Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 16.06.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети
март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме
Мъгърдичян
Ивайло Д.
при
секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело
№865 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение
от 11.08.2020 год., постановено по гр.дело №61972/2019 год. по описа на СРС,
ГО, 141 с-в, Главна дирекция „Гранична полиция“ е осъдена да заплати на В.Д.В.
по искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 179, ал. 1, пр. 2
вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 1 718.86 лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд под формата на време, ангажирано за
провеждане на инструктаж преди всяка работна смяна за периода от 01.07.2016
год. до 30.06.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба – 29.10.2019 год. до окончателното й
изплащане, сумата от 276.80 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва от края на месеца, следващ съответното тримесечие до
28.10.2019 год., сумата от 1 845.83 лв., представляваща възнаграждение
за положен извънреден труд след превръщането на отработените часове нощен труд
в дневен труд през периода от 01.07.2016 год. до 30.06.2019 год., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 29.10.2019 год. до окончателното й изплащане и сумата от 292.09 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва от края на месеца, следващ съответното
тримесечие до 28.10.2019 год., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
направените разноски по делото в размер на 450 лв., като ответникът е осъден да
заплати по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 192.59 лв.,
представляваща държавна такса и сумата от 300 лв., представляваща
възнаграждение за вещо лице.
Срещу решението
е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника Главна дирекция
„Гранична полиция“. Жалбоподателят поддържа, че през процесния период ищецът
изпълнявал служебните си задължения на 12-часови /дневни и нощни/ работни
смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се изчислявало
сумарно. В резултат на това сумарно изчисляване, чрез прихващане на
положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния
период, бил формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове
му бил заплащан като извънреден труд на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.
При изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на
извънредния труд, била приложена нормативната уредба по специалния ЗМВР. На
основание чл. 178, ал. 9 ЗМВР редът за организация и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители, се определяли с наредба
на министъра на вътрешните работи. С Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 год.
/обн., ДВ, бр. 69 от 2014 год., отменена, считано от 02.08.2016 год./ бил
регламентиран редът, касаещ спорния въпрос единствено за периода до 02.08.2016
год., тъй като действащата към този момент наредба била отменена, а действащата
понастоящем била в сила от 02.08.2016 год. В случая редът бил регламентиран в
Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 год. Първоинстанционният съд не бил взел
предвид възраженията на ответника относно неприложимостта на Наредбата за
структурата и организация на работната заплата /НСОРЗ/, тъй като по отношение
на служителите на МВР в процесния период действала друга наредба, в която
липсвала изрична норма, която да допуска превръщането на нощните часове положен
труд в дневни с определен коефициент. Налице била специална нормативна уредба
по отношение на отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, поради което не
можела да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 1 НСОРЗ. Тази норма била
непригодна да бъде приложена по отношение на служителите в МВР по чл. 142, ал.
1, т. 1 ЗМВР /с полицейски правомощия/, тъй като само при кумулативното наличие
на четирите предпоставки в нея – 1/ подневно отчитане на работната време; 2/
работа на смени; 3/ продължителност на нощното работно време, по-малка от
продължителността на дневното и 4/ трудово възнаграждение, заработено по
трудови норми, можело да се въвежда увеличение с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време. В чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР дневното и нощното работно време били с една и
съща продължителност от 8 часа. Не била налице и работа по трудови норми за
определяне на размера на трудовото възнаграждение по чл. 247 и чл. 250 КТ. За
да се твърдяло, че е налице положен извънреден труд, който не е заплатен от
ответника, следвало ищецът действително да е работил извън установеното за него
работно време по график, а всеки положен от него час му бил заплащан
ежемесечно, видно от платежните бележки. Превръщането на нощните часове положен
труд с коефициент 1.143 било установено с цел увеличаване заплащането на
положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0.25 лв., а не за
генериране и заплащане на извънреден труд. В МВР било разрешено полагане на 8
часа нощен труд. Това водело до неприложимост на посочения коефициент, тъй като
същият се получавал от съотношението на 8 часа дневен труд към 7 часа нощен труд.
Ако се извършило заместване на посоченото съотношение, то за служителите на МВР
същото щяло да е 8 часа дневен труд към 8 часа нощен труд, при което се
получавал коефициент 1. Освен това страните по делото били обвързани от
служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни
актове по неговото приложение. В закона нямало норма, която да дава основание за
субсидиарно приложение както на разпоредбите на Закона за държавния служител,
на разпоредбите на КТ, така и на издадените въз основа на тях подзаконови
нормативни актове, включително и НСОРЗ. В този смисъл размерът на дължимото
допълнително възнаграждение следвало да се определи съобразно специалните
правила, посочени в закона и издадените наредби и заповеди на министъра на
вътрешните работи, въз основа на призната от закона делегация. ЗМВР и
горепосочените наредби на министъра на вътрешните работи изчерпвали правната
регламентация на нощния труд на работещите по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР
служители и било недопустимо субсидиарното прилагане на НСОРЗ. На следващо
място сочи, че неправилно СРС бил присъдил на ищеца допълнително възнаграждение
за положен труд за времето за явяване за инструктаж 30 минути преди всяка смяна
за посочения в исковата молба период. В чл. 23, ал. 1 от Наредба №8121з-36 от
07.01.2020 год. били посочени дейностите, които се отчитат като работно време.
Според тази норма времето за инструктаж, отвод, приемане и следване на смяната
или дежурството /т. 58/ били включени в положената 12-часова смяна. Това било
видно и от представените по делото писмени доказателства – Заповед №4064з-828
от 08.08.2016 год. за работното време в РДГП-Аерогари, заедно с всичките й
изменения. Освен това първоинстанционният съд не бил взел предвид, че
свидетелят Г.Т.А.бил ищец по образувано пред СРС гражданско дело със същия
предмет на спора и имал личен интерес от изхода на настоящото дело. Не било
вярно и казаното от свидетеля, че служителите не можело да напускат работните
си места, както и че някой ги бил задължил да идват на работа преди предвидения
час за започване на съответната смяна, при положение, че била налице действаща
към този момент заповед /посочената по-горе/. Следователно показанията на
свидетеля не следвало да бъдат кредитирани. Не следвало да бъде ценено и
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, тъй като от
събраните доказателства не се установявало по безспорен начин, че е налице
задължение за служителите да идват на работа половин час преди всяка смяна,
съответно, че им се дължи възнаграждение за положен извънреден труд. Ето защо
моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени. Претендира
и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по жалбата В.Д.В. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Поддържа, че по делото е безспорно наличието на служебно правоотношение между
страните, по силата на което е изпълнявал длъжността „младши инспектор/старши
полицай“ в Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари, ГКПП- Аерогара
София, че за процесния период полагал труд на смени при 12-часов режим на
работа, при сумарно изчисляване на работното време и тримесечно отчитане на
отработеното време, както и за броя на отработените смени, респ. отработените
нощни смени. Правилно СРС бил приел, че в случая е налице празнота в уредбата
относно реда за организацията, отчитането и компенсацията на полагания труд,
извън редовното работно време, за държавните служители в МВР. Липсата на
изрична норма не трябвало да се тълкува като законово установена забрана за
преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен и
отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като подобна забрана би била
противоконституционна. При наличие на такава празнота в специалната уредба,
касаеща служителите на МВР, трябвало да намери приложение общата НСОРЗ – чл. 9,
ал. 2. Наредбата на МВР поставяла в неравностойно положение служителите на МВР
спрямо други работници и служители. Сочените от жалбоподателя четири
кумулативни предпоставки за прилагането на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не били
нормативно закрепени никъде. Напротив, посочената норма касаела случаите на
сумирано, а не подневно изчисляване на работното време, за трудови норми се говорело в чл. 9, ал. 3,
а за по-малкото нощно работно време и работа на смени – в ал. 1.
Неравнопоставеността на служителите на МВР се извеждала от действащата до
отмяната й чрез измененията в ЗМВР от 2020 год. Наредба №ЧР-05-11 от 30.01.2015
год. за реда за разпределение на работната време в Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ и териториалните й служби, отчитането му и компенсиране на
работата на държавните служители извън редовното работно време – чл. 26.1.
Нямало връзка между основанието за заплащане на допълнително възнаграждение за
нощен труд не по-малко от 0.25 лв. на час и компенсирането на полагания нощен
труд, чрез превръщането му в дневен, както считал жалбоподателят, тъй като за
едното плащане била приложима нормата на чл. 8 НСОРЗ, а за другото – чл. 9.
Разпитаният по делото свидетел бил служител на ответната дирекция. Той не бил
укривал, че има образувано дело по предявен от него иск срещу дирекцията.
Ответникът не бил оспорил, че преди всяка смяна се провежда инструктаж и
поискал това да се установи и от вещо лице, като се бил противопоставил на
искането за изслушване на свидетели, с оглед ежедневните планове за инструктаж,
съхранявани в дирекцията. Според представената по делото Заповед №4064з от
08.08.2016 год. служителите от категорията на ищеца били на 12-часови смени,
като дори и по време на хранене не прекъсвали изпълнението на служебните си
задължения- Провеждането на инструктаж се установявало от съдържанието на
ежедневен инструктаж като случайна извадка от една от всички отработени смени
/представен от ответника/ – в него били видни времетраенето и тематиката на
инструктажа. В т. 2 на представените от ответника Указания относно реда за водене,
попълване и съхранение на служебни документи, регламентиращи наблюдението на
държавната граница и специфичната охранителна дейност в зоните на
международните летища, също се указвало, че преди всяка смяна се провежда
инструктаж, след който всички служители се подписват. Тези действия не можело
да се извършват след началото на смяната. Затова и в Наредбите на МВР било
указано, че времето за инструктаж следва да се зачита за работно време – чл.
22, ал. 1, т. 5 от Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 год. Ако не се провеждал
инструктаж на служителите, то тази норма щяла да е излишна. Невъзможно било
времето за инструктаж да се включи в 12-часовата смяна, както твърдял
жалбоподателя, тъй като по това време нямало да има кой да носи службата, при
положение че бил налице непрекъснат режим на работа – арг. чл. 2.1, раздел 1 от
Заповед №4064з от 08.08.2016 год. Броят на работните смени – дневни и нощни,
бил установен по делото въз основа на заключението по съдебно-счетоводната
експертиза. Задължението за заплащане на извънредния труд възниквало в края на
месеца, следващ отчетния период. От този момент работодателят изпадал в забава
по отношение на неизплатеното възнаграждение за извънреден труд за
тримесечието. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са за разглеждане
обективно кумулативно съединени искове с правно основание основание чл. 178,
ал. 1, т. 3 вр. с чл. 179, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни
материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като
на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от
СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
Безспорно е във въззивното
производство, че през процесния период страните са били обвързани от валидно
служебно правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „младши инспектор/старши
полицай“ в Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари, ГКПП – Аерогара
София, полагал е труд на 12-часов режим на работа,
като работното време било изчислявано сумирано за тримесечен период. През
исковия период от 01.07.2016 год. до 30.06.2019 год. ищецът бил отработил 1 936
нощни часове, за които му било изплатено допълнително възнаграждение от 0.25
лв. на час.
Първият спорен между страните въпрос
е свързан с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд
са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал.
2 от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния
ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали
е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на
чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Дневното работно време е обичайното
работно време. Нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч. – виж
чл. 140, чл. 141, ал. 2 КТ. Трудовото законодателство изхожда от идеята за
принципна допустимост на работата през нощта, като я съчетава с мерки за
ограничаване на нейното неблагоприятно влияние върху работника или служителя –
специална закрила /чл. 140, чл. 140а, чл. 149 и чл. 261 КТ/, която произтича от
оценката за повишената вредност на работата през нощта за човешкия организъм –
чрез нея се нарушават обичайните за тази част на денонощието биологични функции
на човешкия организъм, тя изисква по-голямо напрежение, води до по-бърза и
по-голяма умора, променя реда на почивките на работника или служителя, нарушава
обичайния ритъм на неговия личен живот. Положеният нощен труд се отчита и се заплаща
увеличено в сравнение с дневния. Увеличението се изразява на първо място в
запазването на ставката за дневното работно време, като изравняването се
извършва със съответни коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и
отчитане на работното време /подневно или сумирано/ – виж чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и
на второ място – в заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така
увеличеното възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ.
Оправданието за това допълнително заплащане на нощния труд е в по-големия
разход на умствена и физическа енергия от престираната работна сила от
работника или служителя и необичайното за биологичния ритъм на човека време от денонощието, през
което трудът се полага /виж и Решение № 14 от
27.03.2012 год. на ВКС по гр.дело № 405/2011 год., IV г. о., ГК/.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.
179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00
ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /приложима редакция на закона – Изм.
и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 год./ – че работата извън редовното работно време
до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени,
като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 30 часа
седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР /приложима редакция
на закона – Изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 год./. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3,
изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.
Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През
процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. за реда за
организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на
вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60
от 02.08.2016 год., в сила от 02.08.2016 год., отм., бр. 3 от 10.01.2020 год.,
в сила от 10.01.2020 год., Решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от 14.01.2020
год. В чл. 3, ал. 3 от наредбата е предвидено, че за държавните служители от
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период,
а в чл. 31 – че отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч. се отчита с
протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и
начинът на отчитане на броя отработени часове. В посочения подзаконов
нормативен акт обаче липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен
/за разлика от чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год., отм. с
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 год., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период/.
Същевременно съгласно нормата на чл.
188, ал. 2 ЗМВР, държавните служители, полагащи труд за времето между 22.00 ч.
и 06.00 ч., се ползват със специална закрила по КТ. При липсата на правило за
отчитане на нощния труд в специалния закон – ЗМВР /до изменението на чл. 187,
ал. 4 със ЗИДЗМВР от м.юли 2020 год./ и в наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9
ЗВМР, то при сумирано отчитане на работното време на служителите от МВР,
работещи по служебно правоотношение, следва да се прилага субсидиарно правилото
за трансформиране на нощните часове в дневни, установено в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Да
се приеме противното би означавало да се допуснат различни системи на отчитане
на нощния труд от служителите в МВР и от работниците по трудово правоотношение,
въпреки че те изразходват психическа и физическа енергия и извършват полезна
трудова дейност в една и съща част от денонощието /работно време/ и при едни и
същи вредни за здравето последици, което би довело до нарушаване на принципа за
равностойно третиране, закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република България
и чл. 14 ЕКЗПЧОС /виж и Решение № 311 от 08.01.2019 год. на ВКС по гр.дело №
1144/2018 год., ІV г. о., ГК/.
В този смисъл неоснователни се
явяват възраженията на жалбоподателя за неприложимост на установения в чл. 9,
ал. 2 НСОРЗ коефициент за отчитане на положения от ищеца нощен труд. А с оглед
изложеното вече по-горе приложението на правилото на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се
изключва от обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си да
заплати на ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв.
за всеки отработен час през нощта.
При сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място /чл. 9, ал. 2 НСОРЗ/. Нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица /чл. 187, ал. 1 ЗМВР/. Следователно нормалната продължителност
на дневното работно време, установени при подневно отчитане на работното време
на държавните служители в МВР, е 8 часа – това е първата от двете величини,
необходими за изчисляване на приложимия коефициент. По отношение на втората от
тях СГС приема, че за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени в системата на
МВР работното време се изчислява сумирано за тримесечен период с възможност за
полагане на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл. 187, ал. 3 ЗМВР/. Т.е., от посочената норма е видно, че 8-часовото ограничение при
полагане на нощен труд на смени се отнася за случаите на сумирано изчисляване
на работното време за тримесечен период, а не за случаите на подневно отчитане
на работното време, която е различна форма на отчитане на труда. През исковия
период в ЗМВР липсва норма, която да установява нормалната продължителност на
нощното работно време при подневно отчитане на работното време. Ето защо при
подобна празнота в специалния закон следва да се приложи общото правило на чл.
140, ал. 1 КТ, съгласно което нормалната продължителност на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Следователно отношението
между нормалната продължителност на дневното работно време /8 часа/ и
нормалната продължителност на нощното работно време /7 часа/, установени за
подневно отчитане на работното време на служителите в МВР, е 1.143.
На следващо място настоящият съдебен
състав приема, че съгласно чл. 143, ал. 1 КТ, извънреден е трудът, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Работодателят може да установява сумирано
изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен
период, който не може да бъде повече от 6 месеца – чл. 142, ал. 2 КТ. Както
вече бе посочено по-горе, работното време на държавните служители в МВР,
работещи на 8-, 12- или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен
период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното време
форма на отчитане на работното време, при която установената нормална
продължителност на работното време се спазва средно за определен
по-продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. При
сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, поради
което за работодателя не съществува задължение през всеки календарен период
/седмица, месец/ да осигурява отработване на пълния размер на
законоустановеното работно време, което за държавните служители е 8 часа дневно
и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР. В
този случай продължителността на работното време през отделните дни може да
надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите
на отчетния период. По този начин балансът на работното и свободното време се
запазват средно за периода на отчитане. Когато в края на отчитане, нормата
свободно време е превишена, ще е налице извънреден труд.
Сумираното работно време се
установява в полза на работодателя за работници и служители, които извършват
работа със специфичен характер и/или организация на труда /чл. 154а КТ/, но
изчисляването му се основава на продължителността, установена при подневното
отчитане на работното време /чл. 142, ал. 1 КТ/. Тримесечната норма на отчитане
представлява допълнителна тежест за работника или служителя, тъй като
затруднява възстановяването на работната сила, което биологично се осъществява
най-добре в рамките на едно денонощие /виж т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от
14.11.2014 год. на ВКС по тълк.дело № 8/2013 год., ОСГК/.
Подневното отчитане на работното
време служи за база при определяне на следните компоненти и особености,
характерни за сумираното отчитане на работното време: 1/нормата на работното
време за периода на сумираното му изчисляване; 2/ правилата за изчисляване на
трудовото възнаграждение; 3/ правилата за установяване и изчисляване на
извънреден труд, положен от работещите при условията на сумирано изчисляване на
работното време и 4/ правилата за изчисляване на броя на отработените дни при
определяне на трудовия стаж, възнаграждението за платен годишен отпуск,
размерът на обезщетенията и др.
Съгласно чл. 9, ал. 5 от Наредбата
за трудовата книжка и трудовия стаж, трудовият стаж на работниците и служителите,
работещи при сумирано изчисляване на работното време, се определя, като
изработените часове по графика за периода на сумирането, след превръщане на
нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на
установената за тях нормална продължителност на дневното работно време.
Определеният по този начин труд стаж не може да е по-голям от броя на работните
дни за периода на сумирането.
В чл. 18, ал. 3 НСОРЗ е предвидено,
че при сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се
установява, като отработените часове през месеца след превръщането на нощните
часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време,
установена за работното място при подневно отчитане на работното време.
Съответно в чл. 9б, ал. 1 /Нов – ДВ,
бр. 41 от 2017 год., в сила от 01.01.2018 год./ от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските, е установено, че при сумирано изчисляване на
работното време по чл. 142, ал. 2 КТ се определя норма за продължителност на
работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните
дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова
продължителност на работното време, определено в трудовия договор, а в чл. 9а,
ал. 4 от наредбата /редакция изм., бр. 41 от 2017 год., в сила от 01.01.2018
год./, че когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на
работника или служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане на нощните часове
в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9,
ал. 2 НСОРЗ. Превръщането на нощните часове в дневни не се извършва, когато за
работното място е установено намалено работно време, както и когато трудовият
договор е сключен за работа само през нощта.
Съгласно нормата на чл. 26, ал. 1 от
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. за реда за организация и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерство на вътрешните работи, при сумирано отчитане
на работното време общият брой на отработените часове по график се сравнява с
нормата работни часове за отчетния период, получена от броя календарни работни
дни за периода, умножени по цифрата осем. Получените часове над тази норма се
отчитат като положен труд извън редовното работно време. Посочената наредба не
предвижда превръщане на нощните часове в дневни с кофициент 1.143 за
изчисляване на отработените дни и за отчитането и заплащането на извънредния
труд. С оглед изложените вече по-горе съображения за приложимост на установения
в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за отчитане на положения от ищеца нощен труд и
доколкото правилото за преизчисляване на нощните часове в дневни е в синхрон с
правилата за заплащане на труда и зачитането на трудовия стаж, настоящият
съдебен състав приема, че за процесния период нощните часове, преизчислени в дневни
с коефициент 1.143, следва да се вземат предвид при решаването на въпроса дали
е положен извънреден труд от страна на ищеца.
Видно е от заключението на вещото лице
по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на
кредитиране, че през процесния период ищецът е положил нощен труд в размер на 1
936 ч., които преизчислени с коефициент 1.143 и приравнени на дневно работно
време възлизат на 2 213 ч. Възнаграждението за разликата от 277.38 ч. – положен
извънреден труд след превръщането на отработените часове нощен труд в дневен
труд, е в общ размер на 1 845.83 лв., а обезщетението за забава в размер на
законната лихва за периода от края на месеца, следващ съответното тримесечие,
до 28.10.2019 год. – на 292.09 лв.
Следващият спорен между страните
въпрос е свързан с това дали по нареждане на работодателя ищецът е полагал при
всяка смяна 30 минути труд в повече, предвид извършван инструктаж.
Настоящият съдебен състав намира за
установено по делото, че в Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари, ГКПП- Аерогара София се
е провеждал такъв инструктаж /обстоятелство, което ответникът не оспорва/, като
за целта служителите, в т.ч. ищецът, са се явявали на работа 30 минути по-рано
от началото на работната им смяна. Последното обстоятелство се установява от съвкупната преценка на събраните писмени
доказателства и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Гроздан Танчев
Андреев, чиито показания при преценката им, включително по реда на чл. 172 ГПК,
следва да бъдат кредитирани като логични, последователни, основани на личните
му впечатления и неопровергани от останалите данни по делото.
Следователно
отделно от работната смяна от 12 часа, през процесния период ищецът е полагал
още половин час труд. Въззивният съд приема, че отработеното от ищеца време
включва и времето за инструктаж – чл.
22, ал. 1, т. 5
от Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 год. Установено е от заключението по съдебно-счетоводната
експертиза, че през процесния период положеният от ищеца извънреден труд е 259
часа. Този труд не е отразен в протоколите по чл. 24 от посочената наредба,
като възнаграждение за него не е било начислено и изплатено. При това положение
и предвид нормата на чл. 187 ЗМВР, следва да се приеме, че ищецът се легитимира
като кредитор на претендираните вземания за допълнително възнаграждение в
размер на 1 718.86 лв. и на обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от края на месеца, следващ съответното тримесечие, до
28.10.2019 год. в размер на 276.80 лв.
В този смисъл законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че релевираните претенции се явяват изцяло
основателни, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
Ето защо въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора
жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
жалбоподателят /ответникът/ следва да бъде оскъден да заплати на ищеца
действително направените разноски във въззивното производство за възнаграждение
за един адвокат в размер на 380 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 11.08.2020 год., постановено по гр.дело №61972/2019 год. по
описа на СРС, ГО, 141 с-в.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „Г. П.“, ЕИК ********, с адрес: гр.София, бул.*****, да
заплати на В.Д.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за един
адвокат в размер на 380 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/