№ 415
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20241000502907 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 4916/22.08.2024г. постановено по гр.д.№ 12898/2023г. на СГС, ГО, 10 състав, е
осъдил на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да заплати
в полза на Б. Д. К. сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконно повдигане на обвинение за престъпление по чл. 321 НК
по ДП сл.д. № 25/2022 г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура - Сливен, вх. №
1159/2022 г., пр.пр. № 149/2022 г. на Окръжна прокуратура - Сливен, частично прекратено по
отношение на ищеца, ведно със законната лихва от 16.11.2023 г. до окончателното плащане и
сумата от 10 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за разликата над 1500 лева до пълния му
размер от 50 000 лева, като неоснователен.
На основание чл.38 ЗА Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на адв. Ц. М. М. от АК-
Сливен, сумата от 140 лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по
делото.
Жалбоподателят-ищец Б. Д. К., оспорва решението в неговата отхвърлителна част, за
разликата над присъдената сума от 1500 лв. до пълния претендиран размер от 50 000 лв.
неимуществени вреди. Посочва, че определеният размер на обезщетението за претърпените
1
неимуществени вреди е многократно занижен, тъй като наказателното производство срещу
него е продължило повече от 5 години и 5 месеца. Изтъква факта, че през дълъг период от
време е търпял негативните последици, че спрямо него е било провеждано разследване от
специализираната прокуратура за това тежко престъпление. Съдът правилно кредитира
показанията на разпитания по делото свидетел, притесненията на ищеца относно
образуваното наказателно производството срещу него, основно породени от това конкретно
обвинение. Много негативно му се е отразил и факта на разгласяването и ставането на
медийно достояние воденото наказателно производство по повод престъплението по чл. 321
НК и това, че е образувано и водено от Специализираната Прокуратура към
Специализирания наказателен съд. Въпреки, че Прокуратурата твърди, че изявленията в
медиите са извършвани от представители на МВР, то тя носи отговорност за всички
неимуществени вреди, причинени на граждани от нейни действия и бездействия, в това
число и от повдигнато обвинение за престъпление, установено като незаконосъобразно. / в
този смисъл практика на ВКС Определение № 3101/19.06.2024г. по гр. дело № 3824/2023г.
Г.К., IV Г.О. ВКС/. Намира, че ако не е бил привлечен като обвиняем чл.321 НК делото не би
се разглеждало от Специализираната прокуратура респ. не би се отразило толкова тежко
спрямо него. В своето решение съдът неправилно е приложил чл. 52 ЗЗД и не е съобразил
принципа на справедливост с установените вреди, като е занижил дължимото му
обезщетение. Не са отчетени икономическия растеж и инфлационните процеси в страната и
обстоятелството, че заради обвинението за ОПГ делото е водено от Специализирана
прокуратура. Моли за увеличаване размера на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законните последици.
Въззиваемата страна ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ не изразява
становище в писмен вид.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа
жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДВПГ и
чл.84 ал.3 ЗЗД.
Ищецът Б. Д. К. твърди, че на 26.02.2018г. е привлечен като обвиняем за престъпления по
чл.321 ал. 3, пр.2 и пр.3, т.2, вр.ал. 2 НК и чл.253, ал.4, вр. ал. 3, т.1, пр.2 и т.2, във вр. ал.2,
пр.3, вр. ал. 1, във вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК - участие в организирана престъпна
група и държане на парични суми, за които е знаел, че са придобити чрез тежко умишлено
престъпление - трафик на хора с цел сексуална експлоатация и му е определена мярка за
неотклонение „гаранция“ в размер на 20 000 лв. намалена на 10 000 лв. след обжалване. С
постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 04.08.2023г., ОП-
Сливен е прекратила наказателното частично наказателното производство по отношение на
деянието с правна квалификация по чл.321 НК - за участие в организирана престъпна група,
водено срещу ищеца, поради това, че деянието не е извършено (на основание чл.199, чл.
243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 НПК). Така наказателното производство срещу него е
2
продължило от 09.03.2018г. до 04.08.2023г., в продължителен период от време е бил
подложен на притеснение и безпокойство, че ще бъде осъден за тежко умишлено
престъпление, лишен от свобода и че ще остане без доходи и препитание. Поддържа, че
случаят е станал широко известен в обществото и Прокуратурата е разпространила клипове
и снимки от извършваните следствени действия, което е рефлектирало върху положителния
му статус и реализирането на контакти с близки и приятели, които се отдръпнали и
започнали да го избягват. Влошили се отношенията с близките му, нямал желание за работа
и не излизал. Големият размер на определената от съда гаранция го принудил да търси пари
от роднини и приятели. Продължителността на производството се е отразила върху обема на
негативните изживявани от страна на ищеца, преживял е увреждане на честта и
достойнството си. Претендира сумата 50 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие на воденото срещу него наказателно
преследване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.11.2023г., когато е
прекратено частично производството до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът Прокуратура на Р.България оспорва исковете, като твърди недоказаност на
твърдените неимуществени вреди - липса на доказателства за обема на претърпени болки и
страдания, унижения и стрес, депресия, потиснатост, страх от осъдителна присъда, уронване
честта и достойнството му в обществото; недоказаност на причинна връзка между
твърдените вреди и обвиненията. Възразява срещу ангажиране на отговорността на
Прокуратурата относно медийното отразяване на случая с твърдение, че изявления в
медиите са извършвали представители на МВР, а не на ПРБ. Сочи, че наказателното
производство срещу ищеца е прекратено частично - единствено по отношение на
обвинението за престъпление по чл.321 НК като същото продължава по отношение на
престъпленията по чл.253 НК и чл. 354а НК, поради което счита, че търпените вреди са във
връзка и с обвиненията, по които производството е висящо и не може да се направи
разграничение от кое точно обвинение произтичат. Оспорва твърденията на ищеца, че
същият не е имал противообществени прояви, не е бил осъждан и задържан като поддържа,
че видно от постановлението за частично прекратяване на наказателното производство
същият е признат за виновен за престъпление - трафик на хора с цел проституиране и
сексуална експлоатация с присъда на първоинстанционен съд в Амстердам и му е било
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 15 месеца, както и че през 2010г.
е освободен от наказателна отговорност с наложено административно наказание за
престъпление по чл.131 ал.1 т.12 НК. Твърди, че тези обстоятелства също са допринесли за
претендираните от ищеца негативни последици. Оспорва размера на претендираното
обезщетение, като сочи, че същият не е съобразен с принципа на справедливост, установен в
чл.52 ЗЗД. Оспорва и началната дата на претендираната законна лихва като сочи, че същата
се дължи от влизане в сила на постановлението за частично прекратяване, за което няма
данни кога е влязло в сила.
От фактическа страна се установява безпротиворечиво, че с постановление от
26.02.2018г., връчено на 09.03.2018г., ищецът е бил привлечен като обвиняем по досъдебно
3
производство №57/2015 г. по описа на СО-СП, пр.пр.№ 550/2015 г. за престъпление по
чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, т.2 вр.ал. 2 НК - за това, че в периода м.януари 2012 г. до 27.09.2016
г. на територията на страната, в гр. Сливен и в Кралство Белгия и в Кралство Нидерландия
участвал в организирана престъпна група-организирано трайно сдружение на повече от три
лица с участници: Ж. К., В. К., Д. К., Н. П., създадена с цел да се вършат съгласувано в
страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три
години/престъпления по чл.253 НК и по чл.159б НК/ като групата е създадена с користна
цел и за престъпление по чл. 253, ал.4, вр.ал.3,т.1, пр.2 и т.2 във вр. ал.2, пр.3, вр.ал.1,
вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 НК - за това, че на 27.09.2016 г., в гр. Сливен, в
съучастие като извършител с Ж. К., В. К. и Д. К., държал имущество - парична сума в
размер на 3100 лв. и на 11 500 евро, за които знаел към момента на получаването им, че е
придобито чрез умишлено престъпление-трафик на хора с цел сексуална експлоатация,
извършено на територията на Кралство Белгия и на Кралство Нидерландия, като деянието е
извършено от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна
група (ОПГ). Взета му е мярка за неотклонение гаранция в размер на 20 000 лв., след
обжалване намалена на 10 000 лв.
С постановление от 04.08.2023г. е прекратено частично наказателното производство по
повдигнатите обвинения срещу Б. К. за престъпление по чл.321 НК /участие в ОПГ/, като
наказателното производство продължава да се води срещу Б. К. за извършени престъпления
по чл. 253,ал.4 вр. ал.3, т.1, пр.2 и т.2 вр.ал.2, пр.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр.чл.20, ал.2
вр.ал.1 НК и по чл.354а, ал.2, т.1 вр.ал.1, изр.1, предл.4 вр.чл.20,ал.2, вр.ал.1 НК.
От съдържанието на същото постановление става ясно, че с Присъда № 13/728189-15 на
първоинстанционния съд в Амстердам, Кралство Нидерландия, българският гражданин Б. Д.
К. е признат за виновен за извършено престъпление - трафик на хора с цел проституиране и
сексуална експлоатация и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 54
месеца. Досъдебното производство е било образувано на 08.12.2015 год. за извършено
престъпление по чл. 321 ал. 3 вр. ал. 2 от НК за това, че от неустановен период от време през
2012 год. до 08.12.2015 год., в Кралство Белгия и Кралство Нидерландия, лица участват в
организирана престъпна група - структурирано, трайно сдружение на повече от три лица, с
цел да вършат съгласувано в страната и чужбина престъпления, за които се предвижда
наказание „Лишаване от свобода“ повече от три години /престъпления по чл. 1596 от НК, по
чл. 253 от НК и по чл. 3 54а ал.1 от НК/, като групата е създадена с користна цел. В хода на
разследването е бил създаден съвместен екип за разследване с разследващите органи на
посочените две държави, с оглед данните за осъществявана на техни територии престъпна
дейност по трафик на хора - престъпление по чл. 159а-г от българския НК, от лица -
български граждани, за чието престъпна дейност по чл. 321 НК в Република България е било
образувано настоящото досъдебно производство. С подписаното споразумение за създаване
на съвместен екип между страните - участници, е постигната договорката, освен обмена на
информация и събрани доказателства, да се раздели и като предмет на изследване дейността
на разследващите органи от България, Кралство Белгия и Кралство Нидерландия, като
4
органите на последните две държави осъществят наказателното преследване срещу лицата
за престъпната им дейност по трафика на хора, а разследващите органи на Република
България - за престъпната дейност на лицата по чл. 321 НК - организирана престъпна група и
пране на пари по чл.253 НК. До компетентните власти в Кралство Нидерландия многократно
са отправени запитвания, а през 2021г. са изпратени две Европейски заповеди за
разследване, с искане за предоставяне на официална информация относно хода на
образуваното там наказателно производство срещу посочените лица. В хода на воденото в
Република България досъдебното производство са привлечени в качеството им на
обвиняеми лицата : Б. Д. К. - за извършени престъпления по чл. 321 ал. 3 пр. 2 и 3 т. 2 вр. ал.
2 от НК; по чл. 253 ал. 4 вр. ал. 3 т. 1 пр. 2 и т. 2 вр. ал. 2 пр. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл.
20 ал. 2 вр. ал.1 от НК и по чл. 354а ал. 2 т. 1 вр. ал.1 изр. 1 предл. 4 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал.1
от НК.
Ж. Б. К. - за извършени престъпления по чл. 321 ал. 3 пр. 2 и 3 т. 2 вр. ал. 2 от НК; по чл. 253
ал. 4 вр. ал. 3 т. 1 пр. 2 и т. 2 вр. ал. 2 пр. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 20 ал. 3 и 4 вр. ал.1
от НК.
Д. В. К. за извършени престъпления по чл. 321 ал. 3 пр. 2 и 3 т. 2 вр. ал. 2 от НК; по чл. 253
ал. 4 вр. ал. 3 т. 1 пр. 2 и т. 2 вр. ал. 2 пр. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал.1 от
НК.
В. Д. К. за извършени престъпления по чл. 321 ал. 3 пр. 2 и 3 т. 2 вр. ал. 2 от НК; по чл. 253
ал. 4 вр. ал. 3 т. 1 пр. 2 и т. 2 вр. ал. 2 пр. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал.1 от
НК и по чл. 354а ал. 2 т. 1 вр. ал.1 изр. 1 предл. 4 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал.1 от НК
Н. П. П. за извършени престъпления по чл. 321 ал. 3 пр. 2 и 3 т. 2 вр. ал. 2 от НК; по чл. 253
ал. 4 вр. ал. 3 т. 1 пр. 2 и т. 2 вр. ал. 2 пр. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал.1 от
НК.
В. Н. Д. за извършени престъпления по чл. 253 ал. 4 вр. ал. 2 пр. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр.
ал.1 от НК и по чл. 253ал. 4 вр. ал.1 предл. 2 от НК.
П. К. П. за извършено престъпление по чл. 253ал. 4 вр. ал. 1 предл. 2 от НК.
По делото липсват данни кога присъдата е влязла в сила и дали наложеното наказание е
ефективно изтърпяно. В наказателното производство срещу Б. К. са повдигнати обвинения
за няколко различни престъпления, като за това по чл. 321 НК е постановено частично
прекратяване, а за останалите - по чл. 253, ал.4, вр. ал.3, т.1, пр.2 и т.2 вр.ал.2, пр.3 вр. ал.1
вр. чл.26, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.ал.1 НК и по чл. 354а, ал.2, т.1 вр.ал.1, изр.1, предл.4
вр.чл.20,ал.2, вр.ал.1 НК производството е продължило. В непрекратената си част
наказателното производство е висящо по внесен обвинителен акт срещу ищеца и останалите
обвиняеми в ОС- Сливен е образувано НОХД №349/2024г.
Постановлението от 04.08.2023г. за частично прекратяване на наказателното производство е
връчено на обвиняемите и не е обжалвано в предвиденият в чл.243, ал.4 НПК срок, респ. не
е било предмет на инстанционен контрол (видно от писмо от ОП - Сливен л.28). В този
смисъл постановлението за прекратяване на наказателното производство в частта му за
5
престъпление по чл. 321 НК срещу Б. К., е влязло в сила. Следователно, времето от
привличане като обвиняем на 09.03.2018г. до постановяване на частичното прекратяване на
наказателното производство с постановяване от 04.08.2023г. на прокурор при Окръжна
прокуратура -Сливен по ДП сл.д.№ 25/2022 г. по описа на ОСО при ОП-Сливен, вх.№
1159/2022 г., е 5 години, 5 месеца.
Досежно неимуществени вреди по делото са ангажирани гласни доказателствени средства, а
именно - разпит в о.с.з. на 22.05.2024г. на св. Т. /семеен приятел/.
Според показанията на същия преди да бъде образувано наказателното производство срещу
ищеца, последният бил весело момче. Бил арестуван 2016г. в Сливен, а през 2018 г. му
образували дело за ОПГ. На свидетеля не му е известно преди това ищецът да е имал други
сблъсъци с правосъдието или да е бил разследван. След повдигане на обвинението за ОПГ за
пране на пари и трафик на хора, Б. се затворил в себе си, избягвал приятелите си и не искал
да се събира с тях, преди прекарвал време в семейното им заведение, но спрял да го
посещава и започнал да се занимава с дърводобив. Твърди, че ареста му през 2016 г. бил
широко разпространен по Интернет и в статии, прекарал в ареста около 8-9 месеца. Споделя,
че ищецът имал и други някакви обвинения, но за разлика от тези за участие в организирана
престъпна група, не се притеснявал много за тях. След отпадане на обвиненията за ОПГ
ищецът се оженил, започнал да излиза повече, ходели на риба с приятели.
Според показанията на св.Т. повдигнатото обвинение и воденото досъдебно производство се
отразило отрицателно на ищеца , контактите му били ограничени само до най-близките хора,
затворил се вкъщи и не излизал навън. От друга страна очевидно спрямо същия е имало и
преди 2018г. други наказателни производства, за които той не се притеснявал много. В
крайна сметка очевидно няма по-тежки негативни последици в личен план, тъй като дори
при висящо производство, жалбоподателят е сключил брак и започнал да ходи за риба.
Видно от приложеното свидетелство за съдимост през 2010г. ищецът е осъден за
причиняване на лека телесна повреда, но е освободен от наказателна отговорност по реда на
чл.78а НК. Присъдата от Нидерландия не е въведена в системата.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така описаната фактическа обстановка съдът намира решението на първа
инстанция за правилно по същество по следните съображения:
Първо - образуваното наказателно производство е било частично прекратено с
Постановление на Прокуратурата единствено по отношение престъпния състав на чл.321 НК
за участие в ОПГ.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни
органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на
наказателното производство. Това предполага постановлението за прекратяване да е
съобщено на лицето, което претендира вреди и последното да не е поискало наказателното
производство да продължи и да завърши с оправдателна присъда. В случая е налице
6
постановление за прекратяване на наказателното производство, което е окончателно на
21.03.2021г. /т.е. 6 месеца след 09.09.2020г., когато е било съобщено на пострадалата правото
й да продължи чрез депозиране на частна тъжба, от което тя не се е възползвала/
С оглед гореизложеното правилни и законосъобразни са изводите на съда, че общата
продължителност на наказателното производство следва да се преценява, считано от датата
на постановлението за привличане на обвиняем - 09.03.2018г., до влизане в сила на
определението за прекратяване на наказателното производство - 10.08.2023г., или общо 5
години и 5 месеца.
За престъплението по чл.321 НК/участие в организирана престъпна група с други лица/, се
предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от 3 до 10 години т.е. тежко умишлено по
смисъла на чл.97 т.7 НК и този факт се е отразил негативно на психиката и поведението на
ищеца. В същото време останалите две обвинения срещу него са по-тежко наказуеми - с
наказание лишаване от свобода до 13 години, от което следва че в по-висока степен
негативните психически изживявания се дължат именно на по-тежките обвинения, които все
още са висящи пред ОС-Сливен.
Безспорно от тези действия на прокуратурата на жалбоподателя са причинени
неимуществени вреди - силно изживян стрес и притеснения - обстоятелства, които обуславят
кумулативното съществуване на елементите на фактическия състав на нормата на чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ.
Основанието за ангажиране отговорността на държавата чрез органите на прокуратурата по
реда на ЗОДОВ е обективен факт и ако спрямо лицето е било повдигнато обвинение за
извършване на престъпление по НК, което впоследствие е било прекратено, поради това, че
деянието не е извършено от това лице, респ. ако лицето е оправдано, а наложената мярка за
неотклонение е отменена поради липса на законно основание - несъставомерност,
изразяваща се в липса на авторство, именно тези обстоятелства дават основание
обвинението да бъде квалифицирано като незаконно, независимо от това, че отделните
процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и в рамките
на правомощията на разследващия орган. Тези изводи съответствуват напълно и на
указанията по приложението на материалния закон, дадени в т. 3 на ТР № 3/2004 г. на ОСГК
на ВКС, в което е прието, че държавата се освобождава от отговорност за вреди само ако
единствената причина за увреждането е поведението на гражданите../в този смисъл
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 18 ОТ 22.01.2009 Г. ПО ГР. Д. № 3948/2008 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС/
Отговорността по ЗОДОВ на държавата и общините е деликтна и доколкото няма специални
правила, размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди се определя от
общата норма - чл. 52 ЗЗД, която определя справедливостта като единствен критерий.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
установи по реда на пълното доказване настъпилото влошаване на общия му здравословен
статус и психическо състояние, претърпените болки и страдания, както и наличието на
причинно-следствената връзка между тях и воденото срещу него наказателно производство,
претърпените страдания и интензитета на стреса, опозоряването на името му и репутацията
7
му. Тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение се преценява именно като
обстоятелство, което е от значение за справедливото овъзмездяване на оневинения обвиняем
/подсъдим/. Това обстоятелство, обаче, няма и не може да има самостоятелно значение, нито
може да бъде определено парично изражение на неимуществените вреди, за които се
претендира по чл. 2 ЗОДВПГ, по текстове на НК.
Правно релевантно е как то се е отразило върху обвиняемия /подсъдимия/, което няма
как да бъде напълно еднакво за различните лица, а при специфичните за всеки случай
факти и обстоятелства.
САС отчита факта, че не се установяват вреди от засегнат авторитет и добро име. Видно от
служебно изисканото свидетелство за съдимост ищецът вече е бил осъждан. Ето защо
твърдението, че претърпял репутационни вреди от нарушен имидж в обществото е
недоказано пълно и главно, тъй като не се е ползвал с добро име в обществото и сред
близките си, а процесното наказателно производство не е единствено спрямо него. Освен
това щом по едно и също време е имало наказателно производство, по което страната е била
привлечена като обвиняем по няколко обвинения, причинените й от това неимуществени
вреди са във връзка с всички обвинения; когато се преценява кои вреди са причинени от и
какво обезщетение се дължи за незаконното обвинение, съответно за незаконното осъждане,
задължително трябва да се извърши съпоставка съобразно посоченото в т. 11 от ТР № 3/2004
на ОСГК на ВКС (така решение № 151 ОТ 23.06.2016 г. по гр. д. № 508/2016 г., Г. К., III Г. О.
НА ВКС). В този смисъл не може да се разграничи кой точно е правопораждащия факт,
довел до сочените от жалбоподателя вреди, доколкото по останалите състави на престъпни
деяния, наказателното производство е все още висящо в ОС-Сливен.
Отделно от гореизложеното не бяха доказани и вреди в по-голям обем, доколкото ищецът е
сключил брак след повдигане на обвинението и започнал да излиза с приятели за риба.
Следва да се посочи, че неспазването на разумен срок в наказателно производство с
привлечен обвиняем увеличава вредните последици за последния в степен, която е предмет
на конкретна преценка. Тази степен не следва да намира изражение чрез увеличение на
размера на обезщетението в геометрична прогресия, без да се изследва и отчита в
решаващата дейност на съда прякото значение, което продължителността има за конкретно
претендираната вреда, с оглед нейното естество. В случая продължителността не се намира
в пряка причинно-следствена връзка с вредите, доколкото е само 5 година и 5 месеца.
Правилни са изводите на първа инстанция, че прилагането на мярката за неотклонение –
парична гаранция от 20 000 лв., намалена след обжалване до 10 000 лв. не е прекомерна и
не ограничава свободата на предвижване.
В обобщение - въззивният съд констатира, че е налице съвпадение на крайния резултат от
изводите на първата и настоящата инстанции по отношение основателността на иска, а по
отношение на размера на обезщетението намира, че същият правилно е определен до 1500
лв. В този смисъл жалбата е неоснователна.
ОБЖАЛВАЕМ ИНТЕРЕС от 48 500 лв.
8
На основание чл.78 ал.1 ГПК жалбоподателят дължи в полза на въззиваемата страна
направените разноски за явяване пред настоящата инстанция, но такива няма направени и не
следва да се присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4916/22.08.2024г. постановено по гр.д.№ 12898/2023г. на СГС,
ГО, 10 състав, в обжалваната отхвърлителна част.
В необжалваната осъдителна част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението с
касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9