Решение по дело №172/2021 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ .................../…………………….. ,гр. Варна

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

Административен съд – Варна, седемнадесети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети май 2021 година, в състав:

 

Председател: М.я Иванова-Даскалова

 

Секретар: Оля Йорданова

Като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова-Даскалова административно дело №172 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по повод върната за ново разглеждане жалба на Н.И.М. *** против Заповед за прилагане на ПАМ №19-0460-000192/09.10.2019г. издадена от мл. автоконтрольор в Пето РУ-Зл. пясъци при ОД на МВР-Варна, с която на основание чл.171, т.1, б."д" от ЗДвП му е наложена ПАМ „временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС с наложено наказание глоба, неплатена в срока за доброволно заплащане“ до заплащане на дължимата глоба наложена с фиш серия К №****, след като с Решение №468/14.01.2021г. на Върховния административен съд по адм.дело №8244/2020г. е отменено влязлото в сила Решение №246/17.02.2020г. по адм.д. №2986/2019г. на Адм. съд – Варна.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на заповедта. АУАН бил съставен на 06.10.2019г. за нарушение, извършено на 03.03.2015г., за преследване на което била изтекла абсолютната давност. Освен това от 01.12.2014г. продал МПС и предал владението върху него, поради което не управлявал автомобила по време на извършване на нарушението, за което е издаден ел. фиш. Това изложил пред актосъставителя и в жалба, вкл. пред Началника на Пето РУ при посещения в приемния ден на 09.10.2019г., но искането да му бъдат върнати СУМПС и контролния талон не били уважени и му била издадена обжалваната заповед за налагане на ПАМ. Счита за ирелевантно кога прехвърлянето на МПС е отразено в системата на КАТ, защото липсата на синхрон в държавните бази данни не можело да доведе до извода, че е виновен за извършване на нарушение като собственик на МПС, какъвто не бил след продажбата му на 01.12.2014г. Процесуалният представител поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта. Претендира присъждане на жалбоподателя на заплатените разноски за държавна такса за образуване на делото и адвокатски хонорар. При новото разглеждане на спора в писмена защита процесуалният представител излага доводи за противоречие на наложената ПАМ със заповедта с разпоредбите на Конституцията на РБ. Сочи, че с Решение №3/23.03.2021г. по к.д.№11/2020г. на Конституционният съд на РБългария чл.171, т.1, б.д от ЗДвП и чл.171, т.2, б.к от ЗДвП са обявени за противоконституционни. Това решение влязло в сила на 03.04.2021г. - 3 дни след обнародването му в ДВк, бр.26/30.03.2021г. и съгласно т.2 от Решение №3/28.04.2020г. по к.д.№5/2019г. следвало да се приложи в настоящото производство по оспорването на заповедта издадена на основание чл.171, т.1, б.д от ЗДвП, което не било приключило и да обоснове отмяната й. Поддържа оплакването за немотивираност на заповедта за налагане на ПАМ и издаването й в несъответствие с целта на ЗДвП по осигуряване на безопасността на движението по пътищата. Във връзка с твърденията на жалбоподателя, че не е бил собственик на МПС по време на нарушението, за което е издаден фиш серия К №**** сочи влязло в сила на 15.06.2020г. Решение №650/15.06.2020г. по КАНД №747/2020г. на Админ. съд – Бургас, с което фиш серия К №****/03.03.2015г. на ОД на МВР – Бургас, с който на М. е наложено  админ. наказание „глоба“ в 200лв. на основание чл.189, ал. 4, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП е отменен и административно-наказателното производство е прекратено. С това настъпило ново обстоятелство отпаднало основанието, послужило за издаване на заповедта за налагане на ПАМ. Моли за отмяната й и на жалбоподателя да бъдат присъдени направените разноски в общ размер на 1640лв. във връзка с разглеждането на спора два пъти пред настоящата инстанция и един път пред ВАС.

Ответникът - Мл. автоконтрольор в Пето РУ - Зл. пясъци при ОД на МВР-Варна чрез упълномощения юрисконсулт оспорва жалбата. Твърди, че към момента на издаване на оспорената заповед са били налице материалноправните предпоставки за постановяването й. Представя писмени доказателства. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. При новото разглеждане на спора представя извлечение удостоверяващо извършено от Н.И.М. на 24.02.2020г. плащане на глобата от 200лв. по ел. фиш серия К №****. В хода по същество изтъква, че при издаване на Заповедта за налагане на ПАМ административният орган е имал информация само за наличието на връчен фиш, глобата по който не е била  заплатена и е действал в условията на обвързана компетентност. Към този момент ответникът нямал информация, че по реда на надзора производството ще бъде възобновено и влезлия в сила ел. фиш - ще бъде отменен. Поради това претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на ответната страна на юрисконсултско възнаграждение. В условия на евентуалност, в случая на уважаване на жалбата прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима. Подадена е от активно легитимирано лице с правен интерес за оспорването. Н.И.М. е адресат на заповедта за налагане на ПАМ, която засяга неблагоприятно правата и интересите му. Заповедта е административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Жалбата е подадена до компетентния да се произнесе по спора съд на 10.10.2019г. чрез ОД на МВР-Варна, при спазване на законовоустановения 14-дневния срок от връчване на заповедта на М. на 09.10.2019г. лично срещу подпис /л.9 от адм. д. №2986/2019г. на Адм. С - Варна/.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваната Заповед №19-0460-000192/09.10.2019г. е волеизявление за налагане на принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС с наложено наказание глоба, неплатена в срока за доброволно заплащане“ до заплащане на дължимата глоба, предвидена в чл.171, т.1, б."д" от ЗДвП. Съгласно чл.172 ал.1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Процесната заповед е издадена от младши автоконтрольор Н. Г. Т. в Пето РУ- Зл.пясъци при ОД на МВР-Варна, който видно от представения график за месец октомври 2019г. е бил назначен дневна смяна на 20 октомври 2019г. за изпълнение на ОДЧ и Пътен контрол. Със Заповед №365з-2747/20.07.2017г. на Директора на ОД на МВР-Варна в т.2.4 е оправомощил и назначените по график служители на длъжност „младши автоконтрольор“ в РУ при ОД на МВР-Варна да прилагат принудителни административни мерки по чл.171 т.1 б.д ЗДвП. При тези писмени доказателства Заповед №19-0460-000192 от 09.10.2019г. е волеизявление на компетентен орган.

Тя е административен акт, който отговаря на изискванията за форма и съдържание. В обстоятелствената й част са посочени фактите и обстоятелствата, както и правното основание, въз основа на които на М. е наложена ПАМ – отнемане на СУМПС временно за срок до заплащане на дължимата глоба.

По делото няма спор за правилността на отразеното като установено в заповедта, че на 06.10.2019г. в 00:25часа за Н.И.М. е управлявал по главен път I-9 ПВ “***“, посока к.к.Зл.пясъци автомобил Ауди Ку5 собственост на И. К.–М. и при проверката в автоматизираната информационна система  „Административно-наказателна дейност“-МВР /АИС-АНД/ за него като водач е установено, че има наложено наказание - глоба с фиш серия К номер *** за нарушение на 03.03.2015г., която не е заплатена  в срока за доброволно плащане.

Това е обосновало извода, че на 06.10.2019г. Н.М. е извършил нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП, за което мл. автоконтрольор П. Б. му съставил АУАН №100460, с който му иззел СУМПС и контролния талон. Акта е връчен още на 06.10.2019г. на М. за запознаване, който се подписал с отразяването, че има възражения, но няма данни такива да са били депозирани.

На 09.10.2019г. била издадена Заповед № 19-0460-000192, с която на основание чл.171 т.1 б.д ЗДвП е отнето СУМПС и контролния талон на М. във връзка с това, че на 06.10.2019г. управлявал МПС с наложено наказание глоба с фиш серия К №***, която не била заплатена в срока за доброволно заплащане - до заплащане на дължимата глоба.

От приетото по делото копие на електронен фиш серия К №*** на ОД на МВР – Бургас се установява, че е съставен за нарушение установено с автоматизирано техническо средство/система изразяващо се в това, че на 03.03.2015г. в 05.51часа в гр.Бургас по първокласен път Е773 до бензиностанция „Ромпетрол“ в посока от кв.Ветрен към КПП-1 при въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта за движение до 90 км/ч, с МПС БМВ с рег. № В****НС е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, като установената скорост е 126км/ч, която превишава с 36 км/ч разрешената. Във фиша е посочено, че МПС е регистрирано със собственик Н.И.М. с ЕГН ********** ***, на когото за извършеното нарушение на чл.21 ал.2 вр. чл.182 ал.1 т.4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200лв.

От представена с фиша разписка се установява, че той е връчен на Н.М. на 23.05.2018г. лично срещу подпис. Във фиша няма указания за възможността в 7-дневен срок от получаването му да се направи писмено възражение пред директора на съответната структура на Министерството на вътрешните работи съгласно чл.189, ал.6 от ЗДвП, но е указано, че на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаването му може да бъде заплатена глобата по посочената сметка или да се предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС.

Жалбоподателят не твърди и не представя доказателства да е подал възражения срещу този ел. фиш в 7-дневен срок от връчването му на 23.05.2018г., нито да е подал декларация в 14-дневния срок с пояснение, че друго лице е управлявало автомобила с рег. №В****НС, тъй като го продал с договор на 01.12.2014г. и от тогава не е негов собственик, вкл. по време на нарушението на 03.03.2015г. С това жалбоподателят допринесъл ел. фиш да влезе в сила с невярно отразеното в него обстоятелство, че той е собственик на БМВ с рег. №В****НС към 03.03.2015г.

При тези данни и видно от справката за БМВ 525 ТДС с рег. №В****НС /л.39 от адм. д. №2986/2019г. на Адм.С - Варна/ едва на 28.04.2015г. е извършена служебна промяна на регистрацията на автомобила, непосредствено след постъпилия с вх.№1561 от 28.04.2015г. в сектор „ПП“-Варна документ с нотариална заверка №*** от 01.12.2014г.

Към тази дата електронен фиш серия К №*** на ОД на МВР – Бургас за извършеното на 03.03.2015г. нарушение с МПС е бил издаден срещу М., но не му е бил връчен. Въпреки извършената промяна в регистрацията на МПС през април 2015г. и постъпилите в нотариално заверения договор данни, че от 01.12.2014г. М. не негов собственик, органите на ОД на МВР–Варна не са предпиели действия за преразглеждане на погрешно издадения на него ел. фиш, вкл. до връчването му на 23.05.2018г.

 След влизане на фиша в сила и издаването на Заповед №19-0460-000192/09.10.2019г. за налагане на ПАМ за временно отнемане на СУМПС на М. през 2020г. постъпила в прокуратурата молба за отмяната му, в която М. заявил, че се разпоредил със собствеността върху автомобила още на 01.12.2014г. за което представил договора за покупко-продажба.

От представения от жалбоподателя договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите се установява, че на 01.12.2014г. Н.И.М. продал на М. Н. Ж. от с.Тополи лекия си автомобил БМВ 525 ТДС с рег.№ В****НС – светло зелен металик.

От Административния ръководител – Окръжен прокуор на ОП-Бургас е внесено предложение в Адм. съд-Бургас за възобновяване на административно-наказателното производство по влезлия в сила ел. фиш серия К №*** на ОД на МВР–Бургас. С Решение №650/15.06.2020г. по КАНД №747/2020г. на Административен съд – Бургас предложението на ОП-Бургас е уважено, възобновено е административнонаказателното производство, отменен е фиша серия К №****/03.03.2015г. на ОД на МВР – Бургас, с който на Н. М. за извършеното с БМВ 525 ТДС с рег.№ В****НС на 03.03.2015г. нарушение е наложено  админ. наказание „глоба“ в 200лв. на основание чл.189, ал. 4, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП и административнонаказателното производство е прекратено.

Решение №650/15.06.2020г. по КАНД №747/2020г. на Административен съд – Бургас за отмяна на ел. фиш е окончателно и влязло в сила в деня на постановяването му, с оглед на което считано от 15.06.2020г. е отпаднало фактическото основание, въз основа на което е издадена Заповед №19-0460-000192/09.10.2019г. за налагане на ПАМ. С отмяната на ел. фиш серия К №****/03.03.2015г. на ОД на МВР – Бургас на 15.06.2020г. жалбоподателят Н. М. вече не е водач с наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв. с такъв акт и волеизявлението, с което му е наложена ПАМ заради незаплащането й се явява неправилно и незаконосъобразно.

Това е ново обстоятелство, настъпило след издаване на Заповедта, но преюдициално и от съществено значение за правилното решаване на настоящият спор и следва да бъде съобразено, както указва ВАС в решението, с което жалбата срещу заповедта за налагане на ПАМ е върната за ново разглеждане.

Основателно в писмените бележки представителят на жалбоподателя претендира отмяна на Заповед №19-0460-000192/09.10.2019г. за налагане на ПАМ като незаконосъобразна и с оглед обявената противо-конституционност на чл.171, т.1, б. "д" от ЗДвП, с влязлото в сила на 03.04.2021г. Решение №3 от 23.03.2021г. по к.д.№11/2020г., обнар. в ДВк, бр.26/30.03.2021г. на Конституционния съд на РБългария. Съгласно чл.151, ал.2 от Конституцията на РБългария актът, обявен за противо-конституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила. Съгласно Решение №3/2020г. по к.д.№5/2019г., след постановяването на решение на Конституционния съд и влизането му в сила, спорният въпрос по висящите административни производства  следва да бъде решен съобразно постановеното от Конституционния съд. В случай че бъде прогласена противоконституционност на атакувана законова разпоредба, след влизане в сила на решението на Конституционния съд тя става неприложима, тъй като по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Тъй като Решение №3 от 23.03.2021г. по к.д.№11/2020г. на Конституционния съд е влязло в сила на 03.04.2021г. преди приключване на устните състезания по настоящото административно дело на 25.05.2021г., е налице ново правно положение, което не допуска възможността за продължаване действието на противоконституционна правна норма спрямо неуреденото по окончателен начин положение на жалбоподателя в административното производство по налагане на ПАМ по чл.171, т.1, б."д" от ЗДвП и прилагането на тази норма от ЗДвП вече е забранено. Предвид гореизложеното оспорената заповед е незаконосъобразна, която незаконосъобразност е с с оглед обявената противоконституционност на посочената като нейно правно основание разпоредба от ЗДвП.

В обобщение на изложеното Заповед №19-0460-000192/09.10.2019г. за прилагане на ПАМ №19-0460-000192/09.10.2019г. издадена от мл. автоконтрольор в Пето РУ-Зл. пясъци при ОД на МВР-Варна, с която на основание чл.171, т.1, б."д" от ЗДвП на Н.И.М. е неправина и незаконосъобразна и е налице основание чл.146 т.4 от АПК за нейната отмяна.

При този изход на спора искането на представителя на жалбоподателя за присъждане на разноски е своевременно и следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.1 от АПК ответната страна – ОД на МВР- Варна следва дабъде осъдена да заплати на Н. М. сумата в общ размер 1140лв., представляваща заплатени от жалбоподателя държавни такси в размер на 10лв. за образуване на дело в Адм. съд-Варна и 30лв. за образуване на дело във ВАС, ведно с адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. за един адвокат за осъщественото процесуално представителство пред Административен съд – Варна свързано с обжалването на Заповедта за налагане на ПАМ  и адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. за един адвокат за осъщественото процесуално представителство пред ВАС по молбата за отмяна на влязлотго в сила решение. Този размер на адвокатското възнаграждение, което ответната страна следва да възстанови на жалбоподателя бе определен при съобразяване на своевременно направеното от представителя на ответника възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски, предвидения в чл.8, ал.3 от Наредба №1/2004г. минимален размер от 500лв. на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, проведените няколко открити съдебни заседания по делото в Администативен съд-Варна,  фактическата и правна сложност на спора и липсата на правна възможност в чл.143, ал.1 от АПК за присъждане на възнаграждение за повече от един адвокат за една съдебна инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, Съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на ПАМ №19-0460-000192/09.10.2019г. издадена от мл. автоконтрольор в Пето РУ-Зл. пясъци при ОД на МВР-Варна, с която на основание чл.171, т.1, б."д" от ЗДвП на Н.И.М. *** е наложена ПАМ „временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС с наложено наказание глоба, неплатена в срока за доброволно заплащане“ до заплащане на дължимата глоба наложена с фиш серия К №**** за нарушение на 03.03.2015г.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Варна да заплати на Н.И.М. *** с ЕГН ********** сумата от 1140лв./хиляда сто и четиридесет/лева, представляващи разноски за заплатени държавни такси в размер на 10лв. за образуване на дело в Административен съд-Варна и 30лв. за образуване на дело във Върховния административен съд, 600лв. за адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред Административен съд – Варна и 500лв. за адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред ВАС по молбата за отмяна на влязлото в сила решение.  

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

СЪДИЯ: