Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 29.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-ви въззивен брачен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ
ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Е. Александрова ч. гр. д. № 9316 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба с вх. № 03492 от
10.07.2019 г. по описа на ЧСИ Й.М.,
подадена от З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, срещу Постановление за разноски, изх. №
3557 от 02.07.2019 г. по изп. д. № 2019**********, с което ЧСИ М.отказва да редуцира размера на разноските за
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, претендирани от взискателите.
Сочи се, че претендираното възнаграждение е прекомерно и
несъобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (Наредбата). Поддържа се още, че процесното
възнаграждение не е съобразено с липсата на каквато и да е правна и фактическа
сложност на изпълнителното дело, произтичаща от обстоятелството, че длъжникът З.
„Б.И.“ АД било лицензирано застрахователно с публични сметки и под контрола на
КФН, както и с извършените до момента изпълнителни действия за събирането на
дължимата сума, които от страна на взискателя се състоят единствено в
изготвянето на молба за образуване на изпълнителното дело с посочване в същата
на способа за изпълнението.
С оглед фактическата и правна сложност на изпълнението се
моли, да бъде намален адвокатският хонорар, претендиран от взискателя по
делото, до 200 лв., размер, съобразен с Наредба № 1 на ВАдС за размера на
адвокатските възнаграждения, чл. 10, във връзка с чл. 7, ал. 2 и с ТР № 6/2012
г. от 06.11.2013 г. на ВКС.
Алтернативно се моли, ако не бъде уважено искането, да бъде
намалено претендираното адвокатско възнаграждение до минималния размер, дължим
съгласно Наредба № 1 на ВАдС за образуване и водене на изпълнителното дело.
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото
разноски, включително за адвокатско възнаграждение в минимален размер по
Наредба № 1 на ВАдС.
Взискателите по изпълнителното дело – Б.Й.В., Й.Й.В., Ж.Й.В.,
С.Й.В.и Р.З.В., чрез пълномощника си адв. М.Д., в депозирано от нея писмено
възражение (озаглавено „отговор на частна жалба“), оспорва жалбата като
неоснователна и моли съда да я остави без уважение.
Частен съдебен изпълнител Й.М.,
подробно в представените мотиви, е изложила
съображения за неоснователност на подадената жалба.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и
становището по нея, както и обясненията на частен съдебен изпълнител Й.М., прие
следното:
Изпълнителното дело № 20199200400550 по описа на ЧСИ Й.М., с
рег.№ 920 на КЧСИ, е образувано по молба от 19.06.2019 г. на Б.Й.В., Й.Й.В., Ж.Й.В.,
С.Й.В.и Р.З.В., чрез пълномощника си адв. М.Д., срещу З. „Б.И.“ АД въз основа
на изпълнителен лист от 18.06.2019 г., издаден от Апелативен съд – София, ГК,
10-ти състав, по гр.д. № 5608/2018 г. С този изпълнителен лист
настоящият жалбоподател З. „Б.И.“ АД е осъден да заплати на всеки от взискатели
сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на техен роднина в резултат на ПТП, настъпило на 24.09.2015 г.,
ведно със законната лихва от 24.09.2015 г. до окончателното изплащане. С молбата
по чл. 426 ГПК взискателите, чрез пълномощника си адвокат М.Д., са посочили
начина на изпълнението, а именно направено е искане за налагане на запор върху
всички банкови сметки на длъжника.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело са приложени
пет броя договори за правна защита и съдействие от 19.06.2019 г., от които се
установява, че адв. М.Д. представлява всеки един от взискателите поотделно,
като уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение по всеки един от
договорите, е в размер на 2812 лв. с ДДС.
На 19.06.2019 г. на длъжника З. „Б.И.“ АД е връчена покана
за доброволно изпълнение изх. № 3350/19.06.2019 г., в
която е посочен и размерът на дължимите разноски по изпълнителното производство,
в това число сумата от 14060 лв. за
адвокатско възнаграждение.
По повод получената покана за доброволно изпълнение
длъжникът З. „Б.И.“ АД е депозирал Молба с вх. № 03274/24.06.2019 г., с която
моли съдебния изпълнител да вдигне наложените обезпечителни мерки, като предлага
план за разсрочено погасяване на дълга, както следва - седмични вноски в размер
на 90000 лв., считано от 24.06.2019 г. и последна изравнителна вноска, платима
до 23.08.2019 г. В тази връзка на 01.07.2019 г., 05.07.2019 г., 09.07.2019 г. са
постъпили по сметка на съдебния изпълнител доброволни плащания за погасяване на
дълга от страна на З. „Б.И.“ АД в общ размер на 360 000 лв.
По повод приетите за събиране в изпълнителното производство разноски
за адвокатски хонорар, длъжникът З. „Б.И.“ АД е сезирал ЧСИ Й.М. с молба вх. №
03329/27.06.2019 г. за намаляване на претендираното от взискателите адвокатско
възнаграждение до размера по чл. 10, т. 1 от Наредбата, а именно 200 лв.
Изложил е съображения, че същото е прекомерно предвид правната и фактическа
сложност на делото, както и поради факта, че процесуалният представител на
взискателя е подал единствено молба за образуване на изпълнителното
производство.
Препис от молбата-възражение е изпратен на взискателя, който
е депозирал становище с вх. № 03360/01.07.2019 г., с което заявява несъгласие с
искането на длъжника
С обжалваното Постановление от 02.07.2019 г. ЧСИ Й.М. е
отказала да намали приетото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение на
пълномощника на взискателите в общ размер на 14060 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата по чл. 435 ГПК е подадена от процесуално
легитимирано лице - длъжникът по изпълнението, в рамките на преклузивния
едноседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител - Постановление от 02.07.2019 г., с което е оставена без уважение молба вх. № 03329/27.06.2019 г. на длъжника по чл. 78, ал.
5 ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност.
Разгледана
по същество, същата се явява и основателна по следните съображения:
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан
със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за
отговорността за разноски. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК при прекомерност на заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и
правна сложност на делото, може да бъде присъден по-нисък размер, но същият не
може да бъде под минимално определения такъв съобразно чл. 36 ЗА, като Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
определя минималния размер на възнаграждението за съответния вид правна помощ.
Възнаграждението за представителство и правна помощ по изпълнителни
дела се определя по реда на чл. 10 от Наредбата - 200 лв. за образуване на
изпълнително дело, а за водене на делото и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания съгласно чл. 10, т. 2 (Изм., ДВ, бр. 7 от
22.01.2019 г.) - за парични вземания до 500 лв. - 1/10 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, за вземания от 500,01 лв. до 1000 лв. -
1/5 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, и за вземания над 1000
лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7.
В
настоящия случай жалбоподателят - длъжник дължи на взискателите адвокатско
възнаграждение, но само за образуване на изпълнителното дело, което съдът, с
оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, приема, че следва да бъде
в минималния размер по чл. 10, т. 1 от Наредбата, а именно в размер на 200 лева. Преценката
за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с
оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други
обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния
случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен
първоначалната молба по чл. 426 ГПК, с която е сезиран частният съдебен
изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е извършил никакви
други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане.
Действително в молбата за образуване на изпълнителното производство процесуалният
представител на взискателя - адвокат М.Д., е посочила начина на изпълнението, а
именно направила е искане за налагане на запор върху всички вземания на
длъжника от суми по банкови сметки, като са изброени всички банки, лицензирани
в страната. Следва да се има предвид,
че съгласно разпоредбата на чл. 426, ал. 2 ГПК, реквизит от съдържанието на
молбата за образуване на изпълнително производство е и посочване от взискателя
на начина на изпълнението, какъвто е настоящият случай. Не без значение са и
обстоятелствата, че длъжникът е лицензирано застрахователно дружество, чиято
дейност се регулира от държавен орган, както и че е извършвал доброволни
плащания по делото в значителен размер, поради което действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане - предмет на изпълнителния лист, не са
били необходими.
В тази връзка начислените от ЧСИ Й.М. разноски по
изпълнителното дело в размер на общо 14060 лв. (по 2812 лв. с ДДС за всеки
взискател) за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, следва
да бъдат намалени до 200 лв. за всеки взискател на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съответно 240 лв. с ДДС (съгласно приложен Акт за
регистрация по ЗДДС на л. 17 от изп.д.).
Относно претенцията за разноски на жалбоподателя, настоящият
съдебен състав намира, че в настоящото производство разноски не следва да се
присъждат, а такива следва да бъдат търсени по реда на чл. 441 ГПК, във вр. с
чл. 45 от ЗЗД.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
НАМАЛЯВА сумата от 2812 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя Б.Й.В., ЕГН **********,
по изпълнително дело № 20199200400550
по описа на ЧСИ Й.М., на 240 лв. с ДДС.
НАМАЛЯВА сумата от 2812 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя Й.Й.В., ЕГН **********, по изпълнително дело № 20199200400550 по описа на ЧСИ Й.М., на 240 лв. с ДДС.
НАМАЛЯВА сумата от 2812 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя Ж.Й.В., ЕГН **********,
по изпълнително дело № 20199200400550
по описа на ЧСИ Й.М., на 240 лв. с ДДС.
НАМАЛЯВА
сумата от 2812 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя С.Й.В., ЕГН **********, по
изпълнително дело № 20199200400550
по описа на ЧСИ Й.М., на 240 лв. с ДДС.
НАМАЛЯВА сумата от 2812 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя Р.З.В., ЕГН **********,
по изпълнително дело № 20199200400550
по описа на ЧСИ Й.М., на 240 лв. с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Застрахователно
акционерно дружество Б. И.“ АД, ЕИК *******, за присъждане на разноски в
производството по ч.гр.д. № 6763/2019 г.
по описа на Софийски градски съд, ГО, І-ви въззивен брачен състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.