2008г., както следва : в размер на 22 885,33 евро, представляваща главница по
договора, ведно със законната лихва, считано от 17.11.2016г. до окончателното погасяване
на задължението; сума в размер на 4 896,81 евро, представляваща договорна лихва за
периода от 17.11.2013г. до 16.11.2016г.; сума в размер на 311,30 евро, представляваща
санкционираща лихва за периода от 17.11.2013г. до 16.11.2016г.; сума в размер на 455,13
евро, представляваща заемни такси, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 02.12.2016г. по ч.гр.дело №
65790/2016г. по описа на СРС,ГО,49с-в, като е отхвърлил исковете за разликата до пълния
им предявен размер.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от В. С. Р., с която се
обжалва първоинстанционното решение, като неправилно с искане да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, с присъждане на
разноски, по съображения подробно изложени в жалбата.
Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по
1
делото въззиваемата страна „Банка ДСК“ЕАД е депозирала отговор на въззивната жалба, с
който се заявяВ. С.новище за неоснователността на въззивната жалба по съображения
изложени в отговора.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване,
насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, с която
ищецът „Банка ДСК“ ЕАД е предявил срещу ответника В. С. Р. иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът
има вземане по отношение на ответницата въз основа на договор за кредит от 05.08.2008 г.,
следните парични суми: в размер на 22 885. 33 евро, представляваща главница по договора,
ведно със законната лихва, считано от 17.11.2016 г. до окончателното погасяване на
задължението; сума в размер на 7 454.56 евро, представляваща договорна лихва за периода
от 12.09.2012 г. до 16.11.2016г.; сума в размер на 318.71 евро, представляваща
санкционираща лихва за периода за периода от 12.10.2012 г. до 16.11.2016 г.; сума в
размерна 455.13 евро, представляваща заемни такси, както и сторените в заповедното
производство разноски в размер 1199.26 лв. държавна такса и 2328.89 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Съобразно изложените в исковата молба твърдения по силата на сключен между
страните на 05.08.2008 г. Договор за кредит между кредитополучателя С. П. Ц. и
съдлъжника В. С. Р., от една страна и „Банка „ДСК“ ЕАД, от друга страна, на
кредитополучателя е бил предоставен банков кредит в размер на 25 000 евро със срок за
издължаване от 360 месеца, считано от датата на разрешаване на кредита - 18.08.2008 г.
Последният се е задължил да заплаща на банката месечна вноска, която представлява сбор
от главница и лихва, формирана от базов лихвен процент, определян периодично от
кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка 0,5 % съгласно условията за
ползване на преференциален лихвен процент „ДСК Уют“. Към момента на сключване на
договора базовият лихвен процент е от порядъка на 4,19 %, а стандартната надбавка е в
размер на 3,10 процентни пункта. Гратисният период за издължаване на главницата по
кредита е 12 месеца, считано от датата на усвояването му, след който кредитополучателят
избира дали да погасява главното задължение. Договорът за кредит е обезпечен с ипотека,
вписана върху недвижим имот, представляващ ателие № 18 в гр. София, ул. „Камелия“
район „Овча купел“. Страните са се договорили, че невнасянето в срок на договорените
месечни погасителни вноски съобразно приложения погасителен план, представлява
неточно и непълно изпълнение на поетите от кредитополучателя задължения. Съгласно
2
общите условия към договора, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва
над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.
По силата на чл. 15 от договора съдлъжникът отговаря солидарно за задължението по
договора за банков кредит.
Твърди се в исковата молба, че Банката е упражнила правото си да превърне кредита
в предсрочно изискуем поради забава на длъжника, което уведомление му е било връчено
лично на 12.10.2016 г., към който момент са били невнесени 49 месечни вноски.
Сочи се, че съгласно клаузите на договора за ипотечен кредит, при допусната забава
на длъжника, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява договорения лихвен
процент, увеличен наказателна надбавка от 3 процентни пункта. Допълнително е договорено
и съобразно Общите условия по договора за кредит, след отнасяне на кредита в просрочие
до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита да се
олихвява с договорния лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10
процентни пункта.
На 17.11.2016 г. „Банка ДСК“ ЕАД е депозирала пред Софийски районен съд
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от
ГПК и изпълнителен лист. По образуваното ч. гр. д. № 65790/ 2016 г. на СРС, ГО, 49 –и
състав е била издадена заповед за изпълнение срещу кредитополучателя С. П. Ц. и
съдлъжника В. С. Р. за заплащане на дължими към банката суми, а именно: главница в
размер на 22 885,33 евро, ведно със законната лихва върху главницата считано от 17.11.2016
г. до окончателното и изплащане; договорна лихва в размер на 7 454, 56 евро за периода от
12.09.2012 г. до 16.11.2016 г.; санкционираща лихва за от 12.10.2012 г. до 16.11.2016 г. в
размер на 318, 71 евро; заемни такси в размер на 455, 13 евро, както и сторените разноски –
1199,26 лв. държавна такса и 2328,89 лв. юрисконсултско възнаграждение. На 30.01.2020 г.
СРС е уведомил заявителя, че е постъпило възражение по реда на чл. 414 ал. 1 от ГПК от
длъжника В.Р.., предвид което е предявил в срока по чл. 415 ал. 2 от ГПК настоящия иск.
Въз основа на горните съображения ищецът е поискал да бъде постановено решение,
с което вземането му против В. С. Р. размер на 22 885,33 евро, ведно със законната лихва
върху главницата считано от 17.11.2016 г. до окончателното и изплащане; договорна лихва в
размер на 7 454, 56 евро за периода от 12.09.2012 г. до 16.11.2016 г.; санкционираща лихва за
от 12.10.2012 г. до 16.11.2016 г. в размер на 318, 71 евро; заемни такси в размер на 455, 13
евро да бъде съдебно установено. Претендирани сторените в заповедното и в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски и юристконсултско възнаграждение.
В срока за отговор на исковата молба ответницата В.Р. е оспорила предявените
обективно съединени искове по основание и по размер.
Изложила е твърдение, че договорът за банков кредит от 05.08.2008 г. бил подписан
от С. Ц.., представляван от пълномощника О. Н., който не е притежавал валидна
представителна власт за сключването му. Представителната власт, предоставена на
пълномощника, не съдържала воля за сключване на договор за кредит по посочените в него
3
конкретни условия. Пълномощникът е излязъл извън обема на учредената му
представителна власт, което водело до опорочаване на упълномощителната сделка, което
обуславяло недействителност и на волеизявлението на представителя по самата сделка, а
това водело до липса на съвпадане на насрещните волеизявления на страните.
Ответницата е релевирала и възражение, че сумата, предмет на договора за кредит,
не е получена от нея или от С. Ц.. Ищецът превел сумата по кредита по сметка на
пълномощника О. Н., като по този начин е нарушил собствените си банкови правила
относно процедурата по разплащателните сметки, както и на самия договор. Банката е
действала недобросъвестно, като е превела сумата по кредита по банковата сметка на
пълномощника. Не е изпълнила задължението си да предостави паричните суми на
кредитополучателя и тъй като договорът за банков кредит е реален, поради което не е
породил присъщите му правни последици.
Релевирано е и възражение за нищожност на договора за кредит като сключен във
вреда на представляваното лице. При сключването му е била уговорена безполезна за
ответницата и за кредитополучателя престация. Договорът е сключен при явно неизгодни
условия, като имуществото на упълномощителя е неоправдано обременено със задължение
по кредит, тъй като пълномощникът О. Н. е упражнил превратно предоставената му
представителна власт.
Ответницата е поддържала и възражение за нищожност на договора за кредит поради
липса на основание, а също и поради противоречие със закона. Липсвала задължителната и
непосредствена цел, която се преследвала с разместването на имуществените права между
страните по договора. От съдържанието му не можело да се извлече конкретната цел, за
която кредитът е отпуснат. Съгласно чл. 430 от ТЗ банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок.
Навежда се и възражение за липса на направена уговорка за възникване на солидарна
отговорност между длъжниците кредитополучателя и ответницата по договора за кредит.
Упълномощеното лице не е разполагало с представителна власт да сключва договор за
кредит, като уговаря възникването на солидарна отговорност.
Поддържа се също така и че договорът за кредит бил нищожен и по него не се
дължало изпълнение, тъй като ответницата, при условията на евентуалност твърди, че е
налице персонална симулация, поради факта, че действителен кредитополучател е лицето О.
Н.. Последният бил сключил договори за кредит с „Банка ДСК“ ЕАД за придобиване
правото на собственост върху недвижим имот, но не разполагал с необходимите средства да
го приведе във вид, удобен за живеене. Тъй като не разполагал със задоволителен кредитен
рейтинг, кредитополучателят и ответницата се съгласили да сключат договор за заем, като
парите предадат на О. Н., като служителка на банката била наясно със ситуацията и
подготвила всички документи за сключването на договора. В тази връзка трябвало да се
вземе предвид, че сумата по кредита е изтеглена от лицето О. Н., като същото това лице е
извършвало впоследствие и безкасови плащания и онлайн банкиране за погасяване
дължимите месечни вноски по процесния кредит. Вноските са били погасявани от О. Н.,
4
както и от самата служителка на банката, която била в близки отношения с това лице.
При условията на евентуалност се твърди, че исковата претенция била неоснователна
като погасена по давност, тъй като са изтекли повече от пет години, считано от датата на
изискуемостта 12.02.2011 г., която дата била установена в производството по предходно
воденето между същите страни гр. д. № 3863/ 2015 на САС. Твърди се, че задълженията по
процесния договор станали предсрочно изискуеми, считано от 12.02.2011 г., от който
момент до датата на предявяване на исковата молба в съда е изтекла погасителната давност
по чл. 116 от ЗЗД, като подробни съображения за това са изложени в отговора на исковата
молба.
За установено от фактическа страна, настоящият състав намира следното:
Между страните не се спори, а и се установява, че 05.08.2008 г. между „Банка ДСК“
ЕАД, от една страна като кредитор, и С. П. Ц. като кредитополучател, и В. С. Р. като
съдлъжник, бил сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който на
кердитополучателя бил отпуснат кредит в размер на 25 000 евро, със срок за издължаване
360 месеца, с гратисен период от 12 месеца, след изтичането на който се погасява по
погасителен план чрез разплащателна сметка на кредитополучателя № 15978809.
Не е спорно, а и се установява, че договорът е бил сключен от пълномощник на
кредитополучателя О. Н., с пълномощно с нотариална заверка на подписа и на
съдържанието, и от самата В.Р. лично. Договорено е било заплащане на лихва, формирана
като базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора, и
надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка 0,5 % съгласно Условия за ползване на
преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют“, като към датата на сключване на
договора базовият лихвен процент възлиза на 4,19 % и стандартна надбавка в размер на 3,10
процентни пункта. Към договора за кредит са приложени Общи условия за предоставяне на
жилищни и ипотечни кредити, съгласно чл. 9.1 от които кредитът се олихвява с фиксирана
и/ или плаваща лихва, състояща се от базов лихвен процент /БЛП/ и надбавка, посочена в
договора, като кредиторът има право да променя БЛП, за което уведомява
кредитополучателите. Съгласно чл. 9.4, при промяна на БЛП, банката определя нов размер
на месечната вноска за лихва и/ или главница и предоставя на кредитополучателите нов
погасителен план. Чл. 24.1 от договора предвижда, че кредитополучателите дължат такса за
управление на кредита, която в края на всяка година на падежната дата, определена в
договора, се събира по разплащателната сметка на кредитополучателите след погасяване на
месечната вноска за лихва и главница, както и всички други обявени от кредитора такси и
комисиони, както и всички други разходи по обслужването на задължението и
принудителното събиране на вземането, като в случаите, когато кредитополучателят не
внесе дължимите суми, с размера им се увеличава дългът.
Между страните не е спорно, а и от приобщеното гр. д. № 6842/ 2012 г. по описа на
СГС, I – 6 състав, образувано по предявен от „Банка ДСК“ ЕАД против С. Ц. и В.Р. за
признаване на установено вземането на ищеца в размер на 24 755,53 евро главница, ведно
5
със законната лихва, считано от 16.11.2011 г. до окончателното и изплащане, договорна
лихва в размер на 2 261,13 еро за периода от 12.11.2020 г. до 15.12.20211 г., наказателна
лихва в размер на 2 064,28 евро за периода от 12.02.2011 г. до 15.11.2011 г. и заемни такси в
размер на 397,48 евро, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по
гр. д. № 57915/ 2011 г. по описа на СРС, 34 – и състав.
Не е спорно, а и се установява, че в това производство с писмен отговор, подаден от
С. Ц. и В.Р. са били релевирани идентични възражения относно недействителност на
договора за кредит, включително относно персонална симулация, тъй като договорът е
сключен от двамата ответници вместо О. Н., който реално усвоил сумите по кредита и
извършвал погашенията, като вместо него се подписвала и служителка на банката, която
била и в близки отношения с въпросния О. Н..
Не е спорно, а и се установява, че с решение № 153/ 21.01.2016 г. по в. гр. д. № 3863/
2015 г. по описа на САС, ГК, 4 – и състав, решение № 511/ 23.01.2015 г. по гр. д. № 6842/
2012 г. по описа на СГС, I – 6 състав, е било отменено в частта, с която е било установено
вземането на „Банка ДСК“ ЕАД против С. Ц. и В.Р. за сумата от 364,55 евро – главница; 1
825,86 договорна лихва за периода от 12.11.2010 г. до 15.12.2011 г., сумата от 397,48 евро
заемни такси и съответните суми от съдебно – деловодните разноски, като е било признато
за установено в отношенията между страните, че С. Ц. и В.Р. дължат солидарно на „Банка
ДСК“ ЕАД по договор за банков кредит от 05.08.2008 г. следните парични суми: главница в
размер на 364, 55 евро, ведно със законната лихва, считано от 16.12.2011 г. до окончателното
и изплащане; договорни лихви в размер на 1 825,86 евро за периода от 12.10.2011 г. до
15.12.2011 г. и заемни такси в размер на 397,48 евро. От мотивите на съдебния акт става
ясно, че с решението исковите претенции са уважени единствено за падежиралите вноски по
договора за кредит, като е прието, че предсрочна изискуемост не е надлежно обявена
предвид недопустимостта на автоматичното и настъпване. Възраженията, релевирани от
ответниците, са били обсъдени и отхвърлени като неоснователни. С определение № 87/
25.01.2017 г. по т. д. № 60249/ 2016 г. по описа на ВКС, IV г. о., въззивното решение не е
било допуснато до касационно обжалване.
Между страните не е спорно, а и се установява, че с писмо-уведомление от 03.08.2016
г., връчено на ответницата лично, банката – ищец я е уведомила, че е обявила кредита за
предсрочно изискуем.
Видно от приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, че
сумата по договора за банков кредит от 05.08.2008 г. е била усвоена от кредитополучателя
на 18.08.2008 г. като еднократна сума в договорения размер от 25 000 евро, като е била
заверена сметката на кредитополучателя С. Ц. при „Банка ДСК” ЕАД - № 15978809. Сумата,
предмет на договора за банков кредит от 05.08.2008 г. е предоставена по разплащателна
сметка на името на кредитополучателя С. Ц. на 18.08.2008 г
Установява се от заключението на вещото лице, че единствено на 12.09.2008 г.
кредитополучателят е погасил сумата за лихва по погасителния план в срок и пълен размер.
По разплащателната сметка на кредитополучателя С. Ц. са постъпили общо 4 444,81 евро, с
6
които са погасени задължения на дати извън договорените падежни дати по погасителния
план, както следва: главница - 274,47 евро, договорна лихва - 4 167,89 евро, такси - 0,00
евро и санкционираща лихва - 245 евро. Падежни дати 12.09.2008 г. 12.10.2008 г. са
погасени на падежна дата, вноската на падежна дата 12.11.2008 г. е погасена с 6 дни
закъснение, вноската на падежна дата 12.12.2008 г. е погасена с 46 дни закъснение, т.е.
редовното погасяване по кредита е преустановено на 12.12.2008 г. Следващите вноски са
били погасявани с просрочие: вноската на 12.06.2009 г е изцяло погасена с 82 дни
закъснение – на 04.09.2009 г., вноската на 12.07.2009 г. е изцяло погасена с 87 дни
закъснение и т.н. Последно плащане кредитополучателят е извършил на 10.01.2011г.,
от 14.05.2012 г. е подновено плащането по кредита до 27.09.2012г., когато е последното
плащане. Счетоводното записване на задължението като предсрочно изискуемо е наредено
на 12.10.2016 г., тъй като счетоводните операции за прехвърляне в предсрочна изискуемост
през 2011 г. са взети автоматично от програмната система на банката на база брой
просрочени дни, без да е наредено от счетоводството. Вещото лице е уточнило отговора
си в съдебно заседание, че към 2011 г. счетоводната система на банката автоматично е
отнасяла кредит с неплатени вноски като предсрочно изискуем, докато през 2016 г.
вписването му като предсрочно изискуем е ставало на база вътрешните правила на банката
и по разпореждане на съответния служител.
Вещото лице е дало заключение относно размера на неиздължената главница към
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист, а именно в размер на 22 885,ЗЗ евро, от които 1 638,71 евро просрочена
падежирала главница и 21 246,62 евро предсрочно изискуема главница. Размерът на
дължимата възнаградителна лихва към датата на издаване на заповедта за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист е 7 454,56 евро, а на санкциониращата лихва върху
просрочена главница, съгласно т. 20.1 от Общите условия /3 % върху частта от вноската
представляваща главница/ е 96,11евро. Размерът на дължимото обезщетение за забава,
съгласно т. 20.2 от Общите условия /10 % върху остатъка от кредита/ е в размер на 222,60
евро.
Между страните няма спор, а и се установява, че по ч.г.д.№ 65790 / 2016 г., 49 с-в,
СРС със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от
02.12.2016год. СРС, 49с-в е разпоредил на основание Чл.417,т.2 от ГПК длъжниците С. П.
Ц. и В. С. Р. да заплатят солидарно на „БАНКА ДСК“ЕАД сумата в размер на 22 885. 33
евро, представляваща главница по договора, ведно със законната лихва, считано от
17.11.2016 г. до окончателното погасяване на задължението; сума в размер на 7 454.56 евро,
представляваща договорна лихва за периода от 12.09.2012 г. до 16.11.2016г.; сума в размер
на 318.71 евро, представляваща санкционираща лихва за периода за периода от 12.10.2012 г.
до 16.11.2016 г.; сума в размерна 455.13 евро, представляваща заемни такси, както и
сторените в заповедното производство разноски в размер 1199.26 лв. държавна такса и
2328.89 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Няма спор между страните, че СРС е уведомил молителя „БАНКА ДСК“ЕАД , че в
7
срока по Чл.414, ал.2 от ГПК са постъпили възражения от длъжниците, поради което на
основание Чл.415,ал.1 от ГПК му е указал, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Няма спор, а и се установява, че видно от представеното копие на искова молба искът е бил
предявен пред СГС на 28.02.2020год, т.е в срока по Чл.415,ал.1 от ГПК.
В производството пред въззивната инстанция не е допуснато събирането на нови
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна :
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради
което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивните
жалби и на тримата ответници доводи повтарят изцяло същите аргументи, които вече са
били изтъкнати в отговора на исковата молба и в устните състезания, на които в
обжалваното решение е даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и
следното :
По доводите в жалбата за неправилност на изводите на съда, с които са приети за
неоснователни възраженията за недействителност на договора за банков кредит:
Като се установява по делото, с влязло в сила решение от 21.01.2016 г. на САС по
гр.д. №3863/2015 г. е уважен предявеният иск на „Банка ДСК“ЕАД срещу В. С. Р., че тя като
солидарен съдлъжник и кредитополучателят С. П. Ц. дължат солидарно на „Банка
ДСК“ЕАД по договор за банков кредит от 05.08.2008 г. главница в размер на 364,55 евро за
периода 12.11.2010 г. – 15.12.2011 г., 1825,86 лв. договорна лихва за периода 12.11.2010 г. –
15.12.2011 г. и 397,48 евро заемни такси. Поради това следва да се приеме, че между
страните е формирана сила на пресъдено нещо по правопораждащите факти, доколкото
същите индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума. При уважен иск за
част от вземане за договорна отговорност (в случая – за главница и лихви за предходен
период), наличието на договор е сред правопораждащите факти, поради което по този
въпрос е формирана сила на пресъдено нещо в предходното дело между страните и
настоящият състав няма правомощия да преразглежда въпроса дали договорът е
действителен и дали е сключен при порок на волята. В този смисъл е ТР №3/2016 г. на
ОСГТК на ВКС, в т.2 на което с постановено, че решението по уважен частичен иск за
парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти
на спорното субективно материално право. В мотивите на цитираното тълкувателно
решение се приема, че „формираната СПН на решението по частичния иск относно
основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на
ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването
и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право“.
Поради това правоизключващите възражения на ответника, свързани с недействителност на
договора за кредит поради сключването му без представителна власт, във вреда на
8
представлявания и при условията на субективна симулация, не могат да се разглеждат в
настоящото производство, предмет на което са вземания от същото правоотношение, което е
било предмет на предходното дело и с решението по което е установено съществуването на
вземания за главници и лихви от минал период.
Всички тези правоизключващи възражения на ответника са релевирани в настоящото
производство въпреки преклудиращото действие на силата на силата на пресъдено нещо по
решението постановено по предходно развилото се съдебно производство, на която
първоинстанционният съд също се е позовал, независимо, че незаконосъобразно- без да има
задължение, но също така и процесуално правомощие, да ги е разгледал повторно тъй като
по този въпрос е налице вече формирана сила на пресъдено нещо.
Зачитането на пресъдено нещо предпоставя пълно тъждество, както на страните, така
и на предмета- в случая защитните възражения на ответника срещу иска, каквото в случая е
налице. Нещо повече, силата на пресъдено нещо ще има преклудиращо действие по
отношение на фактите, които са настъпили до момента на преключване на съдебното дирене
по предходното дело, независимо дали те вече са били предявени от ответника или не.
Дооводите на ответника, че съдът по предходното делото не е обсъдил в тяхната пълнота и
задълбоченост възраженията срещу иска, в резултат на което е е формирал неправилни и
необосновани изводи за наличието на валидно възникнали договорни отношения между
страните, са ирелевантни за настоящото производство тъй като решението по предходното
дело между страните е приключило с влязъл в сила съдебен акт по който с формирана сила
на пресъдено нещо, противопоставима на ответника.
Ето защо и първоинстанционният съд изобщо не е дължал признасяне по
направените с отговора на исковата молба възражения за недействителност и нищожност на
договора за банков кредит тъй като тези възражения са преклудирани от обективните и
субективни предели на силата на пресъдено нещо и то от датата на устните състезания по
предходното производство. Единствено твърдяната за настъпила на 12.10.2016г. предсрочна
изискуемост представлява нов факт, който не е обхванат от педелите на силата на пресъдено
нещо и порди това няма пречка да се предяви нов иск с правно основание чл.422 ГПК
относно вземания, основани на същия договор, но при твърдяна от ищеца предсрочна
изискуемост, настъпила след края на устните състезания по предходното дело, какъвто
случай е именно настоящия.
Предвид изложеното по-горе и при установените по делото релевантни факти съдът
следва да формира изводите си за основателността на предявения иск. Установи се на първо
място, че предоставеният на кредитополучателя С. Ц. кредит е бил усвоен изцяло от него.
Ответникът В. С. Р. като съдлъжник е солидарно отговорна с него за изпълнението на
задълженията по договора за банков кредит.
Установява се също така от заключението на приетата и неоспорена от страните ССЕ,
че последното плащане на кредитополучателя по договора за банков кредит е от
10.01.2011г., което е дало правото на банката да обяви целия кредит за предсрочно
9
изискуем, съгл. чл.20.2 от Общите условия към договора- при допусната забава в
плащанията на която и да е вноска по главницата или лихвата пордължило повече 90 дни.
Видно е от представеното по делото и прието като доказателство Уведомление изх. № 01-20-
04902/03.08.2016г., получено от В.Р. на 10.08.2016г./ на л. 23/ банката е уведомила надлежно
правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем.
Установява се също така от заключението на вещото лице ССЕ, че към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение са налице
непогасени изискуеми задължения по договора за банков кредит в претендираните от ищеца
размери и за които първоинстанционния съд е уважил предявения иск до размера на
уважената част от иска, съобразявайки частично основателността на предявеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност по отношение на исковите претенции
за възнаградителна и санкционна лихва. Предвид липсата на жалба на ищеца срещу
решението на съда в отхвърлителната му част, въззивният съд на основание чл.269 и чл.
271, ал.1 ГПК не извършва проверка на правилността на решението в тази му част.
По възражението за неправилност на изводите на съда в частта на неуважената част
на възражението за давност настоящият съдебен състав счита следното :
Правилно с обжалваното решение е прието, че вземанията на кредитора по договор за
банков кредит не са за периодични плащания. При договора за заем е налице неделимо
плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в
такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора и поради това
е приложим общият петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД, който тече за всяка
месечна вноска от падежа й/ така и Решение № 261 от 12.07.2011г. по гр.дело № 795/2010г.
на ВКС, 4 ГО, Решение № 28 от 05.04.2012г. по гр.дело № 523/2011г. на ВКС, 3 ГО и др./
Поради това и в настоящия случай искът, който се счита предявен на 17.11.2016г. от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и която представлява
единствено релевантния момент за прекъсване на давността, няма да е погасен по давност в
частта за сумата 22 885, 33 евро тъй като падежът на всички тези вноски е настъпил след
датата 17.11.2011г., в какъвто смисъл са и правилните изводи на първостепенният съд.
Предвид изложеното, налага се обоснованият извод за основателност на предявените
искове в уважените от първостепенния съд размери, поради което и поради съвпадение в
крайните изводи на двете инстанции, обжалваното Решение следва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба – оставена без уважение като неоснователна.
На осн. чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК и с оглед на направеното искане въззивникът следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лева.
Водим от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262131 от 31.03.2021 г. на Софийски градски съд,
ГО,28с-в по гр.дело № 2610/2020г.
ОСЪЖДА В. С. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, ул.“Адам
Мицкевич“№3, ет.1, кантора 3, чрез адв. Л.Ц. на „Банка ДСК“ЕАД, ЕИК *********, със
съдебен адрес гр.София, бул.“Витоша“№15, ет.2 сумата 150 лева, представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му при условията на чл. 280,
ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11