Решение по дело №6564/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260947
Дата: 10 август 2021 г. (в сила от 27 август 2021 г.)
Съдия: Борислава Петрова Борисова-Здравкова
Дело: 20201720106564
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 декември 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  260947 / 10.8.2021г.     

         

гр. Перник, 10.08.2021 г.,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА Б.

 

при участието на секретаря Капка Станчева

като разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 06564 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник 2303, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, чрез юрк. Максимова, срещу Е.К.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 659,16 лв., представляваща главница з доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес *****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.06.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, и 83,71 лв., представляваща обезщетение за забава върху месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 08.06.2020 г., за които вземания е издадена Заповед № 1669/22.06.2020 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 02866/2020 г. на РС – Перник.

Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия за жилище, находящо се на посочения адрес, за процесния период при действието на публично известни общи условия. Счита, че ответникът, в качеството на потребител на топлинна енергия, дължи начислената стойност. Тъй като последният не заплатил дължимата цена в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, дължи и лихва за забава върху главницата по всяка фактура за процесния период. Моли да се приеме за установено, че ответникът му дължи сумите, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, както и за осъждането му за сторените в заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. С.И., е депозирал отговор на исковата молба, с който възразява, че исковете са недопустими, тъй като не са предявени срещу собственика или ползвателя на имота, евентуално - неоснователни. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните по доставка на топлинна енергия за процесния имот. Твърди, че не е нито собственик, нито ползвател на процесния имот, поради което няма качеството потребител на топлинна енергия. Оспорва общите условия на ищцовото дружество да са разгласени по предвидения в закона ред. Оспорва счетоводствтото на ищцовото дружество да е редовно водено, както и че до процесния имот е доставена топлинна енергия в претендирания размер. В условията на евентуалност възразява за погасяване на вземанията по давност. По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д. № 02866 по описа за 2020 г. на Районен съд – Перник се установява, че по заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед № 1669/22.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Е.К.Г. за 1/3 част от сумата 1977,48 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за апартамент, находящ се на адрес: *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 19.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 251,13 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 08.06.2020 г.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Е.К.Г. на 20.07.2020 г., който на 28.07.2020 г. е депозирал възражение.

Указанията на съда за предявяване на иск за установяване на вземанията по заповедта са връчени на заявителя на 24.11.2020 г., който е представил доказателство за входирана искова молба на 18.12.2020 г.

По делото са приети общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., като с доклада е обявено на страните, че на съда е служебно известно и ненуждаещо се от доказване, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди са публикувани в един местен и централен ежедневник (в - к “Съперник”, бр. 82 от 29.04.2008 г. и в – к „Новинар, бр. 101 от 30.04.2008 г.).

Видно от представеното по делото извлчение от сметка, че за абонат С.Б.Т. при ищцовото дружество са начислени задължения в размер на сумата 1977,48 лв. – главница за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. и сумата 251,13 лв. – лихва за забава за периода 10.07.2018 г. – 06.06.2020 г.

Съгласно писмо с изх. № 21/МСИ-705-1 от 26.05.2021 г. на Община Перник за адрес: ****, в информационния масив на Дирекция „Местни данъци и такси“ няма подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, по отношение на която фирма „Небло инежеринг“ ЕООД е изготвяла изравнителни сметки от 2006 г., като с въвеждане на общите условия между „Небло инежеринг“ ЕООД и етажната собственост е подписан Договор № 99 от 08.12.2011 г. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция, е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. От заключението се установява още, че е извършен редовен отчет на показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите, водени от топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. Изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Вещото лице е посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия, са в съответствие с действащите по време на процесния период цени на топлоенергията. В тази връзка пояснява, че стойността на топлоенергията за процесния период е в размер на сумата 1977,48 лв..

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е подадено възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:

В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.

По делото не са представени доказателства, че ответната страна е собственик или вещен ползвател на имота. Не са представени доказателства за наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия. В тази връзка съдът приема, чепо делото не е доказано наличието на облигационна връзка между топлопреносното дружество и ответника за процесния обект и за процесния период.

С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявеният иск за главница е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

 

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Предвид извода за неосноавателност на иска за главница, следва извод за неоснователност и на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава, поради което същият следва да бъде отхвърлен.

 

По разноските:

Съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски се поражда за ответника. От приложеното ч.гр.д.№ 02866/2020 г. на РС – Перник не се установява същият да е сторил разноски за заповедното производство, поради което такива не следва да му бъдат присъдени. От приложения към отговора на исковата молба договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ извършеното плащане в брой на уговореното адвокатско възнаграждение, съдът приема, че ответникът е сторил разноски за исковото производство в размер на 300,00 лв., които ищецът следва да бъде осъден да му заплати.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република", срещу Е.К.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 659,16 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес *****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.06.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 83,71 лв., представляваща обезщетение за забава върху месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 08.06.2020 г., за които вземания е издадена Заповед № 1669/22.06.2020 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 02866/2020 г. на РС – Перник, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република", ДА ЗАПЛАТИ на Е.К.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 300,00 лв. /триста лева/ - разноски за производството по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д.№ 02866 по описа за 2020 г. на РС – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: