№ 1121
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20241000501032 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 193 от 11.01.2024г., постановено по гр. д. № 9766/2022г., по описа на
СГС, ГО, 17 състав, е частично уважен иск с правно основание чл. 52 вр.чл.45 ЗЗД, като А.
В. В. е осъден да заплати на Л. А. К., сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от клеветническо изявление направено на 09.04.2022 г. в
предаването „Седмицата“ по „Дарик Радио“, съдържаща клеветническото твърдение, а
именно - че с подпис на ищеца са откраднати 1 000 000 лв. от вложител на банката, чийто
изпълнителен директор е бил ищецът, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 09.04.2022г. до окончателното изплащане, както и сумата от 892.31 лева разноски за
производството
Със същото решение е отхвърлен иска в останалата му част над 5000 лв. до пълния
му размер от 26 000 лв., като неоснователни в тази част.
Присъдени са разноски по компенсация, като Л. А. К. е осъден да заплати на А. В. В.
сумата от 3 634.62 лева разноски за производството на основание чл. 78, ал. 3 ЗЗД.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от
двете страни по делото по делото.
Жалбоподателят-ищец Л. А. К. оспорва решението в неговата отхвърлителната
част за разликата над 5000 лв. до 26 000 лв., тъй като размерът на обезщетението за
неимуществени вреди не е съобразен с обема причинени вреди, принципа на справедливост,
1
визиран в чл.52 ЗЗД. Изтъква факта, че СГС не е спазил правилото на чл. 133 ГПК, според
което всички възражения, основани на фактически твърдения, се преклудират с
отговора на исковата молба. Посочва, че още в свое Определение № 1586/06.02.2023 г.
първоинстанционният съд е констатирал обстоятелството, че ответникът не е подал в срок
отговор на искова молба. Вместо това е заявил в своя молба - становище, представена в о.с.з.
на 29.09.2023 г., възражения срещу предявения иск. Тези възражения обаче е следвало да
бъдат направени в срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. Поради това
СГС не е трябвало да взема предвид фактическите оспорвания срещу иска и позоваването на
факти от страна на А. В. на последващ етап в хода на производството. Освен закъснялото
въвеждане на тези фактически твърдения на ответника, посочва, че по делото дори не се е
твърдяло, нито се е установило, наличието на особени непредвидени обстоятелства, които да
обосноват възможността да се правят възражения срещу иска след изтичане на срока за
отговор. Вместо да приложи концентрационното начало, което е един от принципите на
модерния граждански процес у нас, първоинстанционният съд на практиката е обезсмислил
преклузията, настъпваща с отговора на искова молба, като е допуснал ответникът да направи
въпросните фактически оспорвания на иска на последващ етап, след изрично предвидения
от законодателя. В резултат на това съществено процесуално нарушение неправилно е
преценена и занижена от съда относителната тежест на вредите, тъй като съдът отчита
обстоятелството, че изказването е базирано на информация, която е получена от съветник по
медийните въпроси на А. В. като министър на финансите.“. Така, за да приеме, че
действително претърпените неимуществени вреди са в справедлив размер от 5000 лв., съдът
се е позовал на тези несвоевременно заявени факти, както и на недопустими доказателства -
представените журналистически статии и свидетелски показания на Л. К..
Отделно от горното твърди, че съдът не е обсъдил доказателствата за едно от
заявените в ИМ клеветнически твърдения, а именно, че Л. К. сам е признал за извършената
„кражба“. С тази част от изявлението се прави ясно внушение, че въпросът дори не е спорен,
тъй като Л. К. си е признал. Така всяко трето лице, което е чуло интервюто, е могло да
остане с впечатлението, че въпросът относно това действие в действителност е ясен, след
като дори той си е признал за извършеното, нещо което се установява, че не отговаря на
обективната истина. Вместо това съдът се е ограничил до и необосновано е приел, че
клеветническото твърдение на А. В. е единствено свързано с твърдение за въпросната
кражба на 1 000 000 лева от вложител в „Инвестбанк“ АД, като това ограничено разглеждане
на заявената претенция е довела и до присъждане на обезщетение в намален размер.
Уточнява, че съдът необосновано е приел, че А. В. е получил информация от служител в
Министерството на финансите и че за т. нар. „престъпна схема“ е имало предшестваща
информация със същото съдържание в медийното пространство. В изказването на А. В. ясно
се посочва, че с подписа на Л. К. са били откраднати един милион лева от вложител в
„Инвестбанк“ АД. Видно от представените журналистически материали - становище на
ответника, в тях се внушава информация, коренно различна от твърдението на А. В., а
именно, че „Инвестбанк“ АД е била ощетена, поради наложило се двойно плащане на сума в
размер от 1 000 000 лв. Процесното изказване на ответника е в точно обратния смисъл
2
- вложител в банката е бил ощетен с въпросната сума, посредством подписа на Л. К., за
което последният си бил и признал. Видно и от обсъдените публикации в периода
05.04.2022 г. - 08.04.2022 г., в тях се споменава отново за двойно плащане, а не кражба от
вложител т.е. не вложител в банката е бил ощетен, а самата банка е направила двойно
плащане, тъй като първото направено плащане е било без погасителен ефект. Нито
свидетелката Л. К., нито от представените журналистически статии, се установява, че в
обществото преди изказването на А. В. от 09.04.2022г. в обзорно-политическото предаване
„Седмицата“, името на Л. К. е било свързвано с кражба на един милион лева от вложител,
нито пък последният си е признал за това.
Едно от фактическите твърдения, представляващи и основание на иска, е свързано с
негативни емоции, които Л. К. е изпитал вследствие на намалялото доверие у него в
обществото, в това число и в професионалните му качества, тъй като не успява да си намери
работа. Тези негативни емоции се установяват по делото от свидетелските показания на И.
Й. - Р. и И. И.. Посочва, че българското право прави разлика между пропуснат трудов доход,
който представлява пропусната полза, и самите неимуществени вреди, които са свързани с
оставането на едно лице без трудова заетост. В този смисъл Тълкувателно решение № 4 от
06.11.2023 г. по тълк. дело 2/2021 г., ОСС от I и II колегии, ВАС, в което ясно се посочва, че
чл.1, ал.1 ЗОДОВ е приложима за обезщетение за неимуществени вреди от отменена като
незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение. Конкретното
тълкувателно решение е по различен проблем, но принципното положение, че подобни
неимуществени вреди от оставане без работа могат да бъдат присъждани е ясно изяснен в
него. В процесния случай са били претендирани неимуществени вреди от вече многократно
коментираното изказване, като едно от допълнителните обстоятелства, въз основа на които е
предявен иск в посочения размер, а именно допълнителните морални вреди от оставане без
работа на Л. К.. Фактът, че Л. К. е обществена личност, не може да служи за основание за
намаляване на предявения иск за неимуществени вреди. Не споделя виждането, че
неполагането на дължимата грижа за правилно информиране относно определени факти,
дори да се приеме, че А. В. е бил въведен в известно заблуждение от свой подчинен, може да
доведе до намаляване на отговорността му, като не съществува и практика в подобен
смисъл. Погледнато хронологично, чрез своето изказване, А. В. е целял Л. К. да не бъде
избран за гуверньор на БНБ и да извлече политически дивидент от това, че друга партия
предлага лоша кандидатура. Въз основа на изказването се създава обществен скандал и на
практика А. В. частично постига целите си - Л. К. не е избран за поста, доброто му име е
поставено под съмнение, и косвено е бил засегнат имиджът и на партията, която го е
предложила. Нещо повече, А. В. дори е разкрил една „кражба“. Именно, за да може подобен
въпрос да не стои, претендираното обезщетение следва да бъде присъдено в цялост, като по
този начин освен, че множеството по своя характер неимуществени вреди ще бъдат
обезвъзмездени, но и подобно поведение като това на ответника ще бъде успешно възпряно
за в бъдеще. Претендира разноски.
Жалбоподателят-ответник А. В. В. оспорва решението в неговата осъдителна част
3
за сумата от 5000 лв. и моли съда да го отмени и отхвърли изцяло предявения иск като
неоснователен. Твърди, че при пълен прочит на изявлението е повече от очевидно, че г-н В.
коментира предходни публични изказвания на г-н К. и в частност интервю, излъчено по БТВ
на 05.04.2022 г. в „Специално студио - БНБ новият мандат“. В това интервю, предхождащо
процесното изказване на г-н В., г-н К. е попитан от водещата: „Буквално преди час излезе
публикация, в която се вижда вашия подпис до подписа на лице, което очевидно е почти
неграмотно, по начина, по който изписва. Вашият подпис ли е това?“. Г-н К. не отрича, че е
подписал документа, който водещата му показва, а именно споразумението между
„Инвестбанк“ АД и „ДИГ-94“ ЕООД от 13.08.2015 г. В интервюто г-н К. казва: „...Вижте,
във времето аз най-вероятно, не най- вероятно, а съм подписвал множество договори...“; „...
Значи в документите, които седят при мен за подписване са точно в една папка били винаги,
много голяма папка, в която аз подписвам всички документи, които са необходими за
дадения клон... „ ... Значи аз ви казвам пак - седи по една папка на ден, разписвам по много
договори... “. Очевидно е, че г-н К. не отрича обстоятелството, че е положил подписа, който
се коментира от г-н В.. От друга страна това обстоятелство е признато и в официално
изявление на „Инвестбанк“ АД, приложено по делото, където също така е упоменато, че
банката е претърпяла увреждане „...в резултат на двойното плащане, настъпило именно от
това споразумение. Посочва, че в случая ответникът не сочи г-н К. като лицето, откраднало
един милион лева, а е използвана безлична форма (страдателен залог), като по този начин е
визиран само безспорно негативния за банката финансов резултат. Посочва, че е изложил
личното си мнение във връзка с кандидатурата на г-н К. за поста *** на БНБ. Той не сочи г-
н К. за крадец, нито му преписва каквато и да е форма на съучастие в престъплението
„кражба“. Това, което споделя в интервюто пред „Дарик радио“ са неговите съмнения в
репутацията на г-н К., което не представлява противоправно поведение. Само е дал
негативна оценка по отношение на г-н К. във връзка с липсата на достатъчна
наблюдателност и отговорност при подписване на документи, изисквани от заемания него
пост на изпълнителен директор на „Инвестбанк“ АД, в резултат на което е настъпил
вредоносен за банката резултат - обстоятелство, което е безспорно установено. Не е
противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено
засягащи конкретно лице, когато личността му се коментира или се предполага във връзка с
обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Безспорно е, че А. В. е
изразил своето мнение относно репутацията на ищеца по повод на неговата кандидатура за
*** на БНБ, която репутация при всички случаи се явява обективно накърнена от предходни
публикации и от коментара на самия ищец в цитираното по-горе интервю по БТВ от
05.04.2022 г. Твърди, че има не само право да изразява мнение, а това е и негово задължение
поради поста, който заема, а именно вицепремиер и министър на финансите. Безспорно е, че
въпросът коя личност ще заеме поста *** на БНБ е от голямо обществено значение и
българските граждани следва да бъдат информирани относно факти, свързани с дейността и
качествата на кандидат- управителите, за да формират мнение относно мястото и ролята на
фигурата на *** на БНБ. В решението са развити съображения, че изказването на ответника
внушавало „участие в престъпна схема“, като от друга страна съдът сочи, че подписването
4
на споразумението не прави г-н К. участник в увреждането на банката. Преценявайки
характера на това изявление, СТС е изложил принципно верни съображения относно
конституционно признатата и гарантирана свобода на словото и възможността за нейното
ограничаване, но единствено и само с оглед на легитимна цел по смисъла на чл. 10, т. 2 от
КЗПЧОС. Мотивите на съда са отчели и обстоятелствата, свързани с публичното качество на
ищеца и прага на търпимост към критика. Въпреки това твърди, че първоинстанционният
съд неправилно е приложил критерия за по- голяма търпимост на критичното изразяване на
мнение. Същевременно посочва, че видно от интервюто, дадено от г-н К. на 05.04.2022 г. в
ефира на БТВ, г-н К. е възприел отразяването в медиите на случая със споразумението като
„атака“ и „клеветническо отношение“ към него преди г-н В. да е изразил мнението си по
този въпрос. Очевидно е, че г-н К. е бил наясно, че във връзка с неговата кандидатура за ***
на БНБ в медийното пространство отново е повдигнат въпросът за споразумението между
„Инвестбанк“ АД и „ДИГ-94“ ЕООД. Преди изказването на г-н В. съществуват множество
публикации и статии, в които името му се свързва с „престъпни схеми“, „измама“, „банкова
измама“, „финансова измама“. Съдът е отчел тези обстоятелства, като е приел, че те влияят
единствено и само на интензитета на претърпените вреди. От интервюто на г-н К., дадено
пред БТВ на 05.04.2022 г. е видно, че емоционалното му състояние, изразяващо се в обида
от неоснователно повдигнати твърдения и обвинения, е настъпило преди изказването на г-н
В.. Изтъква факта, че съдът е развил мотиви, че изказването на г-н В. е засилило
интензитета на увреждането, защото насаждало допълнителен негативизъм към личността
на кандидата за *** на БНБ. В допълнение съдът е намерил че изказването изхожда от
авторитетна публична личност, което му придава допълнителна тежест и значителност в
общественото съзнание. Обсъждайки този мотив, подчертава, че съдът напълно е игнорирал
аудиторията, пред която лично г-н К. коментира подписаното от него споразумение и
аудиторията на процесното изказване на г-н В.. Изказването на г-н К. е направено в
национална телевизия в прайм-тайм, а изказването на г-н В. е излъчено по „Дарик радио“ в
10 часа сутринта в събота.
Що се отнася до обема вреди посочва, че СГС напълно е игнорирал факта, че два дни
преди изказването на г-н В., ищецът е получил заплаха, свързана с издигане на
кандидатурата му за *** на БНБ. Изолирането от околните и негативните промени в
здравословното състояние - повишено кръвно налягане и безсъние, е много по-логично и
житейски оправдано да се дължат на реално отправената заплаха за живота на г-н К.,
отколкото от изявлението на г-н В.. Съдът също така превратно е интерпретирал показанията
на св.И. И. - сестра на ищеца, като е приел, че здравословното състояние на баща им се
влошило след като научил за обвинението на сина му. Свидетелката в разпита си дава
противоречиви показания по отношение на здравословното състояние на баща им. От една
страна споделя, че баща им е хипертоник, а след това посочва, че „баща ми получи
хипертония, сърдечна криза“ след процесното предаване с участието на г-н В.. Отново
следва да се отбележи, че подобно състояние у бащата на ищеца би могла евентуално да
предизвика отправената до г- н К. заплаха за живота му, по повод на която той дал брифинг
пред националните медии, а не нещо, което присъства в медийното пространство от 2015 г.
5
Съдът безкритично е приел свидетелските показания на И. Й. - Р. и И. И. за достоверни, без
да е отчетено обстоятелството, че и двете свидетелки са заинтересовани от изхода на делото,
тъй като първата му е близък приятел и колега, а втората - негова сестра. Дори и да се
приеме, че процесното изказване на г-н В. се явява противоправно, то съдът не е отчел, че
критиката срещу действия и думи на политици може да бъде в много по-широки граници,
защото те съзнателно са избрали да са публични фигури, изложени на показ пред
обществото. Нещо повече, съвсем естествено е да се обсъжда личността на кандидати за
управители на БНБ и именно в това им качество да се изследва тяхното минало, за да може
да се направи обоснована преценка дали кандидатът за поста разполага с необходимите
нравствени качества за заемане на длъжността.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищецът Л. К. твърди, че на 09.04.2022г. в обзорно-политическото предаване „Седмицата“
на „Дарик Радио“ гостувал А. В., заместник министър-председател, отговарящ за
еврофондовете и министър на финансите към този момент. Към тази дата бил председател
на парламентарната комисия по бюджет и финанси и кандидат за *** на БНБ. При участието
си в предаването В., в отговор на въпрос за репутацията на К., заявил, че този кандидат „е
сложил подписа си под документ, с който един милион (лева) на вложител на банката,
на която той е бил изпълнителен директор, са били откраднати“. Тези твърдения на В.
били неверни: К. не бил осъждан за кражба, нито за друго престъпление, нито срещу него
били предявени претенции за „откраднати“ с негов подпис суми. Невярно е твърдението, че
самият К. казал, че с негов подпис са откраднати 1 000 000 лв. от вложител на „Инвестбанк“
АД. С тези неверни твърдения доброто име на К. било опозорено, уронен е престижа му на
професионалист и се подкопавал авторитетът му. Изявлението на В. достигнало до знанието
на неограничен кръг от хора, а клеветите били многократно повторени и тиражирани от
различни електронни медии, които цитирали изказване на висш държавен служител. Това
допълнително увеличило негативния отзвук в обществото. Още по време на предаването на
09.04.2022 г. на К. се обадили колеги и приятели, за да го питат дали изнесеното е вярно.
Шокът и изненадата му били още по-големи, след като това изказване ответникът направил
след свои благодарствени слова към К. по повод работата му като председател на
бюджетната комисия на 46 НС. Почувствал се зле физически и психически. Изказването е
направено по времето, когато се обсъждала кандидатурата на К. за *** на БНБ и това
предизвикало силен обществен и медиен интерес към личността му. С твърденията си В. му
приписвал извършване на престъпление, с което се уронвали доброто име и честта му, а
освен това довели до избор на друг *** на БНБ. Чувствал се смутен, притеснен и напрегнат,
като очаквал във всеки разговор да се повдигне въпросът за „откраднатите“ с неговия
подпис 1 000 000 лв. Налагало се непрекъснато да обяснява, че твърденията за „кражбата“ са
неверни. Нанесените неимуществени вреди оценява на 26 000 лева, които претендира като
6
обезщетение, ведно със законната лихва от 09.04.2022 г. до окончателното изплащане.
Ответникът А. В. В. не е подал отговор на искова молба в срока по чл. 131 ГПК, поради
което е настъпила преклузия по смисъла на чл.133 ГПК. В молба - становище, представена в
о.с.з. на 29.09.2023г., оспорва предявения иск с твърдение, че изказването му представлява
мнение по конкретни факти, но не съдържа твърдение за осъществено престъпление, а на
формирано у В. мнение въз основа на предходни публикации и препредаване на
информация за интервюта по темата. В частта, в която заявил, че документът е подписан от
К., изявлението отговаряло на истината. Съмненията относно качествата му като кандидат за
*** на БНБ имали оценъчен характер. Журналистическите разследвания относно
споразумението между „ДИГ - 94“ ЕООД и „Инвестбанк“ АД датирали от 2015г. и се
коментирали факти, свързани с несвоевременно предприети от банката действия, довели до
двукратно плащане на сума над 1 000 000 лв. В интервю със самия ищец от 05.04.2022г.,
дадено преди изказването на В., К. не опровергал фактите и обстоятелствата в предходни
журналистически публикации, нито че е положил подпис върху споразумението от
13.08.2015г., послужило като основание за плащане от „Инвестбанк“ АД. Самата банка
потвърдила двукратното плащане - веднъж по споразумението от 13.08.2015г. и втори път -
чрез усвояване на гаранцията, внесена по сметка на ВКС за спиране на изпълнението на
въззивното решение. И до момента не е изяснено чия е отговорността да не бъдат адекватно
защитени правата на банката. Оспорва твърдението, че именно неговото изказване е нанесло
вреди на ищеца, тъй като преди това вече били публикувани критични журналистически
материали, внушаващи съмнения за измамна схема.
От фактическа страна се установява, че на 09.04.2022г. в обзорно-политическото
предаване „Седмицата“ на „Дарик Радио“ гостува ответникът А. В. В., който към този
момент заема длъжността на заместник министър - председател, отговарящ за
Еврофондовете и министър на финансите, видно от Решение на Народното събрание от
13.12.2021г. за избиране на Министерски съвет на Република България, обнародвано в ДВ,
бр. 106/2021г. Към момента на интервюто - 09.04.2022г. ищецът Л. К., е председател на
парламентарната комисия по бюджет и финанси, съгласно Решение на Народното събрание
от 22.12.2021г. за избиране на комисия по бюджет и финанси, обн. в ДВ, бр. 111/2021г. и
кандидат за *** на Българска народна банка в процедурата за избор на *** на БНБ, видно от
извадка от Протокол от заседание на 47-мо Народно събрание от 15.04.2022г.
Видно от видеозапис от предаването „Седмицата“ на „Дарик Радио“ от 09.04.2022г.,
придружен с възпроизведен на хартиен носител препис на електронен документ, в рамките
на своето участие, ответникът А. В., заявява, че кандидатът, издигнат от Политическа
партия „Продължаваме промяната“ за *** на БНБ, в лицето на А. Г., е лице с безупречна
репутация, каквото е изискването в закона. На поставен въпрос от водещия на предаването
К. В. по повод другия кандидат: „Това значи ли, че другият кандидат не е с безупречна
репутация?“, ответникът А. В. прави следните изказвания по повод кандидатурата му за ***
на БНБ, като заявява следното: „Ами мисля че това, което се видя през последната седмица,
а и което той сам каза, той (Л. К.) е сложил подписа си под документ, с който един
7
милион, мисля че лева, на вложител на банката, на която той е бил изпълнителен
директор, са били откраднати.
Макар да не е поименно посочен, ищецът е обект на изказването на интервюирания
ответник В. за извършеното доброволно плащане на 1 000 000 лева от „Инвестбанк“ АД, по
време, в което К. е бил изпълнителен директор на тази същата. Така е припомнил случай от
преди седем години по сключено споразумение между „ДИГ - 94“ ЕООД и „Инвестбанк“ АД
от 13.08.2015г. Това изявление на ответника А. В., съдържа в себе си твърдение за два
конкретни факта, а именно, че 1) Л. К., в качеството си на изпълнителен директор на банка,
е подписал документ, с който сума в размер на един милион лева, е била открадната от
вложител на същата банка и 2) че именно Л. К. е признал за извършеното. И двете
конкретни твърдения остават недоказани пълно и главно, тъй като по делото няма
ангажирани доказателства, сочещи, че е подписал подобен документ и че с този документ са
били откраднати един милион лева (или друга валута) на вложител в „Инвестбанк“ АД, към
момент, в който Л. К. е заемал длъжността "изпълнителен директор".
Към настоящия момент няма доказателства да е осъден за твърдяната от ответника кражба,
нито за каквото и да било друго престъпление по служба или документно такова, нито срещу
него са предявявани претенции от банката за „откраднати“ с неговия подпис суми. Не е
налице образувано досъдебно производство, нито е изготвен и внесен в съда обвинителен
акт. Не се установява и направено от Л. К. извънсъдебно признание на твърдения факт на
„кражба“ в медийното пространство или в личен разговор с трето лице. Следователно по
същество е налице набеждаване в извършване на тежко умишлено престъпление, наказуемо
с лишаване от свобода повече от 5 г. В допълнение следва да се посочи, че изпълнителното
деяние кражба по чл. 194 НК или някой от квалифицираните състави по чл. 195 НК на
основния фактически състав въобще не могат да бъдат извършени чрез "подписване на
определен документ". Така в официалния тълковен речник на БАН глаголът крада има
значение на: „Присвоявам незаконно нещо чуждо без знанието или съгласието на
притежателя му“. Това тълкуване пряко кореспондира и на общия състав на престъплението
кражба по чл. 194, ал. 1 НК, според което правило: „Който отнеме чужда движима вещ от
владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се
наказва за кражба с лишаване от свобода до осем години.“
Изявлението на А. В. е в последствие възпроизведено многократно в електронни медии.
Така например възпроизвеждането на неверните факти е направено в: сайта ***.com, видно
от разпечатка на хартиен носител на статия от 09.04.2022 г. със заглавие „А. В. обвини в
кражба от 1 милион К. (***.com), в сайта ***.bg, видно от разпечатка на хартиен носител на
статия от 09.04.22г. със заглавие А. В. постави под съмнение безупречната репутация на К.
[Новини от ***.bg - България | ***.бг) и в сайта ***.com, видно от разпечатка на хартиен
носител на статия от 09.04.2022г. със заглавие Финансовият министър А. В. публично
постави под съмнение доколко Л.... - Новини 24/7 (***.com)
От съдържанието на горепосочените доказателства се установява, че твърдението на
ответника е било многократно разпространено чрез средствата за масова комуникация, както
8
и че различни журналистически материали са публично достъпни за гражданите и към
настоящия момент.
За установяване претърпените от ищеца неимуществени вреди и наличието или не на
конфликт на интереси по делото са разпитани свидетели - свидетели - И. М. - Р. и И. И.
/сестра на ищеца/, както и св.К. /връзки с обществеността към кабинета на А. В./.
Св.Р. разказва за начина, по който се е повлияло не само психическото и физическо
състояние на К., но и положението му в обществото след 09.04.2022г. Към този момент той
заемал висша държавна длъжност - депутат от парламентарната група на „Има такъв народ“
и председател на комисията по бюджет и финанси в 47 НС, ползвал се е с популярност и
високо одобрение досежно неговия професионализъм, в резултат на което е получавал
предложения за работа в Световната банка и КФН. Уточнява, че го познава от април 2021 г.,
бил много комуникативен човек. В момент, когато общественото внимание е фокусирано
върху личността му като кандидат за *** на БНБ, репутацията му била очернена от публично
изказване на заместник министър председателя и министър на финансите. Двамата били
заедно, когато чули интервюто, като К. изпитал силно притеснение и „пребледнял“,
започнал да трепери и спрял да говори. Веднага след интервюто започнал да получава
различни обаждания във връзка с казаното от ответника. Всички тези отрицателни емоции и
влошеното психическо състояние наложило спешно да се приберат гр.София и да търсят
лекарства. Потвърждава, че емоционалното му състояние било силно влошено и в
следващите дни, затворил се в себе си и отказвал да говори с нея и с колегите си в
парламента. Интервюто породило съмнение към личността му от страна на неговите колеги
от парламентарната група и останалите депутати в Народното събрание, като бил
призоваван да оттегли своята кандидатура за гуверньор на БНБ. През следващите дни
новината с изказването на ответника била многократно възпроизведена в медийното
пространство. До този момент бил възприеман от обществото и колегите му като
професионалист със сериозни познания и умения в областта на финансите и банковото дело,
но след изказването на А. В. започнало да има сериозно съмнение сред колегите и в
обществото. Така изпаднал в трайна изолация и не общувал със своите колеги, имало и
период, в който не е отговарял на телефонни обаждания. Изказаните неверни факти се
отразили особено тежко, тъй като съвпаднали с момент, в който се е приемал бюджета на
държавата и той, в качеството си на икономически специалист и председател на бюджетна
комисия, имал водеща роля в процеса по изготвянето и приемането му. Твърди, че до
настоящия момент ищецът не може да си намери работа, включително при интервю за
работа в Париж му е бил поставен въпросът, свързан с „кражбата“ на един милион лева от
вложител, коментиран публично от финансовия министър. Наложило се многократно да
обяснява на колеги, на журналисти и на случайни хора, които го срещали по улицата, че
казаното от ответника не е вярно, като съмнението относно извършена „кражба“, изнесена
като факт от министъра на финансите, продължава да влияе на репутацията му.
Психическото състояние рязко се влошило, като приемал непрекъснато лекарства, почти
винаги бил пребледнял, отказвал общуване и въобще вече „не бил същия човек“. От един
9
комуникативен човек, ищецът се затворил в себе си и се променил драстично. Твърди, че е
„в тази дупка и депресия “ все още не може да я преодолее. Не знае дали в предишни
интервюта Л. К. е засягал тази тема, че тя лично не е виждала журналистически материали
преди 09.04.22г, които да го свързват именно с кражба на пари от вложител в банка. Знае
още, че е бил изпълнителен директор в „Инвестбанк“ АД, както и че е работил в
Люксембург в сферата на банковия надзор и е напуснал Европейската банка, за да се отдаде
на обществена дейност като депутат. Факта, че изявлението е направено от министъра на
финансите, довело до значително увреждане на неговото добро име“. Потвърждава, че към
момента на интервюто е имало натиск върху политическа партия „Има такъв народ“, чиято
кандидатура за гуверньор на БНБ била именно Л. К., да оттегли кандидатурата му, което не
било направено от тяхната група.
На второ място е разпитана св.И. И., сестра на Л. К.. Непосредствено след интервюто на А.
В., се е обадила на своя брат, тъй като имали навика да се събират събота и неделя, но по
телефона той звучал притеснен и нервен, като не искал да говори с нея и прекратил
разговора с молба да изслуша въпросното интервю от 09.04.2022г. Не отговорил на
последващи обаждания, което я накарало да отиде при брат си и да говори с него. При
отваряне на врата на жилището си, я потресъл с вида си - бил червен и треперил, като
възкликнал „Как може да има такива лъжи и такова нещо, и то от висш държавен
служител?“. Брат й бил много весел, дружелюбен, но „изведнъж се пречупил“, имал
проблеми със съня, отказвал да се вижда и с нея, със семейството и приятелите си. Изпитвал
притеснения как цялата ситуация ще се отрази на баща им, който е хипертоник, въобще на
родителите му, което още повече влошило състоянието му, тъй като се чувствал виновен за
тяхното състояние.
В следващите дни ходел на работа единствено поради необходимостта от приемане на
бюджет, въпреки че му коствало много усилия, тъй като непрекъснато му намеквали за
фактите, изнесени в интервюто. Въпреки че изнесеното не било истина, ищецът много зле го
възприел, станал нервен, раздразнителен, не изслушвал, „не искаше да се вижда с хора, дори
и с най-близките си приятели“, има безсъние и тревожност, които имал и до днес, останал
без работа и до момента кандидатствал където може, но без успех след интервюто. Преди
интервюто на г-н В. през 2015 - 2016г. брат й не и е споделял за несправедливо повдигнати
обвинения и разследвания срещу него и въобще не е имало такава тема на разговор.
Потвърждава, че научила от брат си, ищец в настоящия процес, че е получил текстово
съобщение дни преди интервюто, в което се съдържала заплаха, ако не се откаже от
кандидатурата си за оглавяващ БНБ, ще започнат проблемите му. Не знае за други
интервюта преди това от 09.04.22г., в което да се е разисквала подобна тема за „кражба“ на
един милион от вложител в „Инвестбанк“ АД.
Внесените съмнения за участие в престъпна схема, довела до кражба от банката, в което е
заемал длъжност изп.директор, е променило отношението на колегите му и в крайна сметка
е довело до избор на другия кандидат за *** на БНБ. От своя страна К. се е затворил и е
ограничил значително обичайните си контакти, опасявайки се от въпроси, предизвикващи
10
дълги обяснения за невярното клеветническо изявление на министъра. Такива въпроси са
присъствали неизменно и в следващите интервюта с журналисти, а заглавията на медийни
публикации съдържали директни обвинения срещу К..
Св.К., /която е заемала позиция на съветник в политическия кабинет на министъра на
финансите/, разказва, че лично подготвила В. преди интервюто в „Дарик Радио“ на
09.04.2022 г. като му е представила всички публикации по темата за избор на *** на БНБ,
тъй като той нямал време да се запознае лично с публикациите. Твърди, че е представила
и журналистически материали, в които имало съмнение за нарушения в „Инвестбанк“ АД,
по времето, в което К. е бил част от нейното ръководство. От журналистическите материали
се установявало, че ищецът е отрекъл да има участие в тези сделки, за които се твърди, а по
отношение на подписа не е дал конкретен отговор и не си спомня дали е подписал
конкретно този документ и не може да види дали е негов подписа. Запознала министъра с
публикации от сайта ***.bg, че по време на управлението му били извършвани сделки, които
носят съмнение за изпиране на пари. През 2015 г. имало публикации във вестник „Капитал“
по същия случай, в които се твърдяло, че въпросната сума била платена два пъти. Няма
спомен дали в публикациите от 2015 г. в „Капитал“ се споменава името на г-н К., уточнява,
че не е казала на г-н В. какви нарушения имало в „Инвестбанк“ АД, а го била информирала
за интервюто в ***.bg и на г-жа Ц. по БТВ, без самия А. В. да е чел публикациите и да е
гледал предаването лично. Свидетелката не е правила свой анализ и проверка, а само
предала устно съдържанието на статията, не го е съветвала да каже, че с подписа на г-н К. е
откраднат един милион, а „той сам си прави изводите“, като накрая, в противоречие на
казаното преди това, заявява, че В. е прочел статията в ***.bg пред нея, като не си спомня
дали в публикацията е имало факсимилета на документи или само извадки от Търговския
регистър.
Съдът кредитира показанията на свидетелите И. и К. при условията на чл.172 ГПК, тъй като
св. И. е сестра на ищеца, а св.К. е служебно зависима и пряко подчинена на ответника, като
негов съветник и не може напълно обективно да свидетелства за направените изявления.
Единствено показанията на св.М.-Р. съдът кредитира напълно като логично обосновани и
вътрешно непротиворечиви. Въз основа на събраните гласни доказателствени средства,
съдът намира, че е безспорно установено, че ищецът, сега жалбоподател, бил първоначално
възмутен, ядосан, гневен, унижен и афектиран от казаното, възприето като клевета по негов
адрес, които отрицателни емоции по-късно са преминали в посттравматично стресово
разстройство, нежелание за комуникация с близки и приятели, затваряне в себе си.
Същевременно няма доказателства за изпадането му в депресивно състояние, което се
характеризира с бездействие и бягство от публични прояви. Напротив - той е продължил да
изпълнява служебните си задължения по изготвяне и приемане на бюджета.
Отделно от горното няма ангажирани доказателства за влошаване на физическото му здраве.
В този смисъл за настоящата съдебна инстанция е доказано пълно и главно наличието на
неимуществени вреди, настъпили в резултат на публично разпространената информация в
медийното пространство, чийто първоизточник е процесното изявление- коментар на
11
ответника.
САС констатира, че към момента БНБ е освободила предсрочно подуправителя А. Г., въз
основа на установена от Комисията за противодействие на корупцията в края на юни 2024г.,
несъвместимост на заемания от него пост. Към момента делото е висящо пред ВАС. От
друга страна ищецът Л. К. е назначен като член на УС на БНБ с указ на Президента на РБ от
01.10.2024г.
В молбата - становище, депозирана в о.с.з. на 29.09.2023г., след настъпила преклузия, поради
неподаден в срок отговор, А. В. е приложил писмени доказателства, представляващи
разпечатки от журналистически материали, направени в периода от 2015г. до 2017г., в които
се разглежда въпросът за т.нар. измама в „Инвестбанк“ АД. Те се представят, за да се
установи чия е била отговорността да не бъдат защитени адекватно правата на „Инвестбанк“
АД, респ. правата на вложителите, с чиито средства банката оперира и съхранява. Подобни
твърдения за защита правата на банката, респ. правата на вложителите, с чиито пари банката
оперира, въобще не са въведени спорно от ответника, за да могат да се събират
доказателства в тази насока респ. не са предмет на настоящото производство. Нещо
повече, неверните твърдения на ответника се свеждат до това, че с подписа на г-н К. е
откраднат един милион от вложител на банката, а не че банката е била ощетена и това
означавало ощетяване на вложителите на банката. От съдържанието на тези доказателства е
видно, че името на г-н К. въобще не е било споменато. То не е споменато и в отговорите на
„Инвестбанк“ АД на въпроси, поставени от Антикорупционния фонд, като от самия отговор
на „Инвестбанк“ АД става ясно, че не вложител на банката е ощетен, а от страна на банката
е направено двойно плащане в полза на клиент и то чрез действия на ЧСИ Ч.. От
представеното интервю от 05.04.2022 г. в БТВ става ясно, че ищецът не е потвърдил
автентичността на подписа си върху представен от журналиста документ, още повече в
самото интервю не става ясно и какво е съдържанието на този документ, за който водещата
г-жа Ц. задава въпроси. В този смисъл недоказано остава твърдението, че е налице
извънсъдебно признание на факт, направено от ищеца три дни преди процесното интервю от
09.04.2022г.
Гореизложеното предполага два извода: първо - изявленията на г-н А. В. имат негативен
ефект в краткосрочен аспект, доколкото г-н К. не е избран за *** на БНБ, но положителен в
дългосрочен план, тъй като очевидно са неверни. Второ - изнесените твърдения от В. за
съпричастност на К. към извършена през 2015г. «кражба» на 1 млн.лв. от Инвестбанк АД
респ. за липса на достатъчно професионални качества и умения, са преценени не само като
ирелевантни от Президента на РБ, но са акцентирали вниманието върху неговата
кандидатура за член на УС на БНБ и съответно е формиран извод за наличието на
притежавани необходими професионални качества.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
СГС е уважил частично иска до 5000 лв., като е приел, че през април 2022 г., още преди
интервюто с А. В. в предаването „Седмицата“ на 09.04.2022 г., в периода от 05.04.2022 г. до
12
08.04.2022 г. са публикувани статии и журналистически материали (във фейсбук страницата
и в сайта на ***.bg, ***.bg, ***.bg, ***.bg, ***.bg, ***.bg). В тях ищецът е поименно посочен
като изпълнителен директор на „Инвестбанк“ АД, положил през 2015г. подпис под
споразумение с „ДИГ - 94“ ЕООД, въз основа на което банката е платила сумата от 1 000 000
лева, като впоследствие това плащане се е оказало без погасителен ефект на задължението
към търговското дружество. Безспорно, част от тези публикации, доведени до знанието на А.
В. от съветника по медийните въпроси св.К., са базата, на която той е направил процесното
изказване в предаването „Седмицата“ на 09.04.2022г. Според СГС то следва по време вече
придобилата в медийното пространство популярност на К. като „замесен в банкова измама“,
а това от своя страна намалява интензитета на вредите, които ищецът твърди да е претърпял
именно от изнесеното от ответника. Затова СГС не споделя доводите на ищеца, че бил
изненадан от казаното от В.. Същевременно, изказването изхожда от авторитетна публична
личност, което му придава допълнителна тежест и значителност в общественото съзнание.
Повтарянето на получената от публикувани журналистически материали информация
насажда допълнителен негативизъм към личността на кандидат за *** на БНБ. Коментарите
на В. относно репутацията на К. го поставят в неблагоприятна светлина: като съучастник в
престъпление, за което не само липсва влязла в сила присъда, но няма повдигнато
обвинение. Позорящото съдържание на изказването е причинило уронване на престижа на
ищеца.
САС споделя частично горните изводи по следните съображения:
Първо - деликтно обезщетение се дължи не за всички субективни негативни изживявания, а
само за тези, които са следствие от използвани обидни изрази или изрази, съставляващи
клевета. Оценъчните съждения, съставляващи коментар на факти и изказването на мнение с
негативна оценка за определена личност, открояваща се по една или друга причина в
обществения живот, не пораждат отговорност, не съставляват противоправно поведение, ако
обективно не засягат достойнството на личността (дори субективно да са възприети като
такива от пострадалия). СГС правилно е приложил материалния закон, като е квалифицирал
изразите, които ищецът е възприел като обидни и клеветнически и правилно е разграничил
кои от тях съставляват оценъчни съждения и то насочена срещу публична личност (която
следва да приема по-голяма намеса в частноправната си сфера) и кои твърдения за факти,
като е подложил последните на проверка за истинността им, с оглед на което е приел и
основателност на иска само за тези изявления, съставляващи твърдения за неверни факти с
клеветнически характер. Правилно съдът е отчел и обстоятелството, че спрямо ищеца като
публична личност границите на допустимата критика са по-широки, поради което не всички
негови негативни изживявания подлежат на обезщетяване, а само тези следствие от
клеветническото твърдение, практика на ВКС (решение № 209 от 27.09.2013 г. по гр. д. №
1747/2013 г., 3 г.о., решение № 484 от 09.06.2010 г. по гр. д. № 1438/2009 г., 3 г.о., решение №
62 от 6.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., 4 г.о., решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. №
1486/2011 г., 4 г.о., решение № 12 от 06.02.2013 г. по гр. д. № 449/2012 г., 3 г.о., решение №
557 от 28.01.2011 г. по гр. д. № 1599/2009 г., 3 г.о., решение № 581 от 30.09.2010 г. по гр. д. №
13
1019/2009 г., 3 г.о.). Нито едно от решенията не съдържа извод за невъзможност да се
ангажира отговорността на политик, изразяващ мнение за личността и действията на друг
политик, ако изявлението му съдържа обиди или клеветнически твърдения. Напротив,
прието е, че оценките (мненията) могат да ангажират отговорността, ако представляват
обида, че негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга
причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на
личността. Прието е, че за всеки отделен случай подлежи на изследване и преценка дали
конкретното изказване или публикация с негативно спрямо засегнатото лице съдържание,
освен оценка и мнение по обществен въпрос, съдържа и клевета.
В решение № 110 от 25.05.2017 г. по гр. д. № 2808/2016 г. на ВКС, 4 г.о. се приема, че
съобразно стандартите, установени с Конституцията и практиката на ЕСПЧ, следва да се
търси балансът между правото на свободно изразяване на мнение, обществения интерес и
необходимостта от защита на правото на чест, достойнство и доброто име. В тази посока
най-важният критерий при преценката дали с дадено изказване са надхвърлени пределите на
допустимата критика спрямо публична личност е доколко излагането на конкретни факти,
мнение и критика е обществено значимо и необходимо или се използва целенасочено за
накърняване правата и доброто име на дадено лице. В определение № 183 от 06.03.2018 г. по
гр. д. № 3420/2017 г., 4 г.о., е застъпено разбирането, че въпреки възприетите по-широки
граници на допустима критика към политиците, свободата на изразяване на мнение спрямо
тях не е безгранична, а ограничена до възможността да бъдат засегнати неоправдано честта
и достойнството на конкретната личност чрез нанасяне на обида. На второ място съгласно
решение 164 от 30.06.2016 г. по гр. д. № 5255/2015 г. на ВКС, 4 г.о., публично
разпространеното невярно изявление за извършено от дадено лице деяние, покриващо
състава на престъпление, не може да се окачестви като оценъчно съждение и винаги
излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и
разпространение на мнение и на свободата на словото.
В конкретната хипотеза въпреки, че ищецът е публична личност, е премината границата на
допустимата обществено оправдана критика, доколкото процесното изказване се използва
целенасочено с цел накърняване правата и доброто име на кандидат за *** на БНБ.
Свидетелите И. Й. - Р. и И. И. установяват, че към момента на изказването на ответника е
била висяща процедура за избор на *** на БНБ, като поради тази процедура Л. К. е бил във
фокуса на общественото внимание. Друг участник в същата процедура е бил г-н А. Г.,
кандидат, подкрепен от ПП „Продължаваме промяната“. Ответникът А. В., освен в
качеството си на министър на финансите, е бил и съпредседател на политическото
движение, по-късно и партия „Продължаваме промяната“. Даденото интервю на 09.04.2022г.
от А. В. е било именно във връзка с избора на бъдещ *** на БНБ, като той е защитавал
тезата, че техният кандидат, г-н А. Г., е лице с безупречна репутация. Видно от
съдържанието на интервюто, направените конкретни и неверни фактически твърдения са
били с особената цел да установят за обществеността, че за разлика от кандидата, подкрепен
от А. В., ищецът не притежава необходимата безупречна репутация, по смисъла на чл.11 ал.3
14
ЗБНБ. Само по себе си подобно твърдение е с оценъчен характер и то не би могло да се
счете за увреждащо по смисъла на чл.45, ал.1 ЗЗД, но за да може да подкрепи оценката си
относно твърдението за липса на безупречна репутация на Л. К., ответникът е направил
конкретните неверни твърдения за факти, като дори се твърди, че ищецът вече си „бил
признал за тях“. Следователно това конкретно позоваване на факти е направено с конкретна
цел - разрушаване авторитета на кандидат на друга партия, като по този начин дава
предимство в политическия дебат на кандидата за *** на БНБ на своята партия. От
свидетелските показания на Л. К., се установява, че А. В., действащ като министър на
финансите по онова време, не е направил каквото и да било проучване на случая, не е
ангажирал свои служители в министерството, не се е запознал с финансова информация, с
която би могло да разполага самото министерство, а единствено с няколко интервюта и
статии, които спазвайки утвърден журналистически стандарт не са пряко свързани с
действия, извършени от Л. К., нито е споменато името му. Свидетелката установява: „Не съм
казвала какви нарушения има в „Инвестбанк“ АД, а съм го информирала какво пише в
публикациите. “ Като тя признава, че макар и сама да е дала въпросните журналистически
материали на А. В. за подготовката му за интервюто, не ги е проверила за вярност: „Аз не
съм правила анализ и проверка.“ Публичното разпространяване на тези клеветнически
изявления излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на
изразяване и разпространяване на мнение и на свободата на словото, прокламирани в чл.39
КРБ и чл.10 ЕКПЧОС. От значение са не само употребените конкретни думи и изрази, но и
цялостното внушение в интервюто, общото впечатление и замисъл, като в случая
цялостното внушение на изявлението на ответника е насочено към извършени съмнителни
финансови практики от ищеца.
За определяне на справедливо обезщетение следва да се вземе предвид и специфичната
обстановка на деянието и неговите последици. Изказването е направено в интервю пред
популярна медиа („Дарик Радио“) в най-слушания часовия интервал (събота, обедно време),
което е било записано и е достъпно до днес, а въз основа на него са били изготвени и
публикувани многобройни журналистически статии и предавания, като отзвукът му е
останал до днес и ще остане в медийното пространство, със свободен достъп за всяко трето
лице на практика неограничено във времето. Относно подобни изявления, които са
направени в публичното пространство, следва да се приеме, че аудиторията на всяка
публикация, възпроизвеждаща казаното от ответника, е неограничена. Налице и практика на
ВКС на подобни случаи за разпространение на невярна информация, която приема, че не се
нуждае от доказване, обстоятелството до колко конкретни потребители на дадена платформа
е достигнала публикацията - Решение № 50038/25.05.2023г. по гр.д. № 1608/2022г., II г. о., на
ВКС, щом като е направена публично в популярна медия.
Ето защо неправилно съдът е приложил и чл.52 ЗЗД при определяне размера на
заместващото обезщетение за неимуществени вреди, като в изпълнение задълженията си по
чл.236 ал.2 ГПК е изложил ясни и разбираеми изводи за установените по делото конкретни
факти, съвкупността от които дава основание като паричен еквивалент на претърпените
15
неимуществени вреди да се оредели обезщетение в размер от 10 000 лв. т.е. присъденото
обезщетение от 5000 лв. следва да се увеличи по размер с оглед обема причинени вреди,
както и факта, че към момента на изявлението от 09.04.2022 г. А. В. е бил министър на
финансите и вицепремиер т.е. А. В. е бил лице с по-голямо медийно внимание и влияние,
довело до широко последващо медийно отразяване на изказаните от него неверни
твърдения. Именно заемането на позицията на министър на финансите има особена тежест,
тъй като е разпространил неверни твърдения относно неизвършени действия точно в
сферата на финансите, като е закономерно, че подобно изказване би имало
отрицателно отражение за всеки специалист, занимаващ се с финанси и банково дело.
Ищецът е именно такъв - специалист по финанси и банково дело, който е бил изпълнителен
директор на банка, служител в надзорния орган на Европейската банка, председател на
бюджетна комисия на Народното събрание и официално издигнат кандидат за *** на БНБ от
собствената си партия. В този смисъл когато министърът на финансите излага неверни
твърдения, че председателят на бюджетна комисия е извършил нещо нередно - с неговия
подпис е бил откраднат един милион лева на вложител на банката, в която бил
изпълнителен директор, няма как тези неверни изказвания да не са довели до негативни
изживявания за лицето и да не са намерили широк професионален и обществен отзвук, което
обяснява и защо в период от 2 години не можел да си намери работа по специалността. От
друга страна необичайните негативни преживявания са започнали като последица в резултат
на даденото от ответника интервю на 09.04.2022г., продължили са трайно във времето, като
пострадалият имал непрекъснато главоболие в продължение на седмици, световъртеж,
повишено кръвно налягане, безсъние, трудност в концентрацията и общуването със
семейството, близките и приятелите, и в поддържането на нормални професионални
контакти с колегите си. Също така чувство на вина, че чрез участието си в политическия
живот е навредил на здравето на баща си, както и постоянно чувство на смутеност,
притеснение и напрегнатост, породени от факта, че не може да си намери работа заради
всятото съмнение в професионалните му и нравствени качества.
Ето защо и като съобразява икономическата конюктура в страната към април 2022г., съдът
намира че обезщетението следва да бъде увеличено на 10 000 лв., ведно със законните
последици.
С оглед гореизложеното и при несъвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде отменено в обжалваната му отхвърлителна част за разликата над
5000 лв. до 10 000 лв., а в останалата част - потвърдено като правилно и законосъобразно.
ПО РАЗНОСКИТЕ::
Обжалваем интерес от 26 000 лв. , като жалбата на ищеца е частично основателна, а тази на
ответника – изцяло неоснователна. Затова в полза на последния не се дължат разноски за
въззивна инстанция.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК жалбоподателят-ответник дължи в полза на жалбоподателя-ищец
направените пред въззивна инстанция разноски, в размер общо на 1634 лв. с оглед
уважената част от интереса.
16
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат преизчислени, като ищецът е
направил общо такива в размер на 4640 лв. От тях дължими с оглед уважената част от иска
са само 1785 лв.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК ищецът дължи по компенсация направените от ответника разноски /в
размер на 4500 лв./ от които дължими с оглед отхвърлената част от иска са само 2769 лв.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 193 от 11.01.2024г., постановено по гр. д. № 9766/2022г., по описа на
СГС, ГО, 17 състав, в обжалваната отхвърлителна част за разликата над 5000 лв. до 10 000
лв. и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. В. В., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.София, ул.Солунска № 6, ет.2, чрез
адв.К. ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Л. А. К., с ЕГН: **********, чрез адв. В. Г. от САК, с
личен № **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. “Васил Левски” № 30, ет. 2, адв. В.
Г. разликата над 5000 лв. /пет хиляди лева/ до 10 000 лв. /десет хиляди лева/, или
допълнително още 5000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от изявление, направено на 09.04.2022г. в предаването
„Седмицата“ по „Дарик Радио“, съдържащо клеветническото твърдение, а именно - че с
подпис на ищеца са откраднати 1 000 000 лв. от вложител на банката, чийто изпълнителен
директор е бил ищецът, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.04.2022г.
до окончателното изплащане, както и сумата от 1634 лв. /хиляда шестстотин тридесет и
четири лева/ направени разноски пред въззивна инстанция с оглед уважената част от иска,
както и сумата от 1785 лв./хиляда седемстотин осемдесет и пет лева/ направени разноски
първа инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Л. А. К., с ЕГН: **********, чрез адв. В. Г. от САК, с личен № **********, със
съдебен адрес: гр. София, бул. “Васил Левски” № 30, ет. 2, адв. В. Г. ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА А. В. В., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.София, ул.Солунска № 6, ет.2, чрез
адв.К., сумата от 2769 лв./две хиляди седемстотин шестдесет и девет лева/ направени по
делото разноски пред първа инстанция с оглед отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
17
1._______________________
2._______________________
18